РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Кърджали , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
Секретар:Красимира Х. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20205100500223 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 80/04.06.2020 г., постановено от М.ския районен съд по
гр.д. № 37 по описа за 2019 г. на същия съд, са отхвърлени предявените от
Р. М. К., с ЕГН **********, Б. М. К. - О., с ЕГН **********, Б. М. К., с ЕГН
********** и Л. М. К., с ЕГН **********, представлявани от адв.Е. У. от АК
- П., против Застрахователна компания "Л. и." АД - гр.С., район "Л.", бул."Ч.
в." № * , с ЕИК *, обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ (чл.226, ал.1 от КЗ отм.) за сумата от 20 000 лева (по 5 000 лв. за всеки
от ищците), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на настъпилата смърт на С. М. О., с ЕГН ***, починала на * г. след
претърпяно ПТП на 12.04.2014г., и с правно основание чл.86 ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
увреждането - 12.04.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни. Със същото решение Р. М. К., Б. М. К. - О., Б. М. К. и Л. М. К., с
ЕГН **********, са осъдени солидарно да заплатят на Застрахователна
компания "Л. и." АД - гр.С., сумата от 300 лв., представляващи
1
юрисконсултско възнаграждение.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците
Р. М. К., Б. М. К. - О., Б. М. К. и Л. М. К., представляван от процесуалния
си представител адв.Е. У., които го обжалват като неправилно поради
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалба се сочи, че
неправилни били изводите на първоинстанционния съд срещу кого е било
образувано досъдебно производство и, че нямало влязла в сила присъда.
Неправилен бил също и извода на съда, че липсвало материал за извършване
на съдебно медицинска и авто-технически експертизи. По делото били
представени КП за ПТП и фотоалбум, които по смисъла на чл.179 от ГПК
представлявали официални документи, издадени от длъжностни лица в кръга
на службата им по установените форма и ред, и съставлявали доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, бил официален
свидетелстващ документ и имал обвързваща доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Протоколът като официален свидетелстващ документ се ползвал с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприети
от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на
ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите били оборими и можели да бъдат
опровергани с други доказателства. Ответното дружество ЗК "Л. и. "АД по
никакъв начин не е оборило констатациите, съдържащи се в приложените към
исковата молба писмени доказателства, въпреки че имало такава възможност.
В мотивите на решението правилно било посочено, че страните не оспорват
настъпването на ПТП на 12.02.2014 г. и смъртта на С. О.. Ответното
дружество единствено и само оспорило механизма на настъпилото ПТП, но
не ангажирало никакви доказателства, които да оборят констатациите,
съдържащи се в приетите по делото КП и фотоалбум. Представеният
фотоалбум бил достатъчно нагледен и можел да послужи за изготвяне на
поисканите експертизи. Съдът обаче не се възползвал от нагледния материал,
съдържащ се в представените протокол за ПТП и фотоалбум.
2
Сочи се също, че неправилни били изводите на съда относно липсата на
дълбока емоционална връзка между въззивниците и починалата тяхна сестра,
а били обикновени и житейски взаимоотношения от роднинско естество
между ищците и пострадалото лице. Съдът неправилно възприел, че е налице
естествена тъга, както и традиционност между въззивниците и починалата
тяхна сестра. Тези изводи противоречали на показанията на всички
свидетели, които съдът кредитирал. Отношенията на силна емоционална
привързаност били от такава степен, че смъртта на родственика им причинила
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай
починалата била само на 45 години, между всички въззивници и починалата
С. О. съществували отношения на обич, уважение и разбирателство,
отраснали заедно, починалата сестра полагала грижи за Л. К., която била в
неравностойно положение поради инвалидност. Въззивниците живеели в
различни населени места, но силната им привързаност не била прекъснала,
комуникирали по телефона и често си гостували взаимно, дори починалата С.
ходила на гости при братята си в чужбина. Въззивниците тежко приели
кончината на сестра си, изпаднали в тежък психологически срив и до
настоящия момент не били преодоляли загубата й, което се потвърждавало по
категоричен начин от всички свидетелски показания в това число и от
свидетеля на противната страна М. М.. От загубата на сестра си въззивниците
претърпели и продължавали да търпят негативни емоционални изживявания.
Силната им мъка била отграничена от останалите трагични събития в живота
им, но дори и страданията от тази загуба да не биха могли да се разграничат
от цялостното им депресивно състояние, то в крайна сметка отношенията
между тях се характеризирали с по-голяма близост и тяхната мъка
надхвърляла по интензитет и времетраене обичайно присъщите за такъв вид
родствена връзка. При тези обстоятелства следвало да се приеме, че между
въззивниците и починалата С. О. имало силна емоционална близост и
привързаност. Налице били признаците на т.нар."изключение" по смисъла на
задължителна съдебна практика, характеризиращо се с отношения на такава
силна емоционална и духовна обвързаност, по степен съществено
надвишаваща обичайната и естествената близост между братята и сестрите.
Твърдят, че са провели пълно и главно доказване на посочените
3
правнорелевантни обстоятелства относно създадената особена близост,
поради което следвало да се приеме, че смъртта на родственицата им й е
довела до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
обуславящо правото им на застрахователно обезщетение. Предявеният иск по
чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране имуществената отговорност на
застрахователя на прекия причинител на вредата бил доказан по основание.
Установени били конкретни обстоятелства, касаещи вида, характера и
степента на увреждането, характера на претърпените болки и страдания,
тяхната продължителност и интензитет, включително внезапността и
необратимостта на загубата, тежестта на понасянето й, с отчитане на
настъпилата психосоматична реакция, степента и вида на родствената
близост. Обжалваното решение било постановено в нарушение на чл.52 от
ЗЗД и противоречало на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., на
ОСНГТК. Молят съда да отмени обжалваното решение на М.ския районен
съд и за уважи предявените искове. Претендира се адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Въззиваемият ЗК "Л. и." АД - гр.С., представляван от процесуалния си
представител ю.к. М. В., оспорва жалбата като неоснователна в представен
отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че в мотивите
на съдебното решение, правният спор бил обсъден от фактическа страна, като
били посочени доказателствата, въз основа на които съдът е приел, че на
посочената дата и място е настъпил транспортен инцидент, кои са
участвалите превозни средства и техните водачи, както и техническата
причина за възникване на произшествието. Въз основа на писмените
доказателства решаващия съд посочил, че по делото няма данни за това
срещу кого е било образувано досъдебно производство по повод възникване
на ПТП от 12.02.2014 г., както и за влязла в сила присъда. Поради това съдът
приел, че поради косвения характер на доказателствата по делото, не са
налице данни за вина на някое конкретно лице, както и осъщественото от
него деяние да е противоправно поради нарушаване на конкретни правила за
движение. Сочи се, че протоколът за ПТП имал за цел да удостовери факта на
настъпване на транспортния инцидент, но не съставлявал произнасяне по
вина. Представеният по делото фотоалбум не можел да послужи като пряко
4
доказателство в настоящето производство, тъй като не бил съставен в
условията на непосредственост, нито имало данни снимките да са направени
при специални условия и със специално сертифицирани технически средства.
Недопустимо било съставянето на техническа експертиза въз основа на
данни, които нямали характеристики на доказателство по смисъла на ГПК,
поради което възраженията за нарушение на съдопроизводствени правила от
страна на съда били неоснователни.
При приетата фактическа обстановка, съдът посочил като основен
спорен въпрос наличието на такава трайна и дълбока емоционална между
пострадалата и ищците, относно която да е доказано, че отговаря на
изискванията на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. От
свидетелските показания по делото се налагал извод, че между ищците и
пострадалата са съществували обикновени житейски взаимоотношения от
роднинско естество, но не обосновавали извод за наличие на особена близост
в смисъла, вложен в тълкувателната практика. Свидетелските показания
давали данни за естествена тъга у ищците от смъртта на близък родственик,
която била разбираема от човешка гледна точка, но не обосновавала извод за
наличие на изключителна близост и традиционни, нормални, общоприети и
обичайни отношения, характерни за българската семейна общност, но не и че
тези отношения са били по-дълбоки и излизат извън общоприетата близост
между братя и сестри и обичайните роднински отношения на тази плоскост.
В Постановление № 4/1968 г. на ПВС било посочено, че материално
легитимирани за обезщетяване за неимуществени вреди са само най-близките
на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители),
като това право не било абсолютно, тъй като проявлението на тези вреди
следва да бъде установено пълно и главно. С постановление № 5/1969 г.,
Пленумът на ВС признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/2016 г.
по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК не било налице отклонение или
изоставяне на разбирането относно кръга лица или основанието за
присъждане на обезщетение за нематериални вреди на родственици на
пострадал от деликт. Най-близките на починалия (по смисъла на двете
5
постановления) се ползвали с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка било логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. За
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди лица извън този
кръг от лица с право на обезвреда, то същите следвало да са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. В тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК изрично се посочвало, че следва да са ангажирани доказателства за
наличие на такива конкретни житейски обстоятелства, поради които
привързаността между родствениците да е станала толкова силна, че смъртта
на единия да е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, но и сравними с тези на лицата от най-близкия
родствен кръг. Даденото от съда обсъждане на установеното от свидетелските
показания по делото относно съдържанието на връзката между ищците и
пострадалата, както и формираните въз основа на него правни изводи били
ясни, последователни, в точния смисъл на изразеното и житейски обосновани
и правилни. Въз основа на тези изводи съдът правилно приел, че се отнася до
естествена тъга поради смъртта на близък родственик, но не и за морални
болки и страдания, които да са сравними с тези на лицата от най-близкия
родствен кръг.
По делото не били ангажирани доказателства за проявление на житейски
обстоятелства, поради които между някой от ищците и пострадалата да е
имало отношения на особена близост, които да обосновават разбиране за
житейска връзка, различна от обичайната между братя и сестри. Установено и
безспорно било, че пострадалата оставила наследници от най-близкия
родствен кръг, с които е имала безконфликтни и постоянни отношения, не е
имало раздор и влошени междуличностни отношения, съществувала и
взаимна подкрепа и особена близост, и които били лицата от кръга с право на
обезвреда по реда на ППВС № 4/1968 г. Пострадалата и ищците общували в
обичайно възприеманото съдържание на връзката между лица от този
6
родствен кръг, поддържали са връзка помежду си и са се събирали на
празници - което не било особено обстоятелство предвид общоприетото и
нормално съобразно преобладаващите представи в българското общество.
Тези отношения не носели белега на изключителност, който бил заложен като
смисъл и основание в цитираното тълкувателно решение. Моли съда да
потвърди обжалваното решение на РС - М.. Претендира разноски за
процесуално представителство за две съдебни инстанции. В съдебно
заседание въззиваемият не изпраща представител. Представя списък на
разноски.
Третото лице помагач ЗК "О." - клон България, редовно призовани не
изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
жалбодателя констатира:
Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.
Решението на М.ския районен съд е валидно, допустимо и правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
субективно съединени искове, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) от
Р. М. К., Б. М. К. - О., Б. М. К. и Л. М. К., против ответника ЗК "Л. и." АД
– гр.С. ГПК, за заплащане на обезщетение за причинените на ищците
неимуществени вреди в следствие смъртта на тяхната сестра С. М. О. в размер
на по 5 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 12.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищците сочат в исковата молба, че на 12.02.2014 г. настъпило ПТП, в резултат
на което била причинена смъртта на тяхната сестра С. М. О.. Виновен за
настъпилото ПТП бил водачът на МПС Е. М. Х., чийто автомобил имал
валидно сключена застраховка с ответното дружество.
Ответникът ЗК "Л. и." АД - гр.С. оспорва предявените искове като
излага съображения, че ищците не се наследници на починалата и роднини от
най-близкия й кръг. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и, че
настъпването на вредите било резултат на пряка причинно-следствена връзка
7
от поведението на застрахования водач. Твърдят наличие на съпричиняване от
страна на починалата. Направено е и възражение за изтекла давност.
От представения като доказателство по делото протокол за ПТП с
пострадали лица № 1/14 с дата 14.02.2014 г. се установява, че на 12.02.2014 г.
около 23.00 часа на път III-112, 1+650 км. е настъпило ПТП с участници ППС
с рег. № *, марка "Ф.", модел "Т.", собственост и управляван от Е. М. Х. и
ППС с рег. №*, марка "М. Т.", модел "18 430 БЛС", собственост на фирма "Д."
- гр.Г. О., управляван от С. Д. Л.. Установява се също, че в резултат на
настъпилото ПТП е причинена смъртта на Е. М. Х., А. А. Ю., С. М. О., Ш. Р.
М. и С. Х. М.. В графата "Обстоятелства и причини за ПП" е посочено:
несъобразена скорост.
По делото са представени като доказателства протокол за оглед на
местопроизшествие с дата 13.02.2014 г., съставен от дознател при РУ
"Полиция" - гр.Л. и албум за посетено местопроизшествие - оглед, извършен
на 13.02.2014 г.
От представената като доказателство по делото проверка за сключена
застраховка "Гражданска отговорност", се установява, че към дата 12.02.2014
г. МПС с ДК № * има активна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК
"Л. и." АД - гр.С. и Застрахователна компания "О." - клон България.
С писмо изх. № 125-30 от 13.11.2018 г., Изпълнителният директор на ЗК
"Л. и." АД - гр.С., уведомил адв.Е. К. - пълномощник на Р. М. К., Б. М.а К. - О.,
Б. М. К. и Л. М. К., че представените към претенция, приета с вх. №
15184/20.07.2018 г., доказателства не установяват основание за определяне на
застрахователно обезщетение.
От представените като доказателства по делото удостоверение за
родствени връзки изх. № 2/25.03.2014 г., изд. от Кметсто с.Д. К., общ.К.,
обл.К., удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. №
204/16.04.2015 г. от Община К., обл.К., удостоверение за идентичност на лице
с различни имена, изх. № 1233/03.09.2018 г. от Община К., обл.К. е 5 бр.
удостоверения за раждане, се установява, че въззивниците са съответно братя
и сестри на починалата С. М. О..
8
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели С. О., А. О. и М. М., се установява, че ищците са понесли тежко
загубата на своята сестра.
При така установените данни, следва да се приеме, че предявените
искове са недоказани. В доклада на първоинстанционния съд подробно и
изчерпателно е разпределена доказателствената тежест между страните, като
на ищците е указано, че следва да установят: наличието на застраховка
"Гражданска отговорност", вреда, противоправно деяние, вина на дееца и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата. Също
така на ищците е указано, че следва да установят обстоятелството, че попадат
сред кръга от лица, посочени в тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГК на ВКС и са материално легитимирани на получат
обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка по делото не са събрани
доказателства относно релевантните за предявения иск факти и обстоятелства.
Не е установен механизмът на настъпване на процесното ПТП, не е установена
вината на водача на МПС с рег. № *, марка "Ф.", модел "Т.", както и причинно-
следствена връзка между твърдяното противоправно деяние е настъпилата
смърт на С. М. О.. Тези обстоятелства не се установяват от представения по
делото протокол за ПТП с пострадали лица № 1/14 с дата 14.02.2014 г., в
който не е посочено, че именно водачът на на МПС с рег. № *, марка "Ф.",
модел "Т.", както впрочем не е описан и самия механизъм на настъпилото
ПТП.
Релевантните за пълното и главно доказване факти и обстоятелства не
могат на бъдат установени и от приетите по делото като доказателства
протокол за оглед на местопроизшествие с дата 13.02.2014 г., съставен от
дознател при РУ "Полиция" - гр.Л. и албум за посетено местопроизшествие -
оглед, извършен на 13.02.2014 г. В протокола за оглед не са идентифицирани
починалите лица, които са били намерени в автомобил с рег. № *, марка "Ф.",
модел "Т.", както и местоположението на починалата С. М. О.. Освен всичко
друго приложените снимки са неясни и от същите не може да се направят
каквито е да са изводи за механизма на настъпване на ПТП.
Пред първоинстанционния съд са били допуснати и назначени съдебна
автотехническа експертиза за установяване механизма на ПТП, както и
9
съдебно-медицинска експертиза за установява на причината за настъпилата
смърт на С. М. О.. Определените депозити за назначените експертизи са били
своевременно внесени от ответника, но въпреки това експертизите не са били
изготвени. Нещо повече, с молба-становище вх. № 2700/24.10.2019 г., ищците
са поискали да се приложи разпоредбата на чл.158 от ГПК и делото да бъде
решено без изготвяне на посочените експертизи. В този случая от страна
ищците не е била проявена процесуална активност за събиране на
необходимите доказателства, за изясняване на делото от фактическа страна, и
в крайна сметка за осъществяването на пълно и главно доказване на
предявените искове.
Във въззивната жалба също не са въведени възражения и не са
направени искания за изготвяне на допуснатите пред първоинстанционния съд
експертизи. Поради тази причина въззивният съд е ограничен от доводите по
същество, въведени във въззивната жалба съгласно разпоредбата на чл.269 от
ГПК.
С оглед изложеното, решението на М.ския районен съд като краен
резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, макар и с
различни от изложените мотиви.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за тази инстанция в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ..
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 04.06.2020 г., постановено от М.ския
районен съд по гр.д. № 37 по описа за 2019 г. на същия съд.
ОСЪЖДА Р. М. К., с постоянен адрес с.В., общ.Т., обл.Х., с ЕГН
**********, Б. М. К. - О., с постоянен адрес гр.Х., ул."О." № *, ет.*, с ЕГН
10
**********, Б. М. К., с постоянен адрес с.В., общ.Т., обл.Х., с ЕГН
********** и Л. М. К., с постоянен адрес с.Д. К., общ.К., обл.К., ул."К. П. В."
№ -, с ЕГН **********, да заплатят на Застрахователна компания "Л. и." АД -
гр.С., район "Л.", бул."Ч. в." № *, с ЕИК *, направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1, предложение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11