Разпореждане по дело №939/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2632
Дата: 19 юни 2014 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20131200500939
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 176

Номер

176

Година

21.5.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.26

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20124100500311

по описа за

2012

година

за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.

С решение №2/10.01.2012г. по гр.д.№ 1081/2010г. Районен съд С. е отхвърлил предявения от "С. С.-С." С. против "С." Е. С. иск по чл.50,вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 17748.50лв.,представляваща обезщетение запричинените на дружеството пред 2010г. вреди и пропуснати ползи от наводняването на ползвания от него масив № 68 в местността"Б.",в землището на гр.С.,в резуртат на спукването на намиращите се под надзора на "С." Е. С. и преминаващи през масива тръбопроводи,заедно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на предевяване на иска по делото до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан и е осъден 4С. С.-С." С. да заплати на "С." Е. С. разноски по делото от 2000лв.

Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от ищеца- "С." Е. С. чрез процесуалния му пълномощник. В жалбата се правят оплаквания ,че решението е необосновано на събраните доказателства.Твърди,че от представения протокол с дата 15.09.2010г. ,преписката на Районна прокуратура С., свидетелските показания на Ч. и разпита на вещото лице Д. се установявало безспорно,че наводнението на площите в процесния масив се дължи на постоянни аварии по тръбопроводите,стопанисвани от ответното дружество,и въпреки,че отводнителната система е изпълнявала предназначението си, наводняването е изключително от авариите.Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново,с което предявения иск се уважи изцяло.Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа доводите си с твърдение,че единствената причина за загиване на посевите в северните части на масив 68 не са подпочвени води, а спукване на тръбопроводите .

От ответника по жалба- "С." Е. С. в законния срок не е постъпил писмен отговор.Становище е заето от процесуалния му представител в съдебното заседание,с което оспорва жалбата изцяло.Претендира разноски.

Окръжен съд Велико Търново в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото пред първата и въззивната инстанция, направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,поради което разглеждането й е допустимо.

Въззивният съд при служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно и допустимо.

По съществото на спора Окръжният съд приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „С. С.-С." С. против „С.” Е. С. иск за заплащане на сумата от 17748.50лв.,представляваща обезщетение за причинените на дружеството през 2010година вреди и пропуснати ползи от наводняването на ползван от него масив № 68 в местността ”Б.” в землището на гр.С..Твърди се в исковата молба,че по договор № РД-50-279/04.05.2000г. за предоставяне под наем на земи от Държавния поземлен фонд на физически и юридически лица, дружеството ползва под наем масив № 68, че под повърхността на земята на дълбочина 1.5-2 м.преминават тръбопроводи, собствени на „С.” С. и стопанисвани от ответника по силата на договор за наем от 29.12.2005г. Твърди,че въпреки поетото задължение последният да полага за помпените съоръжения и тръбопроводите грижата на добър стопанин,това не е сторено от него. Поради аварии и течове ежегодно е наводняван масив 68 ,с което се нанасят вреди на дружеството. Твърди ,че по подадена от ищеца жалба до Районна прокуратура с постановление по преписка 285/22.07.2010г. е отказано образуване на досъдебно производство.Твърди,че по силата на заповед № 231/14.09.2010г. на изпълнителния директор на дружеството е назначена комисия,която след оглед на масив 68 е съставила протокол на 15.09.2010г. за установяване на течове през 2010г. в посочения масив. Твърди да е унищожен посев с царевица вследствие на наводненията през 2010г. в размер на 70 дка,както следва: извършено е дълбока оран ,култивиране с брануване,превоз на тор, пръскане, вложени С. и торове и препарати,култивиране -56.87лв./дка, при което общо извършените разходи са за 3980.90лв. ,представляващи претърпяна загуба за дружеството ищец поради унищожаване на посева от царевица.Твърди да е пропусната възможността да се реализира на пазара унищожения посев от царевица масив 68 от 70 дка при среден добив от 950кг./дка, при което пропуснатите ползи са в размер на 13767.60лв.Моли съда да постанови решение,с което да уважи предявения от дружеството иск ,ведно със законната лихва и разноските по делото.

Ответникът по делото е оспорил иска по основание и размер с твърдение,че обстоятелствата,изложени в исковата молба досежно твърденията му за наличие на вредоносен резултат, за липса на виновно поведение-действие или бездействие ,за липса на пряка причинно-следствена връзка между виновно негово поведение и пропуснати ползи, още повече,че техния размер не е доказан по предвидения от закона ред. Не спори,че през масив 68 преминават тръбопроводи,стопанисвани от дружеството,но оспорва твърденията,че същото не ги поддържа в добро техническо състояние. Твърди,че дружеството не е уведомявано за настъпили течове от тръбопроводите .Твърди,че наводняването в масива е причинено от подпочвените води в района,характера на почвите ,близостта на масива до река Дунав и съотв.съществуването на подземна връзка между нея и подземните/подпочвени/ води, както и лошото състояние на отводнителните съоръжения, задължението обаче за поддържането на които е на трета неучастваща в процеса страна- „Напоителни системи” Е.. Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, претендира разноски.

С обжалваното решение е даден отговор на предявения от ищеца иск по чл.50 вр.чл.45 ЗЗД за сумата от 17 748.50лв.,представляваща обезщетение за причинените на дружеството през 2010г. вреди и пропуснати ползи от наводняване на ползван от него масив № 68 в местността”Б.” в землището на гр.С. в резултат на спукване на преминаващите под масива тръби, намиращи се под надзора на ответното дружество, като е отхвърлил иска изцяло.За да стигне до това решение СвРС е събрал и обсъдил посочените от страните писмени и гласни доказателства и е изслушал заключение на три вещи лица по допуснати съдебно-оценъчна експертиза и две съдебно технически. Правилно и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел,че по делото е установено и не се спори „С. С.-С.” С. през 2010г. по силата на договор между него и М.- № РД-50-291/04.05.2000г. за временно възмездно ползване, да е ползвало масив № 68 - посочен като парцел 1,масив 68 нива от 786.689 дка в местн.Б.ІV категория ,в землището на гр.С.. Правилен е и извода му относно безспорните обстоятелства ,установени по делото : на дълбочина 1.5м. през масива преминават тръбопроводи, стопанисвани ,респ.намиращи се под надзора на „С.”Е. С. по силата на сключен договор със „С.” С. от 29.12.2005г.Не е спорно и обстоятелството,че част от земите в масив 68 са били наводнени, в резултат на което добива от същите-засята царевица не е дала чакания резултат , а друга част от засятата площ не е била изобщо възможно да бъде прибрана поради погиване на посевите от царевица. От представения протокол,съставен на 15.09.2010г. от комисия на ищцовото дружество в състав двама агрономи и н-к „охрана” на „С. С.-С.” не може да се установи безспорно каква част от посевите в масив 68 са унищожени и каква е причината за това. Протокола е съставен едностранно и няма доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства.Правилно СвРС е приел,че той има характер само на писмено твърдение след като установява изгодни за съставителя факти. От отразеното в протокола, че „в масив 67 и масив 68 пропаднаха засяти площи около 450 дка поради преовлажняване след засяване и поникване на културата царевица” по никакъв начин не може да се направи извод за точната причина за това преовлажняване ,както и за размера на същото във всеки един от масивите. Дали причината за преовлажняването е наводнение следствие спукване на тръбопроводите,преминаващи през масива или е резултат на подпочвените води и неизправност на отводнителната система от останалите гласни и писмени доказателства не може безспорно да се установи.Както разпитания пред СвРС свидетел П.Ч.- агроном при ищеца, така и разпитаните пред въззивната инстанция други двама съставители на протокола-свидетелите Т.Д. –агроном и О.А.,дават противоречиви показания относно периода на течовете, първоначално посочен като през м.май 2010г., после през цялата година. Св.Д. посочва,че не са съставили тогава протокол, той е съставен по-късно и се прави въз основа на това което е на полето и валежите тази година били в нормата,както и,че подпочвена вода не можело да има ,тъй като системата си работела..Свид.А. заявява,че царевицата в блока вече била поникнала на 10-15см., когато започнал големия теч, заливал всеки ден.Свид.Ч.-разпитан пред СВРС от своя страна твърди,че течове и аварии има от средата на м.септември 2010г. ,но не може да каже заблатяването на масива на какво се дължи.Посочва още,че блок 68 граничи до река Дунав, че същата 2010г. е била дъждовна-месеците април и май. Съдът намира,че противоречивите и нееднозначни свидетелските показания , дадени от служители на ищцовото дружество правилно не са ценени като установяващи твърдението на ищеца досежно причината за заблатяването на посятите площи.Освен това свидетелите не притежават и специалните познания за това. За целта са изслушаните две съдебно технически експертизи, заключението по първата от които,изготвено от инженер по хидромелиорация Величко Димитров, е посочило като причина покачването на подпочвените води, лошото състояние ,съответно липсата на отводнителна система и глинесто-песъчливия характер на почвите в местността, както и ниската кота на заблатената част от масива. За посоченото, че е възможно да настъпи преовлажняване на почвата вследствие аварии на водопроводната мрежа ,довеждаща вода до „С. „Е., вещото лице констатира, че не е намерил достатъчно доказателства при трите огледа на място. Тези изводи на вещото лице съдът правилно е кредитирал като компетентни, безпристрастни и обосновани на доказателствата. Второто заключение е изготвено от вещо лице инж.Ваня Дочева и в него е посочено ,че северните части на масив 68 не са преовлажнени от подпочвените води тъй като отводнителната система е работила ефективно през 2010г.Тези изводи правилно не са възприети от съда,тъй като инж. Д. е служител на „Н.” Е. клон С.Д. ,в чието задължение влиза поддържане в изправност на отводнителната система и в заключението си същата коментира ефективността на отводнителната система и съответно добре почистените отводнителни канали за масиви 67,68 и 71 през 2008,2009 и 2011г., извършвано от „С. С.-И.” . Правилно е обсъдено и прието ,че заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза, посочило разходи за обработка и засяване на царевица в масив №68 от 3980.90лв. и пропусната печалба от неполучена и нереализирана продукция от 12011.67лв., не установява причината и размера на вредата при останалите събрани доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, непроменена и от разпита на свидетелите пред въззивната инстанция, съдът приема,че предявения иск с правно основание в чл.50 ЗЗД за обезщетяване на вреди,причинени от вещи е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло със законните от това последици. До този обоснован на доказателствата и закона извод е стигнал и първоинстанционният съд като е приел,че не са налице специфичните предпоставки за уважаването му. В задължението на ищеца при условията на пълно главно доказване по този иск е да докаже причинени вреди, същите да са произтекли от вещ , тази вещ да е собственост на лицето,от когото се търси отговорност, бездействие на това лице и причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите.Същите следва да са пряка и непосредствена последица от това,че собственика или упражняващия надзор са бездействали и не са препятствали възможността вещта да причини вредите.Липсата на една от тези предпоставки ,прави исковата претенция неоснователна , поради което е и безпредметно да се изследва въпроса за размера на вредата и дължимото обезщетение.След като по делото не е безспорно установено,че вредите за ищеца са произлезли от вещта,стопанисвана от ответника- тръбопроводите , за него не е възникнало и правото да иска обезщетяването им.

С оглед на изложените съображения несъстоятелен и недоказан е довода във въззивната жалба ,че от събраните доказателства причинно следствената връзка между поведението на ответника и причинената вреда е доказана. Посочената прокурорска преписка № 285/2010г. на РП С. по повод подадена жалба от ищцовото дружестов е обсъдена от съда,като правилно е приел,че няма доказателствена стойност .Със същата е обсъдена твърдяна от жалбоподателя небрежност като форма на вината според НК.Освен това посочените факти в нея не могат да се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. За останалите посочени доказателства съдът е изложил по-горе подробни съображения.

При така посочените съображения въззивната жалба като неоснователна и недоказана следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба се дължат направени от него разноски в производството от 1000лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/ 10.01.2012г. по гр.д.№ 108/2011г. на Районен съд С..

ОСЪЖДА "С. С. - С." ,ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С.,ул." З. И. З." да заплати на "С. " Е. ,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С., З. И. З. сумата от 1000лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

602C0BD02523EBFFC22579F30039BC58