Решение по дело №2406/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на К. П. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адвокат М. Б., против Решение № 2153-15-232/04.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № N01211/07.06.2023 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ [населено място], с което на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърди се в тази насока, че органите на НОИ неправилно не са зачели изцяло стажа, положен от Д.през периода от 29.06.1977 г. до 05.10.1983 г. в СМЕК „Марбас“, Рудник „Христо Смирненски“ Димитровград, равняващ се на 5 г. и 21 дни за такъв по смисъла на чл. 104, ал. 3 от КСО. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх. № 2170-15-674/21.12.2022 г. по описа на ТП на НОИ [населено място] (л. 27), с което Д.е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО във вр. чл. 9а, ал. 2 от КСО. Към заявлението са представени: Трудова книжка № 31/29.06.1977 г. издадена от СМЕК „Марбас“, Рудник „Христо Смирненски“ Димитровград; Удостоверение УП 13 № 5506-09-4337#1/29.08.2019 г. и Удостоверение УП 15 № 5506-09-4337#2/29.08.2019 г., издадено от ТП на НОИ [населено място]; Трудова книжка № 70/24.10.2003 г., издадена от „Белканто“ ООД [населено място]; Удостоверение УП-3 № 63/01.12.2022 г., издадено от „Хебър“ ЕАД [населено място]; Удостоверение УП-3 № 171/02.12.2022 г., издадено от КСУ К. М. Л. [населено място].

Въз основа на събраните в административната процедура документи е констатирано, че Д.е навършил възраст 64 г. и 06 м. към датата на подаване на заявлението, а общият му осигурителен стаж е, както следва:

Осигурителен стаж от I категория труд - 00 г. 05 м. 09 дни;

Осигурителен стаж от II категория труд - 07 г. 10 м. 29 дни.

Осигурителен стаж от III категория труд - 18 г. 04 м. 05 дни.

Осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 КСО - 02 г. 01 м. 27 дни.

Осигурителен стаж чл. 104, ал. 3 КСО - 02 г. 08 м. 04 дни.

На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд - 39 г. 02 м. 00 дни. Осигурителен стаж без превръщане 31 г. 06 м.

При тези данни, на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което на Д.е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. При този осигурителен стаж е отпусната лична пенсия за ОСВ в размер на 540,46 лв. Конкретни мотиви за издаването на процесното разпореждане не са изложени в същото от страна на неговия издател.

6. Този резултат е обжалван от Д.пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-232/04.09.2023 г. е потвърдил оспореното разпореждане, като е приел следното от фактическа и правна страна относно спорния в процеса осигурителен стаж:

Осигурителният стаж, придобит в СМЕК „Марбас“, Рудник „Христо Смирненски“ Димитровград, е удостоверен с Трудова книжка № 31/29.06.1977 г., образец УП-13 № 5506-26-2611-1/06.01.2023 г. от ТП на НОИ – [населено място] и образец УП-13 № 5531-26-106-1/31.01.2023 г., изискан допълнително, от ТП на НОИ – [населено място]. Зачетените периоди на осигуряване при горепосочения осигурител са за времето от 29.06.1977 г. до 01.09.1977 г., от 13.09.1978 г. до 02.10.1978 г. и от 11.12.1978 г. до 04.10.1983 г.

Констатирано е, че в първичния документ (трудова книжка) осигурителят – СМЕК „Марбас“ е направил запис за заеманите от Д.длъжности по периоди както следва:

- от 29.06.1977 г. до 01.09.1977 г. – „замерчик“;

- от 13.09.1978 г. до 02.10.1978 г. – „подземен обуч. се м.забой“;

- от 11.12.1978 г. до 01.04.1979 г. – „об.м.забой“;

- от 01.04.1979 г. до 01.07.1979 г. – „м.забой подземен“;

- от 01.07.1979 г. до 01.11.1979 г. – „подземен пом.маш.комбайн“;

- от 01.11.1979 г. до 20.09.1981 г. – „надземен п.м.комбайнер“;

- от 21.09.1981 г. до 23.02.1982 г. – „н-к смяна в подземен минен участък“;

- от 23.02.1982 г. до 05.01.1983 г. – „подземен маш.комб.“;

от 06.01.1983 г. до 04.10.1983 г. – „подземен р-к ръчен изв. дост. матер“.

Прието е, че периодът от 29.06.1977 г. до 01.09.1977 г. е заверен по надлежния ред с продължителност – 02 м. и 02 дни, равна на календарната такава, периодът от 13.09.1978 г. до 02.10.1978 г. не е оформен по надлежния ред, а периодът от 11.12.1978 г. до 04.10.1983 г. е заверен - 04 г. и 10 месеца при календарна продължителност - 04 г. 09 м. и 23 дни. Няма направено предложение за зачитане на стажа от категория, различна от трета.

В образец УП 13, издаден от съхранителя на първичните документи на осигурителя – ООА при ТП на НОИ [населено място], в колона 2 – „Наименование на длъжност, цех, отдел“ е отразено общо название Рудник „Хр. Смирненски", подземни и надземни р-ци, без да има данни за заеманата от лицето длъжност за времето от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г., от 02.1982 г. до 31.12.1982 г. За времето от 01.07.1977 г. до 30.09.1977 г. – е отразена длъжност „замерчик", от 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г. – длъжност „об. мин. заб.", от 01.01.1981 г. до 01.09.1981 г. – длъжност „пом. комб.", от 01.01.1983 г. до 30.09.1983 г. – длъжност „р-к кръг. изв.". Отразени са периодите на ползван неплатен отпуск по месеци, от където е видно, че за 1980 г. Д.е бил в неплатен отпуск повече от 30 работни дни и съответно 3 работни дни неплатен отпуск за 09.1980 г. не следва да се зачитат за стаж.

Въз основа на тези данни, при преценка правото на пенсия и определяне продължителността на недостигащия стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО по условията на чл. 104, ал. 3 от КСО са зачетени само периодите, за които има достатъчно информация, че трудът е положен под земята. Според административния орган тези периоди са:

- от 01.09.1978 г. до 30.09.1978 г. – 14 работни дни, равняващи се на 20 календарни;

- от 01.04.1979 г. до 01.07.1979 г. – 03 месеца;

- от 01.07.1979 г. до 01.11.1979 г. – 04 месеца;

- от 21.09.1981 г. до 23.02.1982 г. – 05 месеца и 02 дни;

- от 23.02.1982 г. до 06.01.1983 г. – 10 месеца и 13 дни;

- от 06.01.1983 г. до 05.10.1983 г. – 08 месеца и 29 дни.

Останалите периоди от общия осигурителен стаж придобит от Д.в СМЕК „Марбас“, Рудник „Христо Смирненски“ Димитровград, за които според ответния административен орган няма данни същият да е полагал труд под земята, са зачетени като труд по условията на втора категория съгласно чл. 7а ПКТП (отм.). Тези периоди са:

- от 29.06.1977 г. до 01.09. 1977 г. – 02 месеца и 02 дни;

- от 11.12.1978 г. до 01.04.1979 г. – 03 месеца и 20 дни;

- от 01.11.1979 г. до 27.09.1980 г. – 10 месеца и 26 дни;

- от 01.10.1980 г. до 01.01.1981 г. – 03 месеца;

- от 01.01.1981 г. до 21.09.1981 г. – 08 месеца и 20 дни.

Крайният извод на Директора на ТП на НОИ [населено място] е, че зачетеният с процесното разпореждане [номер]/Протокол № N01211/07.06.2023 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ [населено място], стаж като продължителност и категории е правилен, което от своя страна води до правилност и на определения с него размер на отпуснатата на Д.лична пенсия за ОСВ.

7. В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят С. В. Н.. Същият заявява, че е работил в рудник „Христо Смирненски“ – Маришки басейн от 1978 г. С К. се познавали от малки, а от 1978 г. са заедно в този рудник, като с него са работили заедно на един участък през периода от 1982 г. до 1983 г. Всички участъци били подземни, нямало надземни участъци. За К. знае, че е работил в рудника от 1977 г., като е започнал на длъжност „майстор миньор“ - длъжността, с която всички започват работа в рудника, а след това до 1982 г. изкарал курс за подземен комбайнер и работил като такъв. През 1982 г. К. бил назначен за началник смяна в подземния участък, където работел Н.. Свидетелят сочи, че Д.е карал казармата си в рудника, чрез сключване на [възраст] договор за работа в мина „Христо Смирненски“, като след изтичане на този период е напуснал. Договорът се сключвал за отбиване на военна служба и бил само за работа в рудника – под земята.

Свидетелят уточнява, че е невъзможно минен комбайнер да работи над земята. Тези подземни комбайни се изкарвали на повърхността само за ремонт, след което пак се монтирали за подземна работа. Длъжността майстор - забой не можела да се изпълнява над земята. Майстор - забой работел на фронта, копаел с шилка, хвърлял с лопата, разбивал метални рамки, които укрепвали галериите, и укрепвал кръстовете. Уточнява също така, че работата на замерчика също била подземна. Той измервал времето - кога работниците ще започнат работа, кога започват да изкарват въглищата, запрашеността на тунелите и приключването на смяната. Той през цялото време стоял на фронта, на забоя. Хората, които работели над земята, се следели от други хора, имало друга длъжност. Замерчикът работел само под земята и не се занимава с хора над земята. Надземните и подземните работници били съвсем различни. Над земята имало друг началник смяна. Тези под земята и тези над земята нямали нищо общо.

8. В хода на съдебното производство е приета съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), оспорена от страна на ответника, чието заключение се свежда до следното:

Съгласно Трудова книжка № 31 на К. П. Д., издадена от СМЕК „Марбас", рудник „Христо Смирненски", [населено място], на 29.06.1977 година, същият е заемал следните длъжности при посочения осигурител:

- длъжност: „Замерчик" от 29.06.1977 г. до 01.09.1977 г.; Вид дейност: Добив на въглища;

- длъжност: „Подземен обучаващ се майстор забой" от 13.09.1978 г. до 02.10.1978 г.; Вид дейност: Добив на въглища;

- длъжност: „Подземен обучаващ се майстор забой" от 11.12.1978 г. до 01.04.1979 г.; Вид дейност: Добив на въглища;

- длъжност: „Майстор забой - подземен" от 01.04.1979 г. до 01.07.1979 г.; Вид дейност: Добив на въглища;

- длъжност: „Подземен помощник машинен комбайнер" от 01.07.1979 г. до 01.11.1979 г.; Вид дейност: Добив на въглища;

- длъжност: „Подземен помощник машинен комбайнер" от 01.11.1979 г. до 20.09.1981 г.; Вид дейност: Добив на въглища;

- длъжност: „Началник смяна в подземен минен участък" от 21.09.1981 г. до 23.02.1982 г.; Вид дейност: Добив на въглища;

- длъжност: „Подземен машинен комбайнер" от 23.02.1982 г. до 05.01.1983 г.; Вид дейност: Добив на въглища;

- длъжност: „Подземен работник ръчен изв. дост. матер." от 06.01.1983 г. до 04.10.1983 г.; Вид дейност: Добив на въглища.

Вещото лице разграничава два основни начина за добив на въглища – открит и закрит, като уточнява, че извличаните в СМЕК „Марбас“, рудник „Христо Смирненски“, [населено място] лигнитни въглища се намират под земята – закрит добив. Процесът на добив на въглища в рудник „Христо Смирненски“ протича под земната повърхност. При добива, освен ръчната работа, се използват и машини /фрези и комбайни/. Основното им предназначение е прокопаване на минни разработки. Изкопните работи се извършват в ограничени подземни пространства. Забоят на мината се обработва на хоризонтални ленти, а при работата си комбайната произвежда голямо количество прах със съдържание на кварцови частици, които силно замърсяват прибойното пространство.

В заключението са посочени длъжностите в рудника, чиито задължения изискват работа при подземни условия за определени периоди от време, като същевременно изпълняват надземни дейности. Такива са: „организатор на труда“, „нормировчик“, „маркшайдер“, „подземен маркшайдер“. Инженерно-техническите работници, „нормировчик на подземен участък“, „организатор по нормиране и заплащане на труда“ и „организатор ТРЗ и нормативна база“ в структурата на ръководството на рудник „Христо Смирненски“ са на подземна работа само за дните, в които чрез трудовия договор и длъжностната характеристика са задължени да работят при подземни условия.

Въз основа на изложеното, експертът е дал заключение, че заеманите от К. П. Д. длъжности в СМЕК „Марбас“, рудник „Христо Смирненски“, [населено място]: „замерчик“, „подземен обучаващ се майстор забой“, „майстор забой – подземен“, „подземен помощник машинен комбайнер“, „началник смяна в подземен минен участък“, „подземен машинен комбайнер“, „подземен работник ръчно извличане на материал“ са изпълнявани под земята. Всяка от изброените по трудова книжка длъжности е свързана пряко и непосредствено с добива на лигнитни въглища в рудника, с ръчно и/или машинно въздействие (прокопаване на забой, събиране на изкопания материал, прехвърляне зад машината, транспортиране към изхода на рудника). Трудовата дейност на изброените длъжности се изпълнява само под земята, на фронта на добива на въглища, в забоя и тунелите (галериите) на рудника, през цялото времетраене на работната смяна.

ІV. За правото:

9. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

10. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрира във въпроса част от осигурителния стаж на Д.положен при осигурителя СМЕК „Марбас“, а именно в периодите от 29.06.1977 г. до 01.09.1977 г., от 11.12.1978 г. до 01.04.1979 г. и от 01.11.1979 г. до 21.09.1981 г., следва ли да се зачете и превърне при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО.

Административният орган е приложил чл. 104, ал. 3 от КСО само по отношение на „… периодите, за които има достатъчно информация, че трудът е положен под земята…“ при осигурителя СМЕК „Марбас“ (от 01.09.1978 г. до 30.09.1978 г.; от 01.04.1979 г. до 01.07.1979 г.; от 01.07.1979 г. до 01.11.1979 г.; от 21.09.1981 г. до 23.02.1982 г.; от 23.02.1982 г. до 06.01.1983 г.; от 06.01.1983 г. до 05.10.1983 г.), като осигурителният стаж на Д.за останалите периоди (от 29.06.1977 г. до 01.09.1977 г., от 11.12.1978 г. до 01.04.1979 г. и от 01.11.1979 г. до 21.09.1981 г., по отношение на които се формира спор между страните), „… в които няма данни, че трудът е извършван под земята са зачетени като труд по условията на втора категория…“ по смисъла чл. 7а от ПКТП (отм.).

10. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да се съобрази следното:

10.1. В чл. 104 от КСО се съдържат две хипотези за превръщане на осигурителния стаж от първа категория в осигурителен стаж от трета категория. Основно е правилото, възведено в нормата на чл. 104, ал. 2 от КСО, според което три години осигурителен стаж от първа категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Втората хипотеза, регламентирана в чл. 104, ал. 3 от кодекса, е специална и касае трудовия стаж само на работниците, инженерно - техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, като за изброените лица една година такъв стаж се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Т.е., субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята.

Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят от 29.06.1977 г. до 05.10.1983 г. (с малки прекъсвания в рамките на посочения период), общо 5 години и 21 дни, е работил при осигурителя СМЕК „Марбас", рудник „Христо Смирненски", [населено място].

10.2. Както вече бе казано, в случая органите на НОИ са установили въз основа на данните в колона 2 – „Наименование на длъжност/цех/отдел“ на образец УП 13, издаден от съхранителя на първичните документи на осигурителя СМЕК „Марбас" - ООА при ТП на НОИ [населено място] (л. 66), че за всички периоди (в рамките на периода от 29.06.1977 г. до 05.10.1983 г.) е отразено общо „Рудник „Хр. Смирненски", подземни и надземни р-ци“, без да има данни за заеманата от Д.длъжност за времето от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г., от 02.1982 г. до 31.12.1982 г. Констатирано е също, че за времето от 01.07.1977 г. до 30.09.1977 г., същият е заемал длъжност „замерчик", от 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г. - „об. мин. заб.", от 01.01.1981 г. до 01.09.1981 г. - „пом. комб.", от 01.01.1983 г. до 30.09.1983 г. - „р-к кръг. изв.", а през 1980 г. е бил в неплатен отпуск повече от 30 работни дни и съответно 3 работни дни неплатен отпуск за 09.1980 г. не следва да се зачитат за стаж. Наред с изложеното е направен извод, че „периодът от 13.09.1978 г. до 02.10.1978 г. не е оформен по надлежния ред“, без да се изложени каквито и да било съображения (мотиви) за този извод.

Само и единствено въз основа на тези фактически установявания е прието, че за осигурителните периоди от 29.06.1977 г. до 01.09.1977 г., от 11.12.1978 г. до 01.04.1979 г. и от 01.11.1979 г. до 21.09.1981 г. (по отношение на които се формира спор между страните), няма данни трудът да е извършван под земята, поради което осигурителният стаж на Д.е зачетен като такъв от втора категория съгласно чл. 7а от ПКТП (отм.).

10.3. Тук именно следва да се посочи, че констатирането на конкретни факти от страна на ответния административен орган (както бе описано в т. 10.2. от настоящото решение), не може да замести излагането на самостоятелни мотиви за издаването на оспореното решение.

Очевидно е, че в случая релевантните факти и обстоятелства за разрешаване на настоящия административноправен въпрос не са изследвани в пълнота от страна на органите на НОИ. Нито в хода на административното производство по издаване на процесното разпореждане, нито в хода на неговото административно обжалване, е изследван характерът и мястото на извършваната от жалбоподателя трудова дейност през спорните периоди, отговаряща на заеманите от него длъжности (включително вписаните такива в Трудова книжка № 31 от 29.06.1977 година), с оглед преценка на категорията на този труд – І или ІІ. Липсата на подробни мотиви за това кои функции или характеристики на процесните длъжности се счита, че са пречка трудовият стаж да не бъде зачетен и превърната по чл. 104, ал. 3 от КСО, обосновават нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на атакуваните пенсионни актове.

Все в тази насока следва да се посочи, че от съдържанието на разпореждане [номер]/Протокол № N01211/07.06.2023 г., не става ясно как точно Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е определил осигурителния стаж на Д.от трета категория, възлизащ на 39 години, 02 месеца и 00 дни (превърнат към III категория труд), след като последният не е индивидуализиран по периоди и място на неговото полагане. Това от своя страна възпрепятства съда да извърши цялостна проверка за правилното определяне на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, чийто размер в случая е от съществено значение за отпускане на исканата от него лична пенсия за ОСВ.

Изложеното до тук налага да се приеме, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36 ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил принципа за служебно начало, залегнал в чл. 9 ал. 2 АПК. Казано с други думи, административният орган не е събрал всички доказателства (независимо от обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Конкретно в тази насока е необходимо да се посочи, че при липса на достатъчно данни във ведомости за заплати за процесния период относно Д., органите на НОИ са имали възможността, на основание чл. 44, ал. 1 от АПК, да изискат сведения от неучастващи в производството лица, доколкото това е било нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства (относно мястото и характера на извършваната от жалбоподателя трудова дейност през спорните периоди) от значение за производството, които не е могло да бъдат установени по друг начин, но очевидно не са сторили това.

10.4. По данни от издадената на Д. Т. книжка № 31 на 29.06.1977 година, същият е заемал последователно следните длъжности при осигурителя СМЕК „Марбас": „Замерчик" от 29.06.1977 г. до 01.09.1977 г.; „Подземен обучаващ се майстор забой" от 13.09.1978 г. до 02.10.1978 г.; „Подземен обучаващ се майстор забой" от 11.12.1978 г. до 01.04.1979 г.; „Майстор забой - подземен" от 01.04.1979 г. до 01.07.1979 г.; „Подземен помощник машинен комбайнер" от 01.07.1979 г. до 01.11.1979 г.; „Подземен помощник машинен комбайнер" от 01.11.1979 г. до 20.09.1981 г.; „Началник смяна в подземен минен участък" от 21.09.1981 г. до 23.02.1982 г.; „Подземен машинен комбайнер" от 23.02.1982 г. до 05.01.1983 г.; „Подземен работник ръчен изв. дост. матер." от 06.01.1983 г. до 04.10.1983 г.

В случая следва да се констатира, че коментираната трудов книжка е надлежно съставена и заверена, съобразно действащата към процесния период редакция на чл. 101, ал. 2 буква „а” от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП ред. ДВ, бр. 59 от 1977 г., сега отм.), според която документът, установяващ трудовия стаж, трябва да съдържа датата на постъпването и датата на напускането на работата.

Все в тази насока следва да се констатира, че през процесния период е действала Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн., ДВ, бр. 20 от 12 март 1968 г., в сила от 29 декември 1967 г., сега отм.), в чийто чл. 6, ал. 2, б. "в" е предвидено, че продължителността на трудовия стаж придобит на съответното място е следвало да се отбелязва на следващия ред под вписване напускането на работа с цифри и думи, като се е полагал подпис и печат на предприятието. В случая за всеки един осигурителен период има данни за трудовия стаж с оглед отразените дати на постъпване на работа и датата на прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО), като в графа 6 и 9 от трудовата книжка е положен печат и подпис на ръководителя на предприятието. Отделно от това продължителността на трудовия стаж придобит в СМЕК „Марбас“ за всеки от процесните периоди е отбелязан на следващия ред към датата на прекратяване на ТПО с цифри и думи, като отново са положени подпис и печат на предприятието. Наред с данните за продължителността на трудовия стаж, придобит на съответното място от жалбоподателя и вида на заеманите от него длъжности за всеки конкретен период, в трудовата книжка се съдържат данни и за вида на извършваната дейност – „Добив на въглища“ (лист 13 и сл. по делото).

При това положение следва да се приеме, че трудовата книжка е оформена съобразно действащата към процесния период нормативна уредба.

Освен това е необходимо да се посочи, че внасянето на съмнения относно положения от жалбоподателя трудов стаж под земята, обосновано с непълнота на данните вписани в изплащателните ведомости и други документи на осигурителя, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че този стаж не е положен от Д.именно под земята.

В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, в която е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато такива липсват или в тях не са направените нужните отразявания, трудовите книжки са доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от работника длъжности.

Ето защо, представената от Д.на пенсионния орган трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347 КТ, не бе оборена, е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания.

Тук именно следва да се посочи, че непрецизното попълване на разплащателните ведомости, в които не е посочена длъжността на Д., не променя характера на извършваната от него трудова дейност като такава, осъществявана под земята.

10.5. В подкрепа на този извод е и приетата по делото ССЕ, която съдът възприема като компетентно и обективно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства. Както вече бе посочено в раздела „за фактите“, експертът е дал заключение, че заеманите по трудова книжка от К. П. Д. длъжности в СМЕК „Марбас“, рудник „Христо Смирненски“, [населено място] („замерчик“, „подземен обучаващ се майстор забой“, „майстор забой – подземен“, „подземен помощник машинен комбайнер“, „началник смяна в подземен минен участък“, „подземен машинен комбайнер“, „подземен работник ръчно извличане на материал“) са изпълнявани под земята, като всяка от тях е свързана пряко и непосредствено с добива на лигнитни въглища в рудника, с ръчно и/или машинно въздействие (прокопаване на забой, събиране на изкопания материал, прехвърляне зад машината, транспортиране към изхода на рудника). Изрично е посочено в заключението, че трудовата дейност на изброените длъжности се изпълнява само под земята, на фронта на добива на въглища, в забоя и тунелите (галериите) на рудника, през цялото времетраене на работната смяна.

10.6. В този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел, който е работил заедно с жалбоподателя и заявява, че работата им е била единствено и само под земята. Така дадените под страх от наказателна отговорност свидетелски показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства се възприемат изцяло от съда. Чрез тях се установяват условията, при които жалбоподателят е полагал труд през спорните периоди, поради липсата на конкретика в приобщените към административната преписка документи.

В конкретния случай спорните осигурителни периоди са удостоверени с трудова книжка № 31/29.06.1977 г., Удостоверение обр. УП-13 № 5506-26-2611-1/06.01.2023 г. и Удостоверение обр. УП-13 № 5531-26-106-1/31.01.2023 г., издадени от ТП на НОИ – [населено място] въз основа на предадените от осигурителя Мини „Маришки басейн“ ЕООД в ликвидация [населено място] ведомости за заплати и трудовоправни документи, което, противно на твърденията на ответника, обуславя допустимост на обсъжданите свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл. 104, ал. 10, предложение второ КСО.

10.7. Тълкуване на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО налага да се приеме, че критерият, възприет от законодателя при определяне на обстоятелството кой осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория, е заетостта на работа под земята, което безспорно се установи да е налице по отношение на жалбоподателя К. Д..

При това положение, всяка година от осигурителния стаж, положен от Д.при осигурителя СМЕК „Марбас", рудник „Христо Смирненски", [населено място] за времето от 29.06.1977 г. до 05.10.1983 г. (с малки прекъсвания в рамките на посочения период), който стаж без всякакво съмнение следва да се квалифицира като такъв от първа категория, следва да бъде зачетена за три години осигурителен стаж от трета категория, така както предвижда разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО.

11. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-232/04.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № N01211/07.06.2023 г. на Ръководителя на “Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ [населено място], поради което същите ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ [населено място], за ново произнасяне по подаденото от К. П. Д. заявление вх. № 2170-15-674/21.12.2022 г. по описа на ТП на НОИ [населено място], с което е направено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължи присъждане на сторените разноски в производството,

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

По делото са представени доказателства (Договор за правна помощ от 20.09.2023 г. – л. 157) за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. В случая настоящият административноправен спор следва да се квалифицира като такъв без определен материален интерес. Възнаграждението за един адвокат по дела по КСО съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по-долу за краткост наредбата или Наредба № 1 от 09.07. 2004 г.), възлиза на 500 лв. По делото са проведени четири съдебни заседания, което обуславя приложение на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от цитираната наредба, според която, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.

При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно, доколкото заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. се явява в предвидения от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. минимум (500 лв. съгласно чл. 8, ал. 2 т. 2 от наредбата и 2 по 250 лв. на основание чл. 7, ал. 9 от същата).

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се констатират в размер на 1304,07 лв. /хиляда триста и четири лева и седем стотинки/, от които 1000 лв. /хиляда лева/ - заплатено възнаграждение за един адвокат и 304,07 лв. /триста и четири лева и седем стотинки/ - заплатено възнаграждение за вещо лице.

 

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-232/04.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № N01211/07.06.2023 г. на Ръководителя на “Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – [населено място].

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ [населено място], за ново произнасяне по подаденото от К. П. Д. заявление вх. № 2170-15-674/21.12.2022 г. по описа на ТП на НОИ [населено място], с което е направено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, София, да заплати на К. П. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]сумата от 1304,07 лв. /хиляда триста и четири лева и седем стотинки/, представляваща сторените от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.