О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 130/19.1.2022г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, осми административен
състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
като разгледа докладваното
от съдия Бабаков адм. дело № 1339 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на К.А.С.- изтърпяващ наказание
"лишаване от свобода" в Затвора Пазарджик срещу Заповед № Л-4242/1 от
02.12.2021 година на Главния директор на
ГДИН София, с която е потвърдена Заповед № л-1673 от 12.11.2021 г. на началника
на Затвора Пазарджик, с която пък на жалбоподателя на основание чл. 104 ал.1
вр. 101 т.1 от ЗИНЗС е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение.
В жалбата /неправилно озаглавена като „искова молба“/ не се
излагат конкретни доводи за неправилността на обжалваната заповед. Иска се
насрочване на съдебно заседание, където да се изясни истинската причина за
издаването й.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК след като обсъди доводите на
страните и прецени представените с административната преписка доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално недопустима.
Със Заповед № л-1673 от 12.11.2021 г. на началника на Затвора
Пазарджик на жалбоподателя на основание
чл. 104 ал.1 вр. 101 т.1 от ЗИНЗС е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение.
Процесната заповед е оспорена по административен ред и е потвърдена със Заповед № Л-4242/1 от
02.12.2021 година на Главния директор на
ГДИН София. В същата е отбелязано, че е окончателна.
По силата на чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от
началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на
обжалване пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на
затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред
министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от
запознаване на лишения от свобода със заповедта. По аргумент от чл. 110, ал. 4 и, ал. 5 от ЗИНЗС съответния горестоящ административен орган се произнася
по жалбата в срок един месец от постъпването й с мотивирано решение, с което:
мое да отмени заповедта; да отхвърли жалбата и да потвърди оспорената заповед
или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта с
допълнителни указания.
В чл. 111 от ЗИНЗС е визирано, че съдебният контрол по отношение на наложените
дисциплинарни наказания по чл. 101 от ЗИНЗС е допустим единствено за наказанието "изолиране в
наказателна килия" пред административния съд по местонахождението на затвора
или поправителния дом. За останалите наказания по чл. 101, т. 1-6 от ЗИНЗС,
в това число и наложеното с оспорената заповед наказание "писмено
предупреждение", което е регламентирано в чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, се предвижда оспорване само по административен ред пред горестоящия
административен орган, т.е за тях законодателят е изключил общия ред за съдебен
контрол за законосъобразност на административните актове по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
В случая С. е обжалвал Заповедта на Началник на Затвора
Пазарджик, пред директора на ГДИН София който я е потвърдил, като по този начин
регламентираният в чл. 110, ал. 4 и, ал. 5 от ЗИНЗС ред за оспорване на заповедта е изчерпан и същата е
влязла в законна сила, Наличието на годен за обжалване административен акт е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно
производство. Наличието на "засягане" на права и законни интереси на
лицето, което обжалва акта, е задължително конституционно условие за възникване
на процесуален правен интерес от обжалване. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, административният акт "засяга"
граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни парва или
законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното
право или законен интерес на граждани или юридически лица, е материално
правното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно
обжалваемите актове. Практически това нарушаване, се обективира в нарушаване на
правна норма от по- висок ранг, която административният акт нарушава и именно
това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от
съдебното обжалване на акта. Недопустимо е съдебно обжалване на акт от лице,
чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени/Решение №
21/26.10.1995 г. на КС на РБ по конст. дело № 18/1995 г. /. От така посоченото
е безспорно, че за да се приложи общата клауза за обжалваемост, визирана в
нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ е
необходимо с акта да се засягат права и законни интереси на граждани и
юридически лица, освен изключените със закон. Това право обаче не е неограничено
и за да възникне то, е необходимо да са налице всички елементи, характеризиращи
едно волеизявление като властническо, израз на субординационни отношения,
издадено от орган на изпълнителната власт или друг овластен за това орган, в
изпълнение на осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна дейност,
създаващо права или задължения или засягащо (нарушаващо или застрашаващо)
правната сфера на конкретен адресат или на определен кръг правни субекти.
Анализирайки така цитираната норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, следва да бъде посочено още, че
"засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са
носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа,
респективно на това, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният
административен акт, а негативно засягане е всяка правна последица от акта,
състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права;
създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и
хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът
предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от
съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни
последици, към предотвратяването им, или към постигането на благоприятни правни
резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на
процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия
на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.
Възможността за изключване на съдебния контрол
върху административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си
Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които
може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В случая волята на законодателя е ясна и не съществува
нужда от тълкуване на разпоредбата на чл. 110 от ЗИНЗС - по- леките по размер дисциплинарни наказания на
лишени от свобода се обжалват само по административен ред, докато най-тежкото
"изолиране в наказателна килия", като засягащо конституционно
признати права и свободи на лицата, подлежи на обжалване пред административния
съд и то само на една инстанция. Налице са специални норми на ЗИНЗС, които
ограничават съдебния контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни
наказания, с изключение на тези, с които се налага наказание "изолиране в
наказателна килия". Изключването на съдебния контрол за законосъобразност
е и изключване на съдебния контрол за нищожност. Преценката и за законосъобразност,
и за нищожност в случая е единствено в правомощията на горестоящия
административен орган при обжалването по административен ред. Налагането на
дисциплинарно наказание от вида на процесното не подлежи изобщо на съдебен
контрол за законосъобразност, тъй като специалният закон предвижда оспорване
единствено по административен ред и този ред е изчерпан в случая и при
съобразяване на предвидената в нормата на чл. 111 от ЗИНЗС. В този смисъл е постоянната съдебна практика /Определение №
1969 от 06.02.2020 г. по адм. д. № 10037/2019 г., III Отд. на ВАС, Определение
№ 12408 от 07.10.2020 г. по адм. д. № 10228/2020 г., ІІІ Отд. На ВАС и други/.
Налице са предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното съдебно производство- прекратено.
Мотивиран от горното, Административен съд Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.А.С.- изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора Пазарджик срещу Заповед № Л-4242/1
от 02.12.2021 година на Главния директор
на ГДИН София, с която е потвърдена Заповед № л-1673 от 12.11.2021 г. на
началника на Затвора Пазарджик, с която пък на жалбоподателя на основание чл.
104 ал.1 вр. 101 т.1 от ЗИНЗС е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело 1339 по описа за 2021 г.
на Административен съд – Пазарджик.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-
дневен срок от съобщаването му по реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ:/п/