Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет ипърва година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2803
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 193901 от 09.09.2020 г., постановено по гр. д. № 28516/2019 г. по описа
на СРС, I ГО, 159 състав, е отхвърлен иска, предявен от З. „А.Б.“ АД срещу ЗАД
„ОЗК З.“ АД – за заплащане на сумата от 1 888, 22 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0300-18-361-500145. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 14, 69 лв., представляваща законна лихва върху
сумата от 1 888, 22 лв. за периода 21.05.2019 г. – датата на подаване на
исковата молба до 17.06.2019 г. – датата на плащане, както и сумата от 155, 27
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.07.2019 г. –
20.05.2019 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата он 573, 18 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Оставено е без уважение искането на ответника за присъждане на сторените по
делото разноски.
С определение № 20017154 от
20.01.2021 г., постановено по горепосоченото дело, е оставено без уважение
искането на ответника за изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските. Определението е влязло в сила, като необжалвано.
Срещу постановеното решение в
частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на законна лихва, е
депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „ОД„ЗК З.“
АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано,
постановено в нарушение на процесуалния закон и утвърдената съдебна практика.
Спорния между страните въпрос е дали застрахователната преписка е била
окомплектована. Не оспорва обстоятелството, че на 18.07.2018 г. са получили
покана за доброволно изпълнение, но преписката не е била надлежно
окомплектована с документ, доказващ настъпването на застрахователното събитие,
фактура и снимков материал на уврежданията, за които се претендира заплащане на
обезщетение. С оглед на това, на основание чл.412, ал.3 КЗ, е разгледало
предявената регресна претенция на основание чл.496,
ал.2, т.2, б.“б“ КЗ е изискана допълнителни документи – констативен протокол за
ПТП, фактура и снимков материал. Срокът за плащане е 30 дни, считано от
представяне на всички документи. В изпратената регресна
покана липсва отбелязване за изпращане на протокол за ПТП и фактура. Поддържа,
че посочването на датата на констативния протокол в поканата, както и броя на
фактурата, не доказва прилагането им, тъй като останалите документи са
отметнати в предвидената за това графа. По делото ищецът не е ангажирал
категорични доказателства за изпращане на протокол за ПТП и фактура. Последните
са изискани в оригинал, тъй като такава е утвърдената между застрахователите
практика. Ищецът не е отговорил на писмото от 19.07.2018 г. След получаване на
препис от исковата молба е извършил плащане на 17.06.2019 г. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
З. „А.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната
част е правилно и законосъобразно. В приложеното към писмения отговор на
исковата молба писмо не е посочено, че към поканата по чл.412 КЗ не са
приложени протокол за ПТП, фактура или други документи. В писмото е посочено,
че приложените документи не са в оригинал – обстоятелство, което не
кореспондира със задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да се произнесе по регресната претения. В чл.412 КЗ е предвидено представяне на
доказателства, които са релевантни за изясняване на застрахователното събитие,
а не представяне на такива в оригинал.От представената с исковата молба покана
по чл.412 КЗ се установява, че на ответника са изпратени опис на щета, полица,
документ за платено обезщетение и уведомление за щета, към което винаги се
прилага протокол за ПТП. Ответникът не е представил преписката, която му е
изпратена с регресната покана. Същевременно в тежест
на длъжника, който се позовава на забава на кредитора, е да докаже това свое
възражение. Счита, че същото не е доказано по делото. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че е сключил с „М Р.“ ЕАД договор за застраховка „Каско“
на МПС, обективиран в застрахователна преписка №
17-0300/315/5000433 със срок на действие 07.06.2017 г. – 06.06.2017
г., с предмет лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“,
покритие по клауза А (пълно Каско), съгласно Общите
условия за застраховка „Каско“ на МПС. В срока на
договора – 23.04.2018 г., около 10.30 ч., в гр. София, е настъпило ПТП с
участието на застрахования автомобил, за което е съставен констативен протокол
за ПТП от 23.04.2018 г. В него е удостоверено, че товарен
автомобил марка „МАН“, модел „ГГА“, рег. № *****, управляван от Д.Л., движейки
се по бул. „Околовръстен път“, в посока бул. „Цариградско шосе“, при предприемане
на маневра „преминаване в лява лента“, не пропуска движещият се с предимство
застрахован при ищеца автомобил и го удря. Водачът на товарния автомобил е
признал вината си за настъпилото ПТП. В резултата на настъпилото ПТП на застрахования
при ищеца лек автомобил са причинени щети. С уведомление за щета по МПС от
23.04.2018 г. е уведомен от застрахования за настъпилото ПТП, за което е
образувана щета № 0300-18-361-500145 по застраховка „Каско“
на МПС. Цената на ремонта на автомобила възлиза на 1 873, 23 лв. без ДДС, за
която е съставена фактура № 10000001763/15.06.2018 г. На 27.06.2018 г. е
платила сумата за ремонт на автомобила. Виновният водач е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП с ответното дружество.
На основание чл.411, изр.1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за нейното определяне.
Изпратил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 1888, 22 лв., като е определен 10-дневен срок, считано от
получаването й. Същата е получена от ответника на 18.07.2018 г., но не е
извършил плащане на сумата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1 888, 22 лв., както и сумата от 155, 27 лв.
– лихва за забава за периода 29.07.2018 г. – 20.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът признава предявения иск за главница. Твърди, че на
17.06.2019 г. е извършено плащане по щети, включително и процесната,
за сумата от 1 888, 22 лв. Оспорва иска за заплащане на мораторна
лихва. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 18.07.2019 г. На
основание чл.412, ал.3 КЗ срокът за произнасяне от страна на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е 0 дни от представянето на всички
доказателства, а не 10 дни. В случай, че съдът приеме иска за основателен, то мораторната лихва се дължи от 29.08.2019 г. Видно от
съпроводителното писмо на ищеца единствените документи, които са изпратени, са
копия на уведомление за щета, свидетелство за регистрация на МПС, опис на
щетите и документ за платено обезщетение. В законоустановения
срок са разгледали претенцията на ищеца и са установили, че същата не е
окомплектована с всички необходими документи. В тази връзка с писмо от
19.07.2018 г., получено от ищеца на същата дата, са изискали оригинал на
констативен протокол, полица по застраховка „Каско“,
фактура и снимков материал. Твърди, че ищецът не е представил документ за
настъпилото ПТП и за установяване размера на вредите. С тези документи са се
запознали с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея. След
като ищецът е получил изпратеното до него писмо и не е представил изисканите
документи, счита, че не е поставен в забава. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
От
представеното заверено копие на застрахователна полица № 17-0300/315/5000433 от
25.05.2017 г. се установява, че между ищцовото
дружество и „М Р.“ ЕА е сключен договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *****. Уговорената застрахователна сума е 18
324 лв. и застрахователната премия от 916,
22 евро, платима еднократно. Срокът на застрахователния договор е 07.06.2017 г.
– 06.06.2018 г.
Съгласно двустранен констативен протокол от 23.04.2018
г. на същата дата в 10.30 часа, в гр. София, на Околовръстен път, е настъпило
ПТП с участието на товарен автомобил марка „МАН“, модел „ГГА“, рег. № *****,
управляван от Д.Л., собственост на ЕТ „Л.К.– Л.Л.и
лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *****,
собственост на „Т.Б.А.Р.“ ЕАД и управляван от К.П.. Съставена е схема на ПТП,
съгласно която при движение бул. „Околбовръстен път“,
в посока от Бул „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, при предприемане
на маневра „преминаване в лява лента“, водачът на товарния автомобил не
пропуска движещият се с предимство лек автомобил и го удря. Водачът на товарния
автомобил е декларирал, че е виновен за настъпилото ПТП. В протокола е удостоверено, че за товарния
автомобил е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. Посочено е, че щетите са
настъпили в задна дясна част на лекия автомобил. Видимите щети са – заден ляв
панел, задна броня, задна лява врата, праг.
По
уведомление от застрахования от 23.04.2018 г. във връзка с настъпилото ПТП при
ищеца е заведена щета № 0300/18/361/500145. В уведомлението е посочено, че
застрахованият автомобил е ударен от друго МПС, което не е спазило предимството
му, престроявайки се в стеснен участък на Околовръстен път в района на
Казичене. Причинените щети са: заден, ляв панел; лява врата; ляв праг, декоративна
лайсна на лява задна врата.
Изготвен е
опис на щета, в който са посочени одобрените детайли.
Съгласно
фактура № 10000001783 от 15.06.2018 г. стойността на ремонта на застрахования
при ищеца автомобил по процесната щета е на стойност
от 1 873, 23 лв. Във връзка с извършения ремонт е съставен приемо
– предавателен протокол по поръчка № 308516.
Съгласно
доклад по щета № 0300-18-********* застрахователят е определил размера на
вредите на 1 873, 22 лв.
С платежно
нареждане от 27.06.2018 г. ищецът е превел по банков път на „Т.Б.А.Р.“ ЕАД
сумата от 1 873, 22 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета №
0300-18-********* .
Ищецът е
отправил до ответника покана за доброволно изпълнение на регресни
претенции. Под № 4 е посочена щета № 0300-18-********* на стойност 1 888, 22
лв. Поканата е връчена на ответника на 18.07.2018 г. С нея е отправена покана в
10-дневен срок от получаването й да преведе посочените суми по банковата сметка
на ищеца. Посочено е, че ищецът е платил на пострадалия обезщетение по
застраховка „Каско“ в размер на 1 873, 22 лв.,
като претендира и разходи в размер на 15 лв. В поканата в графа „Документи“ са
вписани: ДКП от 23.04.2018, 1 бр. фактура, уведомление за щета, застрахователна
полица, опис на щетата, сравнителна експертиза, доклад по щета, възлагателно писмо, документ за платено обезщетение.
Отметка за изпращане на копие от документи е направена по отношение на:
уведомление за щета, застрахователна полица, опис на щети, документ за платено
обезщетение.
С писмо от
19.07.202018 г., получено на същата дата, ответникът е уведомил ищеца, че във
връзка с предявени претенции по списък с вх. № А315-4674/25.06.2018 г. и вх. №
А315-5237/18.07.2018 г. – 17 броя, всички претенции са обработени, като е
установено, че щетите не са напълно окомплектовани, поради което е в обективна
невъзможност да се произнесе по основателността и размера им. В приложение № 1
са описани какви документи липсват по всяка една щета. Посочено е, че
протоколите за удостоверяване на настъпили събития са масово нечетливи и
незаверени копия. Обичайна практика между всички застрахователни компании е при
завеждане на регресни претенции всички документи да
се представят на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в оригинал,
включително и фактурите за изплатено обезщетение.
В
приложение № 1 към посоченото писмо под № 15 е посочена щета №
0300-18-********* на стойност 1 888, 22 лв. Като липсващи документи е посочено
– оригинал на протокол за ПТП, оригинал на фактура, полица „Каско“
и снимков материал.
С платежно
нареждане от 17.06.2019 г. ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от
общо 120 312, 70 лв. В приложение № 1 относно извършеното плащане под № 68 е
посочена щета № 0300-18-*********, по която одобрената сума е 1 888, 22 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Между ищеца и „М
Р.“ ЕАД е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“. Обект на застрахователното покритие е влекач с прикачено устройство марка „Рено“,
модел „Клио“, рег. № *****.
Липсва спор между страните,
че през време на действие на застрахователния договор – на 23.04.2018 г., е
настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил марка „МАН“, модел
„ГГА“, рег. № *****, поради необезпечена маневра „преминаване в дясна лента на
движение“, в нарушение изискванията на чл.25, ал.1 ЗДвП, както и че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 873, 22 лв.
На основание чл.411 КЗ,
когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“.
В нормата на чл.212, ал.1 и
ал.2 КЗ е регламентирано, че застрахователят по имуществена застраховка, който
е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за
удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Когато застрахователят по имуществената
застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими
допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на
вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на
завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на
претенцията, като за случая се прилага съответно чл.106, ал.5 КЗ. С посочената
норма е регламентирано, че не се допуска изискване на доказателства, с които
ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна
преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера
на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията.
В рамките на законоустановеният срок ответникът е изискал от ищеца да
представи оригинал на протокол за ПТП, оригинал на фактура, застрахователна
полица по застраховка „Каско“ и снимков материал. Не
е налице задължение за застрахователя по застраховка „Каско“
да представи оригинал на застрахователната полица, тъй като представянето на препис
от същата не съставлява пречка за разглеждане на претенцията. Протоколът за ПТП
и фактурата обаче имат съществено значение за установяване основанието и
размера на претенцията. С оглед на това следва да се приеме, че изискването им
от ответника не цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията е от значение за изясняване на застрахователното
събитие. Въз основа на протокола за ПТП се установява механизма на ПТП,
обстоятелствата, при които е настъпило, участниците ипричините за
настъпването му, както и нанесените щети. Фактурата от своя страна има значение
за вида и обема на щетите.
Спори се между страните в
производството дали с поканата за доброволно изпълнение на регресна
претенция по щета № 0300/18/361/500145 ищецът е представил протокол за ПТП,
както и фактура.
Видно от представената от
ищеца покана за доброволно изпълнение на регресна
претенция, която изхожда от него, към преписката с регресната
претенция не е приложен двустранният констативен протокол, както и един брой
фактура, доколкото липсва отметка за това. Ответникът своевременно е оспорил
това обстоятелства с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба.
Същевременно в рамките на установеният в нормата на чл.412, ал.2 КЗ 45-дневния
срок ответникът е поискал представянето им. В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже, че преди завеждане на делото е представил на
ответника изисканите документи. Същият не е сторил това, а и липсват твърдения
в тази насока. Ето защо следва да се приеме, че ищецът не е представил на
ответника протокол за ПТП и фактура. Това налага изводът, че ищецът не е
поставил ответника в забава преди завеждане на делото. Ето защо предявеният иск
за заплащане на мораторна лихва, изтекла преди
завеждане на делото се явява неоснователен.
Върху изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски се дължи законна
лихва от момента на завеждане на делото до извършеното в хода на съдебния
процес плащане. Не е налице необходимост от посочване на точен размер на изтеклата
за този период лихва, доколкото присъждането на законна лихва съставлява
последица от основателността на предявения иск, а не е отделен иск, с
определена цена. Посочването на точен размер на законната лихва обаче не се е
отразило върху допустимостта на съдебния акт в тази му част, тъй като е сторено
в рамките на спорния предмет – ищецът претендира законна лихва, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. По отношение
определения от съда размер жалбоподателят не е заявил оплаквания, поради което
и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол.
Тъй като изводите на двете
инстанции съвпадат частично обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която е уважен предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД за изтекла към
момента на завеждане на делото мораторна лихва и
следва да се отхвърли в тази му част, като следва да се потвърди в останалата
обжалвана част.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъди сумата от 25 лв. – сторени във въззивното
производство разноски. Тъй като жалбоподателят е защитаван по делото от
юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 193901 от 09.09.2020
г., постановено по гр. д. № 28516/2019
г. по описа на СРС, І ГО, 159 състав, В
ЧАСТТА, с която ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, с адрес гр. София, ул. „*****, е
осъден да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *****, с адрес ***, сумата от 155, 27 (сто петдесет и пет лева и
двадесет и седем стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 29.07.2018 г. – 20.05.2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ иска, предявен от З. „А.Б.“ АД, ЕИК *****, с адрес ***, срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, с
адрес гр. София, ул. „*****– за заплащане на сумата от 155, 27 (сто петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) лв.,
на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна
лихва за периода 29.07.2018 г. – 20.05.2019 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193901 от 09.09.2020
г., постановено по гр. д. № 28516/2019
г. по описа на СРС, І ГО, 159 състав, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, с адрес гр.
София, ул. „*****, е осъден да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК *****, с адрес ***,
сумата от 14, 69 (четиринадесет лева
и шестдесет и девет стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща законна
лихва върху погасената главница от 1 888, 22 лв. за периода 21.05.2019 г.
– датата на подаване на исковата молба, до 17.06.2019 г. – датата на плащането.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“
АД, ЕИК *****, с адрес ***, да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, с адрес
гр. София, ул. „*****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство, както и
да заплати, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК,
сумата от 50 (петдесет) лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението
в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.