МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1794/19 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд.
Окръжна прокуратура – П. е
повдигнала обвинение на П.Й.Г. и същият е предаден на съд за това, че в периода от лятото на 2018 г. до месец април 2019 г. в
с.М., обл.П., при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б,“а“ от НК - престъплението е
извършено след осъждане за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено на основание
чл.66 от НК - с присъда по НОХД № 2301/2005г. по описа на ПРС, по НОХД №
1555/2004 г. по описа на ПРС, по НОХД № 5371/2012 г. по описа на ПРС, по НОХД
1782/2013г. по описа на ПРС и по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК -
престъплението е извършено след осъждания два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено на основание чл.66 от НК - с присъда
по НОХД № 2301/2005 г. по описа на ПРС, по НОХД № 1555/2004 г. по описа на ПРС,
по НОХД № 5371/2012 г. по описа на ПРС, по НОХД 1782/2013 г. по описа на ПРС, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - З.С.Р., ЕГН **********
чрез употреба на сила –
престъпление по чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ вр. чл.26,
ал.1 от НК.
По делото като частен обвинител е конституирана С.В.Р., като
майка и законен представител на малолетната пострадала З.С.Р..
Производството
по делото бе проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК – направено от подсъдимия Г. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – П. поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че събраните в хода на досъдебното производство
доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин както извършването на
деянието, така и неговото авторство. Относно реализацията на наказателната
отговорност предлага, на подс.Г. да се определи и
наложи наказание лишаване от свобода към долната, предвидена от закона граница
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива сочи
признанието на вината, съдействието за разкриване на обективната истина и то в
един ранен етап на процеса, с което подсъдимият е спомогнал за изясняване на
фактите по делото и за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление,
трудовата заетост, сравнително нисък интензитет на упражнената принуда по
отношение на пострадалата. Предвид изложеното моли съдът да наложи минимално
наказание лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл.149, ал.5 от НК, като определи първоначален „строг“ режим за неговото изтърпяване и в съответствие
с изискванията на чл.58а от НК да намали така определеното наказание с 1/3. Предлага от наказанието
„лишаване от свобода“ да се приспадне срокът на предварителното задържане, считано от фактическото му задържане до влизане в сила
на присъдата, а разноските, направени по досъдебното производство в размер на
1461,60 лв. да се възложат на родс.Г..
Повереникът на частният обвинител,
адв.Г.Д. заявява, че възпроизведената ситуация в обстоятелствената част
на обвинителния акт пряко кореспондира със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Обвинителният акт е перфектно структуриран и изцяло
подкрепя прокурора относно обвинителната теза. Счита, че обвинението е доказано
по безсъмнен начин, както изисква процесуалният закон и подс.Г. следва да бъде
признат за виновен. За разлика от представителя на ОП-П. обаче не приема, че
наказание около минимума няма да постигне тези цели, които предвижда законът,
предвид предходните осъждания на подсъдимия и лошите характеристични данни.
Счита, че наказанието, което ще постигне целите, които се предвиждат в
разпоредбата на чл.36 от НК за генералната и индивидуалната превенция, което да
способства да се постави една бариера между него и обществото следва да е над
минимума, предвиден в закона. В останалата част поддържа заявеното от
представителя на прокуратурата.
Частният обвинител заявява, че
поддържа изложеното от повереника.
Защитникът на подсъдимия Г., адв.Н.В.
благодари на представителя на Окръжна прокуратура гр. П. за обективния анализ
на доказателствения материал по делото. Счита, че от обективна и субективна
страна безспорно и категорично е установено, че подзащитният му е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, а по отношение
определяне на наказанието са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които са подробно анализирани и разгледани от представителя на
Окръжна прокуратура-П.. Акцентира и на допълнителни такива, като това, че е
била улеснена комуникацията на подс.Г. с пострадалата от майката на последната
и факта, че подзащитният му не е лице с трайно установени престъпни навици и е
съдействал максимално за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното
производство. Заявява, че следва да се отчете и влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, който страда от пъпна херния и полага грижи за майка
си, която страда от психическо заболяване. В този смисъл счита, че едно
наказание под минимума от пет години или при условията на чл.55 от НК, или
намалено с редукцията от 1/3, съобразно процедурата за съкратено съдебно
следствие би изпълнило целите на индивидуалната и генералната превенция.
Подсъдимият П.Й.Г. се признава за виновен и
изразява съжаление за случилото. Заявява, че си е признал
всичко още в производството по мярката за неотклонение. Разказал е всичко както
е било и е съдействал максимално, като нищо не е крил. Счита, че справедливо
наказание би било около две и половина-три години лишаване от свобода.
П.ският Окръжен съд, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият П.Й.Г. е роден на *** ***. Живее в
същото село. Той е *** гражданин. Не е женен и е с основно образование и работи, ЕГН **********.
Подс.П.Г.
е осъждан за извършени престъпления от общ характер 5 пъти, като от значение за
правната квалификация предмет на настоящия обвинителен акт са следните
осъждания:
- По НОХД № 1555/04 г.
по описа на ПРС в сила от 19.08.04 г. за извършено престъпление по чл.195, т.3
и т.7 вр. с чл.194, ал.1 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода,
изтърпяно ефективно на 22.3.2014 г.
-
По НОХД № 2301/05 г. по описа на ПРС в сила от 29.04.06 г., е осъден за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК на една година
лишаване от свобода, ефективно изтърпяно на 22.03.2014 г.
-
По НОХД № 5371 /12 г. по описа на ПРС е осъден за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 от НК на 10 месеца лишаване от свобода,
изтърпяно ефективно на 22.03.2015г.
-
По НОХД № 1782/13 г. по описа на ПРС е осъден за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.2, т.5 и т.7 вр. с
чл.194, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода, изтърпяно на 22.03.15 г.
Тези
осъждания определят извършеното от подс. Г. по настоящото обвинение като такова
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК.
Подс.П.Г. *** във фургон заедно с майка си св.М. К. от
същото село. В близост до тях в същото село и същия квартал живеели малолетната
към онзи момент св.З.С.Р., ЕГН **********, намираща се към инкриминирания по
настоящото дело период - лятото на 2018 г. до месец април 2019 г. във
възрастовата граница от 12-13 години. Свидетелката Р. живеела заедно с майка си
св.С.Р. и останалите й деца в къща на адрес в с.М., обл.П. на ул.“**“, № *.
Семействата на подс.Г. и това на св.Р. се познавали и общували често, предвид
близкото разстояние, на което се намирали.
През
периода от лятото на 2018 г. у подс.П.Г. възникнало полово влечение към св.З.Р.,
което въпреки съзнанието си за нейната възраст и за малолетието й той решил да
удовлетвори, но без полово съвкупление с нея. Така по същото време при
посещение на св.З.Р. във фургона на Г. ***, той я дръпнал навътре в помещението
и противно на нейното желание и воля, въпреки, че тя се дърпала от него,
започнал да я опипва за гърдите, седалищните области на тялото и за да затвърди
сексуалния контекст на действията си събул гащите си. Дръпнал насилствено
ръката на св.З.Р. и я насочил към ***, като желанието му било тя да го хване за
него. Св.Р. поради нежеланието си да извърши посочените действия блъснала
ръката, отблъснала тялото му от себе си и избягала в дома си. През цялото време
действията на подс.Г. били съпроводени с думите, че я иска и с репликите: “***“,
“***“.
Независимо
от това действията в посочената насока на Г. продължили отново през лятото на
2018 г. В посоченото време в с.М., обл.П. св.З.Р. се намирала на моста на
реката на селото, където минавайки от там подс.П.Г. се нахвърлил върху нея,
насилствено я придърпал към себе си и започнал да опипва пострадалата по
гърдите, демонстрирайки вече заявеното си полово желание към нея. Отново св.Р.
успяла да се отскубне и да избяга.
Също
през лятото на 2018 г., докато св.Р. се намирала сама в двора на къщата им в с.М.,
обл.П., обв.Г. посетил дома й, влязъл в двора и отново започнал да опипва през
дрехите св.З.Р., на което тя се противила като правила опити да отблъсне тялото
му от себе си, но въпреки това обвиняемият продължил да я опипва по гърдите и
седалищните области, но тя успяла да се отскубне от него и се прибрала.
На
следващия ден в същия времеви период св.З.Р. минавала покрай фургона на подс.Г.
*** и той я повикал да влезе при него. Поканил я в стаята си и пред нея си
свалил панталоните и боксерките. След като станал гол Г. хванал ръката на св.Р.
и започнал да я дърпа, като успял да я сложи върху ***си насилствено, но след
кратко движение върху ***, свидетелката успяла да я отдръпне. В този момент св.М.К.
попитала какво правят вътре и св.Р. й казала, че обвиняемият я е накарал да го
пипа по *** на което св.К. се изсмяла.
Отново,
през зимата на 2018 г. в с.М., обл.П., при посещение на фургона на обвиняемия
от св.З.Р. обвиняемият принудително и без нейна воля се опитал да й смъкне
дрехите под кръста и по специално гащите. Свалил своите и започнал отново да
дърпа ръката на св.Р., за да я постави върху члена си, като недвусмисленото
съдържание на волята му при всички от описаните действия било възбуждането и
удовлетворяването на половото му желание към малолетната Р..
Пред
фургона на подс.Г. при случайна среща на двамата там през началото на 2019 г.
през зимния период в с.М., обл.П.ска обвиняемият се нахвърлил върху св.Р. и
воден от сексуалния си нагон към нея започнал насилствено да дърпа клина, с
който тя била облечена надолу, за да го смъкне, но Р. успяла да се изтръгне от
него и да избяга.
Действията
в посочената насока на подс.Г. продължили и през началото на месец февруари
2019 г. в с.М., обл.П., когато отново повикал във фургона св.Р. и въпреки
нейното несъгласие си свалил бельото и започнал да я опипва за гърдите и по
седалищната област, правил опити да я целува, да й свали дрехите, но през
цялото време тя се съпротивлявала и го отблъсквала физически, но независимо от
тази съпротива той насилствено извършвал посочените действия, като дори й
нанасял удари по тялото.
През
месец април 2019 г. в с.М., обл.П. отново във фургона на подс.Г. отново за да
реализира половото си желание към св.Р., я поканил във фургона си, като въпреки
противенето й, чрез насилие като я придърпал към себе си отново започнал да я
опипва по гърдите и седалищните части на тялото й, заявявайки половото си
желание и влечение към малолетната Р..
През
месец май 2019 г. възникнал личен конфликт между семействата на Р. и на подс.Г.
и при създалото се напрежение св.Р. разказала на майка си и на полицейските
органи за всичко случило се с нея и подс.Г..
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство комплексна
съдебно-психологическа и психиатрична експертиза на подс.Г. се установява, че същият
не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към ЦПЗ П.. Същият може да участва в наказателното производство.
Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Може да възприема правилно фактите и обстоятелствата от
обективната действителност и да дава достоверни обяснения за тях.
От заключените на назначената по досъдебното производство
съдебно-психологическа и
психиатрична експертиза се установява, че З.Р. не страда от психично заболяване
и не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение в ЦПЗ П.. Същата с оглед на възрастта й може да участва
в наказателното производство, могла е да възприема фактите и обстоятелствата,
свързани с предмета на разследване по делото и да дава достоверни показания за
тях.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание в
съдебно заседание реда на чл.371, т.2 от НПК на
изложените в обвинителния акт факти и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите Д.
К. Т., В.Т. С., В. Г. Т., Е. С. Р., З.С.Р., Й. Р. Ж., М. . К., С.В.Р., Т.Д.
Д. и И.Р. К., както и от обясненията на подсъдимия Г.; в писмените
доказателствени средства – характеристична справка, справки за съдимост и
бюлетини за съдимост, писмо от З.Р., справка за лице, протокол за обиск на лице
два броя комплексни
съдебно-психологически и психиатрични експертизи.
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК. В показанията на разпитаните по делото свидетели Д. К. Т., В.Т. С., В. Г. Т., Е. С. Р., З.С.Р., Й. Р. Ж., М.
А.К., С.В.Р., Т. Д. Д. И. Р. К. не се констатират съществени противоречия по отношение на
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305,
ал.3 от НПК, а съпоставени с обективните данни в описаните по-горе
писмените доказателствени средства, и в съответствие с научните мнения на
вещите лица в експертните заключения, еднопосочно подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимия относно релевантните за решаване на делото
обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява
хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в
извършване на деянието, предмет на обвинението. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване
на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелства, от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
събрани и приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.
Съдът изцяло възприема изготвените
на досъдебното производство експертни заключения като пълни, ясни, точни и
обосновани, изготвени от компетентни вещи лица. Заключенията не се оспорват от
страните и не пораждат каквито и да било съмнения за тяхната достоверност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият П.Й.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.2,
т.1 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от лятото на 2018 г. до
месец април 2019 г. в с.М., обл.П., при условията на продължавано престъпление
и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б,“а“ от НК -
престъплението е извършено след осъждане за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено на основание чл.66 от НК - с присъда по НОХД № 2301/2005г. по описа на
ПРС, по НОХД № 1555/2004 г. по описа на ПРС, по НОХД № 5371/2012 г. по описа на
ПРС, по НОХД 1782/2013г. по описа на ПРС и по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК - престъплението е извършено след осъждания два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено на основание чл.66 от НК - с присъда
по НОХД № 2301/2005 г. по описа на ПРС, по НОХД № 1555/2004 г. по описа на ПРС,
по НОХД № 5371/2012 г. по описа на ПРС, по НОХД 1782/2013 г. по описа на ПРС, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - З.С.Р., ЕГН **********
чрез употреба на сила.
От обективна страна извършеното
от подс. Г. осъществява признаците от състава на престъплението блудство по чл.149, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на блудствени действия с
лице, ненавършило 14 – годишна възраст, които действия имат за цел да бъде
възбудено и удовлетворено полово желание без съвкупление, като
за съставомерността и довършеността на деянието не е
необходимо тази цел да бъде постигната. По основния състав на блудството не се
изисква осъществяване на физическа или психологическа принуда спрямо
пострадалото лице. Когато обаче такава е осъществена, както е в настоящият случай,
деянието е съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл.149, ал.2, т.1 от НК. Принудата от
страна на подс.Г. се е изразила в
насилствено упражнявана сила спрямо пострадалото непълнолетно момиче, противно на волята и, за да реализира намисленото от него да я опипва по различни части на тялото и в принуждаване на пострадалата да го
опипва по ***, които действия са се развили в различни периоди от време. С тези си активни усилия подсъдимият Г. е сломил съпротивата на жертвата и
е осъществил действия на възбуждане и удовлетворяване на полово желание у него
без съвкупление с пострадалата.
В съдебната практика се
приема, че принудата може да има различни проявни форми, като
най-често, тя се осъществява чрез физическо или психическо въздействие върху
жертвата или по друг начин, отнемащ възможността й ефективно да се
съпротивлява. В случая, върху волята на пострадалото дете е осъществено
неправомерно въздействие от подсъдимия, целящо да преодолее съпротивата й срещу
нежелани блудствени действия. За липсата на съгласие сочи заявеното от
пострадалата и емоционалното и състояние след осъщественото спрямо нея престъпено
посегателство, когато е разказала на нейната майка за случилото се. Това се
установява и от показанията на свидетелите Т. Д.Д. и И. Р. К. При това положение следва да се приеме, че спрямо пострадалата е налице принудата,
осъществена чрез комплекс от прояви, всяка от които е годна да преодолее съпротивата
й, което прави деянието съставомерно по квалифицирания състав на блудство,
предвиден в нормата на чл.149, ал.2, т.1 от НК. Действията на
подсъдимия обективно са били насочени към възбуждане и удовлетворяване на
неговото собствено полово желание, като специалната цел на блудствените
действия се извежда и от самото естество на действията му.
Също от обективна
страна, блудствените действия са били насочени към малолетно лице от женски пол
- ненавършило 14 години. По делото е безспорно установено, че подс.Г. е знаел
на каква възраст е пострадалата. Те се познавали и комуникирали от дълги години,
а Г. е знаел включително в кой клас е св.Р.. От показанията на майката на
пострадалата и на майката на подсъдимия се установява, че той е присъствал на
рожден ден на пострадалата, което не се отрича и от Г..
Извършеното от
подсъдимия блудство с малолетна е довършено, тъй като блудството е формално
престъпление и като такова то се явява довършено с извършването на самото
действие с цел възбуждане и/или удовлетворяване на полово желание без
съвкупление, без тази цел обективно да е била постигната.
Освен това
престъплението се явява продължавано по смисъла на чл.
26, ал.1 от НК, представляващо съвкупност от извършени през непродължителен
период еднотипни прояви, всяка от които осъществяваща поотделно състав на
престъплението. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/71 г. на ОСНК на ВС за квалифициране на
престъплението като продължавано са достатъчни само две отделни деяния, в случая се установяват девет такива. Всяко едно от деветте отделни посегателства, за които е категорично доказано, че са вършени от подсъдимия, само по
себе си осъществява самостоятелно състав на престъплението
блудство. Тези девет отделни деяния на
подсъдимия, осъществени спрямо пострадалата са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, еднаквата цел,
насоченост и съдържание на умисъла, поради което деянието следва да се квалифицира като едно продължавано престъпление по чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1 вр.
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК. Деветте отделни деяния са извършени в
период по-малък от една година.
Подс. П.Г.
е бил осъждан общо пет пъти за извършени от него престъпления от общ характер.
Осъжданията му от значение за квалификацията на деянията по настоящото дело са,
както следва:
- По НОХД № 1555/04 г.
по описа на ПРС в сила от 19.08.04 г. за извършено престъпление по чл.195, т.3
и т.7 вр. с чл.194, ал.1 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода,
изтърпяно ефективно на 22.3.2014 г.
-
По НОХД № 2301/05 г. по описа на ПРС в сила от 29.04.06 г., е осъден за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК на една година
лишаване от свобода, ефективно изтърпяно на 22.03.2014 г.
-
По НОХД № 5371 /12 г. по описа на ПРС е осъден за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 от НК на 10 месеца лишаване от свобода,
изтърпяно ефективно на 22.03.2015г.
-
По НОХД № 1782/13 г. по описа на ПРС е осъден за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.2, т.5 и т.7 вр. с
чл.194, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода, изтърпяно на 22.03.15 г.
Тези осъждания обуславят квалификацията на престъплението
блудство, като такова извършено от Г. в условията на „опасен рецидив“ по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, а именно извършил е
престъпленията, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Към лятото на 2018 г. до месец април 2019 г. /периода на извършване на процесното престъпление/ не са
били изтекли 5 години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на
наказанието по предходните осъждания.
Подсъдимият Г. е
наказателно отговорно лице и може да бъде субект на инкриминираното
престъпление. Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психологическа и психиатрична
експертиза подс.Г. не страда от психично заболяване и не се води на
психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ П.. Същият може да участва в
наказателното производство. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Може да възприема правилно фактите и
обстоятелствата от обективната действителност и да дава достоверни обяснения за
тях.
От субективна страна
инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия Г. с пряк умисъл, който е
насочен към извършване на блудствени действия, целящи възбуждане и удовлетворяване
на полово желание без съвкупление чрез употреба на сила. Без значение е
продължителността на блудствените действия, като за съставомерността на
деянието е достатъчно да е налице физически контакт между дееца и жертвата,
който да е насочен към възбуда и удовлетворяване на полово желание, а в случая това
се е повтаряло няколкократно. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на своите действия, предвиждал е общественоопасните последици на тези свои
действия и е искал настъпването на тези последици. Съзнавал е, че извършените
от него блудствени действия са от естество да възбуди и удовлетвори половото му
желание без съвкупление, като същевременно е използвал сила и е съзнавал, че
жертвата му е малолетно лице.
С оглед на това, че делото се разгледа
по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал.
4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при
условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ вр.
чл.26, ал.1 от НК, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от пет до двадесет години. Съобразявайки степента на
обществена опасност на конкретното престъпление, личността на подс. П.Г. и най-вече за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът е на становище, че на същия следва
да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, при изключителен превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива се отчетоха
признанието на вината, трудовата заетост, проявеното разкаяние и изразеното
съжаление за извършеното и в хода на съдебното производство и на досъдебното
такова, което съдът приема, че е искрено. Следва да се отчете и фактът, че във
фазата на досъдебното производство Г. е оказал пълно съдействие на
разследващите органи и то в един ранен етап на
процеса, с което е спомогнал за изясняване на фактите по делото и за разкриване
на обективната истина. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете влошеното здравословно състояние на подсъдимия, който
страда от пъпна херния и полага грижи за майка си, която страда от психическо
заболяване, както и сравнително ниския интензитет на
упражнената принуда по отношение на пострадалата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
продължителния времеви период на осъществената престъпна дейност и лошите характеристични данни
за Г., вследствие на осъждане извън посочените по-горе четири такива, които
оказват влияние върху правната квалификация на настоящото деяние.
С оглед изложеното съдът намира, че
в случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо
подс.П.Г. при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, свързани с отчетените отегчаващи отговорността му обстоятелства, а и
не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл.
55 от НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко,
поради което следва да се остави без уважение искането на защитата на
подсъдимия в тази насока.
Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в размер на
ПЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съответства напълно на обществената
опасност на деянието, на личността на дееца, на наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността му обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за
реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК. В съответствие с
императивната разпоредба на чл.371, т.2 от НПК и проведеното съкратеното
съдебно следствие, така определеното наказание бе редуцирано по реда на чл.58а,
ал.1 от НК с една трета до размер от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи реално. Това наказание следва
да се изтърпи реално поради липса на предпоставките,
визирани в чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието,
а и размерът на наложеното наказание не го позволява.
Съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС постанови подс. П.Г. да изтърпи така определеното му наказание
в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК, Съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия П.Й.Г. наказание лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан
по делото по ЗМВР, чл.64 ал.2 НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 09.05.2019 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
Съдът осъди подс. П.Г. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. П., направените разноски по
делото на досъдебното производство за възнаграждение на вещи лица в размер на 1461,60
лева (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки).
Причини за извършване на
престъплението са ниската правна култура и слабите морално-волеви задръжки на
подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: