Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито
съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА С.
като
разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 8215 по описа на СГС за 2013 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С молба от 25.03.2021 г.
ищецът е поискал да се постанови допълнително решение, с което на основание чл.
34 ЗЗД да се осъди ответникът да върне на ищеца процесния
недвижим имот, получен въз основа на признатия с решението за нищожен договор
за продажба поради привидност на същия. Твърди, че с исковата молба е релевирано искане за връщане на владението на основание чл.
108 ЗС. Съгласно разясненията, дадени в т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, когато ищецът основава
искането си за връщане на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира
не на основание чл. 108 ЗС, а на основание чл. 34 или чл. 55 ЗЗД като последица
от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на договора. Позовава
се и на решение № 271 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1577/2010 г. на III Г.О., както и решение №
1012/25.03.1959 г. по гр.д. № 539/1959 г. на I Г.О. на ВС.
С молба-становище от
22.04.2021 г. ответникът оспорва искането за постановяване на допълнително
решение по делото. Счита, че искането е недопустимо, тъй като е направено
несвоевременно, евентуално е и неоснователно. Посочва, че претенцията в
исковата молба по чл. 108 ЗС е не срещу него, а срещу втория ответник. Твърди,
че е налице многобройна съдебна практика, в която е прието, че разпоредбата на
чл. 34 ЗЗД провъзгласява единствено правото на всяка от страните да получи
реституция на даденото. Същото обаче следва да бъде заявено по надлежен
процесуален ред и не следва автоматично или служебно, по почин на съда.
Посочва, че дори да беше допустимо предявяването на иск по чл. 34 ЗЗД по
начина, обективиран в молбата на ищеца, то в
настоящия случай процесният имот не може да бъде
върнат от ответника, тъй като не е в негово владение.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от молителя доводи, намира следното:
Молбата за допълване на решението е подадена в срока,
предвиден в разпоредбата на чл. 250 ГПК, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
Решението е непълно, когато с него
липсва формирана воля на съда по целия спорен предмет. В конкретния случай
съдът е изложил мотиви по целия спорен предмет и се е произнесъл с решението по
целия спорен предмет. Видно е от твърденията в исковата молба и заявения петитум, че иск по чл. 108 ЗС е предявен само срещу втория
ответник „Л.Б.Ц.“ ЕООД, спрямо когото производството е прекратено. От страна на
ищеца не е заявено искане за връщане на процесната
вещ на основание нищожен договор, поради което постановката на т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по
т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е неприложима. В мотивите на цитираното
тълкувателно решение, т. 2А е прието, че когато ищецът основава искането си
за връщане на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор,
постановяването на установителен диспозитив
на решението не е необходимо, тъй като в тези случаи връщането на дадената в
изпълнение на договора вещ се претендира не на основание чл. 108 ЗС, а на
основание чл. 34 или чл. 55 ЗЗД като последица от уважаването на иска за
нищожност, унищожаване или разваляне на договора. В случая обаче ищецът не
заявява т. искане, поради което съдът не дължи произнасяне без да е надлежно
сезиран.
Съдът намира, че
е неотносима към настоящия спор и цитираната в
молбата за допълване практика, доколкото същата касае хипотеза на двустранна реституция
между страните по спора, каквато в случая не е налице.
Предвид изложеното и доколкото съдът
се е произнесъл по цялото искане на ищеца, то следва да се приеме, че не са
налице основания за допълване на постановеното решение. Ето защо искането, заявено
по реда на чл. 250 ГПК от ищеца следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „ВИК И.“
ЕООД /в несъстоятелност/, направено с молба от 25.03.2021 г. за допълване на
постановеното решение от 04.03.2021 г. по т.д. № 8215/2013 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: