Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 23.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ...............................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №572/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 вр. с чл.146 от Закон за устройство на
територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на Б.К.Г.-К.
с ЕГН ********** и адрес ***, против Мълчалив отказ на Главния архитект на
община Ловеч по заявление вх.№ 3046-96/07.10.2019г. за одобряване на
инвестиционен проект за обект „Промяна предназначението на АИП за ПСП,
разположен в първи надземен жилищен етаж на 4 МСБЖ, за обособяване на жилище в
УПИ ІІ-364.366 от кв.25 по плана на гр. Ловеч”.
В молба вх.№205/15.01.2020г. жалбоподателят е направил
уточнение, че оспорва изричния отказ на Главния архитект на Община Ловеч,
обективиран в Решение №94-00-2826/04.11.2019г. Изложено е, че обжалваното
решение на Главния архитект на Община Ловеч не е получено лично от нея и за
него е разбрала от разпореждането на съда от 16.12.2019г.
В жалбата и уточнението се
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено
нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта му. Доводите за това са, че главният архитект
не е изложил самостоятелни мотиви, а е преписал мотивите на ОЕСУТ; последните
са необосновани и не почиват на разпоредбите на ЗУТ, най-вече указанията за
вписване като възложител на лице, което е починало, за представяне на нов
договор с „ВиК” Ловеч и изискванията да се премахне законно изграденото външно
стълбище. Оспорват се и мотивите за отказ на главния архитект за отсъствието на
положителна оценка на ОЕСУТ. Иска се отмяна на решението за отказ и присъждане
на направените разноски.
В съдебно заседание и в писмена
защита оспорващият чрез упълномощен адвокат претендира да се уважи жалбата и да
се отмени като незаконосъобразен отказа на Главния архитект, като излага доводи
по съществото на спора.
Ответникът в съдебно заседание и
в писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и моли да се
отхвърли същата като неоснователна, като излага подробни доводи за
законосъобразност на оспорения акт, претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Б.К.Г.-К. е съсобственик на апартамент №2, находящ се
в гр. Ловеч, с идентификатор 43952.506.364.1.10 по КККР на гр. Ловеч (нотариален
акт № 44, том І, рег. № 900, нот. дело № 71/1998г. и удостоверение за
наследници изх.№ 354/07.02.2018г.). По силата на Разрешение за строеж №
470/04.11.2004г. и договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от
26.10.2004г., част от апартамента е с променено предназначение като АИП за
първична стоматологична помощ с пристроена външна стълба за достъп към
кабинета.
Като съсобственик на имота Б.Г.-К. е подала заявление
вх.№ 3046-96/07.10.2019г. до Главния архитект на Община Ловеч за съгласуване и одобряване
на инвестиционен проект по чл.144 от ЗУТ, за промяна на предназначението на АИП
за първична стоматологична помощ, разположена в І надземен жилищен етаж на 4 МСБЖ
в гр. Ловеч, ул. „Дунав” №30, за обособяване на жилище. Към заявлението си е
приложила инвестиционен проект със съответните проектни части, виза за
проектиране, договори с експлоатационни дружества и Решение № 37/11.03.2019г.
на Административен съд Ловеч по адм.д. № 111/2018г.
Заявлението ведно с инвестиционния проект са били
разгледани на заседание на ОЕСУТ Ловеч. Съветът е взел Решение № 2,
обективирано в Протокол № 20/22.10.2019г., да върне инвестиционния проект за
отстраняване на следните забележки: 1. Не са отстранени забележките, отразени в
Решение №1 от Протокол № 01/09.01.2018г.; 2. По забележката за премахване на
външната стълба няма промени в проекта или аргументи против нея. По аргумент от
чл.99 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. не се допускат външни стълби към
самостоятелен жилищен обект в МЖС; 3. На челната страница на проекта е дописано
на ръка името на Д.Й.Ч., но никъде не е изяснено какво е нейното отношение към
проекта и по какъв начин тя представлява или замества Й.С.К.. Да се проследи
собствеността на жилището, като се изясни коя е Д.Ч. и на какво основание е
вписана като възложител; 4. Да се представи нов договор с „ВиК” АД Ловеч,
съответстващ на промененото предназначение на обекта.
С писмо изх.№ 3046-96-1/04.11.2019г. проектът е бил върнат
на заявителя ведно с препис от решението на ОЕСУТ, като същият е уведомен да
отстрани забележките, обективирани в решението на ОЕСУТ. В решението на
помощния орган липсва констатация или диспозитив, че не приема оценка за
съответствие на инвестиционния проект или че не дава положителна оценка, а
единствено че връща проекта за отстраняване на забележки. Писмото е било връчено
на адреса на заявителя на М.Т. – роднина, на 07.11.2019г.
В същото време и Главният архитект е приключил
административното производство по заявление вх.№ 3046-96/07.10.2019г., като с
оспореното Решение №94-00-2826/04.11.2019г. е отказал одобряването на
инвестиционен проект за обект „Промяна предназначението на АИП за ПСП,
разположен в първи надземен жилищен етаж на 4 МСБЖ, за обособяване на жилище в
УПИ ІІ-364 от кв.25 по плана на гр. Ловеч”. В мотивите на решението е посочено,
че проектът се внася за втори път, без да са отстранени забележките на ОЕСУТ от
първото му разглеждане, цитирани са забележките на ОЕСУТ по Решение № 1 от
09.01.2018г. и по Протокол №20/22.10.2019г. и е направен извод, че ОЕСУТ като
компетентен орган по извършване на оценка по чл.142, ал.6, т.1 от ЗУТ отново връща
проекта за отстраняване на забележки, т.е. отново отказва да даде положителна
оценка за съответствието на проекта с правилата и нормативите за устройство на
територията, което е основание за отказване одобряването на проекта. Това е и
единствения мотив за отказ на административния орган – липса на положителна
оценка на съответствието на проекта от ОЕСУТ, но няма конкретно изложени мотиви,
обосноваващи направения отказ.
От представената административна преписка се
установява, че Б.Г.-К. първоначално е подала за процесния обект заявление вх.№ УТ-46-153/21.12.2017г.
до Главния архитект на Община Ловеч за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект за обект „Промяна предназначението на АИП за ПСП,
разположен в първи надземен жилищен етаж на 4 МСБЖ, за обособяване на жилище в
УПИ ІІ-364.366 от кв.25 по плана на гр. Ловеч”. Проектът е бил разгледан на
заседание на ОЕСУТ Ловеч. Съветът е взел Решение № 1, обективирано в Протокол №
01/09.01.2018г., да върне инвестиционния проект за отстраняване на следните
забележки: 1. Възложители са и двамата собственици, съгласно приложения
нотариален акт № 44, том І, рег. № 900,
дело № 71/22.10.1998г., вписан в служба по вписванията с вх.рег.№
771/22.10.1998г. Необходимо е да се впише като възложител и Й.С.К.; 2. Съгласно
представения договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя с вх.№
4596/02.11.2004г. на Служба по вписванията гр. Ловеч, е учредено право на
строеж на външна стълба към променено предназначение на жилище в „Кабинет за
първична стоматологична помощ“. В момента се променя предназначението от „Кабинет
за първична стоматологична помощ“ в „жилище“ и е необходимо жилището да се
възстанови в първоначалния си вид. Трябва да се премахне външното стълбище и
козирката.
Поради непроизнасяне в срок Б.Г.-К. е обжалвала пред
РДНСК-СЗР мълчалив отказ на Главния архитект да се произнесе по заявлението й
от 21.12.2017г. Началникът на РДНСК-СЗР с писмо до жалбоподателката е
посочил, че няма основание за разглеждане, съответно за произнасяне по подадената жалба. Този отказ на Началника
на РДНСК е бил обжалван пред Административен съд Ловеч и с Решение № 37/11.03.2019г.
по адм.д. № 111/2018г., съдът е отменил отказа и е върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне с конкретни указания. Във връзка с
промените в ЗУТ относно подсъдността на жалбите против конкретни
административни актове и отпадналия административен контрол от органите на ДНСК,
съдът се е произнесъл по същество по горното дело с Решение № 108/18.06.2020г.,
с което е отменил мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Ловеч и му е
изпратил преписката за произнасяне по заявлението на жалбоподателката с
указания. В изпълнение на указанията на ОЕСУТ и с приложено решение на
Административен съд Ловеч, Б.Г.-К. е внесла отново пред Главния архитект
инвестиционния си проект за съгласуване и одобряване, като новото
административно производство и постановеният по него отказ е предмет на
настоящото дело.
По искане на страните по делото са назначени
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), повторна СТЕ и тройна СТЕ. И в трите
заключения вещите лица са категорични, че външните стълби към обекта са
изградени законно въз основа на одобрен инвестиционен проект, разрешение за
строеж, договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя и
удостоверение за въвеждане в експлоатация, т.е. за изграждането им има издадени
всички необходими документи, поради което няма основания за премахването им при
промяна предназначението на обекта в жилище. И трите експертизи дават идентични
заключения, че няма изрична забрана за изграждане на външна стълба към жилище в
многоетажна жилищна сграда и за осигуряване на допълнителен (самостоятелен)
достъп до жилището, като съществуването й е допустимо. За промененото
предназначение на имота оспорващата има сключен договор за присъединяване към
водопроводната и канализационна мрежи с „ВиК“ АД Ловеч от 12.10.2005г., като
нов договор с експлоатационното дружество следва да се сключи при завършването
на строежа, когато възложителят подава заявление пред Община Ловеч за въвеждане
на обекта в експлоатация.
Тройната СТЕ от двама архитекти и един строителен
инженер допълват, че външната стълба е неразделна част от първоначалния проект,
респективно от издаденото РС за първото преустройство и е изградена на законно
основание, в съответствие с нормативните изисквания. Тя осигурява не основен, а
допълнителен достъп до жилището, което не е в противоречие със законова или
нормативна разпоредба, стига да са спазени изискванията по чл.99, ал.1 от
Наредба №7. В процесния проект се запазват без никакви промени ВиК и ел.
инсталацията, като партидата във „ВиК“ АД Ловеч следва да се пререгистрира след
завършване на строежа. В заключение вещите лица излагат, че в обема, съдържанието
и комплектацията на внесената за одобряване документация има лесно отстраними
непълноти и неточности, най-вече свързани с обезопасяването на външната стълба.
В съдебните заседания вещите лица
поддържат заключенията си, като допълват, че допускането на строителни елементи
като процесната стълба не следва да се свързва с конкретния обект, за който тя
е изградена, същата не е присъщо и безусловно свързана с вида на помещението на
първи жилищен етаж; тя може да има самостоятелни функции и поставяне на условие
за изграждане на стълба е несъвместимо с характера на стълбата като такава,
като не считат, че текстът в строителното разрешение създава ограничения в тази
насока. С учреденото право на строеж са налице вещно-правните условия за
изграждане и ползване на стълбата. Вещите лица по тройната СТЕ излагат, че са
дали свое становище за непълноти, свързани с обезопасяването на стълбата, но
препоръки в този смисъл могат да дадат само ОЕСУТ или главния архитект, а в
случая няма дадени такива.
Заключенията по първоначалната и
повторната СТЕ са приети от оспорващия без възражения, а от ответника не са
приети с искане за назначаване първо на повторна, а после и на тройна
експертиза. Заключението по тройната СТЕ е прието без възражения от ответника,
а от оспорващия също е прието без възражения с изключение на някои правни
изводи и заключителната част, за която няма поставен въпрос към вещите лица.
Съдът кредитира писмените заключения и по трите експертизи като изготвени в
съответствие с доказателствата по делото и даващи обосновани отговори на
поставените въпроси.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ, пред
местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на
разпоредения с акта отказ за извършване на административна услуга. Жалбата е
подадена и в срок, тъй като по заявлението Главният архитект на Община Ловеч се
е произнесъл с изричен отказ на 04.11.2019г., който е бил съобщен на адреса на оспорващия
на 07.11.2019г. чрез М.Т. – роднина, съответно срокът за подаване на жалба изтича
на 21.11.2019г., а жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 20.11.2019г. Освен
това в известието за доставяне липсва отбелязване на задължение за лицето,
получило решението, да го предаде на адресата. Процесният отказ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ във вр. с §8 от ПЗР на АПК
и чл.21, ал.3 от АПК, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.
Както бе изложено, първоначално
жалбата е подадена срещу мълчалив отказ, тъй като инвестиционният проект е бил
върнат на оспорващия ведно с писмо за отстраняване на забележки по протокол на
ОЕСУТ. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВАС и
административните съдилища, ако е оспорен мълчалив отказ по искане за издаване
на административен акт и последва изрично произнасяне на органа, както е в
случая, жалбата следва да се приеме и да й се даде ход като жалба и срещу изричния
отказ – виж т.8 от Постановление № 4 от 22.09.1976г. по гр.д. № 3/1976г. на ВС
и по арг. от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК. В същия смисъл – Определение №
1072 от 22.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 11821/2019г., Определение № 12322 от
12.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 8398/2018г., Решение № 5647 от 30.04.2018г. на
ВАС по адм. д. № 14739/2017г., Определение № 994 от 1.02.2016г. на ВАС по адм.
д. № 637/2016г. и др.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в оспорвания ИАА.
В случая е налице формиран изричен
отказ на Главния архитект на Община Ловеч, обективиран в Решение №94-00-2826/04.11.2019г. Съгласно чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ,
техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от
Главния архитект на общината. С оглед посочената разпоредба постановеният отказ
е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Съдът
не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения акт, конкретни нарушения не се сочат и в
жалбата, за да бъдат проверени. Проектът е разгледан от ОЕСУТ в съответствие с чл.142,
ал.4, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗУТ, след което се е произнесъл Главният архитект на
Община Ловеч.
Процесното решение обаче е
издадено при нарушение на изискванията за форма, регламентирани в АПК. Според
чл.146 от ЗУТ, отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по
законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това, тоест отказът
на Главния архитект да одобри инвестиционен проект трябва да е конкретно
мотивиран, съгласно изискването на чл.146 от ЗУТ. От съдържанието на
постановения отказ е видно, че същият не съдържа конкретни мотиви по
законосъобразност. В решението са описани фактите по подаденото заявление и протоколите
от две заседания на ОЕСУТ с дадени забележки за отстраняване, но не и
фактическите и правни основания за постановения отказ от страна на ответника. В
същото липсват самостоятелни мотиви на самия орган, въз основа на които е
направен отказа за одобрение на инвестиционния проект по подаденото заявление. Изложените
мотиви на ответника в представения по делото писмен отговор, в съдебно заседание
и писмена защита за направения отказ сами по себе си не водят до мотивираност
на акта, тъй като мотивите следва да се съдържат в самия акт, а не да се
излагат впоследствие на спора по същество.
Мотивите на издателя на
административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда
контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно
изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за
законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита
на страните в административното производство и упражняването на контрол от
страна на съда. В случая в оспореното решение е налице дословно възпроизвеждане
на забележките и указанията на ОЕСУТ, обуславящи постановения отказ, но без
излагане на конкретни съображения защо органът приема наличието на фактическо и
правно основание за прилагането им.
Правораздавателният контрол цели
обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието
на властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата материална
незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни
норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото
издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материалноправен ефект на
административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като
административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и
страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на
фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде
идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие
да откаже одобряване на инвестиционния проект, както и да бъде извършена
последваща проверка за условията за неговото упражняване, т.е. проверка за
материалната законосъобразност на акта. Неизлагането на
мотиви в постановения отказ е в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е
абсолютно основание за отмяна на акта.
Такива мотиви могат евентуално да
бъдат презюмирани от забележките към проекта, съдържащи се в протоколите на
ОЕСУТ, и които Главният архитект дословно е цитирал, т.е. ги е възприел за свои
мотиви. Ето защо при проверката на материалната законосъобразност на акта и при
липса на мотиви на самия административен орган, съдът следва да обсъди
цитираните от него забележки на ОЕСУТ от Протокол № 20/22.10.2019г. и доколко
същите съответстват на приложимите законови разпоредби, респективно не
съответстват с основните изисквания към строежа.
По първата забележка: Не са отстранени забележките, отразени в
Решение №1 от Протокол № 01/09.01.2018г.
Забележките в първия протокол на
ОЕСУТ са две. Първата изисква като възложител да се впише и втория съсобственик
по нотариалния акт – Й.С.К.. В изпълнение на горното, оспорващата е вписала
като втори възложител Д.Й.Ч. и е представила удостоверение за наследници на Й.С.К.,
от което е видно, че негови единствени наследници са именно Б.К.Г.-К. и Д.Й.Ч..
Следователно тази забележка е отстранена и незаконосъобразно Главният архитект
е приел обратното. Втората изисква да се премахне външната стълба при смяната
на предназначението на обекта, като по нея съдът ще изложи мотиви при
обсъждането на т.2 от Решение № 1 по Протокол № 20/22.10.2019г.
По втората забележка: По забележката за премахване на външната
стълба няма промени в проекта или аргументи против нея. По аргумент от чл.99 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. не се допускат външни стълби към самостоятелен жилищен
обект в МЖС.
Забележката от протокола от 09.01.2018г.
разпорежда премахването на външната стълба с доводи, че е учредено право на
строеж на външна стълба към променено предназначение на жилище в „Кабинет за
първична стоматологична помощ“, в момента се възстановява жилищното
предназначение и е необходимо жилището да се възстанови в първоначалния си вид.
При анализа на доказателствата по
делото, съпоставени към приложимите към казуса правни норми се установява
следното:
Съдът намира за безспорно
установено, че процесните външни стълби са изградени законно, съгласно одобрен
проект, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж „Промяна предназначението на част от жилище разположено в първи надземен
жилищен етаж /ап.2/ в АИП за първична стоматологична помощ“. За изграждането им
е отстъпено право на строеж от Община Ловеч, договорът за това е вписан и
правото на строеж е реализирано. До същия извод са стигнали и петте вещи лица
по трите експертизи – външната стълба е неразделна част от първоначалния
проект, респективно от издаденото РС за първото преустройство и е изградена на
законно основание с всички необходими документи, в съответствие с нормативните
изисквания.
Разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗУТ допуска в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост
преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на
самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, като поставя и съответните
изисквания и условия за това. В чл.105, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. е
предвидено, че самостоятелни помещения или обекти за осъществяване на стопански
и обслужващи дейности, допустими съгласно изискванията на чл.38 от ЗУТ, се
предвиждат само в подземния, полуподземния и в първия надземен етаж на
жилищните сгради, като за новопроектираните сгради обектите се осигуряват със
самостоятелни входове. Горното потвърждава изводите на вещите лица, че външните
стълби са допустими от законова гледна точка и са законно изградени в съответствие с нормативните изисквания.
От друга страна за обратния
процес (възстановяване жилищното предназначение на вече преустроени
самостоятелни помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
жилищна сграда) ЗУТ не поставя никакви специални изисквания, включително за
възстановяване на жилището в предишното му състояние, като дори облекчава
условията за това – не се изисква съгласието на собствениците в етажната
собственост за такова възстановяване (чл.38, ал.6). Такива изисквания не са
поставени и в подзаконовите актове по прилагане на ЗУТ.
В ЗУТ или в Наредба № 7/22.12.2003г.
няма изискване при възстановяване жилищното предназначение на вече преустроени
самостоятелни помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
жилищна сграда, да се премахват самостоятелните входове за тези обекти, които
са допустими по закон и са изградени на законно основание. Поради горното съдът
намира за незаконосъобразно поставеното от ОЕСУТ към възложителя изискване
(което административният орган е цитирал в оспорения акт и чието неизпълнение е
възприел като едно от основанията си за отказ) жилището да се възстанови в
първоначалния си вид чрез премахване на външните стълби.
Тези изводи на съда се
потвърждават категорично от вещите лица и по трите СТЕ, които са дали
непротиворечащи си идентични заключения, че няма изрична забрана за вече
изградена законно външна стълба към жилище в многоетажна жилищна сграда, в
случая тя осигурява не основен, а допълнителен достъп до жилището, което не е в
противоречие със законова или нормативна разпоредба, съществуването й е
допустимо и няма основания за премахването на външните стълби при промяна
предназначението на обекта в жилище.
Неоснователно е позоваването в
оспорения акт на чл.99 от Наредба № 7/22.12.2003г., чрез цитирането на
забележка №2 от Протокол № 20/22.10.2019г. на ОЕСУТ „По аргумент от чл.99 от
Наредба № 7/22.12.2003г. не се допускат външни стълби към
самостоятелен жилищен обект в МЖС“. Систематичното място на тази разпоредба е в
Глава двадесет и шеста „Правила и нормативи за проектиране на жилищни сгради и
жилища“ на Наредбата. Съгласно чл.95, ал.1 от същата, тези правила и нормативи
се прилагат при проектиране на жилищни сгради и жилища, при пристрояване и
надстрояване на жилищни сгради и при преустройства и разделяне на жилища. В
случая не сме изправени пред нито една от хипотезите на нормата – не се
проектира ново жилище, нито пристрояване или надстрояване на жилищната сграда,
проектът не предвижда и преустройство или разделяне на жилище. Не се предвижда
и изграждането на такава външна стълба, а само запазването на съществуващата
законно изградена такава. Целта на инвестиционния проект е „Промяна
предназначението на АИП за ПСП, разположен в първи надземен жилищен етаж на 4
МСБЖ, за обособяване на жилище“, т.е. възстановява се жилищното предназначение
на вече преустроен обект за нежилищни нужди, изграден в заварена жилищна сграда
по смисъла на чл.38, ал.6 от ЗУТ. В проекта единствено се предвижда отварянето
отново на зазидана врата между бившия стоматологичен кабинет и жилището, като
нищо друго не се изменя конструктивно, нито се преустройва. Както бе изложено,
в Раздел VI „Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и
жилищата“ на ЗУТ няма изискване при възстановяване жилищното предназначение на
вече преустроени обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна
сграда, жилището да се възстанови в първоначалния си вид. Следователно чл.99,
ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. е неприложим в случая, съществуването на
законно изградената външна стълба е допустимо по строителните правила и
нормативи и незаконосъобразно Главният архитект на Община Ловеч се е позовал на
неизпълнение на забележките на ОЕСУТ за премахване на външното стълбище като
основание за отказ.
Неоснователни са и доводите на
ответника за липса на законово основание за съществуването на стълбището, тъй
като на оспорващия е отстъпено право на строеж за изграждане на стълба към
стопански обект, а не към жилище. Съгласно представения договор за отстъпено
право на строеж върху общинска земя с вх.№ 4596/02.11.2004г. на Служба по
вписванията гр. Ловеч, общината е отстъпила на оспорващата (като физическо
лице, а не като стопански субект!) възмездно и заплатено право на строеж за
пристрояване на външна стълба към първи надземен жилищен етаж ап.№2 с променено
предназначение в кабинет за ПСП. Правото на строеж е реализирано, обектът е
въведен в експлоатация, част от него е и външната стълба, и това не е спорно. В
съответствие с посоченото в чл.3 от договора, че правото на строеж е за
пристрояване към търговски обект, то е реализирано именно за посочената цел, собствеността
върху пристрояването на стълбата е придобито от Б.К.Г.-К., договорът е вписан в
Служба по вписванията. Никъде в договора не е включено ограничително условие,
че при промяна предназначението на обекта, към който се пристроява стълбата
(респективно при възстановяването му като жилищен) правото на строеж се
погасява или се прекратява. Такива условия не поставя и Закона за
собствеността, където е регламентирано това ограничено вещно право.
Вече бе споменато категоричното
заключение на всички вещи лица, че външната стълба е законно изградена именно
въз основа на отстъпеното право на строеж върху общинска земя, съществуването й
е допустимо и няма основания за премахването й при възстановяването на жилищната
функция на обекта. При законно реализирано право на строеж на външната стълба
към първи надземен жилищен етаж (ап.№2), то налице е и законово основание за
съществуването на стълбата въпреки промяната на предназначението на
стоматологичния кабинет.
По третата забележка: На челната страница на проекта е дописано на
ръка името на Д.Й.Ч., но никъде не е изяснено какво е нейното отношение към
проекта и по какъв начин тя представлява или замества Й.С.К.. Да се проследи
собствеността на жилището, като се изясни коя е Д.Ч. и на какво основание е
вписана като възложител.
Аналогично на посоченото в
мотивите на съда по първата забележка, към проекта оспорващата е представила
удостоверение за наследници на Й.С.К., от което е видно, че лицето е починало
през 2005г. и негови единствени наследници са именно Б.К.Г.-К. и Д.Й.Ч., които
са вписани в проекта като възложители. Следователно собствеността на жилището и
качеството „наследник“ на Д.Ч. са ясно проследими, забележката на ОЕСУТ е
неоснователна и незаконосъобразно Главният
архитект е приел същата като едно от основанията си за отказ.
По четвъртата забележка: Да се представи нов договор с „ВиК” АД
Ловеч, съответстващ на промененото предназначение на обекта.
Относимият нормативен акт за
ползване на услугите на съответния ВиК оператор е Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Наредбата е издадена на основание
чл.135, т.15 от Закон за водите и чл.84, ал.3 от ЗУТ. С нея се определят условията,
техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и
потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения; редът за
сключване на договорите за присъединяване; условията и редът за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл.43, ал.1, т.11 от
наредбата, едно от задълженията на потребителите е да извършват актуализация на
партидата си при оператора при промяна на собствеността върху присъединения към
ВиК системите имот. По силата на чл.9а от наредбата, промяната на носителя на
правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по
реда, определен в договора или в общите условия.
В §3, ал.1 от ПЗР на Наредба № 4/14.09.2004г.
е регламентирано, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на тези услуги.
По делото не е спорно, че
оспорващата като АИП за ПСП има договор за присъединяване на обекта с променено
предназначение към ВиК системата, експлоатирана от „ВиК” АД Ловеч – Договор №
359/12.10.2005г., представен към процесния инвестиционен проект. В проекта
изрично е описано от проектанта по част „ВиК”, че водопроводното и
канализационното разклонение за апартамента и бившия зъболекарски кабинет
отговарят на нормативните изисквания, не се предвижда тяхна реконструкция или
промяна, съществуващото положение се запазва, а заплащането на консумираната
вода от целия апартамент е по цени за стопански нужди, поради което е
необходимо единствено партидата на водомера да се пререгистрира на физическото
лице.
В съответствие с тези
установявания и нормативна регламентация, при промяната на предназначението на
АИП за ПСП в жилище и възстановяването на помещението за зъболекарски кабинет
отново като част от жилището, не се налага разкриване на нова партида във „ВиК”
АД Ловеч (такава вече е открита и по нея се заплащат дължимите суми за
апартамента, вкл. и за бившия кабинет), нито присъединяване на нов потребител и
нов обект към ВиК мрежата. Аналогично на задължението на потребителя по чл.43,
ал.1, т.11 от наредбата, в чл.5, т.13 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” АД гр. Ловеч, публикувани на
интернет страницата на оператора, също е регламентирано задължение за
потребителите да уведомят в писмена форма в 30-дневен срок ВиК оператора при
промяна на целите, за които се използва водоснабдения и канализиран имот. Това
задължение следва да се изпълни едва при въвеждането в експлоатация на обекта с
променено предназначение, като за потребителя няма изискване да сключи
предварителен договор с ВиК оператора преди внасяне на проекта за одобрение в
общинската администрация.
До същото заключение са стигнали
и вещите лица по назначените СТЕ – те са категорични, че за промененото предназначение на имота оспорващата има
сключен договор за присъединяване към водопроводната и канализационна мрежи с
„ВиК“ АД Ловеч от 12.10.2005г., и нов договор с експлоатационното дружество
следва да се сключи едва при завършването на строежа, когато възложителят
подава заявление пред Община Ловеч за въвеждане на обекта в експлоатация.
Следователно забележката на ОЕСУТ оспорващата да представи към проекта
нов договор с „ВиК” АД Ловеч, съответстващ на промененото предназначение на
обекта, не почива на нормативни изисквания (такива правни норми не са и
посочени в протокола), поради което незаконосъобразно Главният архитект на
Община Ловеч се е позовал на липсата на такъв нов договор като основание за
отказ.
В заключение съдът е длъжен да
отбележи, че не без значение за спорния предмет е и фактът, че в протокола на
ОЕСУТ от 22.10.2019г. не е обективирана препоръка към Главния архитект да
откаже одобряването на инвестиционния проект, нито е направена „отрицателна“
оценка на съответствието (съобразно мотивите в оспорения акт) или отказ за
приемане оценка за съответствие, а проектът единствено е върнат за отстраняване
на забележки. Следователно помощният орган е дал възможност на оспорващата да
представи проекта си за нова оценка с отстранени забележки или евентуално с
обосновка защо същите са неоснователни, и отказът на Главния архитект се явява
незаконосъобразен и на това основание.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение
на изискването за форма и в несъответствие с приложимите законови разпоредби.
Горното води до основателност на жалбата и е основание за отмяна на акта. Тъй
като естеството му не позволява решаването на спора по същество, делото следва
да се върне като преписка на Главния архитект на Община Ловеч за ново мотивирано произнасяне при спазване на
задължителните указания на съда по приложение на закона, изложени в мотивите на
настоящото решение.
При този изход на спора е
основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски по представен
списък. Оспорващият е претендирал и доказал разноски по делото за внесена
държавна такса в размер на 10 лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв. и заплатено изцяло и в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., или разноски в общ размер 810
лева, които следва да му се присъдят от бюджета на Община Ловеч като юридическо
лице, в което е административният орган – издател на акта.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа
на Главния архитект на Община Ловеч, обективиран в негово Решение №94-00-2826/04.11.2019г.
ИЗПРАЩА преписката на Главния
архитект на Община Ловеч за ново произнасяне по Заявление вх.№
3046-96/07.10.2019г. на Б.К.Г.-К. за одобряване на инвестиционен проект за
обект „Промяна предназначението на АИП за ПСП, разположен в първи надземен
жилищен етаж на 4 МСБЖ, за обособяване на жилище в УПИ ІІ-364.366 от кв.25 по
плана на гр. Ловеч”, при спазване на задължителните указания по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Ловеч с ЕИК
********* и адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №22, да заплати на Б.К.Г.-К. с ЕГН
********** и адрес ***, реално направените, доказани и своевременно поискани
разноски по настоящото дело в общ размер от 810,00 (осемстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.