Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.07.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1727
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1727/2021 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на Б.Ц.Б. ЕГН ********** от гр.Перник срещу решение №20223591 от 13.10.2020 г
по гр.д.№42854/2018 г на СРС , 143 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се
осъди на основание чл.49 ЗЗД Агенция „П.И.” гр.София да му заплати сумата от 2000 лева обезщетение за
имуществени вреди за вреди по л.а.Опел Астра с рег.№********от ПТП на 17.01.2018
г , около 7 часа на АМ „Люлин“ на 10 км от гр.Перник в посока гр.София поради
удар в паднал на платното камък ; ведно със законната лихва от 17.01.2018 г до
окончателното заплащане на сумата .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като за ПТП е съставен протоколът за ПТП от
органите на КАТ, а щетите са описани в протокол за оглед . В 7 часа през зимата
не е възможно да се забележи камък на пътното платно . Пред СРС свидетелите не
са се явили не по вина на въззивника .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Протоколът за ПТП е неясен и
противоречив като не е описан механизма на ПТП и пътната обстановка . ПТП е
посетено 50 минути след настъпването му и няма обвързваща доказателствена сила
, защото деликтът /евентуално/ вече е бил настъпил .Не е описан камъка , а
участъкът е бил обезопасен с мрежа и не може да падне камък на такова
разстояние. Не е ясна скоростта , с която се е движел ищеца и може тя да е била
превишена .Няма доказателства , че АПИ е действала неправомерно.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск „А. “ ЕАД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба . Изразява съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима.
Решението е връчено на въззивника на 22.10.2020 г и е
обжалвано в срок на 04.11.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За
да отхвърли главният иск
със законните последици първоинстанционният
съд е приел следното .
Ищецът е собственик на л.а.Опел Астра
с рег.№РК ******. Твърди , че на 17.01.2018 г , около 7 часа пътувал по АМ
„Люлин“ и на 10 км от гр.Перник в посока гр.София автомобилът му бил увреден от
паднал на платното камък . Според изслушаната пред СРС САТЕ на място – при огледа
от вещото лице - има защитни предпазни мрежи срещу падане на камъни на
магистралата , но на места мрежите са с
нарушена цялост. Не е ясно какво е било състоянието на мрежите към
17.01.2018 г . Според протокол за ПТП от 17.01.2018 г – съставен след посещение
на място от полицейските служители – на л.а. са нанесени щети в предна дясна
част , челно стъкло и 2 броя въздушни възглавници .
Според СРС не е
доказано по безспорен начин , че вредите са причинени от удар с камък . В
протокола за ПТП няма отбелязване за препятствие на пътното платно . САТЕ е
извършила оглед почти две години след ПТП , а по делото не са разпитани
свидетели-преки очевидци .
Решението на СРС е правилно . Доказателствената стойност на протоколите за ПТП е посочена
в решение №15 от 25.07.2014 г по т.д. № 1506/2013 г, ТК, І ТО на ВКС - протоколът за
ПТП , съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011
г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по
т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело №
750/2011 г. на ВКС, II ТО. Ако протоколът на ПТП е съставен след
посещение на място отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Вписаните в протокола за
ПТП обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП , при което ищецът би следвало да ангажира и други
доказателства - разпит на свидетели и експертизи .
В процесният случай протоколът за ПТП
е съставен след ПТП , но наистина не доказва всички обстоятелства във връзка с
произшествието , включително пътните условия и скоростта на процесното МПС . По
делото не е разпитан свидетел-очевидец , а изслушаната пред СРС САТЕ има
противоречиви и непълни констатации . Отделно , пред настоящия съд беше
допусната нова САТЕ , включително и по отношение стойността на вредите по
процесния автомобил . Тази САТЕ беше заличена поради невнесен депозит от
въззивника като искът остава недоказан
както по основание , така и по размер .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с
оглед материален интерес по всеки от исковете под 5000 лева настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20223591 от 13.10.2020 г по гр.д.№42854/2018 г на СРС , 143 състав .
ОСЪЖДА Б.Ц.Б. ЕГН
********** от гр.Перник да заплати на Агенция
„П.И.” гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието
на „А. “ ЕАД *** като трето лице помагач на Агенция „П.И.” гр.София .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.