Р Е Ш Е Н И Е
№739
гр. Хасково,
04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на седми октомври,
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №430 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Д.Г.Т. ***, против Решение
№1012-26-157-1 от 06.04.2022г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата
му срещу разпореждане №26221920589/01.01.2022г. на ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание §7е, ал.1 и ал.2 от
ПЗР на КСО е преизчислена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане били неправилни, незаконосъобразни,
противоречащи на буквата на закона. Жалбоподателят сочи, че пенсията му от
388,51 лева, била неправилно преизчислена на 398,14 лева, при общ осигурителен
стаж от трета категория 49г., 1м. и 25 дни, от които 13г., 7 м. и 9 дни от
първа подземна категория труд и втора категория труд 11 м. и 28 дни. Счита, че
при прилагане на разпоредбите на КСО увеличението на пенсията му за 2022г., за
всяка година осигурителен стаж без оглед от категорията следвало да бъде в
размер на 12,5% - толкова е увеличението на коефициента за всяка година
осигурителен стаж между прилагания до 2021г. коефициент 1.20 до определения в
чл.70, ал.1 и §7е на КСО коефициент – 1.35. Въпреки това неправилно при
определяне на крайния преизчислен размер на пенсията било изключено
увеличението на пенсията му от 01.07.2017г., 01.07.2018г. и 01.07.2019г. Ал. 2
на §7е задължавала административния орган да осъвремени, преизчисли и индексира
пенсиите за осигурителен стаж и възраст съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането им до 24.12.2021г. включително, без да прави
разлика за реда, по който е направено увеличението за съответната година. По
отношение на преизчисления размер на пенсията на оспорващия следвало
административният орган да включи увеличението на пенсията ѝ с 2.364 % от
01.07.2017г., с 3.819 % от 01.07.2018г. и с 5.7 % от 01.07.2019г. Твърди, че
невключването в преизчисления размер на пенсията му увеличение за 2019г. било
още по – необосновано и поради факта, че приложеният за 2019г. процент на
увеличение с 5.7 % надхвърлял увеличението на коефициента за година
осигурителен стаж, от 1.169 от 01.07.2018г. на 1.20 от 01.07.2019г., което
представлявало увеличение с 2.652 %. Разликата между двата процента в размер на
3.05 процентни пункта била изцяло изключена при определянето на размера на
пенсията му от 398,14 лева. С оглед на изложеното в жалбата се моли да се
постанови решение, с което да се отмени атакувания административен акт като
незаконосъобразен, а преписката се върне на надлежния административен орган с
указания да приложи правилно §7е във връзка с чл.70 ал.1 т.1 на КСО и да
преизчисли определения размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия
лично. Прави искане за присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, се
представлява от процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от данните по пенсионното досие се
установява, че с разпореждане №56/17.05.2003г., издадено от ръководителя на
„ПО” при ТП на НОИ-Хасково на жалбоподателя Д.Г.Т. е била отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по §4, ал.3 от ПЗР на КЗОО
считано от 21.12.2001г. – пожизнено, в минимален размер определен съгласно
чл.70, ал.1 от КЗОО. С последващи разпореждания пенсията на Т. е била изменяна,
осъвременявана и преизчислявана. Последно с разпореждане №26221920589/01.01.2022г.
на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание
§7е, ал.1 и 2 от ПЗР на КСО размерът на пенсията е преизчислен, считано от
25.12.2021г. и е определен месечен размер за получаване – 398,14 лева. Разпореждане
№26221920589/01.01.2022г. е получено от жалбоподателя на 01.03.2022г.
Недоволен от разпореждането Т. го оспорил пред директора
на ТП на НОИ Хасково с жалба вх. № 1012-26-157/23.03.2022г., който с Решение
№1012-26-157-1/06.04.2022г., предмет на разглеждане в настоящото производство
отхвърлил жалбата. За да отхвърли жалбата, административният орган е приел, че
пенсията на Д.Г.Т. е преизчислена на основание § 7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО,
считано от 25.12.2021г. Подробно е описано направеното преизчисляване на
пенсията на адресата на акта, считано от 25.12.2021г. Цитирани в решението са
разпоредбите на ал.1, ал.2 и ал.3 на §7е от ПЗР на КСО. Посочено е, че съгласно
изрични нормативни разпоредби през 2017г., 2018г. и 2019г. не е било извършено
осъвременяване на трудовите пенсии по т.нар. „швейцарско правило“ - по чл.100
от КСО, тъй като през този период законодателно бил установен друг ред за
увеличаването и преизчисляването на трудовите пенсии, а именно - с по-голяма
тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж. С оглед на
посоченото от 1 юли на 2017г., 2018г. и 2019г. било извършено преизчисляване на
пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на предходната календарна
година, с увеличен процент за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент - за месеците осигурителен стаж. Процентът
нараснал съответно от 1.1 на 1.126 през 2017г., на 1.169 през 2018г. и на 1.2
през 2019г. След преизчисляването на пенсията със съответния по-висок процент
за осигурителния стаж, размерът ѝ подлежал на осъвременяване,
преизчисляване и индексиране съобразно нормативната уредба, която действала от датата
на отпускането на пенсията до преизчисляването ѝ. През
2018г. и 2019г., освен описаното преизчисляване на пенсиите, техният размер към
датата, предхождаща преизчисляването (определен
със старата тежест на осигурителния стаж) подлежал на
увеличение с фиксиран процент 3.8 на сто през 2018г и 5.7 на сто през 2019г.
След съпоставянето на така получените два размера във всяка от двете години, на
пенсионера се определял за получаване по-благоприятния от тях. Всички нови
пенсии се отпускали от началото на 2019г. с тежест на всяка година осигурителен
стаж 1.2 на сто и съответната пропорционална част от този процент - за месеците
осигурителен стаж, а от 25 декември 2021г. - с тежест 1.35 на сто на всяка
година осигурителен стаж без превръщане, както и с тежест 1.2 на сто на всяка
година осигурителен стаж, която надхвърляла реално отработеното време след
превръщане, както и със съответната пропорционална част от тези проценти - за
месеците осигурителен стаж. Доколкото приложената при
преизчисляването на пенсиите, считано от 25.12.2021г., тежест 1.35 на сто за
всяка година осигурителен стаж без превръщане надхвърляла използваните през
предходните години проценти, то след определянето на размера на съответната
пенсия с новата, по-висока тежест на стажа, не можело да се извърши
преизчисляване за периода от 2017г. до 2019г., вкл., с по-нисък процент за
годините и месеците осигурителен стаж. В решението са цитирани и разпоредбите
на § 6, ал.1 и ал.2, от ПЗР на Закона за
бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021г. чл.1 , ал.1
и ал.2 от Постановление № 479 от 30.12.2021г. за обнародване на допълнителен
трансфер по бюджета на ДОО и § 1, ал.1, т.1 и ал.4 от ПЗР на Закона за
прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България,
Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021г. и Закона за
бюджета на Националната здравноосигурителна каса, предвиждащи изплащане на
допълнителни суми към размера на пенсията или сбора от пенсиите заедно с
добавките и компенсациите към тях, като е посочено, че същите са задължителни,
както за пенсионният орган, така и за органа в контролното административно
производство.
Решението е връчено на жалбоподателя с ИД на
11.04.2022г., съответно жалбата до Административен съд Хасково против решението
е подадена чрез административния орган на 26.04.2022г., първия работен ден след
Великденските празници.
За изясняване делото от фактическа страна по искане на
жалбоподателя по делото е допусната, изготвена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, приета без оспорване от страните по делото.
По въпрос 1, експертизата е изчислила пенсията на
жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.12.2021г., ако в
преизчислението са били отразени и съответните увеличения за пенсията в сила от
01.07.2017г., 01.07.2018г. и 01.07.2019г., както следва: с 2.364% считано от
01.07.2017г., с 3.891% считано от 01.07.2018г., и с 5.7% считано от
01.07.2019г., които са и съответниите законови увеличения за този период.
Според вещото лице крайният размер на пенсията при този вариант би бил 447.31
лева (т.е.
разликата би била в посока увеличение с 49.17 лева (447.31 лева
- 398.13 лева.)
По въпрос 2, вещото лице е изчислило размера на пенсията
на жалбоподателя, считано от 25.12.2021г., ако при преизчисляването би било
включено увеличение на пенсията в размер от 3.05% считано от 01.07.2019г.
представляващ разликата между 5.7 % фиксиран процент увеличение на пенсията от
01.07.2019г. и съотношението в променената тежест на осигурителния стаж,
считано от 01.07.2019г. 1.2 към 1.169, за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.
При този вариант на изчисление, според вещото лице, крайният размер на пенсията
би бил 410.29 лева, т.е. разликата би била в посока увеличение с 12.15 лева (410.29 лв. –
398.13 лева).
При така установеното от фактическа страна, от правна
съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в
законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и
правни основания за тяхното издаване.
Не се установява при издаването му да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и конкретни
такива не се твърдят и в жалбата.
При издаване на оспорения акт са съобразени относимите
материалноправни разпоредби.
С последната редакция на чл.70, ал.1 от КСО, в сила от
25.12.2021г., е увеличена тежестта на една година осигурителен стаж във
формулата за определяне на размера на пенсиите, като е прието, че размерът на
пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се
изчислява пенсията, се умножи с процент: по т.1 - от 1,2% на „1,35 за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане“; по т. 2 – „1.2 за
всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ
разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т.1“.
Доходът от който се изчислява размерът на пенсията се
определя, като средномесечният осигурителен доход за страната(определян от
НОИ) за 12 календарни месеца преди месеца
на отпускане на пенсията се умножи с индивидуалният коефициент на лицето –
чл.70, ал.3 от КСО.
Съгласно разпоредбата на § 7е, ал.1 от ПЗР на КСО (нов
– ДВ, бр.77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021г.), отпуснатите с начална дата до
24 декември 2021г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021г. с
процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж
без превръщане. Според § 7е, ал.2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал.1 се
извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което
тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021г. включително.
Наведените от жалбоподателя доводи в насока, че
пенсионният орган е следвало да извърши преизчисляване на пенсията като включи
и увеличенията на пенсията в периода 2017г. до 2019г. включително, не се
споделят от съда. Съображенията за това са следните:
Според чл.100 от КСО, пенсиите, отпуснати до 31
декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на
надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора
от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на
потребителските цени през предходната календарна година.
По силата на § 53, ал.1 от ПЗР от ЗИД на КСО (обн. в ДВ,
бр. 61 от 2015г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2017г.) и на § 7б,
ал.1 от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), през 2017
г., 2018 г. и 2019 г. пенсиите за трудова дейност не подлежат на осъвременяване
по чл.100 от КСО, а нарастването им е законодателно уредено по друг ред - чрез
преизчисляването им с по-голяма тежест на осигурителния стаж. Процентът на
осигурителния стаж нараства от 1,1 на 1,126 през 2017г., на 1,169 през 2018г. и
на 1,2 през 2019г., съответно съгласно чл.11 от Закона за бюджета на ДОО за
2017г. (отм.), чл.11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018г. и §7в, ал.1 от ПЗР на
КСО.
Според текста на §53, ал.2, изр. трето (изм. и доп.
- ДВ, бр. бр.99 от 2017г., в сила от 1.01.2018г. отм., бр.102
от 2018г., в сила от 1.01.2019г.), преизчисленият размер се определя, без да се
променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата
на отпускане на пенсията.
Съгласно § 7б, ал.1-2 (нов – ДВ, бр.102 от 2018г., в
сила от 1.01.2019г.), през 2019г. пенсиите не се осъвременяват по чл.100, размерът
към 30 юни 2019г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018г.,
се увеличава от 1 юли 2019г. с процент 5.7, а според § 7в, ал.1 и 3 (нов – ДВ,
бр.102 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.), пенсиите, отпуснати с начална дата до
31 декември 2018г., се преизчисляват от 1 юли 2019г. с процент 1.2 за всяка
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за
месеците осигурителен стаж, когато преизчисленият размер на пенсията по ал.1 и
размерът на пенсията по § 7б, ал.2 не са равни, пенсията се определя в
по-високия размер.
Следва да се отчете, че от 1 юли на 2018г. и 2019г.
окончателният размер на пенсиите се определя след сравняване на два размера -
на преизчисления размер с оглед по-високия процент осигурителен стаж и на
размера, получен при директното умножаване на размера на пенсията преди
преизчислението (определен по стария по-нисък процент към 30 юни на съответната
година) със съответен коефициент - 3,8 за 2018г. (видно от заключението на
вещото лице 3,8 % е стойност, представляваща размера на увеличение на процента
през 2018г.) и 5,7 за 2019 г., като умножаването с посочените
проценти не е осъвременяване по чл.100 от КСО за 2018г. и 2019г., а е само
начин да се гарантира увеличението на пенсиите през 2018г. и през 2019г. при
преизчисляването им с по-висока тежест на осигурителния стаж - 1,169 (за
2018г.) и 1,2 ( за2019г.) на сто за всяка година осигурителен стаж, и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.
Въз основа на изложеното следва извода, че приложения
при последното преизчисляване на пенсията на жалбоподателя процент от 1. 35 на
сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане, надхвърля използваните
през 2017г. 2018г. и 2019 г. проценти (1.126, 1.169 и 1.2), като определеният
нов размер на пенсията не се преизчислява за периода 2017 - 2019г. с тези
по-ниски проценти, приложими за съответния период, тъй като това ще доведе до
намаляване на определения размер. Фиксираните проценти от 3.8 за 2018 г и 5.7
за 2019 г., също не могат да бъдат приложени към размер определен с по-висока
тежест от 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж.
Вземането предвид на 3,8 % за
2018г. и 5,7 % за 2019г. при преизчисляването на пенсията от 25.12.2021г. не е
допустимо, тъй като тези проценти са предвидени за
гарантирано увеличение на пенсиите през 2018г. и 2019г. при по-високата тежест
на осигурителния стаж. Т.е. увеличенията с тези проценти са били еднократни и
са важали само за съответната година, за която са се отнасяли - съответно 2018г.,
респ. 2019г. Ето защо изчисленията, направени от вещото лице, не могат да се
приложат и се явяват неотносими към приетия от законодателя ред за
преизчисляване. Последният ясно е регламентирал, че с тези проценти се умножава
точно определен размер на пенсията - този към 30 юни на съответната година,
определен с по-ниския процент на осигурителния стаж - 1,169 % за 2018г. и 1,2%
за 2019г., като целта е полученият по този начин размер да се сравни с размера,
изчислен с новия процент на осигурителния стаж. Увеличението с 3,8 % касае само
преизчислението от 01.07.2018г. на пенсии с тежест на осигурителния стаж 1,126,
а с 5,7% - само това от 01.07.2019г. на пенсии с тежест на осигурителния стаж
1,169, поради което тези коефициенти не могат да бъдат прилагани по аналогия
при преизчислението на пенсиите от 25.12.2021г., което както вече се каза, е с
по-висока тежест на осигурителния стаж - 1,35.
Следва да се има предвид, че процентите 1,126 за
2017г., 1,169 за 2018г. и 1,2 за 2019г. по своята същност не представляват
увеличение на пенсията с посочените стойности, а процент, с който се увеличава
процентът за всяка година осигурителен стаж, участващ във формулата за
изчисляване на пенсията. Така например за 2017г. процентът е 1,126, който, като
се увеличи с 3,8% дава новата стойност за 2018г. – 1,169%. Размерът на пенсията
за 2019г. се формира от стойността ѝ с увеличението с 5,7% или с 1,2 %, в
зависимост от това кой е по-благоприятният размер за лицето. С нормата на § 7е,
ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО законодателят увеличава процента на тежест на година
осигурителен стаж, като вече го разграничава като стойност – 1,35% за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и се запазва в размер на 1,2% за
разликата до пълния осигурителен стаж след превръщането към ІІІ категория труд.
В този смисъл, тази увеличена стойност от 1,35% поглъща в себе си всички
предходни увеличения на процента за всяка година осигурителен стаж, респ.
обективно е невъзможно те да бъдат включени, затова с процесното преизчисляване
пенсионният орган не включва предходни преизчисления с по-нисък процент, а е
включил само извършените осъвременявания на пенсията.
Предвид така изложеното, като е отхвърлил жалбата
против Разпореждане № 26221920589/01.01.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково,
административният орган е издал правилно решение, съответно на материалния
закон. В този смисъл, жалбата срещу това решение е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на жалбоподателя не се следва
присъждане на направените по делото разноски. От страна на ответника присъждане
на разноски не са заявени.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Хасково
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Т.
***, против Решение №1012-26-157-1 от 06.04.2022г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №26221920589/01.01.2022г. на
ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание §7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО е преизчислена личната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: