№ 18459
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110123337 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „С. в.“ АД срещу Д. П. И. с искане да се признае за
установено, че дължи следните суми: 1308,17 лева, представляваща цена на ВиК услуги за
периода 13.11.2020г. - 13.11.2021г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,
ап.,, клиентски №, договорна (съдебна) сметка **********, ведно със законна лихва за
период от 22.02.2022г. до изплащане на вземането, както и 24,69 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 14.12.2020г.- 13.11.2021г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 9334/2022г. по описа на СРС, 161-ви
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги, регламентирано от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С. в.“ АД.
Поддържа, че от заявление за промяна на титуляр на партида с вх. № ЗП-1993 от
06.02.2017г. се установява, че ответникът е заявил партида, открита за имот с адрес: гр. С.,
ж.к., бл., ет., ап.,, да бъде прехвърлена на нейно име, като било посочено, че е собственик на
апартамента от 06.02.2017г. В заявлението ответникът бил посочил, че жилището се ползва
от четири лица и бил представил документ за собственост №, том VIII, дело № 1495/1981г. и
Удостоверение за наследници № 677/09.06.1994г., с които била удостоверила твърдяното от
нея право на собственост върху имота. Заедно със заявлението била представена и
декларация, подписана от Р. Н. И. и Н. П. Г., в качеството им на съсобственици на имота, в
която изразявали съгласие титуляр на партидата да бъде Д. И.. Поради което безспорно се
установявало, че ответникът е собственик на имота и потребител на предоставените ВиК
услуги. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е
посочено, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не сочил конкретно вземанията
си по основание, размер, период и падеж. Били налице три услуги съгласно ЗРВКУ, а
именно- доставяне на вода на потребителите, отвеждане на отпадъчни води и пречистване
1
на отпадъчни води, които били самостоятелни със самостоятелно определени от регулатора
цени. В случая ищецът не бил посочил и за кои услуги претендира плащане. Твърди, че е
собственик само на 1/6 идеална част от водоснабдения имот. Сочи, че жилището било
придобито чрез покупка пред 1981г. и при условията на съпружеска имуществена общност
от П. Н. И. и Р. Н. И., които били сключили брак на 08.07.1965г. На 10.05.1994г. бил
починал П. И., като бил оставил за свои законни наследници- съпругата му Р. И. с 4/6
идеални части, ответникът Д. И. с 1/6 идеална част и Н. Г. с 1/6 идеална част. Последната на
24.03.2017г. била прехвърлила на майка си собствената си 1/6 идеална част. Поддържа, че
ищецът грешно бил приел, че между собствениците на имота било постигнато споразумение
Д. И. да е единствен потребител на услугите му. В случая не било представено
споразумение между собствениците, че ответницата остава единствен потребител на ВиК
услуги, не било представено и доказателство тя да е единствен собственик на водоснабдения
имот, като липсвало и волеизявление на собствениците в този смисъл. Счита, че е клиент на
ищеца само за 1/6 идеална част от посочените ВиК услуги.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже валидно възникнало договорно
отношение с ответниците за предоставяне на ВиК услуги за процесния период,
осъществявано при ОУ, одобрени от КЕВР, изпълнението на задължението за предоставяне
на ВиК услуги за периода на посочената стойност, както и изпадането на ответниците в
забава, съответно размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира
следното:
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай с определението от 19.07.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 26.10.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
2
доказване между страните, че Д. И. е собственик на 1/6 идеална част от ап., находящ се в гр.
С., ж.к., бл., ет.,.
От Удостоверение за граждански брак № 697 от 08.07.1965г. се установява, че Р. Н.
Х. и П. Н. И. са сключили граждански брак.
От Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно
устройство №, том VIII, нотариално дело № 1495 от 1981г. се установява, че на 11.06.1981г.
нотариус П.П., Първи нотариус при СРС е признал П. Н. И. за собственик на следния
недвижим имот: апартамент №, находящ се в жилищна сграда – блок №, вх., ет., комплекс,
ул.,, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
65,45 кв.м. с принадлежащите – избено помещение № 14 със застроена площ от 0,737 %.
От Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №, том Първи, рег. № 1679, дело
№ 41 от 2017г. на нотариус А. Ш. се установява, че на 24.03.2017г. Р. Н. И. е прехвърлила на
Н. П. Г. правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот- нива от 8,824
дка, находяща се в землището на село Л. с ЕКАТТЕ 44937, община Л., Разградска област,
местността „М. м.“, представляваща по плана за земеразделяне имот № 006004, като в
замяна на имота, Н. П. Г. е прехвърлила на Р. Н. И. правото на собственост върху следния
свой придобит по наследство недвижим имот- 1/6 идеална част от апартамент № в
жилищната сграда бл., вх., ет., жил. компл., ул.,, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения.
Представено е Заявление за промяна на титуляр на партида от 06.02.2017г., подадено
от Д. П. И., с което е поискала да й бъде открита партида за процесния имот на основание
наследство.
Представена е и Декларация по чл. 2, ал. 3 от ОУ на „С. в.“ АД, подписана от Р. Н. И.
и Н. П. Г. от 06.02.2017г., с която е посочено, че в качеството им на съсобственици на ап.,
находящ се в гр. С., район, бл., вх., ет.,, са съгласни титуляр за имота да бъде Д. П. И..
Представено е удостоверение за наследници на П. Н. И., починал на 10.05.1994г.,
видно от което същият е оставил за свои законни наследници следните лица- Р. Н. И., Н. П.
И. и Д. П. И..
От така приетите доказателства се установява по категоричен начин, че процесният
имот е бил придобит от П. Н. И. и Р. Н. И. по време на брака им, като след смъртта на П. И.
/преди процесния период/ по силата на наследяване по закон преживялата съпруга и двете
му дъщери са получили равни дялове от неговата ½ идеална част от процесния имот на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. С оглед на което Р. И. е станала собственик на 4/6
идеални части от имота, а Н. И. и Д. И. на по 1/6 идеална част. След извършената замяна
през 2017г., с която Н. Г. е прехвърлила собствената си 1/6 идеална част на майка си- Р. И.,
последната през процесния период е била собственик на 5/6 идеални части от имота.
Съгласно, обаче, чл. 62, ал. 1 от ОУ на „С. в.“ АД при смърт на потребител-
физическо лице, наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за
гледане и издръжка или по завещание, са длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление до
ВиК оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за
наследници или акт за собственост. В случаите по ал. 1, ВиК операторът променя партидата
на името на наследника или един от наследниците по писмено споразумение между тях, или
на името на лицето, придобило собствеността на имота по силата на акта. При липса на
споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници
по реда на чл. 59, ал. 4.
Съдът намира, че в своята съвкупност заявлението за промяна на титуляр на партида
от 06.02.2017г., подадено от Д. И., и декларацията по чл.2, ал. 3 от ОУ, подадена от Р. И. и
Н. Г. от 06.02.2017г., представляват писмено споразумение между наследниците на
3
процесния имот кое лице да бъде титуляр за целия процесен имот, независимо че волята на
страните е обективирана в два отделни документа. Волеизявлението на всеки от
съсобствениците е ясно и недвусмислено, двата документа изхождат от една и съща дата,
като същите са представени на ищцовото дружество и с тях е постигнато съглашение по
смисъла на чл. 8 ЗЗД между страните за постигане на определен правен резултат, а именно
съгласие да бъде открита партида на един от съсобствениците, а именно ответникът. Като
това съгласие е достигнало до знанието на ищеца, като му е било представено на
06.02.2017г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в случая е безспорно установено, че
ответникът е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, но е подала заявление-
декларация за откриване на партида за целия процесния имот на нейно име, както и е
постигнала съгласие за това с останалите съсобственици. С подаденото заявление /преди
процесния период/ е сключен договор между страните за доставка на ВиК услуги за
процесния имот като ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря за
задълженията към ищеца за целия имот, а не само за притежаваната от нея идеална част с
оглед изричната разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ОУ.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните през
целия процесния период за целия процесен имот.
Относно доставката на ВиК услуги в процесния имот съдът намира следното:
От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвена се установява, че в периода по отчети 28.01.2015г. до 21.09.2020г.
вкл. консумираната вода в имота е отчитана по показанията на два водомера с фабрични
номера № 710517 и № 385373, като на 22.09.2020г. в имота били монтирани нови два
водомера с фабрични номера № 65522032 и № 65867352. Експертът е посочил, че в периода
по отчети 22.09.2020г. до 07.10.2021г. вкл. доставената вода в имота била отчитана по
показанията на два водомера с фабрични номера № 65522032 и № 65867352. От
заключението се установява, че имотът с административен адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,
ап., е водоснабден, като през процесния период по издадени фактури 13.11.2020г. до
13.11.2021г. обемът на доставените ВиК услуги е 478, 79 куб.м., от които 450 куб.м. в имота
и 28,79 куб. м. общи нужди, като размерът на задълженията за предоставени ВиК услуги е
определен в съответствие с доставените количества вода.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се
измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4/2004г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период
от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в
него неизгодни за него обстоятелства - дата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата наредба, по изключение,
разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и
пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата.
Следва да бъде посочено, че в случаите, в които потребителят на В и К услуги не е
4
изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, в Наредбата
е определен ред за констатиране, респективно доказване на това неизпълнение – съгласно
чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата, при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола
трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат
и длъжностни лица на оператора.
От гореизложената нормативна уредба на отчитането на доставените В и К услуги
следва, че освен в хипотезата на електронно отчитане от разстояние, доставянето на
определени количества услуги се установява с представяне на документи (карнети) за отчет
на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните
показания. В случаите на самоотчет, следва да бъдат представени резултатите от
самоотчета, а в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп, следва да
бъде представен съответният протокол за неосигурен достъп, предвиден в чл. 35, ал. 5 от
Наредбата.
В настоящия случай вещото лице по СТЕ е извършил проверка на документите,
съдържащи се в ищцовото дружество, като видно от представената справка за ВиК услуги за
процесния имот е бил извършван отчет с проверител или с предоставени данни за самоотчет.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че за процесния период са били доставяни
ВиК услуги в процесния имот.
От приетата ССчЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на
основание чл. 202 ГПК се установява, че за периода на издаване на фактурите 13.11.2020г.
до 14.10.2021г., включващ период на консумация 28.01.2015г. до 07.10.2021г., стойността на
предоставените за периода услуги е определена в съответствие с предоставените и
утвърдени от КЕВР цени. Били извършени плащания в общ размер на 180,43 лева, като била
останала неплатена консумация вода в размер на 1308,17 лева.
Съдът намира, че процесният период е определен с подаденото заявление по чл. 410
ГПК, в което заявителят /сега ищец/ е посочил, че претендира главница за предоставени ВиК
услуги за периода от 13.11.2020г. до 13.11.2021г. По този начин е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК от 04.03.2022г. по ч.гр. дело № 9334/2022г. по описа на СРС, 161-
ви състав. Същият период е посочен и в подадената искова молба по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Доколкото по предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е задължен да
следи за наличие на пълен субективен и обективен идентитет с издадената заповед, съдът е
обвързан от периода, посочен в цитираната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Нито в
заявлението по чл. 410 ГПК, нито в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито с друга молба
по делото ищецът е посочил, че е фактурирал стари задължения на ответника в процесния
период. Това обстоятелство се установява едва от приетите по делото СТЕ и ССчЕ.
С оглед на гореизложеното и обстоятелството, че съдът не може да излезе извън
пределите на издадената заповед, съдът изчисли, дължимата от ответника цена на
предоставени ВиК услуги за процесния период от 13.11.2020г. до 13.11.2021г., използвайки
Таблица № 1 от заключението на вещото лице по ССчЕ на сумата от 900,27 лева /1050,27
лева- 150 лева, извършено плащане на 20.08.2021г./. Като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 1308,17 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължат
5
заплащането на обезщетение в размер на мораторната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. Тъй
като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва в 30 –дневен срок от датата на
фактуриране, предвид чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ищеца, размерът на дължимата
лихва, изчислена на основание чл. 162 ГПК върху приетата за основателна главница съдът
изчисли на 16, 99 лева. До този размер предявеният иск е основателен, като за разликата над
този размер до пълния предявен размер от 24,69 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 26,66
лева и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, като с оглед
уважената част от исковете има право на разноски в размер от 57,76 лева. В исковото
производство е сторил разноски за държавна такса в размер на 75,67 лева, 500 лева за
депозити за вещи лица и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
тоест общо 675,67 лева. С оглед уважената част от исковете има право на разноски в размер
на 464,99 лева.
Ответникът не е сторил разноски в производството, като Д. И. е била представлявана
съгласно Договор за правна помощ от 27.05.2022г. безплатно по чл. 38 ЗА от адв. В. И. - И..
С оглед отхвърлената част от исковете на адв. И. следва да се присъди възнаграждение в
размер на 100,81 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „С. в.“ АД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул., №, Б. Ц. И., ет.,, че Д. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к., бл., вх., ет.,, ап., дължи следните суми: 900,27 лева, представляваща цена на ВиК
услуги за периода 13.11.2020г. - 13.11.2021г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к., бл.,
вх., ет., ап.,, клиентски №, договорна (съдебна) сметка **********, ведно със законна лихва
за период от 22.02.2022г. до изплащане на вземането, както и 16, 99 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 14.12.2020г.- 13.11.2021г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 9334/2022г. по описа на СРС, 161-ви
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1308,17 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 24,69 лева.
ОСЪЖДА Д. П. И. да заплати на „С. в.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
464,99 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част
от исковете, както и сумата от 57,76 лева, представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „С. в.“ АД да заплати на адв. В. Х. И. - И. от См.АК с адрес на
упражняване на дейността: гр. С., ул., №, ет., ап., на основание чл. 38 ЗАДв. сумата от
100,81 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
6
процесуално представителство по делото на Д. П. И..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7