№ 4342
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110110850 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. П., действаща като ЕТ „А. П. –
******“, срещу Е. Г. Д., с която са предявени искове за признаване за установено, че
ответницата няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за 1/2 от следните суми,
за които е издаден изпълнителен лист на 02.02.2023 г. по ч. гр. д. № 14080/2012 г. по описа
на СРС, 39 състав, а именно: 291.20 лв. – задължение за неплатен наем за магазин, находящ
се в гр. *******, за м. 10.2011 г., и 418.31 лв. – обезщетение за причинените в имота вреди,
изразяващи се в изскубване на ел. таблото, демонтиране на ключовете и контактите и
срязване на електрическите кабели в имота, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от 20.03.2012 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските
по делото.
Ищецът твърди, че с Решение № 8167/18.08.2014 г., постановено по реда на чл. 422
ГПК по гр. д. № 40295/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, и влязло в сила на 23.03.2018 г., е
осъден да заплати целите суми на ******** и на Е. Г. Д., като в решението не е посочено, че
сумите се дължат солидарно, от което следва, че на всеки от тях се дължи по 1/2 от
вземанията. Излага, че само по молба на ***** е издаден процесният изпълнителен лист, но
за целите присъдени задължения по решението. Сочи, че въз основа на него е образувано
изп. д. № 20238470400060 по описа на ЧСИ ******, по което само ******** е имал
качеството на взискател. Твърди, че с Решение № 20108993/21.11.2023 г. е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист относно началния момент
на претенцията за законна лихва и е добавено името на Е. Г. Д. като взискател. Посочва, че
Д. едва на 31.01.2024 г. е поискала да бъде присъединена като взискател по изпълнителното
дело, но впоследствие по искане на ищеца е допуснато като обезпечителна мярка на
настоящите искове спиране на изпълнението за вземанията на Д.. Счита, че тя се е
присъединила като взискател по изпълнителното дело след изтичане на погасителната
давност за вземанията й, защото до този момент от нея не са извършвани действия,
прекъсващи давността. Изтъква, че предприетите от другия взискател изпълнителни
1
действия не я ползват, както и че събраните суми в изпълнителното производство са
преведени само в полза на *****.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Твърди, че е
съпруга на ***** ***** и че процесните вземания представляват част от имущество в режим
на съпружеска имуществена общност, поради което и доколкото съгласно чл. 24, ал. 2 СК
управлението на общо имущество може да се извършва от всеки един от съпрузите, то
предприетите от него действия по образуване на изпълнителното дело са прекъснали
давността и по отношение на нея. Счита, че съгласно чл. 457, ал. 2 ГПК извършените до
присъединяването й като взискател действия по изпълнителното дело я ползват. Изтъква, че
давността е била спряна по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, както и че е била прекъсната от
направено от ищеца признание на вземанията й преди изтичане на давностния срок,
обективирано в молба с вх. № 25019362/09.05.2023 г., с която именно той е поискал от съда
Д. да бъде добавена като титуляр на 1/2 от вземанията по изпълнителния лист. Сочи, че
цялостното поведение на ищеца сочи желание да избегне изпълнението, че в
изпълнителното производство той не е правил възражения като тези, които е навел в
исковата молба, както и че е платил дълга по изпълнителното дело на 09.02.2024 г., т.е. едва
след поправката на изпълнителния лист и снабдяването с обезпечителна заповед, поради
което счита, че е налице злоупотреба с право. Изтъква, че той е използвал допустими от
закона процесуални права за постигане на неправомерна цел – да се обогати посредством
високия размер на претендираните адвокатски възнаграждения в настоящото и в
обезпечителното производства и по този начин да си възстанови платените на 09.02.2024 г.
за погасяване на дълга към ***** ***** суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а
според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта
на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с
изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа
на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е
било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено
изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е
провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на
изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било
подадено/.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая
исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност, в доказателствена
тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или
прекъсване.
В случая от писмените доказателства по делото се установява, че въз основа на влязло
в законна сила на 23.03.2018 г. Решение от 18.08.2014 г., постановено в производство по чл.
422, ал. 1 ГПК по гр. д. № 40295/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, поправено с Решение №
166783/07.07.2017 г. и с Решение № 20108993/21.11.2023 г., е издаден изпълнителен лист от
02.02.2023 г. по ч. гр. д. № 14080/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, поправен с Решение №
2
20108993/21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 40295/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, с
който ЕТ „А. П. – ******“, представляван от А. К. П., е осъден да заплати на ******** и на
Е. Г. Д. сумата от 291.20 лв., представляваща задължение за неплатен наем за магазин,
находящ се в гр. *******, за м. 10.2011 г., и сумата от 418.31 лв., представляваща
обезщетение за причинените на имота вреди, изразяващи се в изскубване на ел. таблото,
демонтиране на ключовете и контактите и срязване на електрическите кабели в имота, ведно
със законната лихва върху претендираните суми, считано от 20.03.2012 г. до окончателното
им изплащане.
Изяснява се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано по молба на ********
от 14.02.2023 г. изп. д. № 20238470400060 по описа на ЧСИ ******, с рег. № 847 в КЧСИ, с
район на действие СГС, а по молба на Е. Г. Д. от 31.01.2024 г. за присъединяването й като
взискател по изпълнителното дело за събиране на сумите по поправения изпълнителен лист
е постановено от съдебния изпълнител Разпореждане от 02.02.2024 г., с което същата е
присъединена като взискател на основание чл. 456 ГПК.
Въз основа на Обезпечителна заповед № 110/08.02.2024 г., издадена по ч. гр. д. №
6459/2024 г. по описа на СРС, 150 състав, е спряно изпълнението по отношение на
взискателя Е. Г. Д..
Подадена е молба от двамата взискатели от 01.03.2024 г., в която молят за приключване
на изпълнителното дело поради пълно погасяване на дълга и с Разпореждане от 05.03.2024 г.
съдебният изпълнител е приключил изпълнителното дело поради пълно издължаване.
От Удостоверение с изх. № 01980/25.04.2024 г. е видно, че по изпълнителното дело са
постъпили суми от длъжника в общ размер на 3 210.43 лв., като на взискателя ********, на
когото се дължат суми в общ размер на 1 481.22 лв., са преведени суми в общ размер на
1 342.80 лв., а на взискателя Е. Г. Д., на когото се дължат суми в общ размер на 819.25 лв.
/354.75 лв. – главница, 440.50 лв. – законна лихва за периода 20.03.2011 г. – 28.02.2024 г., и 24
лв. – такси по т. 1 ТТРЗЧСИ/, не са превеждани суми по делото, включително след
спирането му по отношение на този взискател.
Предвид наличието на издаден в полза на ответника въз основа на влязло в сила
съдебно решение изпълнителен лист срещу ищеца за процесните вземания и с оглед
релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове
са процесуално допустими. Така е, защото давността не се прилага служебно, а е
необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано
твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на
издаден изпълнителен лист, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило
принудителното събиране на вземанията. В случая независимо от изявлението на ответника
в изпълнителното производство, че е получил пълно погасяване на дълга, в действителност
се установява, че на Д. не са й преведени от съдебния изпълнител никакви суми, поради
което тя не е удовлетворена чрез принудително изпълнение. От изложеното следва, че
ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
Щом за процесните вземания на ответника е налице влязло в сила съдебно решение,
приложима по отношение на тях винаги е 5-годишната давност.
Според т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК:
„Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. В
мотивите е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
3
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото
тълкувателно решение е посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се
прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради
това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за
извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и
предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за
прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая е спорно между страните дали извършените по-рано по искане на
първоначалния взискател изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, имат
прекъсващ ефект и по отношение на давността за вземанията на Д.. Съдът намира, че след
влизането си в сила решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка, образува едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение /в случая
поправеният изпълнителен лист/ важи с поправеното съдържание от деня, когато е било
постановено, а не от деня на поправката, защото решението, с което се допуска поправката
на очевидната фактическа грешка, само преодолява несъответствието между действителната
воля на съда и нейното външно изразяване /в този смисъл – Решение № 141/25.04.2012 г. по
гр. д. № 920/2011 г. на ВКС, II ГО/. Ето защо следва да се приеме, че в полза на ответника е
имало издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу ищеца още от 02.02.2023 г. От
съществено значение за преценката дали при това положение действията на другия
взискател по образуване на изпълнително дело и извършените по негово искане
изпълнителни действия ползват и ответника е отговорът на въпроса как са присъдени
вземанията в полза на взискателите. Напълно неоснователни са развитите от ответника
доводи за наличие на солидарност между него и другия взискател, обосновани с тяхното
качество на съпрузи. В случая е видно от изпълнителния лист, че са присъдени вземания в
качеството им на наематели, като не е формирана и изразена воля от решаващия съд за
присъждането им при условията на активна солидарност, от което следва, че сумите се
дължат на двамата взискатели разделно, а при липса на посочване каква част се дължи на
всеки от тях, се налага извод, че им е присъдена по 1/2 от вземанията. При това положение
те нямат качеството на солидарни кредитори, поради което не може да се приеме, че
действията на единия по принудително събиране на вземанията ползват по какъвто и да е
начин другия.
Именно разделността на вземанията на двамата взискатели е обусловило и
инициативата на ответника да поиска да бъде присъединен като взискател в образуваното по
молба на другия взискател изпълнително дело. В мотивите към ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.
д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: „Присъединяването води до множество
взискатели, търсещи удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство.
4
Присъединеният по свое искане или по право кредитор става страна в изпълнителния процес
и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител. При
присъединяване на кредитори се достига до съединяване на делата. Взискателите са с
отделни изпълнителни листове, съответно преки изпълнителни основания или по право.
Обект на принудителното изпълнение за всички взискатели – първоначалния и
присъединените, е едно и също имуществено право на длъжника. В изпълнителния процес
обаче, когато има присъединени взискатели, всеки от тях упражнява собственото си право по
чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, за да удовлетвори своето вземане от имуществото на длъжника.
По съображенията за общност само в обекта на изпълнение при провеждан изпълнителен
процес, когато има присъединени взискатели, не би могло да се прави аналогия с
необходимото другарство в исковия процес, при което с оглед естеството на спорното
правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда следва да бъде еднакво
спрямо всички другари, съответно да се прилагат изискванията на чл. 216, ал. 2, изр. 2
ГПК.“.
Принудителното изпълнение по искане на всеки един от взискателите съставлява
самостоятелен изпълнителен процес, в рамките на който страната може да извършва
самостоятелни процесуални действия, съответно могат да настъпват самостоятелни
основания за неговото спиране и прекратяване. Да се приеме обратното означава
взискателите да могат да се позовават на извършени от други лица процесуални действия,
което противоречи на диспозитивното начало. По отношение на взискателите, включително
присъединените взискатели, принципно не съществува някаква общност или взаимна
зависимост, а принципът е точно обратният – на разделност и независимост при
действията/бездействията на взискателите и на процесуалните и материално-правните
последици от това. Не води до друг извод обстоятелството, че в случая на взискателите е
издаден един общ изпълнителен лист, доколкото при липса на кредиторова солидарност е
било напълно мислимо, ако те поискат, да им бъде издаден отделен изпълнителен лист за
съответната част от вземанията.
По изложените съображения съдът приема, че изпълнителните действия, извършвани
от първоначалния взискател, не прекъсват давността по отношение на присъединения
взискател /ответника/. Не следва друго от чл. 457, ал. 2 ГПК, според който извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Нормата
има предвид, че присъединеният взискател може да се ползва например от самото
образуване на изпълнителното дело, от извършеното проучване на имуществото на
длъжника, от различните връчвания на съобщения и пр. действия по администриране и
движение на делото от съдебния изпълнител, но това не означава, че извършените от друг
взискател лични действия с преки процесуални и материално-правни последици, насочени
към удовлетворяване на вземанията им – искания за извършване на изпълнителни действия,
възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и пр., се считат извършени и от
присъединения взискател. Ето защо в случая извършените по искане на ***** изпълнителни
действия не прекъсват давността за вземанията на Д..
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
5
давност е била спряна по силата на закона.
По делото не се установиха от ответника обстоятелства, водещи до прекъсване на
давността за неговите вземания. Неоснователно е възражението му, че давността е
прекъсната с извършено от ищеца признание на вземането, обективирано в молба с вх. №
25019362/09.05.2023 г., с която именно той е поискал от съда Д. да бъде добавена като
титуляр на 1/2 от вземанията по изпълнителния лист. Съгласно ТР № 4/14.10.2022 г. по тълк.
д. № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС: „За да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“
от Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което
се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да
достигне до знанието на кредитора.“. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е
прието, че всяко друго изявление за наличие на конкретен дълг, направено пред трето лице,
в което не е обективирано намерението на длъжника признанието да достигне до знанието
на кредитора, представлява единствено изявление за неизгоден за длъжника факт, който сам
по себе си обаче не може да обуслови прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“
ЗЗД. Неотправянето към кредитора дискредитира изявлението като годно да манифестира
волята на длъжника в достатъчна степен, че съществува конкретен дълг към кредитора.
Интерес от признаването има кредиторът, който носи доказателствената тежест относно
факта и момента, в който признаването е било направено, както и относно обстоятелствата,
от които може да се направи извод, че изявлението или действието на длъжника, в което се
обективира признаването, е било адресирано към кредитора или негов представител. В
случая изявлението, на което се позовава ответникът, не обективира адресирано към него
признание на задълженията, а представлява упражняване на правото на страната да поиска
от съда поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист.
Независимо от спирането на давността по време на извънредното положение в случая
давността, която е започнала да тече на 23.03.2018 г., е изтекла на 29.07.2023 г., т.е. преди
присъединяването на Д. като взискател по вече образуваното изпълнително делото, поради
което присъединяването не може да прекъсне вече изтеклата погасителна давност.
Изложените от ответника възражения за злоупотреба с право нямат отношение към
предмета на настоящото дело, поради което не могат да обосноват извод за неоснователност
на исковете.
По изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК са
основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът.
По повод възражението на ответника за прекомерност на заплатените от ищеца
адвокатски възнаграждения за исковото и за обезпечителното производства съдът с оглед
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 и актуалната съдебна практика приема, че
не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения, а те имат характер на ориентир, като съдът следва да
извърши преценка за фактическата и правна сложност на делото и за съответния на нея
размер на адвокатско възнаграждение. В случая възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар за исковото производство е основателно, тъй като делото е лишено от
особена фактическа и правна сложност /предявени са два кумулативно съединени иска,
предметът на преценка по които обаче е идентичен с оглед релевираните възражения, по
които е налице съдебна практика, включително задължителна такава; проведено е само едно
открито съдебно заседание; събрани са само писмени доказателства, които не се отличават
със значителен обем/, а положените от процесуалния представител на ищеца усилия не
надхвърлят обичайното за този тип дела. Основателно е и възражението за прекомерност на
6
заплатеното адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство, което от своя
страна не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, а положените от адвоката
усилия се свеждат до подаване на молба за допускане на обезпечение и на молба за издаване
на обезпечителна заповед. Ето защо претендираните адвокатски възнаграждения следва да
бъдат редуцирани на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 400 лв. за исковото
производство и 200 лв. за обезпечителното производство.
Следователно на ищеца се дължат разноски за исковото производство в общ размер на
500 лв., включващи: 100 лв. – държавна такса; 400 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, и разноски за обезпечителното производство в общ размер на 240 лв.,
включващи: 40 лв. – държавна такса; 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. К. П., ЕГН **********, с
адрес: *******, действаща като ЕТ „А. П. – ******“, ЕИК *******, срещу Е. Г. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *********, искове с правна квалификация чл. 439 ГПК,
че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за 1/2 от следните
суми, за които е издаден изпълнителен лист на 02.02.2023 г. по ч. гр. д. № 14080/2012 г. по
описа на СРС, 39 състав, а именно: 291.20 лв. – задължение за неплатен наем за магазин,
находящ се в гр. *******, за м. 10.2011 г., и 418.31 лв. – обезщетение за причинените в имота
вреди, изразяващи се в изскубване на ел. таблото, демонтиране на ключовете и контактите и
срязване на електрическите кабели в имота, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от 20.03.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: *******, действаща като
ЕТ „А. П. – ******“, ЕИК *******, сумата от 500 лв. – разноски за исковото производство, и
сумата от 240 лв. – разноски за обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7