№ 836
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христина Михайлова
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603524 по описа за 2022 година
С Присъда от 23.11.2021 год., постановена по НОХД №19186/2019
год., 131-ви състав на Софийски Районен съд е признал подсъдимия Г. Д. Г. от
гр.Долна баня с ЕГН: ********** за невиновен в това, че на неустановена
дата през 2010 г. в гр.София, противозаконно присвоил чужда движима вещ –
двигател, сериен номер 60354158 за лек автомобил марка „БМВ“, модел
„М6“, с рег. № ****, на стойност 52800 лв., собственост на „Х.А.А.А.“ ООД,
която владеел по силата на договор за финансов лизинг №*********, сключен
между „Х.А.А.А.“ ООД, като лизингодател и Г. Д. Г., като лизингополучател,
като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 вр.
ал.1, пр.1 от НК, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил направените по
делото разноски да останат за сметка на Държавата.
В законоопределения срок е постъпил протест от Прокурор при СРП,
както и допълнение към същия. В протеста се излагат съображения, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Прокурорът счита, че не е
необходимо провеждане на съдебно следствие от въззивния съд, като изтъква,
1
че неправилността на присъдата се дължи на неправилен анализ на събраните
от първата инстанция доказателства, а не на непълнотата им. В заключение се
иска отмяна на постановената присъда и постановяване на осъдителна такава.
В съдебно заседание прокурорът поддържа депозирания протест и
допълнението към него с изложените в тях аргументи. Поддържа
становището, че първоинстанционната присъда е неправилна и пледира за
нейната отмяна, считайки, че подсъдимият е осъществил престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност.
Защитникът на подсъдимия пледира, че атакуваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, като
излага съображения в насока, че правните изводи на първоинстанционния съд
съответстват на установената фактическа обстановка.
Подсъдимият в последната си дума моли оправдателната присъда да
бъде потвърдена.
Съдът, като прецени изложените в протеста доводи и становището на
страните и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт
в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си, Софийски районен съд е събрал
необходимите гласни и писмени доказателства и доказателствени материали –
показанията на свидетелите Росица Д.а, Калоян Стоилов, Елица Петкова,
В.Г., Станимир Коларов, В.Й.; заключенията на съдебно-оценителна
експертиза /т.1, л.125-126 от ДП/, автотехническа експертиза /т.1, л.157-165
от ДП/, допълнителна автотехническа експертиза /т.2 от ДП/, повторна
съдебно-оценителна експертиза /л.248-250 от съдебната фаза/, договор за
финансов лизинг, протокол за доброволно предаване на лизингов обект /л.154
от съдебната фаза/, договор за покупко-продажба, приемо-предавателни
протоколи, фотоснимки, експертна оценка на превозно средство, справки,
свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел
фактическа обстановка, която напълно се възприема и от въззивната
инстанция, а именно:
Подсъдимият Г. Д. Ганев е роден на 19.09.1973г. в град Ихтиман,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан.
2
На 23.05.2008г. подсъдимият Г. Г. сключил Договор за финансов
лизинг № *********, в качеството му на лизингополучател с дружеството
„Х.А.А.А.“ “ ЕООД, в качеството му на лизингодател. Обект на сключения
договор бил лек автомобил марка „БМВ модел „М6“, с рама
№WBSEK91090CS30811, двигател cepиен номер 60354158 с покупна цена
107413,90 евро без включен ДДС. Срокът на договора бил 60 месеца, като при
сключването на договора лизингополучателят заплатил първоначална вноска
в размер на 21482,78 евро и следвало в бъдеще да заплаща месечни вноски в
размер на по 1728,86 лева по банкова сметка на лизингодателя.
Лизингодателят придобил вещта от трето лице, а именно „Инс Деливъри“
ООД с договор за покупко-продажба от 26.05.2008г. Лизинговият автомобил
преминал във фактическа власт на подсъдимия Г. на 05.06.2008г., за което бил
съставен тристранен Приемо-предавателен протокол от същата дата.
След като изминали повече от две години от сключване на договора,
лизингополучателят започнал да просрочва месечните си вноски, поради
което на 10.12.2010 г. от страна на лизингодателя било изготвено
Уведомително писмо изх. № 3848, с което приканвали Г. Г. да заплати
натрупаните до момента задължения за лизингови вноски в размер на
94498,10 лева в 5-дневен срок или да върне лизинговото имущество. С ново
Уведомително писмо с изх. № 1678/27.06.2012 г. лизингополучателят Г. бил
поканен още веднъж в определения срок да заплати просрочените към
момента на изготвяне на писмото лизингови вноски, възлизащи на 36014,03
лева или в 3-дневен срок от изтичане на срока за плащане да върне
лизинговото имущество. И за двете посочени Уведомителни писма липсват
данни по делото да са достигнали до адресата, респ. да са породили някакви
последици.
В крайна сметка на 12.10.2012 г. дружеството-лизингодател упражнило
правото си на едностранно разваляне на договора поради неплащане от страна
на лизингополучателя на дължимите суми съгласно Договор за финансов
лизинг № *********, като за целта изпратило Уведомително писмо изх. №
3074/12.10.2012 г. на подсъдимия Г. Г. на адрес: гр.София, ул. „Николай
Островски“ № 6, ет.1, ап. 4, с куриерска услуга. Като доказателство за
извършването на това действие е приложена обратна разписка към
товарителница № 26836622, от която се установява, че уведомлението е
получено на 18.10.2021 г. от лице с фамилия Стефанова.
От своя страна, подсъдимият Г. Г. на 11.10.2012 г., в гр. Девня, база
БКС, предал на свидетеля Станимир Коларов като представител на
„Х.А.А.А.“ ООД, процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „М6“, рег. №
****, с рама № WBSEK91090CS30811, заедно с един ключ, свидетелство за
регистрация на МПС, част II (т.нар. малък талон) и други документи,
свързани с ползването на автомобила. За извършеното действие били
съставени Протокол за доброволно предаване на лизингов обект и Приемо-
предавателен протокол, от които се установява, че автомобилът е бил в добър
външен вид, като изрично е отбелязано, че от същия липсвал двигателят.
3
Върнатият автомобил „БМВ М6“ /без двигател/ е бил продаден от
„Х.А.А.А.“ ООД на търговско дружество „Аутомол“ ЕООД с договор за
покупко-продажба на МПС от 13.12.2012 г., за сумата от 19480 лева с ДДС.
През месец декември 2013 г. подсъдимият Г. бил призован, като с
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 22.11.2013 г., предявено му на 20.12.2013 г., бил привлечен в
това качество за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК.
Междувременно, на 13.12.2013 г. подсъдимият Г. изпратил на
лизингодателя „Х.А.А.А.“ ЕООД уведомително писмо, входирано с №
3037/13.12.2013 г., в което заявил готовност да върне двигателя от
предадения вече автомобил „БМВ М6“ на дружеството. С приемо-
предавателен протокол от 20.12.2013г. подсъдимият Г. предал на
представител на дружеството „Х.А.А.А.“ ООД двигател с №60354158 и
скоростна кутия №0031499BAR за лек автомобил марка „БМВ М6“. След
извършена проверка в сервиз на „А.Б.“ ООД била констатирана идентичност
на посочените агрегати с двигателя и скоростната кутия на лизинговия
автомобил. Двигателят с №60354158 бил продаден на 18.07.2014 г. от
„Х.А.А.А.“ ООД на „Ю.Б.“ ООД, представлявано от свидетеля В.Г., за сумата
от 5750 лева и впоследствие, без извършване на ремонтни дейности,
двигателят бил монтиран в друго МПС - лек автомобил БМВ, с per. № ****,
където бил установен и към 12.09.2015 г. при извършен преглед от вещо лице.
Установено е също, че подсъдимия Г. е уведомил служител на лизингодателя,
че причините за забавата при връщането на двигателя на лекия автомобил е
защото се намира в сервиз.
В хода на съдебното производство е назначена, изготвена и приета
повторна оценителна експертиза, съгласно заключението на която към датата
на инкриминираното деяние стойността на двигател №60354158 и скоростна
кутия №0031499BAR е била около 48000 /четиридесет и осем хиляди/ лева.
Вещото лице е отчело изтеклия период от първоначалната регистрация на
автомобила, респ. амортизацията, както и процентната част от стойността на
автомобила, която съответства на стойността на двигателя и скоростната
кутия, прилагайки необходимите математически изчисления.
Пред настоящия състав не е провеждано съдебно следствие, респ. не
са събирани доказателства и не е имало искания от страните в тази насока.
И при въззивния прочит на делото съставът на тази инстанция намира,
за вярно установена фактическата обстановка по него. Описаната от
първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция такава се
подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК детайлно е
4
анализирал свидетелските показания и многобройните писмени
доказателства, които са от решаващо значение за установяване на фактите от
обективната действителност, свързани с предмета на доказване.
Първостепенният съд обосновано и в пълнота е обсъдил показанията на св.
В.Г. и В.Й., като последния бил уведомен, че процесната вещ – двигателя на
лекия автомобил се намира в сервиз. Тези гласни доказателствени източници
не стоят изолирано, а се подкрепят от писмените такива по делото - сервизна
поръчка и служебна бележка от „Б.К.“ ООД. Липсват основания, които да
мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. Пред настоящата инстанция не е провеждано
допълнително съдебно следствие, тъй като въззивната инстанция е счела, че
са събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, от които делото да е
изяснено пълно и всестранно, както от фактическа, така и от правна страна и
не са налице основания за промяна на приетите от първата инстанция
фактически констатации. Правилно първостепенният съд е отчел, че по
делото не са налице абсолютно никакви доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че с поведението си подсъдимият Г. е осъществил
състава на повдигнатото му обвинение, противозаконно да е присвоил чужда
движима вещ - двигател, сериен номер 60354158 за лек автомобил марка
„БМВ“, модел „М6“, с рег. № ****, на стойност 52800 лв.
Обсебването е противозаконно присвояване на чужда движима вещ,
която деецът владее или пази, като според известната и трайна съдебна
практика изпълнителното деяние може да се изрази, както в разпореждане с
вещта, така и в отказ тя се върне. От приобщените по делото доказателства
няма нито едно такова, водещо към извод, че подсъдимият е осъществил
елементите на изпълнителното деяние на визираната правна норма. Не се
установява по никакъв начин и наличие на субективната страна на вмененото
престъпление /умисъл/. Подсъдимият Г. не е предприел нито едно действие,
което да се явява индиция за намерения от негова страна да се разпорежда с
вещта, както и не са налични доказателства за отказ за връщане от негова
страна. От приложените писмени доказателства се установява, че Г. Г.
доброволно е върнал лекия автомобил „БМВ М6“ без двигателя, а на по-късен
етап е предал и самия двигател. Тези факти безспорно се подкрепят от
5
протокол за доброволно предаване на лизингов обект /л.154 от съдебната
фаза/, Уведомително писмо, входирано с № 3037/13.12.2013 г. /т.1, л.122 от
ДП/, Приемо-предавателен протокол на лизингов обект /т.1, л.134 от ДП/.
Правилно и законосъобразно районния съд е приел, че подсъдимия Г.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 пр.1 от НК, който извод се базира на събраните по
делото доказателства, обсъдени както по отделно, така и в съвкупен анализ.
Необосновани се явяват възраженията в депозирания протест и
допълнителното изложение към него, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка не почива на събраните по
делото доказателства, както и че неправилността на присъдата се дължи на
неправилен анализ на доказателствата. Това твърдение на се споделя от
състава на СГС, предвид обстоятелството, че по делото липсват
доказателства, които да обезпечат обвинителната теза, респективно факти,
които да водят на извод за виновно противоправно поведение от страна на
подсъдимия. Твърди се, че неправилно е определена датата на
престъплението, като се сочи изменение на обвинението при предходно
разглеждане на делото – НОХД №1389/2016г. по описа на СРС. В тази връзка
следва да се отбележи, че това предложение от страна на прокурора, за което
е липсвало изрично произнасяне от съда, е послужило като аргумент и
съдебният акт впоследствие е бил отменен, а в хода на производството по
НОХД №19186/2019г. по описа на СРС не е прилаган институтът на
изменение на обвинението.
Оценката на събраните и надлежно приобщени доказателства от
първостепенния съд води до пълно солидаризиране на въззивната инстанция с
установената фактическа обстановка и изложените правни изводи. Ето защо и
като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на присъдата, съдът
не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната й , настоящият
състав прецени, че същата следва да бъде изцяло потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 23.11.2021 г., постановена по НОХД
№19186/2019г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7