Р Е Ш Е Н И Е
№ 130 20.10.2022 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На осемнадесети октомври година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 149 по описа за 2022
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 70 и чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на Р.А.М.
ЕГН ********** ***, чрез а.. Н.М. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 11
против Решение № 2153-25-28/ 01.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-199/ 30.05.2022 г. за
отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят сочи, че постановеното
решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и
целта на закона.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, а се представлява от а.. М. ***, която поддържа жалбата и изразява
мотивирано становище за отмяна на процесния адм. акт. Пледира за присъждането
на разноски като представя списък на същите по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
се явява лично директорът г-н П. Ст., който изразява становище за неоснователност
на жалбата и потвърждаване на оспореното решение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия поради ОСВ (преписката),
като представил набор от документи, сред които и копие от военно-отчетна книжка
(преписката) според която жалбоподателят е бил на наборна военна служба в
частите на Българската армия от 14.09.1973 до 01.12.1975 г.
На 08.03.2022 г. жалбоподателят е подал заявление за
отпускане на пенсия до директора на ТП на НОИ – Търговище ((стр. 17 и 18 от
делото).
На 30.05.2022
г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище издал разпореждане № 2140-25-199
(стр. 31 от делото), с което отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ на
жалбоподателя Мехмедалиев поради липсата на действителен осигурителен стаж по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО – 15 години.
На 01.07.2022 г. жалбоподателят М. оспорил пред
директора на ТП на НОИ – Търговище разпореждане № 2140-25-199/ 30.05.2022 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище.
На 01.07.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
се произнесъл с решение № 2153-25-28 от същата дата (стр. 10 до 13 от делото),
с което приел жалбата на жалбоподателя Мехмедалиев за неоснователна и потвърдил
разпореждане № 2140-25-199/30.05.2022 г. Решението е получено от процесуалния
представител на жалбоподателя а.. М. *** на 15.08.2022 г. (стр. 39 от делото).
На 22.08.2022 г. жалбоподателят оспорил пред АС –
Търговище решение № 2153-25-28/ 01.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
като вещото лице е дало заключение в два варианта. Първият вариант, при който
се сумира дублирания осигурителния стаж на жалбоподателя за м. юли 1978 г., посочен в Удостоверение
обр. УП-3 с изх. № 36/ 27.06.2022 г. , издадено от „Поляница“ ЕООД, а включи
само осигурителния стаж само за м. септември 1978 г. – 1 месец при втора
категория труд, съобразно приложената таблица № 1 от заключението на ВЛ. Според
първи вариант жалбоподателят има общ осигурителен стаж от 14 години, 10 месеца
и 22 дни. Без наборната служба осигурителния стаж е 12 години, 9 месеца и 23
дни. При вторият вариант на заключението на експертизата, при който се сумира и
дублирания осигурителен стаж на жалбоподателя за м.юли 1978 г., посочен в
удостоверение обр. УП-3 с изх. № 36/ 27.06.2022 г., издадено от „Поляница“ ЕООД
жалбоподателят събира общ действителен осигурителен стаж от 14 години, 11
месеца и 22 дни (действителен стаж без наборната служба от 12 години, 10 месеца
и 23 дни).
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 2153-25-28/01.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението
е мотивирано и напълно съответства на изискванията за форма на писмен адм. акт
съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия адм. акт.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно § 9, ал.1 ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. По отношение на периода от време, в който е
положената наборната военна служба от жалбоподателя М., приложима е нормата на
чл.81 от ППЗП (отм.). Съгласно посочената разпоредба „Зачита се за трудов стаж
от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство…“.
Безспорно по делото е, че в периода от
02.10.1975 г. до 30.10.1977 г. оспорващият
реално е изслужил наборна военна служба от 2г. 00м. 29 дни. От данните
по делото се установява, че към 02.10.1975 г. оспорващия е бил пълнолетен.
Следва да бъде посочено обаче, че адм. орган признава наборната служба на
жалбоподателя, като в тази връзка съдът приема заключението на вещото лице в
първия му вариант (от 14 години, 10 месеца и 22 дни), тъй като е налице
дублиране на стажа от 1 месец от осигурителния стаж, положен в ОУ в с. Величка,
и този в „Поляница“ ЕООД, и двата при 8-часов работен ден. Или към момента на
подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ от жалбоподателят М.
на 08.03.2022 г. той не е отговарял на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Според посочената правна норма „в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.
1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.“ Към момента на заявлението за пенсия оспорващият има
навършена възраст от 66 години, 10 месеца и 10 дни, при изискуеми 66 години и
10 месеца за 2022 г. Или той няма достатъчно осигурителен стаж до 15 години
действителен стаж, каквото е заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Според изявлението на вещото лице в с.з.
по делото жалбоподателят след подаване на заявлението е продължавал да работи и
към момента на приключване на пренията в с.з. по делото той вече е събрал 15
години действителен осигурителен стаж. Поради това същият може да подаде ново
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, което се споделя и от съда.
Поради тези съображения съдът приема, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, чл.120, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.М. ЕГН ********** ***, чрез а..
Н.М. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 11 против Решение № 2153-25-28/
01.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено
Разпореждане № 2140-25-199/ 30.05.2022 г. за отказ за отпускане на лична пенсия
за ОСВ на жалбоподателя при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: