М
О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия Я.И.И., ЕГН **********,
с обвинения за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал.
1, т. 3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“б“ НК и по чл.249, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство съдът прие предявения от пострадалата Л.Т.К. ЕГН **********
граждански иск против подсъдимия И. за сумата от 5738 лева като обезщетение за
причинени имуществени вреди, от които 1038 лева имуществени вреди от
престъплението по чл.196 НК и 4700 лева имуществени вреди от престъплението по
чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно с лихвите върху посочената сума, считано
от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство беше приет и предявеният от З.С.К. с ЕГН **********
граж-дански иск против подсъдимия И. за сумата от 400 лева, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.249, ал.1 НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
По искане на подсъдимия И. и защитника
адв. Д. съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.
Прокурорът поддържа изцяло обвиненията,
повдигнати на подсъдимия с обвинителния акт. Пледира за налагане на следните
наказания: за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 НК- лишаване от свобода за
срок от три години, което съобразно чл.58а, ал.1 НК бъде намалено на две
години; за престъплението по чл.249 НК – лишаване от свобода за срок от шест
години и глоба в размер на 10 000 лева, като на основание чл.58а, ал.1 НК
наказанието лишаване от свобода бъде намалено на четири години; на основание
чл.23 НК да се определи на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода в
размер на четири години, при първо-начален „строг“ режим, към което наказание
да се присъедини наказанието глоба в размер на 10 000 лева.
Гражданският ищец З.К. и повереникът
молят съда да уважи предявените граждански искове в пълен размер. Гражданският
ищец Л.К. заявява, че размерът на предявения от нея гражданския иск може да
бъде намален със стойността на върнатия й телефон.
Защитникът моли съда да определи за
всяко едно от престъпленията наказание лишаване от свобода за срок от три
години, като след кумулирането им на основание чл.23 НК и след редукцията по
чл.58а НК на подсъдимия бъде наложено общо наказание лишаване от свобода за
срок от две години, както и наказание глоба в двукратния размер на изтеглената
сума.
Подсъдимият И. признава фактите,
изложени в обстоятелстве-ната част на обвинителния акт и изразява съжаление за
извършените престъпления. В последната си дума моли за „по-снизходителна
присъда“, за да може по-бързо да излезе от затвора, да напусне пределите на
страната и от чужбина да връща парите на пострадалите.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Я.И.И. е роден на *** ***,
с постоянен адрес:***, ****
В началото на месец юни 2016 г.
подсъдимият Я.И. се преместил да живее от дома на родителите си в жилището на
свидетеля Т.Д.,***. Около 17:30 ч на 14.06.2016 г. подсъдимият се намирал в
ж.к.“Славейков“. Докато вървял към дома на свидетеля Д., подсъдимият забелязал
лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.№ А ***** МВ да спира на ул.“Тракия“, в
близост до ОУ „Антон Страшимиров“ и блокове № ** и № **, успоредно на
поставените контейнери за смет. От предна лява врата на автомобила излязла
свидетелката Л.К., която оставила дамската си чанта на предната дясна седалка,
заключила превозното средство и се отправила към намиращата се наблизо детска
градина- ЦДГ“Звънче“, за да прибере внучето си оттам. Подсъдимият веднага се
насочил към автомобила. Той решил да се възползва от отсъствието на
свидетелката и от естественото прикритие, което създавали разположените между
автомобила и пешеходния тротоар контейнери за смет, за да отнеме дамската
чанта. За целта подсъдимият застанал между контейнерите и автомобила и с
неустановен предмет счупил стъклото на предната му дясна врата. През получения
отвор И. успял да вземе чантата, след което отишъл в дома на свидетеля Д.. По
това време в жилището на свидетеля се намирала само приятелката на Д.-
свидетелката М.Г.. С влизането си в жилището подсъдимият проверил съдържанието
на чантата и установил, че в нея има диоптрични очила, мобилен телефон „Леново
А-536“, портфейл, съдържащ лични документи на свидетелката Л.К., парична сума в
размер на 540 лева, дебитна карта № ****, издадена от банка „Сибанк“ ЕАД на Л.К.,
дебитна карта № *****, издадена от същата банка на З.К. (съпруг на Л.К.) и
пликове с написани на тях ПИН-кодове на дебитните карти. Подсъдимият И. хвърлил
банкнотите от портфейла на масата в хола, но после ги прибрал у себе си. След
това подсъдимият взел двете дебитни карти и пликовете с ПИН кодовете, оставил
чантата на масата и казал на свидетелката Г. да тръгва с него. Свидетелката не
разбрала къде ще ходят, но въпреки това последвала подсъдимия.
Придружаван от свидетелката Г.,
подсъдимият се отправил към банкомат – АТМ устройство № ***** на банка „ЦКБ“АД,
находящо се в ж.к.“Славейков“ бл.***, в близост до магазин „Била“. Докато
вървели по пътя, Я.И. разказал на свидетелката откъде и как е отнел дамската
чанта.
Достигайки до банкомата, подсъдимият
извадил от джоба си дебитната карта с № **** с титуляр Л.К. и плика с ПИН кода.
В 17:45 ч, 17:46 ч и 17:47 ч, чрез поставяне на картата в банкомата и въвеждане
на ПИН кода, Я.И. извършил три транзакции на стойност съответно: 300 лева, 100
лева и 400 лева. Подсъдимият установил, че сумата по банковата сметка на К. е
голяма и затова решил по най-бързия начин да продължи с неправомерните
транзакции.
Съпътстван от свидетелката Г.,
подсъдимият се придвижил до друг банкомат – АТМ устройство № ****, собственост
на „Райфайзенбанк“ ЕАД, находящо се в близкия блок № **** в ж.к.“Славейков“.
Използвайки същата банкова карта и съответния ПИН код, в 17:49ч подсъдимият
успял еднократно да изтегли сумата от 400 лева.
Веднага след това подсъдимият и
свидетелката Г. се отправили към спортна зала „Младост“ в ж.к.“Славейков“, на
която имало поставен банкомат – АТМ устройство № **** на банка „Инвестбанк“. Там
подсъдимият И. използвал четири пъти дебитна карта с № **** с титуляр Л.К.,
като поставял картата в банкомата, въвеждал ПИН кода и размера на исканата
сума. По този начин подсъдимият изтеглил четири пъти по 400 лева или общо 1600
лева, като транзакциите били осъществени в 17:54 ч, 17:55 ч, 17:57 ч и 17:58 ч.
След това подсъдимият И. решил да използва и другата дебитна карта с № *****,
издадена от „Сибанк“ ЕАД на свидетеля З.К.. Поставяйки картата в банкомата и въвеждайки
изписания на другия плик ПИН код, в 18:01 ч подсъдимият успял да изтегли 400
лева.
Непосредствено след това подсъдимият И.,
съпровождан от свидетелката Г., се отправил към друг банкомат- АТМ устройство №
РВ ***** на Пощенска банка, находящо се в ж.к.“Изгрев“, в близост до бившия
магазин „Пикадили“. Четири пъти подсъдимият поставял в този банкомат дебитна
карта с № ***** с титуляр Л.К. и въвеждайки ПИН кода, успял първия път да
изтегли сумата от 400 лева, а следващите три пъти – по 500 лева. Транзакциите
били извършени в 18:12 ч, 18:13 ч, 18:18 ч и 18:20 ч.
Следващите опити на подсъдимия да
изтегли пари чрез дебитните карти на Л.К.
и З.К. се оказали неуспешни, тъй като устройството последователно задържало и
двете карти. Изтеглените суми от банковата сметка на свидетелката К. възлизали
общо на 4700 лева, а парите от сметката на съпруга й – 400 лева.
След като вече нямал възможност да
тегли пари с отнетите банкови карти, подсъдимият, придружаван от М.Г., отишъл в
казино „Елит“, находящо се в ж.к.“Зорница“. Там той започнал да залага суми на
игралните автомати, като по този начин изразходвал част от отнетите и от
изтеглените парични средства. След известно време подсъдимият и свидетелката
напуснали казиното, като същата вечер подсъдимият посетил няколко казина,
находящи се в централната градска част на Бургас, в които изразходвал и
останалата част от отнетите и от изтеглените парични средства.
Няколко дена по-късно подсъдимият И.
продал отнетия мобилен телефон „Леново А-536“ на свидетелката Ш. срещу сумата
от 100 лева, а дамската чанта с останалите в нея вещи изхвърлил.
След разкриването на подсъдимия,
свидетелката Ш. доброволно предала на органите на полицията мобилния телефон,
който бил върнат срещу разписка на пострадалата Л.К..
Отнетата дамска чанта била на стойност
80 лева, а съдържащите се в нея вещи имали следните стойности: портфейл - 9
лева, диоптрични очила - 200 лева, мобилен телефон - 209 лева и парична сума в
размер на 540 лева. Общата стойност на отнетите вещи възлизала на 1038 лева.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимия, които се потвърждават от целия събран на досъдебното производство
доказателствен материал: показания на свидетелите Л.К., М.Г., Г.Ш., М.К.-К.,
протоколи за доброволно предаване (л.16, л.17 и л.146), заключения на
извършените оценъчна експертиза (л.101-102) и технически експертизи (л.21-26,
л.144), писмо изх.№ 11106/24.11.2016 г. на „Сибанк“ ЕАД (л.149), писмо с
приложена към него разпечатка от работния журнал на ЦКБ-клон Бургас (л.152-154),
разписка (л.196).
След отнемането на чуждите вещи
подсъдимият разказал на свидетелката М.Г. по какъв начин придобил тези вещи –
като „строшил прозореца на някаква кола, която се намирала до бл. 20“ (цит.
показания на Г. - л.11). В тази им част показанията на свиде-телката напълно
съответстват на показанията на пострадалата Л.К., която посочва същия начин на
извършване на престъпното посегателство – чрез счупване на стъклото на предна
дясна врата на автомобила (л.76, гърба). Показанията на двете свидетелки се
подкрепят от веществените доказателства – 2 броя снимки на лекия автомобил,
които отразяват информация относно начина на отнемане на дамската чанта на Л.К.
(л.145). Снимките са заснети с мобилния телефон на свиде-телката М.К.-К., като
видно от протокол № 406 от 23.11.2016 г. за извършена техническа експертиза,
няма признаци за мани-пулация на снимките (л.144).
На следващо място, на 20.06.2016 г.
експерт по охранителната дейност при „Инвестбанк“ ЕАД предал на полицейските
органи 1 брой DVD-R диск Verbatim със саморъчен
надпис „АТМ - Инвестбанк сп.з. Младост 14.06.2016“ (протокол за доброволно
предаване-л.16). Назначе-ната за изследване на това веществено доказателство
техническа експертиза установява, че няма признаци на манипулация на
видеозаписа от охранителните камери, съдържащ се на оптичния диск. Според
вещото лице Н.П. заснетото лице на кадър № 4 с голяма вероятност е Я.И.И., ЕГН **********,
поради прилика в профила на лицето, формата на ушите, носа и бръчките на лицето
(л.24-27). Приетата от вещото лице „голяма вероятност“ прераства в твърда
убеденост, предвид свидетелските показания на М.Г.. В показанията си Г. посочва
поредността и местонахождението на банкоматите, от които подсъдимият И.
неправомерно теглил парични суми. Нейните твърдения изцяло кореспондират на
данните, съдържащи се в писмо изх.№ 11106/24.11.2016 г. на „Сибанк“ ЕАД относно
транзакциите, извършени с дебитните карти на Л. и З. К. и адресите на
терминалите (л.149-150).
С оглед на изложените съображения, съдът
прие, че обвинението срещу подсъдимия И. е безспорно доказано от фактическа
страна и затова го призна за виновен.
При условията на реална съвкупност
подсъдимият Я.И. е осъществил съставите на две престъпления - по чл.196, ал.1,
т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ НК и по
чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
На 14.06.2016 г. в гр.Бургас подсъдимият
отнел чужди движими вещи на обща стойност 1038 лева от владението на Л.К., без
нейното съгласие. За да извърши посегателството, подсъдимият разрушил преграда,
здраво направена за защита на имот-счупил стъклото на предна дясна врата на
автомобила, ползван от пострадалата. Деянието е осъществено с типичен пряк
умисъл (тъй като И. целенасочено се е стремял да постигне вредоносния резултат,
имайки ясни представи за всички признаци от обективната страна на деянието) и с
намерението на подсъдимия да присвои противозаконно чуждите вещи. Последното
ясно се илюстрира от извършените от подсъдимия разпоредителни действия с
отнетите вещи като със свои, при това непосредствено след отнемането им от
владението на пострадалата.
Осъществената от Я.И. кражба
представлява опасен рецидив. Видно от приложената справка за съдимост (л.73-74
от ДП), с одобрено на 11.06.2008 г. споразумение по н.о.х.д.№ 1479/2008 г. на
БРС подсъдимият е осъден за извършено на 13.03.2008 г. престъпление по чл.198,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК на лишаване от свобода за срок от три години,
чието изпълнение било отложено на основание чл.66 НК за срок от пет години. В
този изпитателен срок, в периода 15-21.04.2010 г. подсъдимият извършил
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 НК, за което бил осъден с влязла в сила
на 5.05.2011 г. присъда по н.о.х.д.№ 72/2010г. на Районен съд-Царево на шест
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. Със същата
присъда, на основание чл.68, ал.1 НК било приведено в изпълнение наказанието лишаване
от свобода за срок от три години, наложено на подсъдимия по н.о.х.д.№ 1479/
2008 г. на БРС. Двете наказания лишаване от свобода били изтърпени за времето
от 13.06.2011 г. до 5.01.2014 г. и от 5.01.2014 г. до 13.06.2014 г. (л.130 от
ДП). От момента на изтърпяване на всяко едно от наказанията до извършването на
престъплението, предмет на настоящото дело не е изтекъл предвидения в чл.30,
ал.1 НК петгодишен срок, изключващ приложението на чл.29 НК. Затова посочените
две осъждания определят настоящото деяние като осъществено при условията на
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ НК.
Настоящият съдебен състав намира, че в
случая кражбата представлява опасен рецидив и по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ НК, предвид осъждането на подсъдимия по н.о.х.д.№ 1479/2008 г. на БРС за тежко
умишлено престъпление (чл.198 НК) на лишаване от свобода за повече от една
година, което И. изтърпял ефективно. Поради липсата на такова обвинение, съдът
квалифицира извършената от подсъдимия кражба по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ НК.
На следващо място, подсъдимият И. е
осъществил състава на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. На
14.06.2016 г. в гр.Бургас, с 12 отделни деяния подсъдимият използвал дебитна
карта № ***** на името на Л.Т.К. и с друго деяние – дебитна карта № ***** на
името на З.С.К.. Двете карти, издадени от „Сибанк“ ЕАД, представляват платежни
инструменти по чл.93, т.24 НК. Подсъдимият извършил общо тринадесет транзакции
с дебитните карти, без съгласието на титулярите, като неправомерно изтеглените
суми били с общ размер от 5100 лева (4700 лева с картата на Л.К. и 400 лева с
картата на З.К.). Отделните деяния били извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което е
налице продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК. От субективна страна
престъплението е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си, тъй като е имал недвусмислени представи, че използва
откраднати от него дебитни карти, при което очевидно няма как да е получил
съгласието на титулярите за употребата на тези карти. Наред с това подсъдимият
е предвиждал вредоносните последици и съзнателно се е стремял към настъпването
им.
Извършените от подсъдимия две
престъпления се намират в съотношение на съвкупност, но чл.23, ал.1 НК не е
част от правната квалификация на деянията, както е приел прокурорът в обвинителния
акт. При съвкупност наказанията за отделните престъпления се кумулират, като в
чл.23 НК се съдържат правилата за определяне на общото наказание.
При определяне вида и размера на
наложените наказания съдът съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
извършената кражба е висока. В случая правят впечатление конкретните
обстоятелства за време и място на осъществяване на престъпното посегателство –
в светлата част на денонощието, на твърде оживена улица, с непрекъснато
движение на превозни средства и пешеходци. При тези обстоятелства, дори и при
използване на контейнерите за смет като някакво прикритие, опасността
действията на подсъдимия да бъдат забелязани е изключително голяма. Въпреки
това подсъдимият е действал дръзко и безцеремонно, което сочи на неотклонима
престъпна воля. Наред с това, стойността на предмета на кражбата не е нисък.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете връщането на една от отнетите вещи
(мобилен телефон на стойност 209 лева) на пострадалата.
Висока е и обществената опасност на
престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. В рамките само на тридесет и
пет минути подсъдимият е осъществил тринадесет успешни транзакции с
откраднатите от него дебитни карти. Броят на отделните деяния далеч надхвърля
необходимите за квалифициране на престъплението като продължавано по чл.26,
ал.1 НК, а неправомерно изтеглените суми се равняват на повече от 12 минимални
работни заплати за страната.
Степента на обществена опасност на дееца
също е висока. Подсъди-мият И. е осъждан два пъти за тежки умишлени
престъпления (по н.о.х.д.№ 1479/2008 г. и н.о.х.д.№ 72/2010 г., за предишните
осъждания е реабилитиран), като изтърпените наказания лишаване от свобода
очевидно не са имали положителен ефект относно превъзпитанието му. Тези
осъждания не могат да бъдат съобразени при индивидуализацията на наказанието за
извършената квалифицирана кражба, предвид разпоредбата на чл.56 НК, но при
определяне на наказанието за престъплението по чл.249 НК съдът ги отчете като
отегчаващо обстоятелство. Съдът отчете и изключителната упоритост на подсъдимия,
проявена при осъществяване на престъплението по чл.249 НК. Ползването на
платежните инструменти и тегленето на сумите е било преустановено не по волята
на Я.И., а поради блокирането на дебитните карти от пострадалите, като
единствено тази им реакция е предотвратила настъпването на по-големи щети за
тях.
Смекчаващо обстоятелство е изразеното от
дееца съжаление за извършените престъпления. Изтъкнатото от него обстоятелство,
че има болни родители и непълнолетна
дъщеря, не може да бъде третирано като някакво съществено смекчаващо
обстоятелство. Даването на всички откраднати и неправомерно изтеглени суми за
хазартни игри, несъмнено не е проява на особена загриженост към близките му.
Преценявайки посочените по-горе
обстоятелства, съдът прие, че адекватно на тежестта на извършеното и личността
на подсъдимия се явява наказание лишаване от свобода за срок от четири години
за престъпле-нието по чл.196, ал.1, т.2 НК, а за престъплението по чл.249, ал.1
вр. чл.26, ал.1 НК – лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер
на 5100 лева, на колкото възлиза общо получената сума. С оглед реда на
проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, съдът на
основание чл.58а, ал.1 НК намали така определените наказания лишаване от
свобода с една трета, а именно от четири години на две години и осем месеца за
първото престъпление и от пет години на три години и четири месеца за второто
престъпление.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът наложи
на подсъдимия И. общо наказание в размер на по-тежкото от определените му
наказания за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от три
години и четири месеца. Този размер, с оглед неговата продължителност, съдът
счете за достатъчен за постигане на посочените в чл.36 НК цели на наказанието,
поради което не приложи разпоредбата на чл.24 НК. На основание чл.23, ал.3 НК
съдът присъедини към наложеното общо наказание лишаване от свобода наказанието
глоба в размер на 5100 лева.
Предвид обстоятелството, че от
изтърпяването на предходно наложеното наказание лишаване от свобода (13.06.2014
г.) не са изтекли повече от пет години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното
общо наказание лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 4.07.2016 г. до
привеждане на присъдата в изпълнение.
Относно гражданските претенции съдът
намира същите за доказани по своето правно основание – чл.45 ЗЗД. В резултат на
виновното и противоправно поведение на подсъдимия пострадалите Л. и З. К. са
претърпели имуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с извършените
престъпления.
По делото е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият Я.И. е отнел от владението на Л.К. нейни лични движими
вещи на обща стойност 1038 лева. Видно от приложената по делото разписка (л.196
от ДП), на 31.01.2017 г. една от вещите, предмет на кражбата – мобилен телефон
„Леново А536“ на стойност 209 лева бил върнат на ищцата, при което тя не
направила бележки или възражения относно състоянието на предадената й вещ.
Посоченото обстоятелство налага извод, че обезщетението което се дължи на
ищцата за реално причинените й от кражбата вреди следва да бъде в размер на 829
лева. Относно другата й претенция – за сумата от 4700 лева, то по делото е
доказано по категоричен начин, че именно това е била общата сума, получена при
извършените от подсъдимия 12 броя транзакции с дебитната карта на името на К.,
без нейното съгласие. Затова съдът уважи гражданския иск в размер на 5529 лева,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, като в останалата част до предявения размер от 5738 лева отхвърли
иска.
Претенцията за имуществени вреди на З.К.
в размер на 400 лева съдът уважи изцяло, тъй като безспорно това е била сумата,
която подсъдимият неправомерно е получил, използвайки дебитната карта на ищеца.
Посочената сума подсъдимият бе осъден да заплати, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 14.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
Накрая, съдът
се произнесе по въпросите относно веществените доказателства, както и относно
направените по делото разноски, които на основание чл.189, ал.3 НПК следва да
бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: