№ 483
гр. В., 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100500427 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 101451/13.12.2024г на ЕС на
Ж.К. с АД.: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., бул. *** хотел „***“, чрез адв. А. Х.,
против Решение №4286/28.11.2024г. постановено по гр.д № 11940/2023г. по
описа на ВРС., с което е отхвърлен предявените от ЕС на Ж.К. с АД.: гр. В.,
к.к. Св. Св.К И Е., бул. *** хотел „***“ искове за приемане за установено по
отношение на Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., ул.
***, че съществува вземането, за което по ЧГД № 7595 по описа на РС- В. за
2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 38,09
евро (тридесет и осем евро и девет евроцента)- неплатен остатък от дължима
вноска за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., която е в общ размер на
44,63 евро, дължима от ответника в качеството й на собственик на а*** в
сграда с адм. адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., хотел „***“, бул. *** ет. ***стар
адм. адрес ул. ***/, дължима за управление и поддръжка на общите части на
сградата ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023 г. - датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1,67 евро (едно евро и шестдесет и седем евроцента) – законна
лихва върху главницата от 38,09 евро за периода от 01.01.2023г. до 07.06.2023
г.
В жалбата се излага следното:
1
Съдът неправилно е приел, че ответницата не е живяла в имота си повече
от 30 дни в рамките на 2022г. Този извод на съда не кореспондира със
събраните доказателства. В тежест на Т. И. е било да установи предпоставките
на чл. 52, ал. 2 от ЗУЕС – да не заплаща разходите за управление и поддържка
на ЕС. Ответницата не е доказала, че не е ползвала имота си лично или чрез
другиго. Не е предоставила доказателства, че е уведомила управителя на ЕС,
че няма да пребива в имота. Същата е признала, че в имота е имало майстори в
различни периоди от време. Видно от предоставените 5 бр. ***, за
консумирана вода и електричество, в жилището е пребивававано повече от 30
дни. Ирелевантно е обстоятелството, че ***те са издавани от „Сдружението на
собствениците“, до колкото сдружението на собствениците може да
изпълнява други функции – чл. 25, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че изявлението на
ищцата в о.с.з, че в производството по чл. 410 от ГПК е възразила само срещу
адвокатския хонорар, съставлява признание на таксата като дължима. Съдът
неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Д., в частта относно
разходите за ток и вода, за период от 2 – 3 месеца, в които апартаментът е бил
обитаван от дъщерите и внуците на ответницата.
Моли да се отмени обжалваното решение, като се уважи изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор Т. Т. И., чрез адв. К. К.,
в който е изложено следното:
С доклада по делото, съдът е възложил тежест на ищеца да установи, че
жилището на ответницата е било обитавано повече от 30 дни, през 2022г.
Ищецът не е установил това обстоятелство.
По делото е установено, че през 2022г. електрическата енергия е била
начислявана на пазарен принцип, тоест дружеството управител на ЕС е било в
търговски взаимоотношения с доставчика на ел. енергия, и предвид
изключително високите цени на електричеството за този период, е било
възможно цените да са достигали 20 лв. за мегават час. Поради което
твърденията, че по показанията на електромера не може да се разбере, колко
време е живяно в апартамента е необосновано.
Предоставените по делото от ищеца ***, за пре***ране на
консумираната ел. енергия на общия електромер на сградата визират трето за
делото лице – Сдружение на собствениците, с което управителят „Веселена“
АД е сключил договор, без да установи неговото участие в ЕС. Не се е
установило причината, поради която ответницата не е получавала *** за
консумирана електрическа енергия и вода, както и какво е количеството на
потребените такива за всеки месец от годината. На основание чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС е била в правото си да не плаща такси за цялата 2022г.
Моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът ЕС на Ж.К. к.к. Св.Св.К И Е., се
представлява от адв. А. ХР., който поддържа въззивната жалба.
Въззимаемата страна Т. Т. И. не се явява, представлява от адв. К. К.,
2
който оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
ВРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС вр. чл.
86 ЗЗД от ЕС на Ж.К. с АД.: гр. В., к.к. Св. Св.К И Е., бул. *** съгласно
решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., да бъде прието за установено по
отношение на Т. Т. И., че съществува вземането, за което по ЧГД № 7595 по
описа на РС- В. за 2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
за сумата от 38,09 евро неплатен остатък от дължима вноска за периода от
01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 44,63 евро. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023 г.- датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, сумата от
1,67 евро законна лихва върху главницата от 38,09 евро за периода от
01.01.2023 г. до 07.06.2023 г.
В исковата молба се излага следното:
Ответникът Т. Т. И. е собственик на СОС с идентификатор *** по КК и
КР на гр. В.- а*** в сграда с адм. адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., хотел „***“,
бул. ***. Апартаментът е с обща квадратура от 66,94 кв.м, включваща общите
части.
Съгласно взето решение на общото събрание на ЕС паричната вноска за
управление и поддържане на общите част е 8,00 евро на квадрат без ДДС на
година, разделена на 12 месечни вноски с падеж за плащане всяко последно
число на месеца, за който се отнася.
И. не е заплатила изцяло вноската за м. декември 2022 г. ЕС.
В отговора на исковата молба се излага следното:
Ответникът не оспорва, че е собственик на посочения по горе
апартамент от 01.10.2021г. Посочва, че не живее в жилището. Считано от
01.01.2022г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по
410 от ГПК, не е отдавала жилището под наем и в него не са извършвани
ремонти. В началото на 2022г. е уведомила касиера на ЕС, че в жилището
никои не живее.
Апартаментът е бил ползван от децата й, в периода 07.08.2022г. до
30.08.2022г. Счита, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не дължи заплащане
на такси за управление и поддръжка на общите части.
От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства,
след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за
установена следната фактическа обстановка.
Не е спорно между страни и видно от НА № 70, том V, рег. № 11060,
дело № 854 от 2021 г. на н. О.Ш., рег. № ***, ответницата е собственик на ***
находящ се в гр. В., к.к. Св. Св.К И Е., с площ 56.56 кв.м и 10.38 ид. ч от
сградата.
Също не е спорно и от приложените по делото протоколи се установява,
3
че на 17.12.2018г. ОС на ЕС е взело решение таксата за управление и
поддръжка на общите части на сградата ЕС да е размер на 8 евро без ДДС на
един квадратен метър годишно. На проведено на 20.11.2020 г. общо събрание
„Вселена“ АД е избран за управител, взето решение таксата за поддържане на
общите части да се дължи на части всеки месец и да се създаде сдружение на
ЕС.
Представена е фактура № *** г., съгласно която Т. И. дължи общо
сумата от 1136.54 лева с ДДС за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2024 г.,
разпределена както следва: 1.54 лева пре***ране на ел. енергия и вода, 872.83
лева разходи за управление и поддръжка, 72.75 лева разходи за управление и
поддръжка.
Видно от приложените по делото *** ответницата е дължала на
сдружението на собствениците разходи за ток и вода, потребени в нейния
апартамент както следва: за месец 06.2022 – 65.92 лв.; за месец 07.2022 –
171.54 лв.; за месец 08.2022 – 127.41 лв.; за месец 09.2022 – 25.32 лв.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
двама свидетели. Свидетелят М.Т. Д. излага, че е назначена като управител на
ЕС от Вселена АД и като служител в ответното дружество е имала функциите
по отчитане ток и вода и пре***рането по този разход на собствениците на
имоти в сградата, които били общо 145. Не знаела в тези апартаменти кой
живее постоянно и кой влиза и излиза. От отчитаното потребление на тока и
вода било ясно че обектът на ответника се обитава. Първоначално в
процесната ЕС електромерът бил един, впоследствие около 40% от
собствениците преминали към Енерго- Про, а останалите продължили да се
отчитат по общия електромер. Имотът на ответника бил към общия
електромер, в нейния имот нямало отделен електромер. На партера на трите
входа имало табло с електромери, които са пломбирани. Твърди, че през
лятото на 2022 г. дъщерята на ответницата обитавала жилището за период от
2- 3 месеца, както и че често виждала ответницата там. Сочи, че не може да
каже токът, посочен във ***те за какъв период реално е потребен – дали за 10
дни или за 30 дни, за нея отчитането му ставало на тридесет дни.
Свидетелят М.Д.К. сочи, че живее в жилище, находящо се в процесната
ЕС, познава ответницата от края на 2021 г., която имала също собственост в
сградата. Излага, че Т. И. не живее там, а на друго място. Виждала я много
рядко, идвала да проветрява и почисти, не знаела в апартамета да е имало
наематели. Знае, че ответницата има дъщеря, която живее в чужбина, през
летните месеци за период от 10- 15 дни жилището било обитавано от дъщеря й
и внучето й. Свидетелката ги видяла веднъж като отивали на плаж и минали
през магазина, в който работи. Сочи, че ответницата е извършвала
довършителни дейности в жилището си през 2022 г.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
4
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната
част. По останалите въпроси съобрази следното:
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните такива се
свеждат до неправилност на изводите на съда за това, че апартаментът през
2022г. е обитаван по – малко от 30 дни.
Съгласно действащите към процесния период норми на чл. 51, ал. 1 и ал.
2 на ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят.
Не се заплащат разходите по ал. 1 от собственик, ползвател и обитател,
който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният апартамент
собственост на ответницата е обитаван повече от 30 дни.
Видно от предоставените *** консумацията на ток и вода през летния
период е на стойност която показва, че имотът е обитаван повече от 30 дни
през календарната 2022г. Предвид, че става дума за жилищен имот,
консумацията му на ток и вода не е висока, за да може тези суми да се
натрупат за по – малко от 30 дни. Ответницата признава, че през месец юли
апартаментът е обитаван 23 дни, като стойността на битовите сметки е 171.54
лв. Същевременно стойността на същите за месец август е 127. 41 лв., което
показва приблизително същ период на обитаване на имота. На следващо място
установено е по делото, че в апартамента са извършвани ремонтни дейности,
което съчетано с признатите 23 дни на обитаване на имота и стойността на
сметките за ток вода, които показва потребление за 4 месеца, безспорно
доказва, че имотът е ползван повече от 30 дни през 2022г.
Съдът намира за неотносим към настоящия казус факта, че ***те са
издавани от Сдружението на собствениците. Не е спорно по делото, че
потреблението на ток и вода се е отчитало и пре***рало от сдружението, дали
то е имало това право, дали е отчитано вярно, не е предмет на настоящия
спор. Ответницата не отрича, че е заплатила посочените във описаните по
горе *** суми, за потребените в имота ток и вода на сдружението. Релевантно
в случая, че се доказва потребление за 4 меса, от което следва, че в
апартамента е имало хора, което съчетано с посочените по горе обстоятелства
установи липсата на признаците по чл. 51, ал. 2 на ЗУЕС.
С оглед на изложеното предявените исков по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415
ГПК вр. с чл. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени.
Поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
5
на ВРС отразени в Решение №4286/28.11.2024г. постановено по гр.д №
11940/2023г. по описа на съда, то следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото на ищецът се дължат сторените разноски за
разглеждане на иска, съобразно предоставените списъци по чл. 80 от ГПК и
предоставените доказателства за извършването им, на основания чл. 78, ал. 1
от ГПК, като следва:
1/ Разноските за ч. гр. д № 7595/2023г на ВРС /заповедното
производство/ - държавна така от 25 лв. и адвокатско възнаграждение. Във
възражението по 414 от ГПК е направени изрично искане да се намали
адвокатския хонорар поради прекомерност. Съдът като взе предвид, че
подаденото заявление за издаване заповед по чл. 410 от ГПК е стандартно и не
се отличава с правна сложност. Същевременно надвишава в двоен размер
предвиденото в чл. 7, ал. 7 от наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска
работа, която съдът взема за ориентир. Настоящия съдебен състав намира, че
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за ч. гр. д №
7595/2023г на ВРС в размер на 200 лв.
2/ Разноски за гр.д № 11940/2023г. на ВРС в размер на 475 лв./ 75 лева
ДТ и 400 лв. адв. възнаграждение;
3/ Разноски за в. гр.д № 427/2025г. на ВОС в размер на 450 лв./ 50 лева
ДТ и 400 лв. адв. възнаграждение
Общо 1 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №4286/28.11.2024г. постановено по гр.д №
11940/2023г. по описа на ВРС.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Т. Т. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., ул. *** дължи на ЕС на
Ж.К. с АД.: гр. В., к.к. Св. Св.К И Е., бул. *** хотел „***“ сумата от 38,09 евро
(тридесет и осем евро и девет евроцента)- неплатен остатък от дължима
вноска за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., която е в общ размер на
44,63 евро, дължима от ответника в качеството й на собственик на а*** в
сграда с адм. адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., хотел „***“, бул. *** ет. ***стар
адм. адрес ул. ***/, дължима за управление и поддръжка на общите части на
сградата ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023 г. - датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1,67 евро (едно евро и шестдесет и седем евроцента) – законна
лихва върху главницата от 38,09 евро за периода от 01.01.2023г. до 07.06.2023
6
г. за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7595/2023 г. на РС - гр. В..
ОСЪЖДА Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е.,
ул. *** да заплати на ЕС на Ж.К. с АД.: гр. В., к.к. Св. Св.К И Е., бул. ***
хотел „***“ сумата от 1 150/ хиляда сто и петдесет/ лева, от които:
225 лв. - разноските за ч. гр. д № 7595/2023г на ВРС/ 25 лева ДТ и 200
лв. адвокатско възнаграждение/;
475 лв. - разноски за гр.д № 11940/2023г. на ВРС/ 75 лева ДТ и 400 лв.
адвокатско. възнаграждение/;
450 лв. - разноски за в. гр.д № 427/2025г. на ВОС в размер на./ 50 лева
ДТ и 400 лв. а адвокатско. Възнаграждение/
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7