№ 49381
гр. София, 03.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110123083 по описа за 2022 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „ФЦ“ ООД срещу В. СЛ. ИВ. и Д. П. П. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 5609,98 и за
законна лихва в размер на 1368,21 лева за периода от 04.12.2019 г. до 29.04.2022 г. –
задължения по запис на заповед от 02.07.2021 г.
Следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 ГПК е обусловено от представяне на
редовен от външна страна документ по чл. 417 ГПК, който да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Проверката, дължима от съда в производството за
съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до обстоятелствата дали е
налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист,
дали този акт е формално редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение притезание срещу длъжника.
В настоящия случай тези предпоставки не са налице. В приложения към заявлението запис
на заповед изрично е посочено, че падежът на задължението за заплащане на сумата 5720
лева е на предявяване. Не са налице доказателства кога записът е предявен на длъжника, тъй
като върху записа е направено отбелязване , че е предявен, но полето относно дата, на която
е извършено предявяването, не е попълнено. Поради това и съдът намира, че от
представения запис не може да се установи кога е настъпил падежът на претендираното със
заявлението вземане.
По отношение претенцията за законна лихва е налице и отделно основание за
неоснователност на заявлението. В производството по издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК /запис на заповед/, не е допустимо да се издава
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за произтичащото от чл.86, ал.1 ЗЗД акцесорно
вземане на кредитора за обезщетение /лихви/ за забава върху сумата по записа на заповед за
1
времето от падежа на записа на заповед до подаване на заявлението. Вземането по чл.86,
ал.1 ЗЗД произтича от факта на забавата в изпълнението на менителничното задължение,
който е последващ спрямо издаването на записа на заповед, и тъй като не е обективирано в
съдържанието на записа на заповед, не може да бъде присъдено със заповедта за
изпълнение. В производството по чл. 417 ГПК в случая съдът следва да провери дали
записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение парично вземане срещу лицето, против което се иска издаването на заповедта и
изпълнителния лист. При тази проверка съдът изхожда само от данните, съдържащи се в
представения документ по чл. 417 ГПК и не може да се основава на данни, които стоят
извън него. В този - т.4.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., във връзка с т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на
ОСТК на ВКС.
Освен посоченото в случая се претендира и лихва за период от преди издаване на записа,
когато не се твърди изобщо да е падежирало главното вземане, нито тази лихва да е част от
самото задължение по записа.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „ФЦ“ ООД срещу В. СЛ. ИВ. и Д. П. П. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК , по което е образувано ч.гр.д. №
23083/2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2