№ 36
гр. Тутракан, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200298 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. П. Н., с ЕГН **********, от *** срещу
Електронен фиш серия К № 7981735, издаден от ОДМВР - Силистра, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 2,
т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2
във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения ЕФ, жалбоподателят го обжалва в срок. Моли
съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен. По същество в жалбата се
твърди, че са налице множество нарушения, водещи, от една страна, до
засягане правото на защита на жалбоподателя, и от друга – до
незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи се, че на жалбоподателя било
нарушено правото на защита, тъй като в ЕФ не било посочено нито дали
последният е издаден в отсъствието или не на контролен орган, нито дали
нарушението е заснето с мобилно или стационарно техническо средство.
Навеждат се доводи, извлечени от ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ОСК на ВАС, отнасящи се до това, че нарушения от този вид можели да се
установяват единствено със стационарни АТСС. Сочи се, че в ЕФ не било
удостоверено дали АТСС е било изправно и дали е приспаднат нормативно
заложеният толеранс. Като нарушение на административнопроцесуалните
правила се сочи и липсата на връчен снимков материал заедно с ЕФ, както и
че в последния не били отразени правото в 7-дневен срок да се подават
възражения и правото да се обжалва същият. Възразява се, че не бил
1
конкретизиран предходният ЕФ, на базата на който процесното нарушение е
квалифицирано като повторно. Отделно от това се твърди, че тъй като от
датата на нарушението – 20.08.2023 г., до датата на връчването на ЕФ –
22.11.2023 г., бил изминал срок, по-дълъг от 3-месечния такъв от
установяване на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, то следвало ЕФ да бъде
отменен.
Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е
писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А.,
главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на
издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелят Д. Й. Р. изпълнява длъжността полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ към РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.
На 20.08.2023 г. св. Р. осъществявал контрол на скоростта на движение
на преминаващи моторни превозни средства по път II-21, км. 43+00, в
близост до комплекс „Роял“, намиращ се на територията, обслужвана от РУ –
Тутракан при ОДМВР – Силистра. В посочения участък от пътя, чрез пътен
знак „В 26“, било въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч.
Полицейският служител осъществявал дейността си посредством
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120cd3e. Последното
било насочено в посока гр. Русе към гр. Силистра и заснемало автомобилите,
движещи се в двете посоки.
В 16:01 ч. техническото средство заснело лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А 4 Авант“ с рег. № ***, движещ се към АТСС в посока от гр. Русе
към гр. Силистра със скорост 121 км/ч. Нарушението било заснето от
устройството, което е видно от приложената разпечатка на снимка №
120CD3E/0032281. От последната са видни регистрационният номер на
автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение, участъкът
от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е
позиционирано АТСС, дата и часът на извършване на нарушението, типът и
индивидуалният номер на АТСС. Установената стойност на скоростта, след
приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в
полеви условия, се равнявала на 117 км/ч.
На 23.08.2023 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 7981735 срещу
2
собственика на автомобила, а именно жалбоподателя К. П. Н., с който на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал 2, т. 6 от
ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1
300 /хиляда и триста/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
ЗДвП. Нарушението било квалифицирано като извършено в условията на
повторност, тъй като с ЕФ серия К № 5377583, издаден на 27.10.2021 г. от
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчен на 15.01.2023 г. и влязъл в сила на
30.01.2023 г., жалбоподателят бил наказан за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2
във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
На 22.11.2023 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетеля Д. Р.; з. к. на ЕФ серия К № 7981735; писмо № 4332р-
81242/27.11.2023 г.; връчена разписка за ЕФ; писмо № 1886р-
18073/16.10.2023 г.; Докладна записка № 1886р-18072/16.10.2023 г.; писмо №
362р-12437/04.10.2023 г.; изпратен плик по Български пощи; квитанция от
Български пощи; Справка картон на водача; Заповед № 8121з-46/12.01.2022
г.; Организационно-технологични правила за работа с мобилни АТСС модел
„ARH CAM S1“; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Протокол от проверка
№ 086-СГ-ИСИС/15.06.2023 г.; Протокол рег. № 362р-10542/20.08.2023 г.;
Снимка от разположение на камерата; Снимка № 120CD3E/0031631;
Сертификат; Справка по история за ПС; Справка за собственици на ПС;
Служебна бележка УРИ 342000-13898/08.08.2021 г. по описа на ОДМВР –
Силистра; копие от проект за организацията на движението в участъка на км.
43+000 на път II-21 и надлъжен профил, изготвени от ОПУ – Силистра.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и по реда на чл.
58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес.
Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. Настоящият състав намира, че
обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити,
чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й
заплащане.
3
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща
максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ARH CAM S1 № 120cd3e. Участъкът от пътя, на който е заснето
нарушението, е с ограничение на скоростта за движение до 60 км/ч., което е
видно от предоставените от ОПУ – Силистра копия от проект за
организацията на движението в участъка на км. 43+000 на път II-21 и
надлъжен профил. Според последните, на км. 42+695 от пътя е поставена
конфигурация от пътни знаци: В 24 и В 26, забраняващи изпреварването на
МПС и развиването на скорост, по-висока от 60 км/ч. На км. 43+550, чрез
поставен пътен знак В 34, забраните се отменят. Следователно – в участъка на
км. 43+000 е важала забраната, за нарушаването на която е санкциониран
жалбоподателят.
Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа
обстановка от наказващия орган.
Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е
приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за
измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за
последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано
за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя. От приетото като
доказателство заверено копие на Протокол от проверка № 086-СГ-
ИСИС/15.06.2023 г. е видно, че процесното АТСС е преминало технически
преглед в периода 12-15.06.2023 г., като е дадено заключение, че съответства
на одобрения тип. Доколкото в т. 31 от Заповед №А-616, издадена от
председателя на ДАМТН на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за
измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно
„скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически изправно
към процесната дата.
Образецът на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра
на вътрешните работи, копие от която е приложено по делото, както е
приложено и копие от одобрения образец. С това, че в ЕФ не са отразени
правата по чл. 189, ал. 6 и ал 8 от ЗДвП, по никакъв начин не се е засегнало
осъществяването правото на защита на жалбоподателя. Изводът следва, тъй
като, от една страна, при наличие на обстоятелствата по чл. 189, ал. 6, т. 1 и т.
2 от ЗДвП, те могат да бъдат взети предвид и от съда (а не само от АНО) и ЕФ
да бъде отменен, а от друга – видно е, че жалбоподателят се е възползвал от
правото си на обжалване, което само по себе си значи, че не е било
ограничено ефективното упражняване правото му на защита.
Във връзка с оспорването, че посредством мобилни АТСС било
недопустимо издаването на ЕФ, за което се привеждат аргументи и от ТР № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., е необходимо да се направят
следните уточнения. На първо място, изразът „в отсъствие на контролен орган
4
и нарушител“ се отнася до издаването на ЕФ (тази теза е застъпена и в
цитираното ТР), а не до установяването и заснемането на нарушението, както
твърди жалбоподателят. На второ място, разграничението между стационарни
и мобилни АТСС, дадено, от една страна, в ТР, и от друга – в нормативната
база, изменена и допълнена след постановяването му, е въз основа на
различни критерии. Според ТР „стационарно техническо средство е това,
което е предварително позиционирано и трайно поставено на пътя…, а
мобилни технически средства са всички останали, които са прикрепени към
служебен автомобил на контролните органи…“. Според разпоредбата на т. 65
от § 6 от ДР на ЗДвП АТСС се подразделят на „стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган“ и „мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“. Оттук следва, че даденото в ТР
определение за стационарни технически средства обхваща и част от
„мобилните“ такива (според нормативната уредба) – тези, които са временно
разположени на участък от пътя, а не прикрепени към превозно средство.
Изводът е, че издаването на ЕФ посредством мобилни АТСС, които не са
прикрепени към МПС на контролен орган, е допустимо дори и според
цитирания тълкувателен акт. На същото сочи, по аргумент от противното, и
изр. 2 на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на
вътрешните работи, според което за нарушения, установени с мобилни АТСС
във време на движение (т.е. – прикрепени към МПС, което се движи),
електронни фишове не се издават. Въз основа на изложеното, съдът отхвърля
като неоснователно това защитно възражение.
Възраженията на жалбоподателя, свързани с това, че при връчването на
ЕФ не били представени удостоверение за изправност на АТСС, снимкови
материали и пълна индивидуализация на АТСС (които се сочат като
нарушения на административнонаказателните правила), съдът счита за
неоснователни, тъй като нито издателят на ЕФ, нито връчителят му имат
такива нормативно вменени задължения.
Защитното възражение, че бил изтекъл 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, съдът счита също за неоснователно поради следните съображения.
Нарушението е извършено и установено на 20.08.2023 г., а ЕФ (видно от
справката картон на водача) е издаден на 23.08.2023 г. Датата на връчването
на ЕФ няма никакво отношение към спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, тъй като същите се отнасят към момента на съставяне на АУАН (в
случая ЕФ, имащ двойствената функция на акт и НП) спрямо извършването
на нарушението (едногодишен срок) и установяването на нарушителя
(тримесечен срок).
От обективна страна, изпълнителното деяние на извършеното
нарушение се състои в управлението на МПС със скорост, по-висока от
указаните в чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай
заснетата скорост е 121 км/ч, която след приспаднатия толеранс е редуцирана
до 117 км/ч – т.е. нарушението се състои в превишаване с 57 км/ч., тъй като е
въведено ограничение за процесния пътен участък с пътен знак „В 26“ от 60
км/ч.
Налице е квалифициращият признак по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а именно,
че нарушението е осъществено в условията на повторност. Изводът се гради
въз основа на тълкуването на легалната дефиниция на т. 33 от § 6 от ДР на
ЗДвП, съгласно която „повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач“, и разпоредбата на чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, която приравнява влезлия в сила ЕФ на влязло в сила НП. С ЕФ
5
серия К № 5377583, издаден на 27.10.2021 г. от отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, влязъл в сила на 30.01.2023 г., жалбоподателят е бил наказан за
извършено нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
което се явява от вида на процесното нарушение. Поради изложеното,
последното се явява повторно извършено по смисъла на закона.
От субективна страна, жалбоподателят е действал небрежно, тъй като
съгласно чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да спазва
ограничението на скоростта на управлявания от него автомобил, като
същевременно при полагане на дължимата грижа е бил в състояние да
предотврати осъществяването на нарушението.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил както от обективна, така и субективна страна процесното
административно нарушение.
Предвид това, че наложеното с ЕФ наказание е своеобразно фиксирано
в абсолютен размер от законодателя в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 във
връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП, то според съда е безпредметно да се обсъжда
наличието или липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината на
жалбоподателя обстоятелства. Същото, на основание чл. 189з от ЗДвП, важи
и по отношение прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Имайки предвид всичко изложено, съдът счита, че липсват основания
електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, от
процесуалният представител на АНО е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. В разпоредбата на чл.
27е от НЗПП е указано, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е в диапазона от 80 до 150 лв., от което следва, че искането на
процесуалния представител на АНО не може да бъде удовлетворено. Предвид
фактическата и правна сложност на случая, съдът счита, че следва да присъди
разноски в размер между минималния и средния. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на
100 лв.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7981735, издаден от
ОДМВР – Силистра, с който на К. П. Н., с ЕГН **********, от ***, на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 6 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 300
/хиляда и триста/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП,
като законосъобразен.
ОСЪЖДА К. П. Н., с ЕГН **********, от ***, на основание 63д, ал. 4 и
6
ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на
ОДМВР – Силистра сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7