О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260132
гр. Пловдив, 18.01.2021г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като
разгледа докладвано от съдия Цветкова ч. гр. д. № 3139 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.
№ 273339/17.12.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез
пълномощника Р.И. против разпореждане от 25.11.2020г., постановено по ч. гр. д.
№ 15507 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с., с което е отхвърлено
подаденото заявление в частта му, с която се претендира присъждане на 36, 82
лева договорна лихва, дължима за периода 20.09.2019г. – 20.03.2020г., 43, 82
лева лихва за забава и 21, 15 лева лихва за забава.
В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в
обжалваната част.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми,
претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като
разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със
заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение против П.Х.Х., ЕГН **********,
като същото е било уважено за сумата от 300 лв. – главница, дължима по договор
за потребителски кредит № 30039130771 от 30.08.2019г., ведно със законната
лихва до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 11,
16 лева за ДТ и 22, 32 лева за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ.Заявлението е било отхвърлено в обжалваната част, както и за
заявените суми: 90 лева неплатено възнаграждение за услуга Фаст и 150 лева
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, в която част разпореждането
не е обжалвано и е влязло в сила.
За да отхвърли заявлението в
обжалваната част заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК /редакция ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./, съгласно
която съдът издава заповед за
изпълнение,
освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.Направил е извод, че в
случая договореният лихвен процент е уговорен във вреда на потребителя, води до
значително неравенство между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
поради което с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП тази клауза следва да се
третира като неравноправна.По отношение на претенцията за възнаграждение за
допълнителни услуги заповедният съд е намерил, че се касае по същество за
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които на може да
се приеме, че са допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК допълнителни услуги са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора.В случая възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в
противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява събиране
на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.Освен това в договора е посочен ГПР 47, 19 %, но липсва
пояснение какви разходи са включени, т. е. как е формиран ГПР съгласно
изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Едва след посочването на общите разходи според заповедния съд, би
могло да се прецени дали е изпълнено изискването на § 1, т. 2 от ЗПК.
Настоящият състав на съда споделя
доводите в горепосочения смисъл и намира обжалваното разпореждане за правилно
като краен резултат, по следните съображения:
Безспорно заповедният съд е задължен
да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с
добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Изхождайки от предмета на процесния
договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при
сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от
друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща
кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае
за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В процесния договор ГПР е определен в
размер на 47, 19% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени
дали
да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата
сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно
чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и други разходи по кредита.Поради това заповедният съд правилно е
отхвърлил заявлението досежно претендираната договорна лихва, обезщетението за
забава и съответната част от разноските.
Предвид гореизложеното заповедният
съд правилно е отхвърлил заявлението в обжалваната част, поради което
разпореждането му следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид
горните съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.11.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 15507 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с., в частта, с която е
отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, със законни представители С. Н., Ц.. С., Я. Ч., Я. Ч. с процесуален
представител юрисконсулт И. П., за сумата от 36, 82 лева – договорна лихва,
дължима за периода 20.09.2019г. – 20.03.2020г., сумата от 43, 82 лева лихва за
забава за периода 21.09.2019г. до 20.03.2020г. и сумата от 21, 15 лв. лихва за
забава периода 20.03.2020г. до 23.11.2020г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :