Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 90 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „О.А.Т.-И.К“ ДЗЗД, гр. София, депозирана
срещу Решение № 260000/04.01.2021г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по
ВНАХД № 320/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено
Наказателно постановление № 27-0001156/17.09.2020г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр. Шумен, с което на „О.А.Т.-И.К“ ДЗЗД, гр. София, в
качеството на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева,
като съдът е намалил размера на санкцията на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
деянието представлява „маловажен случай“ на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради това отправя претенция за отмяна на съдебния
акт и на НП. В условията на евентуалност претендира намаляване на наложената му
имуществена санкция. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Шумен, депозира писмено становище, в което излага доводи
за неоснователност на оспорването. В представена молба поддържа твърденията за
законосъобразност на решението и претендира присъждане на съдебни разноски. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.07.2020г. в
11,00ч., в участъка между селата с. Правенци и с. Избул, община Нови пазар, била
извършена проверка на обект строеж на „разширение на газопреносната
инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до
българо – сръбската граница“, етап „линейна част“, в който участък
подизпълнител на товаро-разтоварни и земни работи е дружеството жалбоподател.
Възложител на обекта е „Б.“ ЕАД, а строител „О.КА.“ – гр. София.
На обекта било
установено, че работи лицето П.Д.П., като общ работник, без „О.А.Т.-И.К“ ДЗЗД,
гр. София да му е представил преди постъпването на работа на копие от
уведомлението от ТД на НАП по чл. 62, ал.3 от КТ.
Заради това на
жалбоподателя бил съставен АУАН № 27-0001156/17.08.2020г., в който било
посочено, че нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ било извършено на 28.07.2020г. В
акта било отразено, че справка за връчването била представена от 28.07.2020г.
от 19,47ч. за приетото уведомление за сключения трудов договор. Актът бил връчен и подписан от
жалбоподателя на 17.08.2020г., като в акта не били посочени писмени възражения.
Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното НП.
При тази фактическа
обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдебният състав
посочил, че при изготвянето на АУАН са били спазени императивните правни норми
от ЗАНН. Съдебният състав счел, че към датата на проверката жалбоподателят притежавал
качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР към КТ вр. чл. 1 от КТ, а
лицето П.П.бил работник, поради което в отношенията между тях по престиране на
работна сила се уреждат и се подчиняват на разпоредбите на КТ. След като
съобразил приобщените доказателства съдът формирал извод, че на процесната дата
и час лицето е работило като общ работник и е извършвал възложените му от
работодателя трудови дейности, преди да му е връчено преди постъпването на
работа копие от уведомлението от ТД на НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ, като се
установявало, че уведомлението е регистрирано в последващ проверката момент - едва
на 28.07.2020г. в 19,47ч. Поради това съдът счел, че дружеството е допуснало
вмененото му нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, подлежащо на санкциониране по
реда на чл. 414, ал. 3 от КТ, доколкото институтът на „маловажното нарушение“
бил изключен с правилото на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Предходният съдебен състав
обаче констатирал, че имуществената санкция е определена в необосновано завишен
размер, поради което я изменил, налагайки я в минималната ѝ величина.
Настоящата касационна инстанция
намира, че при постановяване на процесния съдебен акт районният съд не е
допуснал сочените от касатора нарушения. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като
постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената
писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на
компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба
срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е
допустимо.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и
мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни и законосъобразни изводи относно безспорната установеност на
приписаното на жалбоподателя правонарушение. По категоричен начин е установено
наличието на трудовоправни отношения между работодателя и лицето П.. Установено
е и обстоятелството, че към момента на проверката на лицето не е било връчено уведомление
за регистрация на трудовия договор, като от приложената по делото справка е
видно, че Уведомлението е регистрирано в НАП след приключване на проверката -
на 28.07.2020г. в 19,47ч. С това касаторът е реализирал вмененото му нарушение,
подлежащо на санкциониране с предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена
санкция. В контекста на изложеното, касационният състав се солидаризира напълно
със становището на районния съд за неприложимост на института на „маловажния
случай“ на административно нарушение спрямо процесната деятелност.
Неизпълнението на чл. 63, ал. 2 от КТ изрично е изключено от приложното поле на
института с нормата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса. В тази връзка следва да се
отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в, ал.1 КТ имат два основни
признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс и от него да не са настъпили вредни последици за
работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер. В настоящия казус не са налице предпоставките на
чл. 415в, ал. 1 от КТ. Същевременно, както беше посочено по-горе, неприложима
се явява и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. До аналогичен правилен извод е
достигнал и районният съд. Неоснователна се явява и претенцията за редуциране
на наложената имуществена санкция, доколкото предходната инстанция я е
определила в законовия ѝ минимум. С оглед на това размерът на наложената санкция е определен
при съблюдаване на правилата за нейната индивидуализация, регламентирани в чл. 27
от ЗАНН, както и на целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено, Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение
или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Нови пазар като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора и предвид
отправената претенция от страна на АНО за присъждане на разноски за
юрисконсулт, в полза на Дирекция „ИТ“ – Шумен и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът „О.А.Т.-И.К“ ДЗЗД, гр.
София следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260000/04.01.2021г.
на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 320/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„О.А.Т.-И.К“ ДЗЗД, гр. София да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 29.04.2021г.