Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 13.07.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав,в публично заседание на
12.06.2018година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА Н.
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията Н. гр.дело №982 по описа за 2018 година на Районен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск на
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Ф.Ф.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:****, представлявано от Н.К.Н.,
чрез адв. А.Н., САК, съдебен адрес:***, офис ** против „ВИМПЕЛ-ДМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Г.П.М. и Г.П.М., ЕГН **********,
адрес: ***.
Твърди
се следното: ищцовото дружество е депозирало срещу ответниците заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, като е образувано ч.гр.д. №
9419/20l7 по описа на Районен съд - Плевен, IV състав. Издадена е исканата заповед
за изпълнение, срещу която длъжниците са възразили в срока, визиран в закона,
инициирало настоящото исково производство.
Ищецът
обосновава вземането си със следното: между
страните е подписан Договор за Бизнес линия „Fintrade Оборот“ № 7001796
от дата 12.02.2016г. Договорът е сключен между „Ф.Ф.“ АД, ЕИК *********, в
качеството си на кредитодател от една страна и от друга „ВИМПЕЛ-ДМ“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на кредитополучател и Г.П.М., ЕГН **********, в
качеството на солидарен длъжник.
Кредиторът „Ф.Ф.“ АД е вписано като небанкова финансова институция в Регистъра
на финансовите институции по чл.3 ал.2 от Закона за кредитните институции и
Наредба № 26 от 23.04.2009г. за финансовите институции, издадена от Българска
народна банка с peг. № BGR00344.
Съгласно
чл.1 от сключения договор на длъжника/кредитополучател „ВИМПЕЛ-ДМ“ ЕООД е
предоставен паричен заем под формата на кредитна линия в размер на 1000 лева.
Кредитодателят е предоставил на длъжника кредита, предмет на договора за срок
от една година считано от датата на подписване на същия. Страните са уговорили
и такса ангажимент за ползване на кредита по чл.3 ал. т. 1, представляваща 6%
от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не
по-малко от 30 лева, като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки
14-дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Падежът
на първата вноска е 26.02.2016г., а всяка следваща е дължима на 14-тия ден,
след падежа на предишната.
Уговорена
е и неустойка по чл.7 ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят изпадне
в забава за плащане на минималната погасителна вноска или главница, както
следва:
- на четвъртия, осмия и дванадесетия ден
забава се начислява еднократна неустойка в размер на 0,6% от общото задължение
по договора, което е равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс
дължима и непогасена такса ангажимент;
- на шестнадесетия, деветнадесетия, двадесет и
втория и двадесет и петия ден забава се начислява еднократна неустойка в размер
на 1% от общото задължение по договора, което е равно на сбора от усвоена и
непогасена главница плюс дължима и непогасена такса ангажимент;
- на тридесетия ден забава се начислява
еднократна неустойка в размер на 2% от общото задължение по договора, което е
равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължима и непогасена такса
ангажимент;
- на четиридесет и първия ден забава се
начислява неустойка в размер на 20% върху всичко дължимо по договора.
Съгласно чл.7 ал.2 от договора страните са се съгласили, че всички
задължения по сключения договор за паричен заем могат да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане от кредитополучателя, на
което и да е дължимо плащане по главница и/или такса ангажимент с повече от 40
(четиридесет) календарни дни.
Съобразно
чл.2 от Договора е подписването на същия длъжникът /кредитополучател е
удостоверил получаването на сумата, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получена сума. За предаването на сумата е издаден и
разходен касов ордер №. 2200/12.02.2016г. На дата 25.04.2016г. между страните е
подписан Анекс към Договор за Бизнес линия „Fintrade Оборот“ № 7001796 от дата
12.02.2016г., съгласно който на „ВИМПЕЛ-ДМ“ ЕООД, в качеството си на
кредитополучател е предоставен допълнителен паричен заем под формата на
кредитна линия в размер на още 500 лева, за което е издаден разходен касов
ордер № 2886/25.04.2016г. Анексът е подписан и от Г.П.М., ЕГН **********, в
качеството си на солидарен длъжник. На дата 20.09.2016г. между страните е подписан
Анекс към Договор за Бизнес линия „Fintrade Оборот“ № 7001796 от дата
12.02.2016г., съгласно който на „ВИМПЕЛ-ДМ“ ЕООД, в качеството си на
кредитополучател е предоставен допълнителен паричен заем под формата на
кредитна линия в размер на още 1000 лева, за което е издаден разходен касов
ордер № 4145/20.09.2016г. Анексът е подписан и от Г.П.М., ЕГН **********, в
качеството си на солидарен длъжник.
Към
датата на подаване на заявлението
длъжникът е изпаднал в забава 153 дни просрочие, поради което заемът е
изискуем, ведно е начислената неустойка съгласно чл.7 от сключения договор,
като общо дължимият размер на задълженията по сключения договор възлиза на
4327,54 лева, от които:
- 2496,85
лева - заемна сума по чл. 1 от договора;
- 1180,03
лева - такса ангажимент по чл. 3 от
договора;
- 650,66
лева - неустойка за забава по чл. 7 от договора.
Ответниците
не са изпълнили задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото
производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане
по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искане да признае за установено по реда на чл.422 от ГПК, че
ответниците дължат на ищцовото дружество по Договор за Бизнес линия „Fintrade
Оборот“ № 7001796 от дата 12.02.2016г. сумата, както следва:
4327,54 лева, от които:
- 2496,85
лева - заемна сума по чл.1 от договора;
- 1180,03
лева - такса ангажимент по чл.3 от
договора;
- 650,66
лева - неустойка за забава по чл.7 от договора, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Направени
са искания по доказателствата, които са относими към предмета на делото и
следва да се уважат.
Претендират
се и направените разноски ,вкл. в заповедното производство.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор чрез адв.С., с
който искът се оспорва.
Излага
се твърдение, че първия ответник е следвало да заплаща минимална месечна вноска
за ползване на кредита в размер на 143 лева, но не е посочено какъв е размерът
на максималната месечна вноска, нито е посочено какъв е размерът на общо
дължимата сума. Видно от договора е, че е предвидена такса ангажимент за
ползване на кредита в размер на 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен
период и неустойка за забава, като от така договорените условия не е ясно какъв
е общия размер на дълга. Видно от издадено Удостоверение за наличие на
задължения изх.№ 998/23.05.2017г. от ищеца към 23.05.2017г. размерът на
задължението на първия ответник е възлизало на 2928,02 лева и по отношение на
него е налице забава в размер на 431,17 лева. Ищецът претендира вземане в
размер на 4327,54 лева, при главница в размер на 2500 лева, от където следва,
че размера на дължимата такса ангажимент и неустойка са в размер приблизително
равен на размера на главницата без да се отчита факта, че от страна на ответника
за срока на договора са направени плащани в размер на 2855 лева.
На следващо място се твърди, че в Договора за
бизнес линия „Финтраде оборот“ № 7001796 от 12.02.2016год. са налице
неравноправни клаузи и конкретно тази в чл.3, определяща такса ангажимент и
чл.7, определяща дължимата неустойка.
Излага
се, че съгласно разпоредбата на чл.366 от ЗЗД сключената спогодба върху
непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно
неговата нищожност. Уговорките, включени в договор с потребител, които са в
негова вреда, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на
потребителя, са неравноправни според нормата на чл.143 от Закона за защита на
потребителите. Неравноправните клаузи в договорите са изрично обявени от
законодателя за нищожни - чл.146, ал.1 ЗЗП.
Според
правилото на чл.146 ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в договора не води до
нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи.
Посоченото правило представлява националната правна норма, определяща
изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на
уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за
потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по
останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
Уредбата на нищожността на отделни части от договора в българското право
предвижда възможност за запазване на договора и преодоляване обявяване изцяло
на нищожността му, когато нищожните клаузи могат да се заместят по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните й части, чл.26 ал.4 от ЗЗД .
Сочи
се практика на Съда на Европейския съюз.
Заявява
се, че с изтичане на срока на договора и прекратяване на действието му, считано
от 12.02.2017г., на практика спират да текат и предвидените в чл.3 такса
ангажимент и в чл.7 от договора неустойки. В този случай ищецът може да
претендира за лихва за забава в размер на законната лихва.
Съдът
е сезиран с искане да отхвърли иска.
В съдебно
заседаниеищцовото дружество не
се представлява, но са депозирани писмени становища от
пълномощника.
В о.с.з. ответниците се представляват от адв.С., която оспорва иска и навежда подробни доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, разпоредбите на закона и доводите на страните намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д.№№
9419/2017год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на
15.12.2017год. и е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК,
както следва: длъжникът „ВИМПЕЛ-ДМ“ ЕООД, ЕИК 20254899, със седалище и адрес на
управление *** и длъжникът Г.П.М. с ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на
кредитора „Ф.Ф.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****,
сумата от 4327,54лв. , от която: 2496,85 лв. – заемна сума по чл.1 от договора;
1180,03 лв. – такса ангажимент по чл.3 от договора; 650,66 лв. – неустойка за
забава по чл.7 от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението – 15.12.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски: 86,55лв. – внесена държавна
такса и 380лв. – адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за Бизнес линия
„Fintrade Оборот“ № 7001796 от 12.02.2016г., сключен между „Ф.Ф.“ АД, ЕИК
*********, в качеството на кредитодател от една страна и от друга „ВИМПЕЛ-ДМ“
ЕООД, ЕИК 20254899, със седалище и адрес на управление *** и Г.П.М., в
качеството на солидарен длъжник, по силата на този договор е бил предоставен
заем в размер на 1000лв. На 25.04.2016г. между страните е подписан Анекс към договор за Бизнес линия „Fintrade
Оборот“ № 7001796 от 12.02.2016г., съгласно който „ВИМПЕЛ-ДМ“ ЕООД, ЕИК
20254899 в качеството си на кредитополучател е предоставен допълнителен паричен
заем под формата на кредитна линия в размер на още 500 лв., за което е издаден
разходен касов ордер № 2886/25.04.2016г., Анексът е подписан и от Г.П.М., в
качеството на солидарен длъжник. На 20.09.2016г. между страните е подписан
Анекс към договор за Бизнес линия „Fintrade Оборот“ № 7001796 от 12.02.2016г.,
съгласно който „ВИМПЕЛ-ДМ“ ЕООД, ЕИК 20254899 в качеството си на
кредитополучател е предоставил допълнителен паричен заем под формата на
кредитна линия в размер на още 1000 лв., за което е издаден разходен касов
ордер № 4145/20.09.2016г. Анексът е подписан и от Г.П.М., в качеството на
солидарен длъжник. Длъжникът е изпаднал в забава 153 дни просрочие, поради
което заемът е станал предсрочно изискуем. В срока по чл.414 от ГПК длъжниците
са депозирали възражения, инициирали
предявяването на настоящия иск/предявен е в 1-месечния срок, визиран в
ГПК/, което го прави допустим, но по същество – неоснователен и недоказан.
Не е спорно, че страните по делото са сключили описаните по-горе съответно договор за кредит от 12.002.2001год., по силата на който на ответниците е предоставен кредит в размер 1000лв.; анекс към договора от 25.04.2016год., по силата на който на същите е предоставен кредит в размер още 500лв. и анекс от 20.09.20016год., по силата на който на същите е предоставен кредит в размер 1000лв., или общо предоставен кредит в размер 2500лв.
Кредитетъ е предоставен при следните условия, визирани в чл.3 от договора: такса ангажимент за ползване на кредита по чл.3 ал.1 т.1, представляваща 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период на ползване на кредита,но не по-малка от 30 лева,като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период,върху усвоената,но непогасена главница към този ден; минималната погасителна вноска е в размер на посочената такса,като падежът на първата вноска е на дата 26.02.2016г, а всяка следваща вноска е дължима на 14-ия ден, след падежа на предишната. Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на подписването му. В чл.7 от договора страните са уговорили неустойка в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минималната погасителна вноска или главница,както следва: на четвъртия,осмия и дванадесетия ден забава се начислява еднократна неустойка в размер а 0,6% от общото задължение по договора,което е равно на сбора на усвоена и непогасена главница плюс дължима и непогасена такса ангажимент; на шестнадесетия ,деветнадесетия, двадесет и втория и двадесет и петия ден забава се начислява еднократна неустойка в размер на 1% от общото задължение по договора,което е равно на сбора от усвоената и непогасена главница,плюс дължима и непогасена такса ангажимент; на тридесетия ден забава се начислява еднократна неустойка в размер на 2% от общото задължение по договора,което е равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължима и непогасена такса ангажимент; на четиридесет и първия ден забава се начислява неустойка в размер на 20% върху всичко дължимо по договора. В чл.7 ал.2 от договора страните са уговорили,че всички задължения по договора за паричен заем стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане от кредитополучателя на която и да е погасителна вноска с повече от 40 календарни дни. Предсрочната изискуемост може да бъде обявена посредством изпращане на уведомително писмо на ел. поща на ответниците или чрез обратна разписка.
От приетото заключение на ВЛ Т.И. се установява, че ответниците са заплатили по процесния договор сумата 4014,17лв., а ищецът е направил отстъпки от плащанията в размер 228лв. Общо начисленото задължение в счетоводството на ищеца възлиза на сумата – 6168,95лв.,включващо задължение за заплащане на главница, начислена и непогасена такса ангажимент и неустойка.
Когато се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на „потребител”,
съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй
като тези клаузи не са обвързващи за
потребителя, предвид действието на член 6 параграф 1 от Директива 93/13
ЕИО на Съвета, инкорпориран изцяло в Закона за защита на потребителите,съгласно и
параграф 13а от ПЗР на ЗЗП. Като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, нормата на чл.143 от
Закона за защита на потребителите
дефинира всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Липсата на информация в заявлението в
тази насока не позволяват на съда да направи извод относно съответствието на
заявеното вземане с изискванията на
Закона за потребителския кредит. Съдът приема, че договорните
клаузи на
чл.3 ал.1 т.1 и на чл.7 ал.1 от процесния договор
за кредитна линия, уреждащи таксата
ангажимент и договорената неустойка, са неравноправни по смисъла на чл.143 т.5
т.18 и т.19 от ЗЗП, доколкото задължават кредитополучателя да заплати
необосновано високо обезщетение и неустойка, посредством което се стига до
обогатяване на кредитодателя без правно основание, както и уговорената такса
ангажимент, зададена предварително едностранно от кредитодателя, не е позволила
на потребителя/кредитополучателя/ да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Цитираните уговорки съдът приема, че са договорени във вреда на потребителя, което не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ищецът има
качеството на небанкова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като с оглед
характера на сключения договор, съдът приема,че се касае за договор,към който
са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /в случая не
са налице ограниченията по чл.4 от ЗПК/.Съгласно чл.24 от ЗПК, за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Съдът
приема,че по делото не е доказано
от ищеца клаузите,
регламентиращи таксата ангажимент и неустойката да са индивидуално уговорени, поради което не
съществува законова пречка за установяване в настоящето производство на нищожността
им с оглед разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП /Определение № 72 от 13.02.2013 г.,
т.дело№ 802/2012, ВКС, ТК, II ТО/. На основание чл.146 ал.2 ЗЗП не са
индивидуално договорени клаузите в предварително изготвените от
търговеца/доставчик договори, върху чието съдържание потребителят не е имал
възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия. Тежестта
на доказване, че дадена клауза е индивидуално уговорена, пада изцяло върху
търговеца/доставчик. Не съществуват пречки за приложение на чл.146 ал.1 ЗЗП и с оглед
обвързващото действие на договорите по смисъла на чл. 20а ЗЗД. Нормите, регламентиращи потребителската
защита имат характера на имепративни и специални такива. С оглед изричната
разпоредба на чл.143 т.5,18 и 19 от ЗЗП съдът е компетентен да прецени
прекомерността на уговорените в договора санкционни последици и наличието на
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, вкл. и служебно. Съдът на ЕС по дело № С-618/2010 год. е дал
изрично разяснение, че в случаите на неравноправни клаузи националните съдилища
са длъжни само да не прилагат тези клаузи, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Предоставеният
кредит на ответниците е в размер 2500лв.
Заплатени са от ответника ,видно от изложеното в заключението на ВЛ, 4014,17лв.
- сума, почти в двоен размер. На основание договорената
такса ангажимент и неустойка ищецът претендира заплащане още на
сумите 1180,03лв. и 650,66лв. В частта на договорената такса ангажимент,съдът намира, че същата е
била зададена предварително едностранно от кредитодателя и не е позволила на
потребителя/кредитополучателя/ да прецени икономическите последици от
сключването на договора. В сключения между страните договор тази такса е
уговорена като такава върху усвоената, а не върху неусвоената главница.По този начин
реално таксата ангажимент представлява договорената печалба на кредитодателя-
т.нар. възнаградителната лихва за ползване на усвоения кредит, но уговорена по
начин, непозволяващ на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. С оглед изложеното
съдът намира, че клаузите на чл.3 ал.1 т.1 и чл.7 ал.1 в процесния договор за
кредитна линия от 12.02.2016год. са недействителни, като
неравноправни и като такива не следва
да се зачитат, а с оглед извършеното от ответниците плащане на сумата 4014,17лв.
може да се приеме, че заетата сума е върната изцяло, което обосновава
отхвърляне на предявения иск.
При
този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.
Ответниците са направили разноски
в размер 80лв. - възнаграждение за вещо лице; по 300лв. адвокатски
хонорар, за който обаче в представения договор
не е отбелязано да е изплатен. Наред с това следва да се посочи, че нито
в отговора, нито в о.с.з., ответниците не са направили искане за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да им се присъждат. Няма и представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.Ф.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:****, представлявано от Н.К.Н., чрез адв. А.Н., САК, съдебен адрес:***,
офис **
против „ВИМПЕЛ-ДМ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.П.М. и Г.П.М., ЕГН **********,
адрес: ***, иск на основание чл.422
от ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответниците на
основание Договор за Бизнес линия „Fintrade Оборот“ № 7001796 от
12.02.2016г. за сумите, както следва: 4327,54 лева, от които: 2496,85
лева - заемна сума по чл.1 от договора;
1180,03 лева - такса ангажимент по чл.3
от договора; 650,66 лева - неустойка за забава по чл.7 от договора, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9419/2017год.
по описа на Плевенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: