№ 364
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. И.
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000249 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Македония” № 3 против решение №
1609/22.12.2023 г. по т.д. № 1353/2022 по описа на СГС, VI-13 състав,в частта му,с която
Агенцията е осъдена на основание чл. 92 от ЗЗД да заплати на
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, „АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, „ХИДРОСТРОЙ“ АД с ЕИК ********* и „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД,
с ЕИК ********* сума в размер на 8 483,30 лв. — неустойка по т. 5.2 от Споразумение изх.
№ 53-00-11294/4.11.2021 г.В жалбата са развити подробни съображения относно
незаконосъобразността на решението.Иска се решението в обжалваната му част да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения частичния акцесорен
иск за забава срещу Агенция “Пътна инфраструктура” бъде отхвърлен.Претендират се и
направените по делото разноски.
От въззиваемите дружества е постъпил отговор,с който същите оспорват жалбата и
молят съда да потвърди решението в обжалваната му част.Претендират се направените по
делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
1
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по
делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка
по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Спорно между страните е дали ответникът носи вина за неосъщественото плащане
предвид наложена му забрана с Решение на Народното събрание.За да постанови
обжалваното решение съдът е приел,че взетото Решение на Народното събрание,
обнародвано в ДВ бр. 32 от 26.04.2022 г. обуславя плащане на необезпечени бюджетно
средства от нарочно решение на Народното събрание и извършена проверка от
междуведомствена работна група.Съдът е приел,че с Решение № 3 от 28.04.2020 г., обн. в
ДВ, бр. 42 от 12 май 2020 г. КС на РБ Конституционният съд е приел,че обратното действие
касае преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и
не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от
други закони. При даденото разяснение от Конституционния съд съдът е приел,че
доколкото вредата от забавено изпълнение е предмет на регулация от Закона за
задълженията и договорите, тя се явява непряка последица от решението за
противоконституционност.Поради това съдът е уважил предявения иск за заплащане на
неустойката в размер на 8483,30 лв.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно
и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Подържа се в жалбата,че при формиране на крайния извод за уважаване на
акцесорния иск,съдът не е взел предвид ,че съгласно трайната практика на ВКС за да е
налице невъзможност за изпълнение, която да освободи длъжника от всякаква отговорност
по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се констатира и докаже, че изпълнението е
неосъществимо, поради практически или правно непреодолимо препятствие, настъпването
на което не може да бъде вменено във вина на длъжника (Решение № 383 от 29.01.2016 г. по
гр. д. № 2225 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 168 от
29.02.2012 г. по т. д. № 506 / 2010 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и
др.).В случая такова препятствие се явява решението на Народното събрание на Република
България за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за
осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, прието на 20
април 2022 г., Обн. ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г. Със същото бил установен нов ред за
извършване на плащания от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ на всички
финансови задължения по договорите за извършване на поддържане , сред които попада и
процесният договор. Съгласно т. 1 от цитираното решение, Агенцията следвало да заплати
от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 на сто от всичките си финансови задължения, а за
останалите 50% в т. 2 от цитираното решение на Народното събрание е дадено друго
2
разрешение. Този фактически състав по т.2 следало да завърши с последващо решение на
Народното събрание на Република България, което да бъде въз основа на доклад на
посочената междуведомствена работна група и становище на парламентарната комисия по
регионална политика.Подържа се,че съобразяването с решението не зависи от волята на
Агенция „Пътна инфраструктура“, а е конституционно установено задължение,поради
това,че съгласно чл. 86 от Конституцията Народното събрание приема закони, решения,
декларации и обръщения,а законите и решенията на Народното събрание са задължителни за
всички държавни органи, организациите и гражданите.След като посоченото решение на НС
е обявено за противоконституционно с решение № 15 от 28.11.2022 г. на Конституционния
съд, постановено по дело № 10/2022 г., като последното е влязло в сила на 10.12.2022 г. до
тази дата, Агенция „Пътна инфраструктура“ е била задължена да се съобразява с
разпореденото в решението на НС, предвид нормата на чл. 86, ал. 2 от Конституцията, което
подкрепя нашата теза, че АПИ въобще не е изпадала в забава, тъй като е прилагала редовно
взето от Народното събрание решение, което към този момент е било в сила.Според
жалбоподателя приетото в решението води до неправилното заключение, че на Агенция
„Пътна инфраструктура“ се вменява вина за стриктно изпълнение на актове на
законодателната власт, които по силата на Конституцията имат задължително
действие.Подържа се,че Конситуционният съд със свое Решение № 2 от 18.02.1993 г. по
к.д. № 36 от 1992 г. е приел,че докато не бъдат обявени за противоконституционни по
надлежния ред, адресатите на приетите от Народното събрание решения дължат изпълнение
на възложените им е тези решения действия. С разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от
Конституцията на Република България се придава задължителна сила на законите и
решенията на Народното събрание за всички държавни органи, организациите и гражданите,
като същото отново се потвърждава и с Решението № 15 от 28.11.2022 г. на
Конституционния съд, постановено по дело № 10/2022 г., видно от неговата мотивна част.
Съдът счита,че е неоснователно възражението на ответника-настоящ жалбоподател,че
не дължал заплащане на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за просрочените
плащания по процесните сертификати, тъй като спрямо него се прилагали последиците по
чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Не е спорно, че забавата в плащането е вследствие на приетото решение от
20.04.2022 г. на Народното събрание (ДВ, бр. 32/26.04.2022 г.). Според същото АПИ следва
да заплати от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 % от всички финансови задължения на
АПИ, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на
това решение, възлагани въз основа на договорите за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации)
на републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на
мостови съоръжения и тунели, а останалите 50 % следва да се заплатят след решение на
Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група
за установяване на изпълнените дейности (създадена със заповед № РД-02-14-160/7.02.2022
г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и заповед №
ЗМФ[1]91/7.02.2022 г. на министъра на финансите) и становище на парламентарната
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Това решение
3
на НС обаче е обявено за противоконституционно с РКС № 15/28.11.2022 г. (ДВ, бр.
97/6.12.2022 г.), в сила от 10.12.2022 г. Доколкото решението на НС е ненормативен акт, то с
обявяването му за противоконституционно се счита за невалидно от момента на приемането
му – съгласно РКС № 3/28.04.2020 г. (ДВ, бр. 42/12.05.2020 г.). Невалидният акт принципно
не може да представлява „причина, която не може да се вмени във вина на длъжника“ по
смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, тъй като длъжникът не дължи подчинение на невалиден акт. .
Поради това са неоснователни твърденията на ответника, поддържани и във въззивната
жалба, за наличие на обективна невъзможност, респ. непреодолима сила за своевременно
плащане. Установено е наличието на забава, съответно задължение за заплащане на
обезщетение за забавно плащане от страна на ответника към ищцовото дружество.
В случая обаче е налице и друго основание за неприемане на подобен форсмажор.
Длъжник по процесния договор всъщност е българската държава, представлявана от
държавното учреждение АПИ. Всички държавни учреждения са еманация на държавата. Те
не притежават собствено имущество, а управляваното от тях имущество, вкл. управляваните
парични средства, принадлежат на държавата. Държавата като длъжник не може да се
оправдава, че невъзможността за изпълнение се дължи на друг неин акт – този на държавния
орган Народно събрание, още повече, ако същият е противоправен. В подобна хипотеза
всъщност причината за неизпълнението се дължи на самия длъжник /държавата/, която чрез
собствено действие е причинила неизпълнението, поради което принципно не покрива
предпоставките по чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Наред с това следва да се посочи, че лихвата по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за вреди. Съобразно постановките на цитираното РКС
№ 3/28.04.2020 г. вредите от противоконституционния акт подлежат на обезщетяване от
държавата съобразно чл. 7 КРБ, поради което и на това основание лихвата по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се дължи – като обезщетение за вредите, причинени от противоконституционното
решение от 20.04.2022 г. на Народното събрание. Ето защо предявените искове по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са основателни. Предвид горното исковете са основателни до уважените размери и
правилно са уважени с обжалваното решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските.
От страна на въззиваемите дружества не са представени доказателства за направени по
делото разноски,поради което такива не се присъждат.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1609/22.12.2023 г. по т.д. № 1353/2022 по описа на СГС, VI-
13 състав,в частта му,с която Агенцията е осъдена на основание чл. 92 от ЗЗД да заплати на
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, „АВТОМАГИСТРАЛИ СОФИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, „ХИДРОСТРОЙ“ АД с ЕИК ********* и „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД,
с ЕИК ********* сума в размер на 8 483,30 лв. — неустойка по т. 5.2 от Споразумение изх.
4
№ 53-00-11294/4.11.2021 г.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5