№ 24
гр. Кюстендил, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500441 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК
„Б.“ ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на
управление гр. Р.,ул."Л."№** обжалва Решение № 260389/22.06.2021 г.,
постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 677/2020 г. по описа на
същия съд.
С обжалвания съдебен акт Районен съд - Кюстендил е осъдил "И.В.С."
ЕООД да заплати на "Б." ЕООД, сумите както следва: 8062.02 лв. с вкл. ДДС,
представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-
продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура №
**********/18.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; 856,69 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима
такава по неформален договор за покупко- продажба на стоки и материали, за
която сума е издадена фактура № **********/01.02.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към
съда– 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 1288,31 лв.
с вкл. ДДС, представляваща дължима сума по неформален договор за
покупко- продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура №
1
**********/19.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от
2780.28 лв. по тази фактура е оставил без уважение претенцията като
неоснователна и недоказана; 1867. 85 лв., представляваща законна лихва за
забава, изчислена върху дължимата сума от 8062.02 лв. с вкл. ДДС по фактура
№ **********/18.01.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата –
18.01.2018 г. до 30.04.2020 г.; 195.15 лв., представляваща законна лихва за
забава, изчислена върху дължимата сума от 856. 69 лв. с вкл. ДДС по фактура
№ **********/01.02.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата –
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.; 277,35 лв., представляваща законна лихва за
забава, изчислена върху дължимата сума от 1288,31 лв. по фактура №
**********/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата –
19.03.2018 г. до 30.04.2020 г., като за горницата до пълния размер на
претенцията от 597, 81 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която е
отхвърлен искът на „Б.“ ЕООД за част от дължимата сума по фактура №
1524/19.03.2018 г. в размер на 1491.97 лева от общо дължимата сума по
фактурата в размер на 2780.28 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от падежа до дата на подаване на исковата молба в
съда, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение в обжалваната
му част е неправилно и неоснователно. Иска се отмяна на решението на
КнРС в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да бъдат
уважени предявените искове и ответникът да бъде осъден да заплати
неприсъдените от първоинстанционния съд суми. Претендират се разноските
в първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „И.В.С.“ ЕООД, в който се сочи, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е правилно и обосновано, а твърденията във въззивната
жалба определя като неоснователни и противоречащи на установената по
делото фактическа обстановка и събраните писмени и гласни доказателства.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
2
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се
разноските във въззивното производство.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението
в обжалваните части за незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение районен съд е приел, че ангажираните
доказателства обосноват извод за реално изпълнение от страна на ищеца за
доставяне и предаване на стоката, описана във фактура № 1524/19.03.2018 г.
и стокови разписки до размера на 1073, 59 лв.. Върху тази сума е начислил
ДДС в размер на 20 % или още 214, 72 лв.и е уважил претенцията за сумата
1288, 31 лв. За разликата до пълния размер от 2 780, 28 лв. по тази фактура е
отхвърлил претенцията като недоказана. Решението се обжалва в
отхвърлителната част.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. За да се приеме,
че ответникът дължи на ищеца претендираната с исковата молба парична
сума на релевираното правно основание, ищецът следва по безспорен начин
да установи факта на сключване на договора за покупко- - продажба и
предаването на стоката на ответника, пораждащо за последния задължение за
плащане на цената на закупените строителни материали. В случая от
доказателствата по делото безспорно се установява, че страните са били в
трайни търговски отношения по силата на които ответното дружество е
закупувало от ищеца строителни материали във връзка изпълнение на
задълженията си по договор с трето на спора лице относно извършване на
СМР на обект „многофамилна жилищна сграда“, находяща се в гр. Русе.
Съдът намира за основателен доводът във въззивната жалба, че е неправилен
изводът на районен съд, че по процесната фактура № 1524/19.03.2018 г. не е
доказано изпълнение на задължението на продавача да предаде стоки на
3
стойност над 1 288,31 лв. с вкл. ДДС. По делото се съдържат клиентски
поръчки и стокови разписки, в които са описани стоките, които са идентични
с тези, описани в процесната фактура. Същите са подписани от служители на
ответника, видно от справката за действащи в процесния период трудови
договори. В заключението на съдебно- счетоводната експертиза, вещото лице
Реонита Йорданова на база представените й стокови разписки и клиентски
поръчки е установила, че всички стоки по процесната фактура са били
предадени на ответното дружество, доколкото те напълно съвпадат с
отразените в стоковите разписки и клиентски поръчки стоки по вид и
количество. Вещото лице е уточнило, че ищцовото дружество работи с
клиентски поръчки, когато стоката не е налична в магазина, а трябва да се
достави. При доставка на стоката в магазина се издава стокова разписка,
която е предназначена и засяга само отчетността в това предприятие , а
стокова разписка се издава, когато стоката е налична в търговската мрежа на
дружеството. От посоченото следва, че и клиентската поръчка и стоковата
разписка удостоверяват предадени на ответника стоки. Доколкото
клиентските поръчки и стокови разписки са подписани от представител на
ответното дружество и липсва противопоставяне след узнаването за това, то
следва намери приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. За ответното
дружество е възникнало задължението да заплати уговорената между
страните цена на стоките.
Предвид на изложеното, окръжен съд ще отмени решението в
обжалваната част и ще постанови друго решение, с което ще уважи иска в
пълен размер. С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
съдът ще уважи и иска за мораторна лихва в пълен размер- 597.81 лв.
На въззивното дружество се дължат разноски както следва 445.33 лв. за
въззивната инстанция и още 512.40 лв. за първата инстанция, съгласно
приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че е
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото е определено в минимален размер, съобразно
нормите на чл.7, ал.1, т.1 и т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2014 г. и е съобразено
с чл. 2, ал.5 от същата наредба.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260389/22.06.2021 г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр. д. № 677 по описа за 2020 г. на същия съд в
частите, в които са отхвърлени предявените от „Б.“ ЕООД, с ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление гр.
Р.,ул."Л."№** срещу "И.В.С." ЕООД, ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Незабравка“ №6
искове за сумата над 1 288.31 лв. с вкл. ДДС до 2 780.28 лв., представляваща
дължима сума по неформамен договор за покупко- продажба на стоки и
материали, за която сума е издадена фактура № **********/19.03.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 30.04.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и за разликата от 277.35
лв. до 597.81 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена и върху
сумата 1 491.97 лв. по фактура № **********/19.03.2018 г., за периода от
датата на издаване на фактурата- 19.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА "И.В.С." ЕООД, ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Незабравка“ №6 да
заплати на Б.“ ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес
на управление: гр. Р.,ул."Л."№** сумата 1 491.97 лв. с вкл. ДДС, дължима по
неформамен договор за покупко- продажба на стоки и материали, за която
сума е издадена фактура № **********/19.03.2018, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба- 30.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 320.46 лв., представляваща
законна лихва за забава, изчислена върху сумата 1 491.97 лв. по фактура №
**********/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата-
19.03.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА "И.В.С." ЕООД, ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Незабравка“ №6 да
заплати на Б.“ ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес
на управление: гр. Р.,ул."Л."№** сумата 445.33 лв., представляваща
деловодни разноски за въззивната инстанция, както и още 512.40 лв.,
представляваща деловодни разноски за първата инстанция
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,
5
ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6