Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13530 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника „М и М Е.К.С.Б.“ ООД срещу решение от 18.06.2018 г. по гр.д.
№5716/2018 г. на Софийския районен съд, 35 състав, с което на основание чл.422 ГПК вр. чл.213 КЗ отм. е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на З. „Л.И.” АД сумата от 482,38 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 21.09.2017
г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по гр.д. №67072/2017 г. по описа на СРС, 35 състав, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон. Сочи, че
в качеството си на спедитор не носи отговорност пред собственика на товара, а
такава носи фактическия причинител на вредата – превозвачът. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. „Л.И.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран
от З. „Л.И.” АД с искова молба, с която срещу „М
и М Е.К.С.Б.“ ООД
е предявен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 482,38 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Товари по време на превоз” за застрахователно събитие,
осъществено на 03.01.2014 г., ведно със
законната лихва от 21.09.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. №67072/2017 г. по описа на СРС, 35
състав.
Встъпването в правата на увреден
от страна на застраховател, който е обезщетил увредения в изпълнение на поети с договор
за имуществено застраховане задължения, срещу причинилия вредата превозвач /чл.213 ал.1 КЗ отм./ се обуславя от наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на валиден договор
за имуществено застраховане с увредения и плащане по него
на обезщетение за настъпили вреди;
2. отговорност на превозвача, в случая по Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз.
По делото не се спори, а и се установява от
събраните в първоинстанционното производство
доказателства, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Товари по време на превоз”, настъпилото застрахователно събитие – липса на 3
бр. телефони, установени с авариен протокол №611/03.01.2014 г. и плащането на
обезщетение от застрахователя на увреденото лице в размер на сумата от 482,38
лв. Спорният въпрос по делото е дали отговаря пред товародателя спедитора за вреди
на товара при изпълнение по договор за
превоз, който обаче е изцяло извършен от превозвач,
а не от самия спедитор.
Съгласно
чл.18 ал.1 Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, превозвачът е отговорен за вреда,
понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда
на товар, само при условие,
че събитието, което е причинило вредата, е възникнало по време на
въздушния превоз. В ал.3 е уточнено, че по
смисъла на ал.1 от същата разпоредба, въздушният превоз обхваща периода от време, през
който превозвачът е отговорен за товара,
а съгласно ал.4 - периодът на въздушен
превоз не обхваща никакъв превоз по суша,
по море или
по вътрешни водни пътища, извършен
извън летище. Ако обаче такъв
превоз бъде извършен при изпълнението
на договор за въздушен превоз
с цел натоварване, доставка или претоварване,
всяка вреда се счита до
доказване на противното, че е възникнала в резултат от събитие, настъпило
по време на въздушния превоз.
Нормите на Конвенцията са възпроизведени и в Закон за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/. Съгласно чл.100 ЗГВ, превозвачът носи отговорност за опазването на
товара от момента на приемането
му за превоз
до предаването му на получателя
или на съхранение,
а чл.107 ЗГВ постановява, че въздушният превоз на товари не
обхваща сухопътния, морския или речния
превоз, извършен извън летищата. Ако такъв превоз
е извършен въз основа на договор
за въздушен превоз с цел товарът
да се натовари
или пренатовари на въздухоплавателното средство, или да
се достави на получателя, се счита до
доказване на противното, че щетите са настъпили
по време на въздушния превоз.
По делото е безспорно, че процесната вреда е настъпило
по време на въздушния превоз
на товара. Предвид нормативната уредба на отношенията
при осъществяване въздушен превоз на товари, следва
да се приеме,
че вината за увреждането е на превозвача - наетия от спедитора
въздушен превозвач „Т.Е.И.“.
Съгласно разпоредбата на чл.361 ал.1 ТЗ, спедиторът се задължава
срещу възнаграждение да сключи от
свое име и за сметка на
доверителя си договор за превоз
на товар. Отговорността на спедитора по чл.361 ал.2 ТЗ е само за лошо избрания превозвач
и за вредите от това. Спедиторът
отговаря пред товародателя за вредите, ако при
изпълнение на поръчката не е сключил договорите с последващи изпълнители с грижата на добър
стопанин. Спедиторът може сам да
извърши превоза и в този случай той
има правата и задълженията по превозния договор /чл.362 ТЗ/, т.е. отговоря в качеството си и на превозвач.
С договора за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено
място багаж, товар или лице /чл.367 ТЗ/. Съгласно чл.373 ТЗ, превозвачът отговаря за изгубването,
погиването или повреждането на товара, освен ако
вредата се дължи на непреодолима
сила. В случая, както бе посочено по-горе, намира приложение и Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз. По тази
причина материално легитимиран да отговаря за причинените
вреди е превозвач „Т.Е.И.“, осъществил превоза, а не спедитора,
който действа за сметка на
товародателя и сключва по негово възлагане
договор за превоз. Отговорността на спедитора се индивидуализира
според договора, специфичните разпоредби на ТЗ – чл.361 и сл., а
за неуредените случаи - според договора за поръчка
– чл.361 ал.2 ТЗ вр. чл.280 и сл. ТЗ. Спедиционният договор не се
регламентира от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила
за международния въздушен превоз - чл.1, очертаващ предметната приложимост на акта. Независимо от сходството с посочените правни институти, спедиционният договор съставлява самостоятелно основание за възникване на
облигационната връзка и поражда отговорност, различна от тази,
формирана чрез съглашенията по договора за превоз.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че спедиторът-ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, който се явява неоснователен.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено,
а предявеният иск – отхвърлен изцяло. Решението следва да се отмени и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за заповедното и за
исковото производство пред СРС.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се
присъдят разноски за исковото производство пред СРС в размер на сумата от
300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №431767/18.06.2018 г., постановено
по гр.д. №5716/2018 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, срещу „М и М Е.К.С.Б.“ ООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, установителен
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за
сумата от 482,38 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Товари по време на превоз” за застрахователно събитие,
осъществено на 03.01.2014 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №67072/2017 г. по описа на СРС,
35 състав.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „М и М Е.К.С.Б.“ ООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за
исковото производство пред СРС и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.