Р Е Ш Е Н И
Е
№ /02.07.2015год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти
състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЮНИ ПРЕЗ
ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 907
по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.37
от ЗА.
Производството по делото се развива по предявен от И.К.З.,
ЕГН:**********.***, чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на
чл.32 от ГПК адв. В.Б. *** и съдебен адрес *** ПРОТИВ В.С.С.,
ЕГН:********** *** с цена на иска: 30 000 лв.
В исковата си молба ищеца, твърди, че с ответницата
сключил Договор за правна защита и съдействие № 254062/14.08.2014 год. и е имал
представителна власт учредена му с пълномощно да представлява и защитава
ответницата по образуваното против нея досъдебно производство № 79/2014 год. по
описа на ДАНС. Ищеца е поел задължението да представлява и защитава ответницата
и в образуваното производство по вземане против нея на мярка за неотклонение. В
проведеното производство по определяне мярката за неотклонение спрямо
ответницата, ищеца е приет от съда в качеството му на защитник на обвиняемата. С
Определение от 17.10.2014 год. по н.х.д. № 1391/2014г. по описа на
Специализиран Наказателен Съд, 15 с. на ответницата в качеството й на обвиняема
е променена наложената мярка от „Задържане под стража" на „Гаранция"
в размер на 30 000 лева. След потвърждаване изменението на мярката за
неотклонение на 23.10.2014 год. паричната гаранция е внесена от ищеца, за което
е представено платежно нареждане с уникален рег. № 42317П-АБ-9015 на „ЦКБ"
АД- клон Д., гр. София по ДП № 79/2014 год.
на ДАНС, в полза на ответницата. Внесената в полза на ответницата сума от
30 000 лева, представляваща „паричната гаранция” са собствени средства на
ищеца и представляват разноски направени от него при изпълнение на задълженията
си по договор за прана помощ и съдействие по реда на чл. 37 от ЗА. В исковата
молба се твръди, че до настоящия момент ответницата не е върнала претендираната
сума в размер на 30000 лева, заплатена като нейна гаранция за освобождаването под
гаранция. С Определение от 27.02.2015 год. по ч.д.№ 676/2015 год. по описа на
ВОС съдът е допуснал обезпечение в полза на ищеца. В исковата си молба ищеца
твръди, че ответницата е била поканена да му върне в седемдневен срок от
получаването на поканата паричната сума, която и е връчена лично чрез услугата
„Теле поща" на Български пощи'' АД на 31.01.2015 год.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли
съда да постанови решение, с което да осъдите ответницата В.С.С. да му ЗАПЛАТИ сумата в размер на 30 000 лева,
представляваща направени от него разноски в качеството му на неин защитник по
Договор за правна помощ и съдействие № 254062/14.08.2014 год., внесена „Парична
гаранция" по сметка на ДА”НС” съгласно Определение №…. от 17.10.2014 год.
по н.х.д. № 1391/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд, ведно със
законната лихва, върху тази сумата, считано от датата на предявяване на иска в
съда до окончателното й заплащане.
Претендира направените в настоящото производство съдебно
и деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание ищеца редовно призован явява се
лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа иска. Моли съда да постанови решение, с което уважи иска и му присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника по делото В.С.С., ЕГН:**********,***, чрез адвокат С.И.З.,*** и съдебен
адрес ***, ***** ****** е депозирала писмен отговор, с който оспорва искът.
В отговора си твърди, ищеца в лично качество с лични
средства не е внесъл по сметка на ДАНС определената парична гаранция по
НЧД№1391/2014г. в размер на 30000лв.
Не оспорва факта, че по НЧД№1391/2014 год., мярката за
неотклонение и е изменена от „задържане под стража" в „парична
гаранция" от 30000 лв. Не оспорва факта, че в производството по това дело
процесуален представител и е бил адв. И.З.. Твърди, че е обичайна практика е адвокатът
защитник да внася технически всички такси по делата, но с парите, които са
осигурени от клиента. В конкретния случай, тъй като ответницата е била в
ареста, с мярка за неотклонение парите за плащане на гаранцията са осигурени от
нейни близки. В отговора са посочени двете имена и паричните средства от
близките й.
Твърди, че тези пари са предавани на адв. И.З. и адв. В.Б., която по същото време е обслужвала правно
ответницата. Получените обща причина сума определена за парична гаранция е
внесена технически в банката от процесуалния й представител ищеца по делото.
В отговора са направени доказателствени искания, за
разпит на свидетели посочените близки, както и удостоверение от Община Варна.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не
се явява и не се представлява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С доклада поделото и на основание чл. 146, ал.1 т.3 и
т.4 ГПК, съдът е приел, че се признават и не подлежат на доказване следните
факти:
Между ищеца по делото и ответницата е сключен Договор
за правна защита и съдействие № 254062/14.08.2014 год. по силата на който ищеца
е притежавал представителна власт учредена му с пълномощно и е представлявал и
защитавал ответницата по образуваното против нея досъдебно производство №
79/2014 год. по описа на ДАНС.
Ищеца от фактическа страна е осъществявал договорните
си задължения в качеството си процесуален представител на ответницата по ДП №
79/2014 на ДА”НС”.
С Определение № …….. от 17.10.2014 год. по н.х.д. №
1391/2014 год. по описа на Специализиран Наказателен Съд, 15 с. на ответницата
в качеството й на обвиняема е променена първоначално взетата марка за
неотклонение от „задържане под стража" в „Парична гаранция" в размер
на 30 000 лева.
На 23.10.2014 год. определената от съда „Парична
гаранция” е внесена от ищеца И.З. в качеството му на защитник на ответницата по
договор за правна помощ и съдействие, за което е представено платежно нареждане
с уникален рег. № 42317П-АБ-9015 на „ЦКБ" АД- клон Дондуков, гр. София по
ДП № 79/2014 г. на ДА”НС”, в полза на ответницата.
На
31.01.2015 год. на ответницата е връчена лично чрез услугата „Теле поща"
на Български пощи'' АД покана от ищеца да му върне в седемдневен срок от
получаването й паричната сума от 30 000 лева.
В проведеното на 24.06.2015 г., о.с.з. по делото са
представени и приети като доказателства: копие заверено с вярност за оригинала
за Адвокатска карта № УАК0383, издадена на 09.12.2010 г., притежание на адв. И.К.З.,
както и Договор за правна помощ и съдействие № 254062/14.08.2014 год. от които
съдът установи, че ищеца притежава необходимата правоспособност и лице
упражняващ адвокатска професия, с оглед на правната възможност в това му
качеството да представлява ответницата в досъдебното производство против нея за
престъпление от общ характер.
В проведено на 24.06.2015 год. съдебно заседание съдът
не е допуснал в полза на ответника исканите гласни доказателствени
средства-разпит на свидетели.
С тези доказателства ответницата се домогва да
установи, факта че паричните средства платени от ищеца в нейна полза сумата от
30 000 лева, взета спрямо нея мярка за неотклонение парична гаранция.
Паричната гаранция е внесена от ищеца по специална
банкова сметка ***.10.2014 год. В отговора се навеждат твърдения, че тези суми
са върнати от ответницата, чрез нейни близки и познати, за които иска да бъдат
разпитани в качеството на свидетели.
В случая гласните доказателствени средства са
недопустими по смисъла на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК, за което съдът е изложил
мотиви в държаното на 24.06.2015 год. определение.
Дори да се приеме, че с направеното искане се цели
установяване на произхода на средствата заплатени за гаранция, по исканите
гласни доказателства за сумата над 5000 лева са също недопустими по силата на
чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като законът изисква писмен акт за това.
По отношение на останалите гласни доказателствени
средства, с отговора на исковата молба, не се сочат конкретни факти, които ще
се установяват с тези гласни доказателствени средства съгласно изискването на
чл.156 ал.2 от ГПК
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните
по делото писмени доказателства. Съдът кредитира представените по делото
писмени доказателства
От така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е основателен и доказан.
Искът е с правно основание чл.37 от ЗА, съгласно който
адвокатът в качеството му на представител на страната има право да получи
направените от него разноски за осъществяване на защитата и иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД, за законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът в качеството си на „адвокат” може да реализира
вземането за разноски по реда на чл. 410, ал.
1 ГПК - чрез издаване на заповед за изпълнение, но не съществува
пречка да реализира вземането си и по общия исков ред, който ще даде по-пълна и
окончателна защита на правата му. / Решение
№ 132 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 653/2012 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Т.М..
Иска с правно основание чл.37 от ЗА е основателен и
доказан.
Правилото на чл.37 от ЗА е особен случай на
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД.
За да се уважи иск за неоснователно обогатяване,
следва да са налице следните обстоятелства, обедняване от страна на ищеца,
обогатяване на ответница и налице на корелативна връзка между обедняването и
обогатяването.
По делото безспорно се установи, че страните са били
обвързани в облигационна връзка по силата на сключен договор за правна помощ и
съдействие. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора и осъществил защита
на ответницата изразяваща се в процесуално представителство по Н.Х.Д. №
1391/2014 год. по описа на Специализиран Наказателен Съд.
Ищеца е лице упражняващо адвокатска
професия и вписано в Адвокатска колегия Варна, с оглед особените изисквания на
чл.91 от НПК.
В процеса на изпълнение на
задълженията си по договора за правна помощ и съдействие ищеца е направил
разноски, изразяващи се в заплащане на определената от съда като мярка за
неотклонение „Парична гаранция” в размер на 30 000 лева , внесени с вносна
бележка от адвокатската сметка на ищеца рег. № 42317П-АБ-9015 на „ЦКБ" АД-
клон Дондуков, гр. София по ДП № 79/2014 год. на ДА”НС”, в полза на ответницата.
До датата на приключване на съдебното
дирене не се събрана по делото допустими писмени доказателства, че ответницата
е заплатила на ищеца направените в нейна полза необходими разноски при изпълнение
на задълженията му по договора за правна помощ и съдействие.
Ответницата е поканена за върне заплатената сума,
което до приключване на съдебното дирене тя не е сторила
В този смисъл предявения иск се явява основателен и
доказан.
Задължението на ответницата е определено по основание
и размер /Вносна бележка с рег. № 42317П-АБ-9015 на „ЦКБ" АД- клон
Дондуков, гр. София по ДП № 79/2014 г. на ДА”НС”/ и е ликвидно, тъй като
въпреки поканата отправена към нея в дадения й срок не е изпълнила задължението
си. Ответницата е изпаднала в забава на 07.02.2015 год.
По отношение на предявения иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД, тъй като искът е с акцесорен характер, то неговото уважаване на
зависи изцяло от уважаване на главния иск.
С оглед на изложените по-горе мотиви за
основателността на главния иск, съдът следва да уважи и иска с правно основание
чл.86 от ЗЗД, като присъди и законна лихва върху претендираната главница,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските поделото.
Предвид основателността на предявения иск и с оглед
направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да присъди в тежест
на ответницата да заплати на ищеца направените разноски, съобразно представения
списък в размер на 2 630.00 лева, представляващи заплатения адвокатски
хонорар и разноски за държавна такса.
Съдът следва да присъди в тежест на ответницата и
направените от ищеца разноски по обезпечението на иска съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите
Е.Ч. и А.Б. в размер на
340 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН:********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на И.К.З., ЕГН:**********.***, чрез процесуалния си представител по
пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. В.Б. *** и съдебен адрес *** сумата в
размер на 30 000 лева, представляваща направени от него разноски в качеството
му на неин защитник по Договор за правна помощ и съдействие № 254062/14.08.2014
год., внесена „Парична гаранция" по сметка на ДА”НС” съгласно Определение
№…. от 17.10.2014 год. по Н.Х.Д. № 1391/2014 год. по описа на Специализиран
наказателен съд, ведно със законната лихва, върху тази сумата, считано от
23.03.2015 год. датата на предявяване на иска в съда до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА В.С.С. да заплати на И.К.З.
направените по настоящото производство разноски в размер на 2 970.00 лева.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд
пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :