№ 9796
гр. С, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н. А.
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110105096 по
описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод подадена молба от Д. А. А, ЕГН
**********, с адрес гр.Л, ул."К И" № ..., против Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул."Ш П" № 65, ет.6, за връщане на сумата от 2828.35 лв., с която ответникът неоснователно
се е обогатил за сметка на ищцата, получавайки нейния дял от наем на земеделска земя по
договор № .../01.07.2020 г. и договор № .../07.07.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, до окончателното плащане на дължимото. В о.с.з. от 29.04.2025
г. се изменя основанието на иска като заявената сума се претендира от ответника в
качеството му на недобросъвестен владелец на имота по реда на чл.73 от ЗС.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на основание наследство и
реституция на земеделски земи, находящи с в землището на с.Т, община Л, област П. Сочи
се, че през м.януари 2023 г. е узнала, че същите са продадени на трето лице. При направена
проверка А е установила, че това е извършено с пълномощно, изхождащо от нейно има в
полза на Л И Л, който е придобил имотите на 23.11.2022 г., а след това на 15.12.2022 г. ги е
продал на ответника Ц. М. М..
Обяснява се, че ищцата е завела първоначално установителен иск, който
впоследствие е изменила в ревандикационен срещу Ц. М. с предмет процесните недвижими
имоти. В същото производство е оспорила и действителността на извършеното
упълномощаване, с което е извършено отчуждаването на 23.11.2022 г. Според ищцата, съдът
е уважил и двата иска, като решението му е влязло в сила.
Обръща се внимание, че ответникът М. е получил на 18.12.2023 г. арендни плащания
1
от „А Б И“ ЕООД, в размер на 2828.53 лв. за процесните имоти за стопанската 2022/2023 г.
От съда се иска да осъди ответника да върне на ищцата като собственик на отдадените под
аренда земи, полученото за тях наемно плащане.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти
относно закупуването на процесните земеделски земи, приключилото спрямо него съдебно
производство по ревандикационен иск, както и получаване на процесната рентна вноска за
стопанската 2022/2023 г.
Релевира оплаквания обаче, че не отговорността му не може да бъде ангажирана по
пътя на неоснователното обогатяване. Отделно от това възразява срещу иск поради
обстоятелството, че същият е добросъвестен владелец и се ползва от правата си по чл.71 от
ЗС.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди на ответника
направените от него разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявения иск. Ответникът не изпраща представител. Депозира писмени
бележки по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск, съобразно направеното изменение в о.с.з. от 29.04.2025 г., е с
правно основание чл.73, ал.1 от ЗС.
Вземането по чл.73, ал.1 от ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за
обезщетение за ползите, от които е бил лишен, респ. за добивите, които владелецът е
получил, се основава на принципа на неоснователното обогатяване. За уважаване на тази
претенция е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който
се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и
размерът на пропусната полза, респ. получения добив.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че както при иска по чл.59 ЗЗД, така
и при иска по чл.73, ал.1 ЗС, защитата се състои във възстановяване на неоснователното
разместване на имуществени блага, като във втория случай обезщетението за ползите, от
които недобросъвестният владелец е лишил собственика, се дължи за периода на
неоснователното й ползване, без да се съизмеряват обедняването и обогатяването на
страните в резултат на това ползване.
Отделно от това, в съдебната практика се приеме, че от момента на смущаване на
владението чрез предявяване на иск и по този начин трансформирането му от добросъвестно
в недобросъвестно, до влизане в сила на решението по съответния иск, претенцията за
2
връщане на получените добиви от спорната вещ, следва да се квалифицира по чл.73, ал.1 от
ЗС, а след този момент – като неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, доколкото след
влизане на решението с сила, лицето, което упражнява фактическа власт върху имота вече
има качеството държател, а не владелец.
Ето защо настоящият състав намира, че следва да разгледа претенцията на ищеца
именно като такава, основана на връщане на получените добиви от недобросъвестен
владелец по реда на чл.73, ал.1 ЗС, в който смисъл е и направено изменение на иска в о.с.з.
от 29.04.2025 г.
В случая по делото не е спорно, че на 15.12.2022 г. ответникът е закупил от Л И Л, 4
поземлени имота, представляващи земеделски земи /ниви/, находящи се в землището на с.Т,
община Л, област П, като по образувано гр.д.№ 98/2023 г. по описа на РС-Л, по което срещу
него и продачава му са предявени установителен и ревандикационен искове, е постановено
решение № 135/25.06.2024 г., влязло в сила на 12.08.2024 г., с което е прогласена
нищожността на договора за покупко-продажба и Д. А. А. е призната за собственик на
имотите, а Ц. М. е осъден да й предаде владението върху тях.
Страните не спорят и че процесните ниви са предмет на договор за наем на
земеделска земя, сключен на 01.07.2020 г. от Д. А. като наемодател и «А Б И» ООД като
наемател. Последният, с договор от 07.07.2022 г. е преотдал имотите на Е Д С. Именно въз
основа на този договор, на 18.12.2023 г., на ответника е изплатена сумата от 2828.35 лв.,
представляваща наемна цена за стопанската 2022/2023 г.
Ответникът обаче поддържа, че е бил добросъвестен владелец до 15.04.2024 г. –
датата, на която е предявен ревендикационен иск срещу него.
В тази насока следва да се отбележи, че определението за добросъвестно владение се
съдържа в разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС - когато владелецът владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или, че предписаната от закона форма е била опорочена, т.е. наред със субективната
добросъвестност, следва да е налице и юридическото основание, като обективен елемент,
представляващ акт с вещноправни последици. Субективната добросъвестност представлява
незнание на владелеца на пороците на юридическото основание, като законът в чл.70, ал.2
ЗС въвежда презумпцията за предположение на добросъвестността до доказване на
противното, като доказването е в тежест на страната, която иска да отхвърли последиците на
добросъвестното владение.
След като законът предвижда предположението за наличие на добросъвестност, то
при успешно доказване на противното следва липсата на добросъвестност - или липса на
юридическо основание, вкл. и унищожаването му, респ. отмяната му с обратна сила, или
липса на субективна добросъвестност по отношение на пороците на юридическото
основание.
Поради това и настоящият състав счита, че е възможна промяна във владението от
добросъвестно в недобросъвестно при наличие на доказателства за оборване на
3
презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС, като в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.71 ЗС,
предвиждаща възможността добросъвестният владелец да се ползва от вещта и да получава
добивите от нея до предявяването на иска за връщането й. Поради това и законовата
презумпция по чл.70, ал.1, изр.2 ЗС, предвиждаща да е достатъчно добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание, не изключва възможността от
трансформация в недобросъвестност.
В случая предявената претенция е за получени от ответника граждански плодове, а
именно наеми от имоти, придобити по сделка, прогласена за нищожна с влязло в сила на
12.08.2024 г. решение № 135 от 25.06.2024 г. по гр.д.№ 98/2023 г. на Районен съд-Л.
Сделката е обявена за нищожна поради липсата на представителна власт на лицето,
договаряло от името на продавача Д. А.. Така установеният порок при упълномощаването не
сочи за недобросъвестност на приобретателя по сделката, нито презумпцията по чл.70, ал.2
ЗС е опровергана с други доказателства, поради което по отношение на гражданските
плодове от имота е приложима разпоредбата на чл.71, ал.1 ЗС - ответникът дължи връщане
на получените от имота наеми от поканването му.
Независимо от изложеното, с оглед основанието, на което е прогласена
нищожността, спрямо ответника е приложимо правилото на чл.71 ЗС, тъй като владението
на имота е осъществено на основание, годно да го направи собственик, а именно договор за
покупко-продажба, сключен в съответната форма.
Спорен между страните е въпроса в кой момент владението е смутено и
владелецът е станал недобросъвестен. В решение № 15 от 20.12.2022 г., постановено по
гр.д.№ 2207/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК, се приема, че не е безусловна предпоставка
за отпадане на добросъвестността, предявяването само на иск за връщане на вещта.
Изхождайки от тълкуването по т.11 от ППВС № 6/1974 г., съставът на ВКС приема, че в
хипотезите, когато фактическата власт е установена на основание, което впоследствие е
унищожено по чл.31 от ЗЗД, добросъвестността престава да съществува, когато
приобретателят узнава за недостатъка на сделката, а това е момента на предявяването на
конститутивния иск за унищожаване на договора. ВКС приема, че считано от този момент
приобретателят по договора се лишава от субективната увереност, че има право да
упражнява пълновластно господство върху вещта. Отсъствието на тази увереност, според
мотивите към т.11 от ППВС № 6/1974 г., е пречка приобретателят да се ползва от правата,
които ЗС дава на добросъвестния ваделец, като поставя край на периода, през който той
може да ползва вещта, без да заплаща обезщетение за това, както и да става собственик на
добивите, които тя е дала.
Ето защо, съобразявайки, че в конкретния случай ищцата е предявила в едно
производство установителни искове срещу ответника и неговия праводател, като в исковата
си молба е навела подробни съображения за това, че не е настъпил вещно –транслативния
ефект от първата сделка от 23.11.2022 г., от която черпи права продавача на Ц. М., намира, че
с получаването на исковата молба от М. неговата добросъвестност е отпаднала, тъй като е
узнал за недостатъка на сделката на своя праводател, респ. че самият той е придобил имота
4
от несобственик. По делото липсват категорични данни кога М. е получил препис от
исковата молба по гр.д.№ 98/2023 г. по описа на РС-Л, но с оглед твърденията на ищеца,
следва да се приеме, че това е станало най-късно с изготване на отговор по чл.131 от ГПК, а
именно на 02.05.2023 г., съобразно отразената в този документ дата от пълномощника на
самия ответник.
При тези данни, съдът приема, че ответника Ц. М. е бил добросъвестен владелец в
периода от закупуване на процесните имоти на 15.12.2022 г., до 02.05.2023 г., т.е. за 4 месеца
и половина, за което време той се ползва от правата си по чл.71 от ЗС, вкл. и може да
получава добивите от вещта.
Имайки предвид, че получената от М.а арендна вноска от 2828.35 лв., е за цялата
стопанска 2022/2023 г., както и разпоредбата на §2, т.3 от ДР на Закона за арендата в
земеделието, която определя стопанската година като период от време, простиращ се от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата години, то той има право да
задържи само сума, относима за периода от 15.12.2022 г. до 02.05.2023 г., равняваща се на
1060.63 лв.
С оглед на това искът следва да се уважи за сумата от 1767.72 лв., а за разликата от
1060.63 лв. до пълния предявен размер от 2828.35 лв., да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. Ищецът
претендира заплатено адвокатско възнаграждение от 600.00 лв. и държавна такса от 113.13
лв. Съобразно уважената част от иска, от тези суми в тежест на ответника следва да се
постави 445.71 лв.
Ответникът претендира единствено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят 225.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Ш П" № 65, ет.6, да заплати
на Д. А. А, ЕГН **********, с адрес гр.Л, ул."К И" № ..., сумата от 1767.72 лв.,
представляваща получени от ответника добиви от собствени на ищцата недвижими имоти
във формата на граждански подове – наем по договор № .../01.07.2020 г. и договор №
.../07.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.11.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Ш П" № 65, ет.6, да заплати
на Д. А. А, ЕГН **********, с адрес гр.Л, ул."К И" № ..., сумата от 445.71 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. А. А, ЕГН **********, с адрес гр.Л, ул."К И" № ..., да заплати на Ц. М.
М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Ш П" № 65, ет.6, сумата от 225.00 лв., представляваща
направени от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6