№ 1368
гр. Варна , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501701 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на ЕВГ. АТ. В. чрез адвокат М.П.
против действие на частен съдебен изпълнител Дарина Сербезова – Славова, изразяващо се
в определяне на разноски по изпълнително дело № 20218930400108, а именно за разликата
над 2 064,89 лева до 3 334,76 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на така извършеното действие
по определяне на посочените разноски, тъй като не е посочено за какво се дължи сумата от
51,60 лева; 60 лева за проучване на имущественото състояние на жалбоподателката не се
дължат, доколкото по друго дело при същия ЧСИ е извършено такова и таксите са платени,
както и защото посочената сума от 6 632,55 лева за публични държавни вземания не следва
да се събира от ЧСИ, а от публичен изпълнител. Иска се да бъде отменено действието на
ЧСИ по определяне на посочените разноски за разликата над 2 064,89 лева.
Въззиваемата страна “Банка ДСК” АД не е депозирала в срока по член 436, алинея 3 от
ГПК отговор по жалбата.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство и мотиви за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от лице, легитимирано да обжалва действията на ЧСИ, на
основание член 435, алинея 2, точка 7 от ГПК. Правото си на жалба, то е упражнило в срок.
Жалбата отговаря на изискванията на член 436, алинея 4 във връзка с член 260, член 261 и
член 262 от ГПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
1
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 260466 от
18.01.2021 г., с който ЕВГ. АТ. В. е осъдена да заплати на взискателя „Банка ДСК“ АД
главница по договор за банков кредит в размер на 27 013,24 лева, договорна лихва в размер
на 1 555,79 лева, лихва за забава в размер на 90,43 лева, законна лихва в размер на 578,44
лева и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50 лева.
На основание член 458 от ГПК по изпълнителното дело е присъединена като взискател
ТД на НАП – Варна с вземане в размер на 6 632,55 лева съгласно удоставерение с вх.№ 1784
от 11.02.2021 г.
В ПДИ, връчена на длъжника на 13.04.2021 г., е посочено, че задължението на
длъжника е в следния размер: главница - 27 013,24 лева, законна лихва - 397,69 лева,
неолихвяеми вземания - 1 908,85 лева, присъдени разноски – 628,44 лева, такси по
ТТРЗЧСИ – 3 434,76 лева и публични държавни вземания – 6 632,55 лева.
Съгласно нормата на член 79 от ГПК разноските по изпълнителното производство са в
тежест на длъжника. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и
други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа – член 78,
алинея 1 от ЗЧСИ. Нормата на член 79, алинея 1 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече екземпляра, в която се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и разноски и размера на получената
предплата. Пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /
член 83, алинея 1 от ЗЧСИ/, а точка 26 от ТТРЗЧСИ предвижда, че за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума.
В тази връзка ЧСИ е издал сметки № 12960 и № 12961 от 17.02.2021 г.
От приложените сметки, както и от обясненията на ЧСИ е видно, че голяма част от
таксите са платени от взискателя. Всички такси са обосновано начислени, доколкото за
всяка една ЧСИ е посочил по коя точка от тарифата е начислена, а е видно и, че действията
са извършени. Възражението, че не следва да се начислява такса за проучване, защото при
същия ЧСИ по друго дело е извършено такова и жалбоподателката е заплатила сумата за
проучване е неоснователно, тъй като действията по друго дело не могат да имат
доказателствена стойност. Също така е необосновано и възражението, че публичното
вземане на държавата не следва да се събира от ЧСИ, а от публичен изпълнител,
респективно не се дължи таксата по точка 26 от ТТРЧСИ. Държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които
е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел
съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и
за всяко разпределение – член 458 от ГПК. Също така следва да се отбележи, че
жалбоподателката при изчисленията си е пропуснала да прибави и дължимия данък
добавена стойност.
Предвид направените по-горе изводи относно обосноваността и правилността на
начислените такси, то действието на ЧСИ следва да бъде оптвърдено.
2
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действие на частен съдебен изпълнител Дарина Сербезова –
Славова, изразяващо се в определяне на разноски по изпълнително дело № 20218930400108,
а именно за разликата над 2 064,89 лева до 3 334,76 лева, по жалба на ЕВГ. АТ. В. ЕГН
********** от град Варна – ***********
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3