№ 191
гр. гр.Несебър, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150100788 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано e по искова молба вх. № 6310/20.07.2022 г., уточнена с молби вх.
№№ 10577/28.11.2022 г. и 1459/13.02.2023 г. на „*********“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. *************, представлявано от А.С.А. и
И.И.Е., срещу Р. В. У. , ЕГН **********, В. Р. У. , ЕГН ********** и Р. Р. У. , ЕГН
**********, трите с адрес: гр. ************ /наследници на починалия длъжник
Р.И.У./, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че
ответниците дължат, при условията на разделност, на ищцовото дружество следните
суми:
- сумата от 93,40 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 10.2018 г. – 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. **************, съгласно изравнителна сметка № ******/30.09.2019 г., от която
4/6 части или сумата от 62,24 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 15,56 лева за В.
У. и 1/6 част или сумата от 15,56 лева за Р. У.;
- сумата от 17,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху претендираната главница за периода 31.01.2019 г. – 11.01.2021 г., от която 4/6
части или сумата от 11,48 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 2,87 лева за В. У. и
1/6 част или сумата от 2,87 лева за Р. У.;
- сумата от 26,58 лева – главница, представляваща разпределение на топлинна
енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за 05.2018 г. - 02.2020 г. , от
която 4/6 части или сумата от 17,72 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 4,43 лева
1
за В. У. и 1/6 част или сумата от 4,43 лева за Р. У.;
- сумата от 3,90 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната главница за разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения
имот от дялово разпределение за 01.07.2018 г. – 11.01.2021 г. , от която 4/6 части или
сумата от 2,60 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 0,65 лева за В. У. и 1/6 част
или сумата от 0,65 лева за Р. У.;
- законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.01.2021 г. до окончателното им изплащане;
за които вземания, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 6/02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 301/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Посочва се, че наследодателят на ответниците потребил доставена от ищеца
топлинна енергия в периода 12.2018 г. – 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. *********, магазин, аб. ******* /инсталация *******, като не заплатил дължимите
месечни суми за топлинна енергия, стойността на изравнителна сметка №
******/30.09.2019 г. за период 10.2018 г. – 04.2019 г., както и дължимите суми за
дялово разпределение за период 05.2018 г. – 02.2020 г., и то по този начин
неоснователно се обогатил и дължал връщане на онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Излагат се подробни съображения за основателността на
исковете. Претендират се съдебни разноски, включително за заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл. *** от ГПК е депозиран писмен отговор на
отвтениците, чрез адв. Т. К.-П. от АК – Бургас, с който предявените искове се оспорват
като изцяло недоказани, необосновани и неоснователни. Излагат се твърдения, че в
процесния обект липсват тръбна мрежа и отоплителни тела, а топла вода се ползва от
нагревател, предвид което е невъзможно да е била доставяна топлинна енергия в
процесния период. Посочва се, че партидата на аб. *******/инсталация *******
действително отчита магазин, който се намира в сграда на калкан със сградата на
процесния обект, с различен адрес – бул. „******* и поради техническа грешка е била
прехвърлена на магазин с адрес ул. *******. Аргументира се отсъствие на
предпоставките за възникване за ответниците на отговорността по чл. 59 от ЗЗД, както
неприложимост към случая на Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
Наредба за разпределение на топлоенергията за сградна инсталация въз основа на
кубатурата на индивидуалния обект. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане
в полза на ответниците на съдебни разноски.
С определение № 232/22.02.2023 г. по делото и по искане на ищцовото
дружество е конституирано „********“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на трето
лице – помагач на ищеца. Третото лице – помагач депозира молба вх. №
3814/20.04.2023 г. в предоставен от съда срок, с която дава становище за основателност
и доказаност на исковите претенции, като ангажира писмени доказателства в тяхна
подкрепа.
2
Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито
съдебно заседание. Депозира молба вх. № 3806/20.04.2023 г., с която не се възразява по
проекто-доклада по делото, моли се за уважаване на исковете, претендира разноски,
съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и релевира възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение за производството.
В откритото съдебно заседание по делото ответниците не се явяват лично,
представляват се от упълномощен адвокат, който моли за отхвърляне на исковата
молба, претендира разноски и представя списък на същите. Депозира допълнителни
бележки в предоставен от съда срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 301 по описа за 2021 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 6/02.03.2021 г. Последната е била надлежно
връчена на длъжника /наследодател на ответниците/, като предвид постъпило от
последния възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си
против новоконституираните в хода на производството длъжници – настоящите
ответници, наследници на починалия в хода на делото длъжник. В дадения от съда
едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който
има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
допустим.
Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Между страните е безспорно установено, че не са били обвързани с валиден
договор за продажба на топлоенергия за стопански нужди, съгласно чл. 149, ал. 1 т. 3
от ЗЕ и предвид характеристиките на обекта като нежилищен, нито с наследодателя на
ответниците, нито със самите ответници. В този ред на мисли и предвид предявената
претенция за неоснователно обогатяване, в тежест на ищцовото дружество е
разпределено доказването при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: наличието на обедняване за ищеца, обогатяване на ответниците/техния
наследодател, причинна връзка между факта на обедняване и този на обогатяване и
липсата на валидно правно основание за това, както и размера на претенциите.
По делото не е спорно, а и от приложен към исковата молба нотариален акт №
3
***, том ***, дело ******/19.12.1997 г. по описа на нотариус Валери Манчев при
Софийска нотариална служба към СРС, се установява, че наследодателят на
ответниците е придобил собствеността по отношение на магазин, находящ се в
партерния етаж на сграда с адрес в гр. София, ул. *******, с площ от 21,25 кв.м. Въз
основа на справка с регистър НБД „Население“ по ВГД № 2138/2021 г. по описа на
БОС, развило се във връзка с инстанционен контрол в рамките на заповедното
производство, като наследници по закон на починалия длъжник Р.И.У. са установени
преживялата съпруга Р. У. и двете му дъщери – Р. и В. Узунови, конституирани на
негово място по делото. Предвид процесуалното поведение на ответниците-длъжници,
за съда се налага извод, че същите са приели наследството на починалия праводател и
се явяват собственици по отношение на процесния магазин.
Предвид изложеното и за установяване основателността на претенция, основана
на неоснователно обогатяване, ищецът на първо място следва да установи, включените
в разпределените за доказване юридически факти обстоятелства, а именно – реално
доставена и разходвана топлоенергия за небитови нужди в топлоснабдения имот и
потребяване от страна на праводателя на ответниците на доставената за имота
топлоенергия.
По искане на ответниците и във връзка с насрещното доказване на възраженията
им е допусната съдено-техническа експертиза, която да изясни посочените
правопораждащи обстоятелства по делото. От изготвеното от вещото лице инж. Т. К.
заключение, което съдът цени с доверие, като компетентно и безпристрастно дадено,
както и от изслушването му от съда, чрез видеоконферентна връзка, се установява, че
за собствения на ответниците обект е разкрит аб. № ******* при ищцовото дружество,
тъй като същият се намира в топлоснабдена сграда, предвид което и е начислявано
потребление от разпределение за същия. Експертът, след посещение на място в
магазина – процесния обект, е установил, че същият се намира в партера на сградата,
достъпва се директно от улицата и не ползва общи части – входно фоайе и стълбище
на отопляемата сграда. Посочено е, че в самия обект не са монтирани консуматори на
топлинна енергия от централен източник /радиатори, тръбни участъци, мивки и др./,
като същият се отоплява с електроенергия. Даден е извод, че за процесния период е
потребявана и измервана топлоенергия по общ топломер за сградите на ул. ******* и
ул. „*******, в партера на една от които се намира магазинът, собствен на
ответниците, предвид което и било извършено разпределение от „********“ ЕООД за
аб. № ******* за сградна инсталация и на база пълния отопляем обем на магазина,
съобразно нормативите на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 04.2007 г. и
измененията от 06.2014 г. и Наредба за топлоснабдяване от 03.2020 г., във вр. със ЗЕ,
Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на ЕС и актуалните цени
на топлинна енергия в периода.
Предвид горното, съдът приема недоказан по делото факта, че наследодателят на
ответниците е потребявал топлинна енергия за собствения си магазин и в процесния
4
период, доколкото в обекта не е установена тръбна мрежа, като част от осигуреното в
сградата централно отопление. Не е установено и наличието на отоплително тяло или
ползването на топла вода, подавана от ищцовото дружество, както и достъп до
отопляеми общи части на сградата, в която се намира. Напротив, установено е, че
обектът ползва изцяло електроенергия. При данни за общ за две сгради с различни
административни адреси топломер, недоказано остава по делото, каква част от
инсталацията преминава през обекта на ответниците. В настоящото производство
подлежи на установяване реалното потребление, при което и при отсъствие на валидно
договорно правоотношение между страните неприложими са разпоредбите на чл. 139 и
чл. 139а от Закона за енергетиката, Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването,
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредбата за разпределение на
топлоенергия за сградна инсталация въз основа на кубатурата на индивидуалния обект,
както ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ищеца, на които се
позовава ищцовото дружество, като необвързващи ответниците.
За пълнота следва да се посочи неотносимостта на ангажираните от ищеца
писмени доказателства /л. 21-32 от делото/, съставляващи протоколи от ОСЕС на
сградите с адрес гр. ********* и бул. „*******, както и договор между етажните
собствености и третото – лице помагач, декларация и таблица за дялово разпределение.
В случая е предявена извъндоговорна претенция, предвид което отношенията на трети
лица с ищеца или неговия промагач в процеса не могат да обвържат ответниците
валидно, а дори и да могат – биха били основание за претенция на договорно
основание. Що се касае до представените от третото лице – помагач справки /л. 144-
145 от делото/, следва да се отбележи, че макар в същите да е формално посочен като
клиент наследодателя на ответниците и за аб. № *******, то индивидуализираният
обект по партидата е с посочен адрес в гр. София, бул. „*******, а по делото се
претендират вземания от неоснователно обогатяване за потребена от наследодателя на
ответниците ТЕ в обект с адрес в гр. София, ул. *******.
При недоказаност на основания правопораждащ главните претенции факт –
реално потребено от наследодателя и/или ответниците количество топлинна енергия,
за настоящия състав се налага краен извод за недоказаност на претенциите в цялост,
като съдът не намира за необходимо да изследва наличието на допълнителните
юридически факти, обуславящи основателността на исковете с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, както и съответно наведените насрещни възражения на ответниците и
ангажираните във връзка с тях доказателства по делото.
Доколкото претенцията за законна лихва има акцесорен характер и следва
основателността на главния иск, настоящият съд намира за неоснователни исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни и недоказани.
При този изход от спора и предвид своевременно заявеното искане, на
5
ответниците следва да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и
съобразно доказателствата за извършването им. Видно от приложен договор за правна
защита и съдействие ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение за един
адвокат в общ размер на 400 лева или по 133,33 лева за всяка от тях. Съдът, по повод
релевирано възражение на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение, намира същото за съответно с минималните размери,
установени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид изложеното, в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответниците разноски в настоящото производство, както следва: в
полза на Р. У. – сумата от 453,33 лева, от които 320 лева – заплатен депозит за СТЕ и
133,33 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; в полза на В. У. – сумата от
213,33 лева, от които 80 лева – заплатен депозит за СТЕ и 133,33 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение; и в полза на Р. У. – сумата от 213,33 лева, от които 80 лева
– заплатен депозит за СТЕ и 133,33 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. *** от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. *************, представлявано от А.С.А. и
И.И.Е., срещу Р. В. У. , ЕГН **********, В. Р. У. , ЕГН ********** и Р. Р. У. , ЕГН
**********, трите с адрес: гр. ************ /наследници на починалия длъжник
Р.И.У./, установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване, че ответниците дължат, при
условията на разделност, на ищцовото дружество следните суми: - сумата от 93,40
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 10.2018 г. – 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************,
съгласно изравнителна сметка № ******/30.09.2019 г., от която 4/6 части или сумата
от 62,24 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 15,56 лева за В. У. и 1/6 част или
сумата от 15,56 лева за Р. У.; - сумата от 17,23 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираната главница за периода 31.01.2019 г. –
11.01.2021 г., от която 4/6 части или сумата от 11,48 лева – за Р. У., 1/6 част или
сумата от 2,87 лева за В. У. и 1/6 част или сумата от 2,87 лева за Р. У.; - сумата от
26,58 лева – главница, представляваща разпределение на топлинна енергия за
топлоснабдения имот от дялово разпределение за 05.2018 г. - 02.2020 г. , от която 4/6
части или сумата от 17,72 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 4,43 лева за В. У. и
1/6 част или сумата от 4,43 лева за Р. У.; - сумата от 3,90 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за разпределение
на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за 01.07.2018 г.
6
– 11.01.2021 г. , от която 4/6 части или сумата от 2,60 лева – за Р. У., 1/6 част или
сумата от 0,65 лева за В. У. и 1/6 част или сумата от 0,65 лева за Р. У.; - законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 21.01.2021 г. до окончателното им изплащане; за които вземания, в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6/02.03.2021 г. по ч.гр.д.
№ 301/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър,, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на Р. В. У. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , сумата от 453,33 /четиристотин
петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на В. Р. У. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , сумата от 213,33 /двеста и тринадесет
лева и тридесет и три стотинки/ лева – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на Р. Р. У. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , сумата от 213,33 /двеста и тринадесет
лева и тридесет и три стотинки/ лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „********“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7