Решение по дело №443/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260073

 

гр. ВРАЦА,23.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в

публичното заседание на  30.10.2020г.,  в състав:

 

Председател:Евгения Симеонова

    Членове:Пенка Т.П.

      мл.с.:Магдалена Младенова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Николова

като разгледа докладваното  от съдия П.П.               в.гр. дело N` 443   по описа за 2020   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от М.П.В. с пост.адрес ***,чрез процесуалния и представител адв.М.Д. от ВрАК,срещу неприсъствено решение на РС гр.Враца от 20.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 3847/2019г.,с което е уважен предявен против  въззивницата иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

    Поддържа се във въззивната  жалба,че решението е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.Иска се отмяната му,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне  на предявената против въззивницата претенция.

    Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.

    Въззивният състав е приел така подадената въззивна жалба за процесуално недопустима,тъй като първоинстанционният съд е постановил неприсъствено решение,видно от данните по делото,а съгласно чл.239 ал.4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.Защитата срещу същото е единствено подаване на молба за отмяна при наличие на някои от предпоставките,визирани в чл.240 ал.1 ГПК.Като процесуално недопустима въззивната жалба е оставена без разглеждане,и производството по нея – прекратено.Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила.

        В едномесечен срок от връчване на постановеното неприсъствено решение М.П. В. чрез същия процесуален представител адв.М.Д. е подала и молба за отмяна на неприсъственото решение с правно основание чл.240 ал.1 ГПК,по отношение на която се движи производството.В молбата на първо място се излагат доводи,касаещи съществото на спора.На следващо място се поддържа,че молителката е с влошено здравословно състояние,което е попречило да бъде намерена на постоянния и адрес.Същата е била и в затруднено финансово състояние,което пък и е било попречило да си ангажира адвокат,който да защити интересите и.Не е била в състояние да се яви в с.з.лично или чрез пълномощник поради особени непредвидени обстоятелства—била е на болнично лечение.С молбата не се сочат нови доказателства.Иска се отмяна на неприсъственото решение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по него.

     Противната страна не е ангажирала становище и по молбата за отмяна.В хода на делото оспорва същата.Моли същата да бъде оставена без уважение.

     Настоящият състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.240 ал.1 ГПК,от страна в процеса имаща право и интерес от отмяна на решението,и против акт на съда,подлежащ на отмяна.Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд са предявени  главни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и евентуални осъдителни искове по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу М.П.В. с ЕГН ********** ***.В исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК *** и ответницата М.В. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за потребителски кредит № PLUS-15071208 от 26.07.2017 г., в изпълнение на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на 5 000 лева.Общото крайно задължение по договора възлиза на сумата 6 666,50 лв., която е разсрочена на 25 вноски в размер на 266,66 лв. всяка. Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с последната погасителна вноска, дължима на 05.03.2018 г.,и,че същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Сочи се, че към настоящия момент ответницата е заплатила по договора сумата 1 866,62 лева. Излага се също,че на 13.09.2018 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД  и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане станало собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Поради неизпълнението на ответницата, на 02.04.2019 г. ищецът подал срещу последната заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 1358/2019 г. по описа на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 04.04.2019 г.,която била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Ответницата, редовно призована за съдебното заседание на 09.07.2020 г., не се е явила,и не е изразила становище,че желае делото да се гледа в нейно отсъствие.

Ищецът направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

Съдът приел за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответницата не била представила в срок писмен отговор, не се явила в първото по делото съдебно заседание, не направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като на същата е указано с връчването на исковата молба, а също и с връчването на определението за насрочване от 10.06.2020 г. по делото, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на нея и неин представител може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца,и от представените по делото писмени доказателства можело да се направи извод за вероятна основателност на разглежданата искова претенция - крайният срок за погасяване на кредита бил настъпил на 05.09.2019 г.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и/неприсъствено/ е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.

Макар,че заповедта за изпълнение е връчена на ответницата при условията на чл.47 ал.5 вр.ал.1 ГПК,и първоначално същата не е намерена по постоянния и и настоящ адрес,от данните по делото е видно,че е налице заявление от ответницата/стр.64/,в което тя сочи адрес,на който да се връчват книжата и документите по делото.На този посочен от ответницата адрес и е връчен препис от исковата молба/стр.63/ и препис от определението за насрочване на делото,като и двете съобщения за връчване са получени лично от ответницата,и в двете съобщения са посочени неблагоприятните последици за ответницата при неподаване на отговор,неявяване в първото по делото с.з.и непосочване,че желае делото да се гледа в нейно отсъствие.От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения иск.Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решено съгл.чл.239 ГПК.Решението се явява правилно.Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи,че,макар да не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,не е в правомощията и да отмени неприсъственото решение на това основание/но в случая не сме изправени пред подобна хипотеза/.

Отмяната на неприсъствено решение е възможна съгласно чл.240 ГПК единствено при наличие на някоя от посочените в същия текст хипотези.

Първата хипотеза – т.1 не е налице.Както се изложи преписа от исковата молба и препис от определението за насрочване са връчени лично на ответницата,поради което не би могло да се приеме,че е налице ненадлежно връчване.

Не е налице и хипотезата на т.2 от чл.240 ГПК,тъй като съобщенията са връчени лично на ответницата,и тя е узнала веднага за тях,а и не сочат особени непредвидени обстоятелства,поради които не би могла да своевременно да узнае за връчването.

Според въззивната инстанция не е налице и третата хипотеза на чл.240 ГПК.Не се сочат доказателства за наличие на особени непридвидени обстоятелства,които са и попречили да се яви лично.Доводът,че е страдала през този период от заболяване,което и е попречило да се яви лична в с.з.е неоснователен и недоказан.А и ако действително е страдала от заболяване,и не е могла да се яви лично,не е имало пречка да упълномощи адвокат.Доводите за липса на финансови средства са неоснователни,тъй като подобен факт не е предвиден от законодателя като основание за отмяна,а излаганите доводи по същество на спора са неотносими към предмета на спора,поради което настоящият състав не ги обсъжда.

При така изяснената фактическа обстановка с оглед изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното,ВрОС

 

Р      Е     Ш    И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от М.П.В. с пост.адрес ***,чрез процесуалния и представител адв.М.Д. от ВрАК молба,срещу неприсъствено решение на РС гр.Враца от 20.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 3847/2019г.,с което е уважен предявен против  въззивницата иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК М.П.В. с пост.адрес *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София сумата 250 лв. разноски пред въззивната инстанция,от които 100 лева-юрисконсултско възнаграждение и 150 лв.адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                             2..........