№ 972
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110214567 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДМ. ЗЛ., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-018486 от 09.09.2021 г., издадено от Началник Група към
СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че отразените в АУАН и НП
обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Г., който моли за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че
показанията на актосъставителя не са достатъчни за доказване на нарушението.
Твърди, че полицейските служители не са били с маска и ръкавици, а същите нямат и
компетентност да спират жалбоподателя. Твърди, че жалбоподателят не разбира и
говори добре български език.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 31.08.2021 г., около 01:40 ч., в гр. София, по бул. „Александър Малинов“, с
посока на движение от ул. „арх. Богдан Томалевски“ към ул. „Околовръстен път“,
служители от 07 РУ-СДВР спрели за проверка лек автомобил, марка и модел ***,
управляван от ДМ. ЗЛ., ЕГН **********.
За оказване на съдействие на място били изпратени служителите на ОПП-СДВР
1
- Огнян Милков Йонков и свидетелят М. СТ. Д..
Водачът на лекия автомобил ДМ. ЗЛ. отказал проверка за наличието на алкохол
в кръвта с техническо средство, както и медицинско изследване. Свидетелят Д.
установил, че ДМ. ЗЛ. не носи в себе си контролен талон от свидетелството за
управление на автомобила.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 31.08.2021
г. от М. СТ. Д. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична
дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя на
31.08.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-018486 от 09.09.2021 г. от Началник Група към СДВР, с
което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен
на жалбоподателя на 06.10.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
М. СТ. Д..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че
е съставил посочения по-горе АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М. СТ. Д. и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - талон за изследване,
справка картон на водача, заповед № ИК-13140 от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. и заповед № 513з-2563/22.04.2015 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 31.08.2021 г., в деня, в който са установени
нарушенията от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното
НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от М. СТ. Д. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна
полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР
са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
2
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова Борисова, която работи
като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са
оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице са словесни описания на нарушенията, които съответстват на
посочените в АУАН и НП правни квалификации на същите.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението. Отказът на нарушителя да подпише и получи АУАН е удостоверен с
подписите на двама свидетели.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените
в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил от
обективна и субективна страна нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 174, ал. 3
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. От показанията на
свидетеля Д., които съдът кредитира като подробни, последователни и съответстващи
на останалия доказателствен материал, категорично се установи, че жалбоподателят на
посоченото време и място, при извършената проверка от служители на СДВР, не е
представил свидетелство за регистрация на лек автомобил, марка и модел „Дачия
Дъстер“, с рег. № РА 2353 КР. Обстоятелството дали служителите на 07 РУ-СДВР са
били компетентни да спрат жалбоподателя не е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Жалбоподателят е осъществил и нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, на мястото и по времето, посочени в АУАН. Изпълнителното
деяние на това нарушение се осъществява именно с отказ от водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, което ясно е описано в АУАН и НП. При пристигане на екипа на ОПП-СДВР,
при извършената му проверка и изискване от негова страна да съдейства, за да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, той е отказал да бъде
изпробван, при което при изпълнение на процедурата по чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 3-7 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, е съставен и талон за изследване, който му е
бил връчен, като жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба. Обстоятелството
дали служителите на ОПП-СДВР са използвали маски и ръкавици е ирелевантно за
3
настоящото производство. Доказателства, че жалбоподателят не разбира добре
български език не бяха събрани по делото.
От субективна страна нарушенията са извършени от жалбоподателя виновно,
при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си и е предвиждал техните общественоопасни последици.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи
противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации,
както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата
по делото.
Не е налице и хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършените административни нарушения не се отличават с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Доколкото наказанията, съобразно приложимите санкционни разпоредби на чл.
174, ал. 3, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, са в абсолютно определени размери, то
излагането на съображения досежно тяхната индивидуализация се явява безпредметно.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-018486 от 09.09.2021
г., издадено от Началник Група към СДВР, с което на ДМ. ЗЛ., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, както и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4