№ 138594
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20231110159592 по описа за 2023 година
Производството e по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С..“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу В. С. Ч. за сумата в размер на 1000 лева – главница по Договор за паричен заем
№ .. от 21.01.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 118,18 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.01.2022 г. до
03.04.2023 г., сумата в размер на 406,82 лева – договорна неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, 152,50 лева – неустойка за забава, 88,63 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023
г., както и 135 лева- такси за събиране на вземането.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
възнаградителна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част
от вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 406,82 лева
– договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за
сумата от 152,50 лева – неустойка за забава и за сумата 135 лева- такси за събиране на
вземането, съображенията за което са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
1
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Процесният договор за паричен заем е сключен на 21.01.2022 г., като породените от него
отношения се регулират от специалните правила на ЗПК. Уговорката в договора за паричен
заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна
в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на
едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат
вреди.
По отношение на претенцията за неустойка за забава, настоящият състав намира, че
клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка, също е нищожна.
Аргументите на съда в този случай са в насока, че по свята същност договорената неустойка
представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по същество се
цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на
договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено едно допълнително
обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във фиксиран размер съгласно
тарифата на дружеството. Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
Следователно от заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и
неустойка за забава и обезщетение за забава.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
тази насока съдът намира за нищожна и таксата за събиране на вземане, доколкото тя също
2
се начислява автоматично, при забава на плащането, т.е. представлява по съществото си
санкция за неизпълнение на договора и има за цел заобикаляне на изискванията на закона.
Предвид изложеното вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се отнесат към
категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане
правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на
заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за
отхвърляне на подаденото заявление в посочените по-горе части.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно
на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 24,32 лева до пълния заявен размер
от 38,32 лева за платена държавна такса и над сумата от 31,74 лева до пълния дължим
размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „С..“ ООД, ЕИК ..., срещу В. С. Ч., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 406,82 лева - договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение, за сумата от 152,50 лева – неустойка за забава и за сумата от 135 лева,
представляваща такси за събиране на вземането, както и в частта, в която се претендират
разноски за държавна такса над сумата от 24,32 лева до пълния заявен размер от 38,32 лева и
разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 31,74 лева до пълния дължим
размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3