№ 396
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209898 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от “Н.” ЕООД с ЕИК *********, срещу
наказателно постановление № 42-0001362 от 19.05.2022 г., издадено от
директора на РД „АА” в ИА „АА“, гр. София, с което за нарушение на чл. 10,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на основание чл. 104а от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя,
който обжалва същото, като твърди, че при издаване на НП не са взети
предвид всички факти, като твърди управителят на дружеството-
жалбоподател излага обстоятелства, че от 26.10.2021 до 01.01.2022 г. е бил в
отпуск по болест поради усложнения след прекаран „Ковид 19“, поради което
не успял да подаде уведомлението в законовия срок. Изложени са твърдения,
че веднага след изтичане на отпуска по болест е подал такова уведомление
самостоятелно, без указание от АНО и въпреки това на 13.04.2022 г. бил
съставен АУАН. Претендира се, че случаят е маловажен, поради което се иска
отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
представлява. Постъпила е молба от адв. Н. от САК – пълномощник на
жалбоподателя, с която поддържа жалбата, не възразява делото да се разгледа
в негово отсъствие, а по същество моли за отмяна на НП по съображенията,
1
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – директора на РД „АА” в ИА „АА“, гр. София, в
съдебно заседание представител не изпраща не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството “Н.” ЕООД с ЕИК *********, притежавало лиценз №
10813 за извършване на международен превоз на пътници в общността.
Свид. Б. Д. – гл. инспектор при РД „АА” гр. София при извършена
проверка на 13.04.2022 г. установил, че “Н.” ЕООД с ЕИК *********,
притежаващо лиценз № 10813 за извършване на международен превоз на
пътници в общността (превозвач), не е уведомило в 30 дневен с срок за
настъпване на промяна в обстоятелствата, вписани в лиценза на Общността –
промяна на професионално компетентното лице Д. Д. с ново такова лице – Г.
А. на 25.10.2021 г.
Свидетелят Д. счел, че е извършено административно нарушение и
затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
бл. № 322823 от 13.04.2016 г., за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтПр. Актът
бил съставен в присъствието на представител на нарушителя – управителят на
дружеството П. Н. и на един свидетел на установяване на нарушението, което
е удостоверено с техните подписи.
Свид. Д. връчил препис от АУАН на управителя на дружеството-
жалбоподател, който се разписал, като вписал като възражение, че не е знаел
за срока. Не било депозирано допълнително писмено възражение в
предвидения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна
квалификация, на 19.05.2022 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление от директора на РД „АА” в ИА „АА“, гр. София, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 104а от ЗАвтПр, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтПр.
Видно от отбелязването върху него, НП е връчено на управителя на
жалбоподателя на 26.05.2022 г., като жалбата срещу него е входирана в ИА
„АА“ на 07.06.2022 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свид. Д., като и от събраните по делото писмени
доказателства, вкл. и заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., извлечения от
системата на ИА АА, справка за актуално състояние на всички трудови
договори, длъжностна характеристика и др., приобщени към
доказателствения материал, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите
са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
2
начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй
като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото, които са събрани към момента на извършената
проверка.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това
административен орган (съгласно чл. 1, т. 6 от Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г.), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснато нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение
на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице.
Несъмнено установено е, че жалбоподателят “Н.” ЕООД с ЕИК
*********, е дружество, което осъществява международен превоз на пътници,
съгласно издадения му лиценз. Следователно неговата дейност попада в
обхвата на Закона за автомобилните превози и дружеството се явява субект
на задължението да подава заявления за настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза му.
Съгласно инкриминираната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтПр, "При
настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България или
в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава
заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване."
В приложение № 10 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари (Наредбата) се съдържа бланка на
издаваните лицензи на Общността за международен автомобилен превоз на
пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение. Видно от приложението
в лиценза подлежат на вписване единствено наименование или фирма и пълен
адрес на превозвача. Ето защо професионално компетентното лице не е сред
обстоятелствата, които подлежат на вписване в лиценза, поради което и
жалбоподателят няма как да е осъществил соченото нарушение на чл. 10, ал. 1
от ЗАвтПр.
Доколкото наличието на професионално компетентно лице, назначено
като ръководител на транспортната дейност на превозвача е от
обстоятелствата, доказването на които е необходимо за издаването на лиценз
3
– в чл. 8, ал. 1 от Наредбата са изброени изчерпателно документите, които
кандидатът за получаване на лиценз следва да приложи към заявлението си и
копие от договора за назначаване на такова лице е един от тези документи, то
и промените в тези обстоятелства, включително и промяната на това лице,
също подлежи на заявяване, но това задължение възниква от чл. 9, ал. 4 от
Наредбата и не подлежи на санкциониране по чл. 104а от ЗАвтПр, а по чл.
105 от ЗАвтПр.
В допълнение съдът констатира и съществени нарушения на
процесуалния закон – такива по чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
при съставяне на АУАН и НП – липсват съществени елементи от описанието
на твърдяното нарушение. На първо място, липсва датата, на която се твърди,
че е осъществено нарушението. Посочването на датата, от която се твърди, че
е започнал 30-дневния срок не е достатъчно, за да се приеме, че в АУАН и НП
е налице конкретно посочена дата на извършване на нарушението. Липсват и
други обстоятелства от значение за твърдяното нарушение – уведомил ли е
въобще превозвачът за посочената смяна, кога и по какъв начин. Самото
описание на нарушението страда от порок, водещ до невъзможност да се
разбере – посочено е, че не е уведомил в срока „при настъпване на промени в
обстоятелствата при смяна на професионално компетентното лице…“. Дори
не става ясно за промяна на какви обстоятелства, за която не е уведомил
жалбоподателят, е ангажирана отговорността му. Че става въпрос за
обстоятелствата по лиценза се предполага единствено от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗАвтПр, което е недопустимо.
Поради изложените съображения, независимо от достигнатия извод за
осъществено административно нарушение от жалбоподателя, доколкото то е
различно от вмененото му с АУАН и НП, обжалваното НП следва да бъде
изцяло отменено поради нарушение на материалния закон, а на
самостоятелно основание и поради допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното
лице да разбере за какво точно нарушение е санкционирано, съответно да
може да ангажира адекватна защита.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар от страна жалбоподателя се явява основателна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
4
посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 - върху стойността
на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата (след последното изменение от ДВ бр. 68 от 2020 г.,
бр. 88 от 2022 г.) е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е
в размер на 400,00 лева. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие (л. 7 от първоначално образуваното НАХД № 280/2022 г. по описа
на РС Ботевград) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева. (минималното възнаграждение преди посоченото
изменение в Наредбата). Въпреки, че е направено искане от въззиваемата
страна по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, с оглед факта, че платеното възнаграждение
се явява по-ниско от минималното такова, следва да се присъдят разноски в
размер на 300,00 лева (платеното адвокатско възнаграждение).
По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира жалбата от дружеството-жалбоподател за основателна, поради което и
на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2, и чл. 63д, ал. 1 и 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001362 от 19.05.2022 г.,
издадено от директора на РД „АА” в ИА „АА“, гр. София, с което за
нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на
основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на “Н.”
ЕООД с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София
към ИА „АА“ ДА ЗАПЛАТИ на “Н.” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 300
/триста/ лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5