Р Е
Ш Е Н
И Е № 260046
19.04.2022 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети
граждански състав
на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №689 по описа за 2021г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от А.И. О. с ЕГН:********** ***, против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Ваучер” №87, представляван от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов, иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането КЗ/ вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
На 09.07.2019г. ищцата и съпругът й пътували от с.Широка поляна до
гр.Кърджали. Около 11,45ч. се качили на автомобила „******“ с рег.№********,
собственост на бащата на ищцата, сложили си предпазните колани и потеглили.
Автомобила управлявал съпругът на ищцата. След като преминали кръстовището,
образувано от пътя гр.Хасково-гр.Кърджали и с.Широка поляна-с.Николово, завили
наляво и се установили в дясната лента за по посока гр.Хасково-гр.Кърджали.
Продължили движението си, когато последвало удар в задната част на автомобила.
В резултат на удара главата на ищцата се изтласкала силно назад, а тялото
продължило да се движи напред. Слизайки от автомобила почувствала главоболие,
замайване, загуба на равновесие, болка в корема, гърба и кръста. Видяла, че са
блъснати от автомобил „******“ с рег.№********. ПТП-то било посетено от
служител на сектор ПП при ОД на МВР-Хасково, който установил, че вина за
станалото ПТП има водача на движещия се зад автомобила на ищцата автомобил,
който ги блъснал. Твърди, че водачът на този автомобил предприел неправилна
маневра „изпреварване“ при наличието на пътен знак „В-24“ и непрекъсната
маркировка на пътното платно и така виновно причинил ПТП. На виновния водач бил
съставен АУАН от 09.07.2019г., а за станалото ПТП бил съставен констативен
протокол от същата дата. Впоследствие спрямо виновния водач било издадено и
наказателно постановление от 03.01.2020г., с което на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.1, 2 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. Наказателното
постановление било връчено на 01.04.2020г. и влязло в законна сила на
09.04.2020г.
В резултат на настъпилото ПТП по вина на водача на горепосоченото МПС
ищцата получила изброените увреждания, което наложило на 09.07.2019г. да
постъпи на лечение в МБАЛ-Хасково АД, в неврохирургично
отделение, с диагноза „Травма на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб“. На 12.07.2019г. била изписана от болницата. След
изписването се явила на два контролни прегледа и въпреки проведеното й лечение
не успяла да се възстанови напълно. Продължавала да изпитва болки в кръста и
корема. Болките в корема й се засилили, което наложило на 07.08.2020г. да
постъпи на лечение в клиника за хирургия „Каспела“-Пловдив,
като на 10.08.2020г. била изписана с диагноза „Чревни сраствания /бридове/ с непроходимост“. Счита, че породилите се
усложнения вследствие на увреждането й при описаното ПТП наложили лечението й в
тази клиника. Водачът на л.а. „*********“ с рег.№********* управлявал същия при
наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
между ЗД „Бул Инс“ АД и „Експрес Мъглиж“ ООД. По този
повод в установения от закона срок ищцата подала до застрахователното дружество
писмено уведомление, за да й бъде изплатено обезщетение за причинените
неимуществени и имуществени вреди. Ответникът завел щета, след което ищцата
получила отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Впоследствие
застрахователят предложил на ищцата проектоспоразумение,
по силата на което се съгласява да й заплати сума от 1017,40лв., представляваща
размера на обезщетението за всички претърпени от нея имуществени и
неимуществени вреди, без лихви, в качеството й на пострадала от настъпилото
ПТП. Тъй като при определяне на размера на обезщетението ответното дружество не
било взело предвид настъпилите за ищцата негативни последици от инцидента в
личен, социален и психологически аспект, тя не се съгласила и не подписала проектоспоразумението за така предложения й размер.
В резултат на гореописаните телесни увреждания, които били пряка и
непосредствена последица от претърпяното от нея ПТП на 09.07.2019г., търпяла
болки и страдания, неимуществени вреди, които оценявала на 6000лв.
Твърди, че от гореизложеното се установява наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия
причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна налице
били кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ал.1 от ЗЗД – извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което настъпили в причинно
следствена връзка вреди за пострадалия от посочения вид и в претендирания
размер.
Предвид изложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания, получени от нанесените й телесни увреждания при
претърпяното от нея ПТП на 09.07.2019г. в размер на 6000лв., ведно със
законната лихва за периода от 09.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието
на осъществен деликтен фактически състав по отношение
на всеки от неговите елементи, в това число противоправност
и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че е налице случайно събитие
/чл.15 от НК/. При липса на акт по чл.300 от ГПК твърденията на ищцата за
търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежали на пълно и главно
доказване. Твърди наличието на съпричиняване на
вредите. Оспорва твърденията на ищцата в резултат на процесното
ПТП да е претърпяла визираните в исковата молба телесни повреди по вид и
степен. Оспорва същите да са резултат на реализираното ПТП. Оспорва
твърденията, че евентуално получените вследствие на ПТП увреждания са довели до
продължителни болки и страдания. Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни
страдания на ищцата и в случай, че се установят такива счита, че са резултат от
лабилна психика и предходната й обремененост. Оспорва
предявения иск и по размер, като твърди, че претендираната
сума от 6000лв. е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика
на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на
справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва за
забава.
Предвид
гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата
претенция като изцяло неоснователна и недоказана, евентуално да се намали
размера на претендираното обезщетение, с оглед
възраженията. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното :
В констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
на 09.07.2019г. от К. Й. В. е визирано станалото произшествие, при което е
пострадала А.И. О. – натъртено в областта на лявото рамо и гръбначния стълб без
опасност за живота. На същата дата ищцата А.И. О. постъпва в Неврохирургия при
МБАЛ-Хасково АД, с оплаквания от болки в кръста и корема след претърпяно ПТП. В
епикризата е отразено, че ищцата е изписана от
Неврохирургия на 12.07.2019г. с подобрение, намалял болков
синдром, без поява на отпадна неврологична симптоматика. На 15.07.2019г.
съдебния лекар издава съдебно медицинско удостоверение, в което отразява, че
след запознаване с медицинската документация, предоставена от ищцата,
установява травма на нервните коренчета на поясно
кръстния отдел на гръбнака. По делото е приложена също така епикриза
от клиника по хирургия „Каспела“, гр.Пловдив, в която
е отразено, че ищцата е приета за лечение на 07.08.2020г. със силни болки в
корема, придружени с гадене и повръщане, обща слабост, безапетитие, балонирал корем, няма дефекация,
не пуска газове. В епикризата е отразено, че след
започване на консервативно лечение състоянието на болната се подобрява, няма
настъпили усложнения, поради което на 10.08.2020г. е изписана с подобрение.
С писмо от 08.10.2019г. относно претенцията за изплащане
на застрахователно обезщетение по повод претърпени от ищцата вреди вследствие
настъпило на 09.07.2019г. ПТП, застрахователят я уведомява, че няма основание
да удовлетвори претенцията й, по която е заведена щета №**********, тъй като с
представените от пострадалата документи не били ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования в ЗД „Бул Инс“
АД водач за настъпване на ПТП, което било абсолютна предпоставка за изплащане
на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Писмо с напълно същото
съдържание е изпратено от застрахователното дружество до ищцата и на
07.02.2020г. По ел.поща на 05.02.2021г. застрахователят изпраща до ищцата проектоспоразумение по същата претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение.
В писмо от 26.01.2021г. ОД на МВР-Хасково уведомява
ищцата, че във връзка с настъпилото на 09.07.2019г. ПТП е взето административно
отношение от служител на сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково, като е съставен АУАН на
виновния водач и спрямо същия е издадено НП, с което му е наложена глоба. НП
било връчено на 01.04.2020г. и влязло в законна сила на 09.04.2020г. В писмото
се сочи още, че на 09.07.2019г. в 12ч. на разклона за с.Широка поляна,
общ.Хасково, настъпило ПТП между л.а. „*****“ с рег.№*******и л.а.“*********“ с
рег.№********, като и двата автомобила се движили в посока гр.Кърджали. Водачът
на л.а. „*********“ с рег.№******* предприема неправилна маневра „изпреварване“
при наличие на пътен знак „В-24“ и непрекъсната маркировка на пътното платно,
поради което удря завиващия наляво в посока с.Широка поляна л.а.“*******“ с
рег.№*****. Като доказателство по делото е представено и самото наказателно
постановление, издадено на 03.01.2020г. въз основа на АУАН, като на И. Т. Т. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. за извършено
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. На самото наказателно постановление е отразено,
че е връчено на 01.04.2020г. и е влязло в сила на 09.04.2020г.
От показанията на
свидетеля И. О. О. се установява, че е баща на ищцата. Твърди, че на
09.07.2020г. идвал с мотор от с.Николово в посока с.Широка поляна, връщал се от
работа, когато на разклона за тези две села видял своя зет, на който бил дал
колата си. Отишъл до колата и видял и дъщеря си, която била в безсъзнание,
седяла на криво. Когато дошла линейката А. била в безсъзнание, не реагирала при
опит да я заговорят. Седалката откъм нея била счупена и тя била влязла между
седалките. Случая станал на разклона, като се прибирали дъщеря му и зет му в
с.Широка поляна от гр.Хасково. Свидетелят твърди, че имало спрели отзад 4-5
коли. Водачът на другата кола го нямало и самата кола я нямало. Бил на
разстояние около половин километър нагоре, защото не могъл да спре, предното му
едно колело го нямало. Св.О. твърди, че след катастрофата А. не била на себе
си, страхувала се, доскоро не се качвала на колата, уплашена била от случая. Тя
имала оплаквания в областта на кръста, от лявата страна, на една страна стояла,
не можела да се вдигне, ръката и кръста я болели. След случая имала също
проблеми с корема. След това ходила и на психиатър, защото не била добре, била
изплашена и сега била така, плашела се като се качи в колата. Свидетелят
твърди, че дъщеря му след случая имала безсъние, болки и все още имала болки в
кръста и корема. Все се оплаквала от болки в лявата ръка, в областта на рамото.
Според него, ищцата в момента не се е възстановила от случая.
От показанията на свидетеля О. Н. М. се установява, че се
намира във фактическо съжителство с ищцата и именно той управлявал автомобила
на 09.07.2019г., когато И.Т. ги ударил с неговия автомобил, докато те завивали
вече към с.Широка поляна. Св.М. твърди, че подал мигач, погледнал в огледалото
назад, нямало нищо, било чисто, вече бил завил и видял само пушек. Свидетелят
усетил удара, който ги обърнал в посока гр.Кърджали. А. не била на себе си. И.Т.
му казал, че не е пуснал мигач, но другите хора, които били спрели зад св.М.,
казали, че е пуснал. Полицаите питали И.Т. дали не е видял мигача, с колко
километра е карал и не е ли видял ограничението на скоростта там. Свидетелят
твърди, че след удара той бил в съзнание, но А. била в безсъзнание. Бащата на А.
бил наблизо, като ги видял веднага дошъл, заварил в момента, когато А. била в
колата, свалили я след като дошла вече линейката. След удара се държала за
корема и за врата, там имала болки. Линейката я откарала в гр.Хасково. След
престоя в болницата й излязъл диабет. След катастрофата не била добре
психически, било я страх, не искала да се качва на кола, събуждала се през
нощта, не можела да спи. И до ден днешен се оплаквала от болки в кръста и
корема и досега се страхувала. Непосредствено преди удара св.М. карал с
40-50км/ч., правел ляв завой. Колата, която ги ударила се движила зад тях, но
не непосредствено. Зад тях имало други коли, но колата, която ги ударила,
изпреварила други четири коли и ги ударила. Те завивали наляво в момента, в
който колата ги ударила, изпреварвайки колите, които се движат зад тях.
Свидетелят И. Т. Т. твърди, че не си спомня при
управлението на МПС „******“ да е участвал в ПТП или друго събитие на разклона
за с.Широка поляна. След което заявява, че ПТП-то се случило на разклона,
всичко било нормално. Св.Т. не си спомнял какви са били атмосферните условия по
време на ПТП. Според свидетеля, маркировката там е подвеждаща, тъй като
маркировката за тези, които завиват наляво била прекъсната, но нямало отделено
за завиване на ляво и на дясно и това бил подвеждащият момент. Имало
кръстовище, което в далечината не се виждало. Свидетелят не си спомнял момента
как бил, станало бързо, не можел да определи дали МПС-то пред него е подало
сигнал или не. Това било подвеждащото там, че самото кръстовище реално не било
кръстовище. Св.Т. твърди, че бил в далечината и понеже имал голяма видимост и
линията се виждала непрекъсната, той тръгнал да изпреварва и това било
проблемът.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на
страните съдът назначи и изслуша съдебно-психологическа експертиза, съдебна автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, чиито заключения приема като компетентно
и обективно дадени.
Автотехническата експертиза описва
подробно механизма на настъпилото ПТП на 09.07.2019г. В заключението на автотехническата експертиза се сочи, че в л.а. „******“ от
2005г. за водача и пътниците са монтирани обезопасителни
колани с пиропатрони : два за предните две седалки и
три за задните седалки. Така също имало вградени защитни въздушни възглавници
за предните две седалки – челни и странични и за задните. Вещото лице твърди,
че коланът е средство за пасивна защита и целта му е да удържи водача и
пътниците на мястото им при рязко спиране и при ПТП. Коланът пречел на тялото
да се измести по инерция в посока срещу удара и да се удари в купето или
панорамното стъкло при челен удар. Според експерта, предпазните колани
намаляват риска от травми до 2,5 пъти при фронтален, челен удар, като и до 1,8
пъти при страничен удар, а при преобръщане до 5 пъти.
От своя страна съдебният лекар описва подробно нанесените
на ищцата увреждания вследствие на настъпилото ПТП. Според заключението на съдебно медицинската
експертиза, ищцата получила травма на нервните коренчета на поясно
кръстния отдел на гръбнака. В
своето заключение д-р Е. твърди, че няма обективни данни, които да сочат категорично дали
ищцата е била с предпазен колан. В резултат на удар в задната част на
автомобила и вследствие на възникнали инерционни сили тялото на ищцата се
придвижва рязко назад и нагоре, притискайки се в облегалката на седалката.
Вещото лице обяснява, че в тази фаза гръбнакът рязко се извива, образувайки
дъга изпъкнала напред. Следвала втората фаза, при която тялото се прегъва
напред и ведно с него се прегъва и гръбнакът, образувайки дъга изпъкнала назад.
При тези внезапни и прекомерни извивания на гръбнака се травмирали коренчетата
на нервните снопчета, двигателни и сетивни, които излизат от гръбначния мозък между дъгите на
гръбначните прешлени. Тази травма на коренчетата пораждала чувството на болка и
уплътняване на мускулатурата по цялото протежение на гръбнака. Болката и
уплътняването на мускулатурата водели до затруднение в движението на снагата.
Същевременно вещото лице сочи, че наличието или липсата на поставен предпазен
колан няма отношение към гореописания механизъм на травмата. Според д-р Е.,
дори ищцата да е била с поставен предпазен колан, пак би претърпяла същите
увреждания. Относно съпътстващите заболявания, вещото лице сочи, че ищцата е с
наднормено тегло, но това няма отношение към получаване на травмата. Също така
в експертизата се твърди, че болките и оплакванията на ищцата не са свързани с
придружаващо заболяване. Д-р Е. е категоричен, че страданието от м.август
2020г. по повод на което е лекувана ищцата в УМБАЛ „Каспела“
няма отношение към травмата от процесното ПТП. Според
вещото лице, няма установен срок за отзвучаване на оплакванията, породени от
травма на коренчетата на гръбначно мозъчните нерви. Вероятно оплакванията от
болки продължили не по-малко от един-два месеца.
В заключението на съдебно-психологичната експертиза се
сочи, че настъпилото на 09.07.2019г. ПТП се е отразило негативно върху
психичното състояние на ищцата. Според д-р Д., то застрашило живота и здравето
на ищцата, причинило продължително време физически болки, формирало
отпадналост, подтиснатост, напрегнатост, тревожност,
недоверие и повишена бдителност. Блокирало социализацията на личността, която
за възрастта на пострадалата била важен модератор в
живота й. Получените резултати давали основание на вещото лице да приеме, че е
налице посттравматичен стрес. Изследваното лице било с повишено ниво на ситуативна и личностна тревожност в резултат на неприятни
емоционални преживявания вследствие на процесната
катастрофа. Те се отразили негативно върху психиката на личността и в момента
ищцата било в психодискомфорт. В личностните й
характеристики невротизма /емоциална
лабилност/ бил с високи стойности. Невъзможността на се възстанови
психосоматичното й състояние създавали допълнително модератори,
които засилват негативното влияние на инцидента от 09.07.2019г. върху емоционалното
състояние на ищцата. С оглед преживяното от изследваното лице и получените
резултати от теста резилиънс вещото лице прави
извода, че при ищцата нивото на психична устойчивост е много ниско. Тя била „ранима личност“, което не предоставяло възможност на
личността на изследваното лице да успее да преодолее травмата от катастрофата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни
изводи досежно
основателността на предявените искове :
Нормата на чл.432 ал. 1 от регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият
е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност".
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496 от , откаже
да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното
обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В случая съдът намира, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки ответното дружество
да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претендираните
от нея в настоящото
производство претърпени неимуществени
вреди, настъпили от процесното
ПТП. По
категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 09.07.2019г. управлявания от съжителя на ищцата лек автомобил
е ударен от друг автомобил, вследствие на което ищцата, която се намирала на
предната седалка до шофьора получила травми, подробно описани в депозираното от
съдебномедицинската експертиза заключение. Установи се също така, че увреждащия
автомобил е управляван от св.Т., като същият е застрахован в ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на процесното ПТП. След настъпването на процесното
ПТП на св.Т. е съставен АУАН, въз основа на който впоследствие е издадено наказателно постановление, с което
му е наложена глоба за нарушаване на правилата на ЗДвП. Установи се, че така
издаденото наказателно постановление е влязло в законна сила, а така също, че
определената глоба е заплатена от виновния за настъпването на процесното ПТП водач.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин
се установи механизма на настъпване на процесното
ПТП, а именно при предприемане на маневра „завой наляво“ св.Мехмед заяви, че е
подал съответния мигач, след което се огледал в огледалото за обратно виждане и
не видял да приближава автомобил. Предприемайки обаче самата маневра
управлявания от св.М., в който се возила ищцата, бил ударен от управления от
св.Т. лек автомобил. Установи се от данните по делото, че св.Т. е управлявал
своя автомобил с превишена скорост и изобщо не е успял да възприеме извършващия
маневра пред него лек автомобил, управляван от св.М.. Установи се също така, че
преди да удари автомобила, в който се е намирала ищцата, св.Т. изпреварил
няколко автомобила, които са се движили зад управлявания от св.М.. В своите показания свидетелите О. и М.
твърдят, че след удара ищцата е била неадекватна, като стояла накриво и се
оплаквала от болки във врата, кръста и корема. Веднага след инцидента ищцата
била закарана с линейка в болнично заведение, където я приели за лечение. При
тези данни по делото съдът намира за доказан по основание иска, предявен от ищцата
срещу застрахователното дружество. По делото няма данни за изплатено
обезщетение, като се представят писмени доказателства за постановен отказ да се
изплати такова. Действително има данни, че застрахователят в един момент през
2021г. предлага на ищцата да подпишат проектоспоразумение,
което обаче няма данни да е станало окончателно такова, тъй като липсват
положени подписи на същото.
По отношение на възраженията за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на
вредоносния резултат съдът счита, че същите се явяват неоснователни. Липсват
каквито и да е доказателства, от които да се правят изводи за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. В своето заключение
съдебномедицинската експертиза категорично сочи, че резултата от този удар би
бил същият, независимо дали ищцата е била с поставен предпазен колан или не.
Същевременно от показанията на свидетелите се установява, че същата е имала
поставен колан. Няма данни по делото по някакъв друг начин ищцата или св.М.,
който е управлявал автомобила, в който тя се е возила, да са допринесли със
своето поведение за настъпване на процесното ПТП,
респ. за настъпилите увреждания на здравето от този инцидент.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС
№4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелства, при които е станало, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания.
Съдът кредитира изцяло депозираните от
съдебномедицинската експертиза и съдебно-психологичната експертиза заключения,
в които вещите лица сочат, че периода на възстановяване на ищцата от получените
травми от процесното ПТП е от един до два месеца. В
заключението си д-р Е. подробно обяснява кои от оплакванията на ищцата са следствие
на травмите от ПТП и кои от тях не се намират в причинно следствена връзка с
инцидента. Съответно д-р Д. в своето заключение твърди, че дори към момента
ищцата не е успяла да преодолее психичните травми, които това ПТП е нанесло на
личността и психиката й. При тези данни по делото съдът счита, че на ищцата
следва да се присъди обезщетение в размер на 6000лв., представляващи дължимия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението от
датата на депозиране на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, т.е. 30.03.2021г. до окончателното изплащане.
Следва да се присъдят на ищцата и
направените разноски в размер общо на 1290лв., от които 240лв. – държавна
такса; 450лв. – възнаграждения за вещи лица и 600лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Джеймс Ваучер” №87, представляван от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов,
да заплати на А.И. О. с ЕГН:********** ***, сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 09.07.2019г. застрахователно събитие – ПТП, настъпило
на разклона за с.Широка поляна, общ.Хасково, между л.а. „*****“ с рег.№****** и
л.а.“******“ с рег.№*******, ведно със законната
лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Джеймс Ваучер” №87, представляван от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов,
да заплати на А.И. О. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер
общо на 1290лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.