Решение по дело №601/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 333
Дата: 10 август 2022 г.
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20214100100601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Велико Търново, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20214100100601 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът Б. ПЛ. Д. чрез пълномощника си адвокат С.И. от ВТАК твърди, че е
пострадал при пътнотранспортно произшествие, възникнало на 19.07.2020 г. в гр. Г.О. ,
при следните обстоятелства /механизъм и условия/:
К.К.Х. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 ЦИ“, с рег.№ М
*** , в района на „Т- образно“ кръстовище, образувано от пресичането на улица „О.П.“ и
ул.“Р.“, със скорост от 98 км./ч , без да я съобрази с атмосферните условия / облачно време
със слаб валеж от дъжд/, състоянието на пътя / мокър асфалт/ и състоянието на задните
летни гуми/ нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП/ , допуснал занасяне и загуба на устойчивост на
автомобила , при което пресякъл лентата за насрещно движение и преградил пътя на
насрещно движещия се в прилежащата му лента лек автомобил „Шкода“, модел
„Фелиция“, с рег.№ ВТ ***, управляван от Р.Д.К./ в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП/ ,
вследствие на това се осъществил удар между предна лява част на този автомобил и
дясната централна колонка на лек автомобил „БМВ“ , при което последният отново се
завъртял около оста си, върнал се обратно в прилежащата си лента за движение и последвал
удар с движещия се в същата лента лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№
ВТ ***, управляван от А.Н.А. и по непредпазливост причинил на Д. средна телесна
повреда , изразяваща се в закрито счупване на срамна и опашна кост , довело до трайно
затруднение в движението на долните крайници за срок над 30 дни и срок на лечение и
възстановяване над три месеца , мозъчно сътресение , протекло със зашеметяване и липса
на спомен за случилото се/ причинил и средни телесни повреди на още две лица/.
По силата на определение за одобряване на споразумение от 02.06.2021 г. по НОХД
387/2021 г. на ГОРС водачът на лек автомобил марка „БМВ“ е признат за виновен за
извършеното него деяние, квалихицирано по чл. 343, ал.3, пр.3-то ,алт.1, б.“а“, пр.2-во, вр.
с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК.
От злополучното събитие е претърпял неимуществени вреди , изразени
първоначално в силни физически болки , които въпреки приключилия възстановителен
период продължават да се проявяват при малко по сериозни натоварвания , стрес, страх от
пътуване , психически дискомфорт от чувството , че е непълноценен човек .
1
Причинителят на вредите към момента на събитието е имал качеството на
застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ на основание юридическия факт на
сключен с ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве" АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователната
полица с № ВG/30/11900346823.
Предявил е пред застрахователя писмена претенция с вх. № 2445/15.06.2021 г. за
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 75 000 лева ,
която не е удовлетворена изцяло – изплатена му е само сумата 15 000 лева, която счита за
недостатъчна .
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
застрахователя - ответник да му доплати сумата 45 000 лева , представляваща неплатен
остатък от общо дължимото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тази сума , считано от датата на уведомяването му за настъпване
на събитието до окончателното й изплащане, както и разноските по производството . В с.з.
пълномощникът му поддържа предявения иск . Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът чрез пълномощника си – адвокат И.Ц. от САК оспорва иска по
основание с възражение изплатеното обезщетение за неимуществени вреди да е достатъчно
да изпълни изискването на чл.52 ЗЗД , а евентуално и по размер с възражения да е
прекомерно завишен в несъответствие с изискването за справедливост и пострадалият да е
допринесъл за вредите поради обстоятелството , че не е носил обезопасителен колан, което
е в пряка причина връзка с тях Оспорва иска за изплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва с възражение , че началния момент , от който би могло да се
присъди трябва да бъде съобразен със сроковете установени в КЗ , а в случая поради
произнасянето по претенцията в 15 дневния срок от подаването на изисканите
допълнителни документи , този момент може да съвпада с датата на предявяване на иска
Моли да бъдат отхвърлен или евентуални уважен в по нисък размер , с присъждане на
направените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е иск имащ за предмет претендирано обезщетение за морално
удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени
вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493,
ал. 1, т. 1 КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава
в размер на законната лихва- чл.86, ал.1 ЗЗД.
Настъпилото по време, механизъм, участници и място /предмет на описание в
исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните
белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДВП/ и се явява
вредоносен източник /главен юридически факт/ на полученото от ищеца основно телесно
увреждане / счупване/ с медико-биологичното му описание по- горе и мозъчно сътресение ,
произтеклите неблагоприятни за него последици от физическо и психическо естество ,
застрахованата гражданска отговорност на водача- причинител на вредите , наказателната
санкция за деянието му с одобреното споразумение , предявената пред застрахователя
писмена претенция за изплащане на обезщетение, частичното й удовлетворяване / са
предмет на убедително доказване с данните извлечени от представените в заверени по
чл.32 от ЗА преписи на документи/ протокол по НОХД № 387/2021 г. на ВТРС от
02.06.2021 г. протокол за оглед на местопроизшествие от 20.07.2020 г. и снимков
материал, епикриза на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“АД от 23.07.2020 г. претенция с вх.
№ 2445/15.06.2021 г. , уведомление- отговор от 01.07.2021 г. , молба от 07.07.2021 г. ,
уведомление от 23.07.2021 г. преводно банково нареждане от 22.07.2021 г. /, показанията
на свидетелите И.Г. / негова майка/ и Й.П./ близка/ и заключението на съдебно-
медицинската / разчела медицинската документация и направила съответните констатации
и изводи/ експертиза , изслушана, неоспорена и приета по делото, поради което са
2
надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства и е ненужно
преповтарянето им.
Деянието на водача на леки автомобил „БМВ“, противоправния му характер/
неспазване на правилата на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.116, ал.1, т.1 ЗДвП / и вината са
установени с одобрено от наказателен съд споразумение, имащо значението на влязла в
сила присъда, поради което гражданският съд , разглеждащ претенциите на пострадалата
към застрахователя е дължимо обвързан с тяхното установяване такова каквото е , без да
има право да преразглежда тези въпроси – чл. 300 ГПК, вр. с чл. 383, ал.1 НПК .
С други думи поведенческото участие в събитието на въпросното трето лице –
водач на лекия автомобил е недопустимо да се преценява от гледна точка на
обстоятелства , явяващи се показател , че настъпването му е било извън неговите
интелектуално. волеви способности / контрола на съзнанието/ и обективни възможности
да го предотврати, попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл.
15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД , изключващо вината му , а и тя се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, щом
такива събития са изначално противоправни – чл.1, ал.2 ЗДвП.
Искът е доказан по основание.
По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите ответникът - застраховател е поел задължение да
покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен
опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на
трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при
управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му
отговорност/ санкционна последица, чиято финансова тежест се понася от
застрахователя/- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ срещу
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените от
него неимуществени вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с
обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако
първият бе упражнил срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно
притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му
отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.
На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/
правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51,
ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и
виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-
общо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода,
телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията,
душевно спокойствие и др.
Ясно е, че пряка последица от деликтното деяние на застрахованото лице/ изразена
като реален резултат в получените травматично увреждане/счупване на счупване на
срамна и опашна кост/ и мозъчно сътресение без вътрешночерепна травма е засягането на
правно защитимо идеално благо на пострадалия , наречено здраве във физиологичния/
телесен/ смисъл на понятието, както и засягането на идеално благо, наречено душевно
равновесие и спокойствие/ нервно-психическо благосъстояние/, което засягане е довело до
кратковременна неадекватност от мозъчното сътресение/ загуба на спомен/ , първоначално
силни и впоследствие трайно продължили болки от счупването , причинило му
невъзможност или намалена възможност да се обслужва сам в бита, ограничение на
движенията и затруднение при придвижването и изпълнение на обичайните занимания,
3
принудило го дори да си търси по лека работа, както и душевни страдания състоящи се в
преживявания на тревожност , чувство на непълноценност, раздразнителност и
притеснения ще се възстанови ли състоянието си отпреди злополуката и т.н.
Всички тези вредни за него последици от неимуществен характер следва да бъдат
възмездени чрез някаква парична компенсация, определена по справедливост - чл.52 от ЗЗД.
В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в
правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само
посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена
оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за
парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни
физически и психически увреждания /а трябва да има, за да се избегне субективния
произвол!/. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не
субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че
фактически то почти винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и
не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична
„тарифа" /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/
критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С
оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит,
понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен
идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на
равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията и един към друг и към
цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към
тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено компенсаторно
равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това, което
другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е, че основен
и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по
настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други
подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички конкретни
обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието справедливост.
Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на
събитието и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и
покупателните способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и
услугите, показващи инфлационен растеж, обстоятелствата, че възстановителният процес /
строго индивидуален и възрастово обусловен е в рамките на около 4 месеца/ въпреки че е
завършен / възстановена е анатомичната цялост на счупените горни рамена вляво и вдясно
на срамната кост / , продължават субективните оплаквания от болки и отзвучаването им
ще бъде дълго и бавно изпитание / заключението на приетата медицинска експертиза/ ;
няма медицински доказани неблагоприятни последици от полученото мозъчно сътресение,
силата на болките, страховите представи, притесненията и безпокойствата, социалните,
битови и физически неудобства,засегнали предишната обичайност на занимания , младата
възраст на пострадалия , обуславяща по- бързо преодоляване на остатъчните явления от
травмата , както и казуистичната съдебната практика, приема, че съответния на
справедливостта размер на дължимото обезщетение е 40 000 лева . Задължението е
частично погасено до размер на 15 000 лева чрез плащане на тази сума по банков преди
завеждане на делото / 22.07.2021 г./
Наведеното от ответната страна правонамаляващо възражение /чл.432, ал.2, вр. с
чл.51, ал.2 от ЗЗД/ за обективен каузален принос на вредоносния резултат от пострадалия
поради обстоятелството , че в нарушение на правилото на чл. 137а ЗДвП е нямал поставен
обезопасителен колан е основателно . Това обстоятелство е установено от показанията му
дадени на досъдебното производство / вж. протокол за разпит на свидетел от 12.08.2020 г.
на л.106-108 от делото /.
Поставянето му е проява на необходима от гледище на здравия разум грижа за
4
опазване на здравето и живота на пътника в моторното превозно средство, заради което е
предмет на установено от закона задължение. Непоставянето на предпазния колан е
причина пострадалият да не се задържи на предната дясна седалка в автомобила в резултат
на осъществения удар/ с преден десен калник при скорост 84,30 км./ч/ с металния стълб и
завъртането му , при което тялото на първия е изпаднало навън върху земната повърхност.
Доколкото заключението на вещото лице – съдебен лекар не обяснява механизъм на
получаване на травмата, възможен дори и ищецът да е бил с поставен предпазен колан, то
получаването й / закрито счупване на горните рамена на срамнята кост вляво и в дясно ,
довели до нарушаване на анатомичната цялост на тазовия пръстен/ е станало или по
страничен механизъм на притискане на падащото тяло върху терена от собствената си
тежест , и придадения инерционен момент или по механизъм на предно- задно
притискане на тазовия пръстен в посока отпред назад при придаден инерционен момент на
седящото тяло. Според съда логически най- реалистичния възможен механизъм на
получаване на травмата е страничният, тъй-като изпадането навън на тялото е довело до
по- голямо притискане у земята под напора на собствената тежест и височината на
падането.
При това положение , щом намаляването на обезщетението – предмет на направеното
възражение е поискано наполовина и обективният каузален принос е изключено да бъде
по-малък от 50 % , съдът го намалява точно толкова и подлежащия на присъждане остатък
възлиза на сумата 5000 лева / от намаленото до размер на 20 000 лева обезщетение се
изважда платеното от 15 000 лева и се получава посочения остатък/ За разликата до пълния
му предявен размер искът търпи санкция на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Върху него претендираната лихва за забава подлежи на присъждане не от деня на
уведомлението за събитието/ тогава застрахователят няма как да е изпаднал забава, тъй-
като според обстоятелствата разполага с два срока за изпълнение – чл. 497, ал.1, т.1 или
чл.497, ал.1, т.2, вр. с чл.496, ал.1 КЗ/ , а от 23.07.2021 г. – денят , следващ този , в който е
изтекъл срока за произнасянето по извънсъдебната претенция в действително дължимия
размер, изчислен от 07.07.2021 г. когато пострадалият е отговорил на искането по реда на
чл.106, ал.3 КЗчл.497, ал.1, т.1 КЗ

Пълномощникът на ищеца е упражнил правото си по чл.38, ал.2 ЗА да иска
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по
въззивното производство. От представения договор за правна защита и съдействие се
вижда, че тя е поета в полза на материално затруднено лице- ал.1, т.2 ЗА. Определено
съгласно чл.7, ал.2, т.2 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземането възлиза на сумата 580 лева и подлежи на
присъждане, тъй-като насрещната страна е осъдена за разноски и защитата е реално
осъществена.
На основание чл. 78, ал.6, чл.71, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за
държаните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по бюджетната сметка на ВТОС сумата 200 лева, представляваща
следваща се държавна такса върху уважения иск, както и сумата 150 лева – разноски за
вещо лице от бюджета на съда.
При този изход на спора ищецът съразмерно с отхвърлената част от иска
дължи на ответника плащане на сумата 222,22 лева , представляваща направени по
производството разноски във вид на възнаграждение за вещо лице и следва да бъде осъден
да я заплати – чл.78, ал.3 ГПК.

5
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1 на Кодекса за
застраховането, чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 497, ал.1, т.1 на Кодекса за застраховането
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД , със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Изгрев, ж.к. *** № 1,
ЕИК ***, да заплати на Б. ПЛ. Д. , с ЕГН: **********, с адрес: гр.Г.О. , ул."Б", ***
сумата 5000 / пет хиляди / лева, представляваща остатък на обезщетение/ намалено
наполовина в резултат на упражнено на основание чл.432, ал.2, вр. с чл.51, ал.2 от ЗЗД
възражение и частично плащане / за претърпени неимуществени вреди/ физически болки и
душевни страдания/ от получени телесни увреждания, състоящи се в закрито счупване на
срамна и опашна кост и мозъчно сътресение лека степен, протекло със зашеметяване,
виновно и противоправно причинени му от К.К.Х. - застраховано по смисъла на чл. 477,
ал.2 от КЗ лице, съгласно сключен със застрахователя договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователна полица №
ВG/30/11900346823, вследствие на настъпило на 19.07.2020 г. в гр. Г.О. , в района на „Т
образно“ кръстовище , образувано от пресичането на ул. „О.П.“ и ул.“Р.“ застрахователно
събитие с характер на пътнотранспортно произшествие; заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата на застрахователното обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
присъдения до пълния му претендиран размер от 45 000 лева като неоснователен и
недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, чл.71, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за
държаните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД , със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Изгрев, ж.к. *** № 1, ЕИК ***, да заплати по
бюджетната сметка на ВТОС сумата 350 лева , представляваща следваща се държавна
такса върху уважения иск/200 лева/ и разноски за вещо лице от средствата на съда/ 150
лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2 ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД , със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Изгрев, ж.к. *** № 1, ЕИК ***,да заплати на адвокат С.Н. И. от
ВТАК сумата 580 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена защита
на Б. ПЛ. Д.- ищец по гр.д. № 601/2021 г. на ВТОС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. ПЛ. Д. , с ЕГН: **********, с адрес:
гр.Г.О. , ул."Б", *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД , със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Изгрев, ж.к. *** № 1, ЕИК ***, сумата 222,22 лева,
представляваща направени по производството разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6