№ 149
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500153 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№1516/15.02.2022г. от „М.“ЕООД, чрез
пълномощника адв.Д.К., против Определение №108 от 25.01.2022г.,
постановено по в.гр.дело №51/2022г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,
с което е върната като просрочена подадената от дружеството въззивна жалба
против Решение №260369/13.08.2021г. по гр.дело №714/2020г. по описа на
Районен съд-Казанлък и е прекратено производството по нея. Изложени са
доводи за неправилност на обжалваното определение, според които:
пълномощникът на жалбоподателя адв.К. и адв.Л.Т. работят в съседни стаи на
един и същ административен адрес, но не са в адвокатско съдружие, нито в
отношения на адвокатско сътрудничество, като на този адрес работят и други
адвокати; на 15.09.2021г. адв.Т. е получила решението по делото и други
съдебни книжа, за което същия ден, без да уточнява кои дела касаят книжата,
е уведомила по телефона адв.К., като последната се чувствала физически зле
и на 21.09.2021г. потърсила съдействие за лечение от „Спешна помощ“, като
след положителен антигенен тест за К.-19 била поставена официално под
карантина, а на 27.09.2021г. се наложило да бъде приета по спешност в
болница Т., откъдето била изписана на 04.10.2021г., поради което не могла да
1
получи книжата, върнати своевременно на 27.09.2021г. от адв.Т. по делото;
съдът не е съобразил нормата на чл.62,ал.3 от ГПК, както и не е взел предвид
наличието на непредвидени обстоятелства, и това, че съдебното решение е
върнато преди да е изтекъл срока за неговото въззивно обжалване. По
изложените съображения се претендира за отмяна на обжалваното
определение.
Ответникът по частната жалба „Т.“ООД е депозирал чрез пълномощника
си адв.С.М. писмен отговор на същата със съображения за нейната
неоснователност, според които преписът от решението е бил надлежно
връчен на ответника по реда на чл.51,ал.1,изр.2 от ГПК на 15.09.2021г. на
адв.Т.-съканторничка на пълномощника адв.К., за редовността на което
връчване е без значение дали лицето е изпълнило задължението си да
уведоми адресата и дали фактически му е предало получените книжа, както и
съществуването на непредвидени обстоятелства – заболяване, обосноваващи
възстановяване на срока за обжалване по чл.64 и сл. от ГПК, искане в каквато
насока своевременно не е било заявено, като предприетото от районния съд
последващо връчване е без правно значение, при което срокът за обжалване е
изтекъл на 29.09.2021г. и като подадена на 16.11.2021г. въззивната жалба се
явява просрочена. По тези съображения се претендира за потвърждаване на
обжалваното определение и за присъждане на разноски за настоящото
производство в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – жалбоподателя-ответник; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1 във връзка с чл.262,ал.3 от ГПК, определение за връщане на
въззивна жалба с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и
откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима,
а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните
съображения:
С Решение №260369 от 13.08.2021г. по гр.дело №714/2020г. по описа на
Районен съд-Казанлък е уважен предявен от „Т.“ООД против „М.“ЕООД иск
по чл.109 от ЗС. Ответникът е бил представляван от адв.Д.К. /пълномощно на
лист 89/. Препис от решението е изпратен на пълномощника адв.К. и връчен
на 15.09.2021г. чрез адв.Л.Т. със задължение да го предаде. С молба вх.
№267862/27.09.2021г., изпратена по куриер, адв.Т. е уведомила съда, че не е в
2
състояние да предаде получените от нея съобщение с препис от решение на
адв.К., тъй като същата е болна от К. и от РЗИ й е наложена карантина. На
28.09.2021г. районният съд е разпоредил повторно изпращане на препис от
решението на ответника. Същото е изпратено чрез пълномощника адв.К. и
връчено на 03.11.2021г. отново чрез адв.Л.Т.. На 16.11.2021г. в съда е
постъпила въззивна жалба вх.№268404 от ответника „М.“ЕООД, чрез
пълномощника адв.К., против постановеното решение. С молба вх.
№268468/23.11.2021г. ищецът в подкрепа на искането си по нея е представил
доказателства за заболяване от К. на адв.К. – фиш за спешна медицинска
помощ от 21.09.2021г., резултат от образно изследване в болница Т. и
протокол №60 от 29.09.2021г. по в.гр.дело №335/2021г. на Апелативен съд-
Пловдив, по който заседанието е отложено именно поради заболяване на
пълномощника адв.К. от К.. С обжалваното определение окръжният съд е
приел препис от решението да е бил надлежно връчен на ответника чрез
пълномощника му на 15.09.2021г. при условията на чл.51,ал.1,изр.2 от ГПК,
при което срокът за обжалване да е изтекъл на 29.09.2021г. и като подадена
на 16.11.2021г., след изтичането му, въззивната жалба против решението да е
недопустима като просрочена, по които решаващи съображения е постановил
връщането й и прекратяване на производството по нея.
Настоящата инстанция, в унисон с поддържаното в отговора на частната
жалба, намира, че при връчването в хипотезата на чл.51,ал.1,изр.2 от ГПК,
приложима в случая, доколкото то е извършено на колега на адвоката, в
практиката се приема, че съобщението има материална доказателствена сила
за обстоятелствата относно извършена от връчителя проверка, в резултат на
която се е убедил, че са налице законовите условия да извърши връчването на
лице, различно от адвоката, когато е намерил лицето в адвокатската кантора и
то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката, без да е длъжен да
опише всички действия по проверката, а е достатъчно да посочи качеството
на лицето, съгласно чл.51,ал.1,изр.3 от ГПК. Допустимо е страната да
опровергае редовността на връчването в производството по частната жалба
срещу определението, с което са зачетени последиците на това връчване.
Твърденията на жалбоподателя в тази насока не са в състояние да оборят
материалната доказателствена сила на удостовереното от връчителя, тъй като
общата работа и сътрудничество между двама адвокати по смисъла на
чл.51,ал.1,изр.2 от ГПК не изисква те да работят в една и съща кантора, още
3
повече, че при повторното връчване на препис от решението то отново е
получено от адв.Т. и в срока от връчването му е подадена въззивната жалба.
При връчването на адвокат чрез друго лице от кантората, аналогично на
връчването по чл.46 от ГПК, се смята, че връчването е извършено на адресата
и от този момент за последния започва да тече свързания с връчването срок,
за началото на който е без значение реалното предаване на книжата. Касае се
за оборима законова презумпция, тъй като се предполага, че лицето е в такива
отношения с адресата, че знае за колко време отсъства и има възможност да
му предаде съдебните книжа своевременно. Оборването на презумпцията се
осъществява в производството по молба за възстановяване на срок по
чл.64,ал.2 от ГПК, когато този срок е пропуснат, в което адресатът следва да
докаже, че е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно
за връчването, както резонно застъпва ответникът по частната жалба. Когато,
обаче, другото лице след получаването на книжата и преди изтичане на срока
във връзка с тях добросъвестно уведоми съда за невъзможността си да ги
предаде на адресата или да го извести за тях по достоверна уважителна
причина и върне същите по делото, както в случая, е налице обективна
невъзможност то да изпълни задължението си за своевременно предаване или
известяване за книжата, водеща до освобождаване от същото. В този случай
презумпцията за връчване на адресата е неприложима, тъй като връчване на
другото лице със задължение за предаване се счита да не е извършено. Това
налага съдът да предприеме последващи действия по надлежно връчване,
както е процедирал и районният съд, разпореждайки повторно такова. Във
връзка с това следва да се има предвид и, че, ако първото връчване се приеме
за редовно, то последващото разпореждане за ново връчване би било
незаконосъобразно, но биха били налице две редовни връчвания на
пълномощника, с които формално са започнали да текат от различен момент
и два срока за обжалване на решението, с което интересите на страната са
злепоставени вследствие неправилните действия на съда, и в тази хипотеза,
аналогично на разпоредбата на чл.62,ал.3 от ГПК, на която резонно се
позовава жалбоподателят, следва да се приеме по-благоприятното за нея
положение, според което в случая с подаването на въззивната жалба против
първоинстанционното решение на 16.11.2021г., двуседмичният срок по
чл.259,ал.1 от ГПК от второто съобщение, връчено на 03.11.2021г. с препис
от решението, е спазен.
4
Обсъденото обосновава извода за основателност на частната жалба и
отмяна като неправилно на атакуваното с нея определение за връщане на
въззивната жалба като просрочена.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №108 от 25.01.2022г., постановено по в.гр.дело
№51/2022г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е върната като
просрочена подадената от „М.“ЕООД, ЕИК ***, въззивна жалба против
Решение №260369/13.08.2021г. по гр.дело №714/2020г. по описа на Районен
съд-Казанлък и е прекратено производството по нея.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Стара Загора за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5