РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 493/21.03.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
……………………..Светлана Методиева
при
секретаря В.Петкова и с участието на прокурор Б.М., като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 198/2022г., взе предвид
следното:
Производство по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Г.Х. ***, представляван от адв.Л.Н.
обжалва Решение № 129/13.12.2021г., постановено по АНД № 412 по описа за 2021г.
на Районен съд – Карлово, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
21 – 0281 - 000824 от 11.08.2021г. на Началник група при РУ - Карлово към ОД
МВР – Пловдив, за наложени на Г.Х. : глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.174 ал.3 с.з.; глоба в
размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 ЗДв.П на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.3 с.з.; глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 с.з. и са отнети 12 контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539
на МВР.
Решението е обжалвано като неправилно и
незаконосъобразно по следните съображения : АУАН нямат обвързваща
доказателствена сила и в тежест на административно-наказващия орган е да докаже
по безспорен начин с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от посоченото за нарушител лице. АУАН и
НП не съдържат изискуемите от закона реквизити и се твърди наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата
на жалбоподателя. По отношение твърдението за нарушено право на защита се счита
да е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.3 ЗАНН и е посочено, че според събраните
по делото доказателства – посоченият в АУАН свидетел Л. Г. Г. е свидетел при
съставяне на акта, което качество е отразено в АУАН. В действителност, Л.Г. е
полицейски служител на Пътна полиция, повикан от актосъставителя Г.Л., за да
извърши проверка на жалбоподателя за установяване употребата на алкохол с
техническо средство – дрегер. Св. Л.Г.е заявил, че е закарал жалбоподателя до
ЦСМП гр.Карлово за вземане на кръв за медицинско изследване, като същевременно
актосъставителят е издал талон за изследване № 091968 на Г.Х., който отказал да
подпише талона, като отново свидетел на отказа е Л.Г. Счита се, че свидетел на
отказа да бъде подписан талона за изследване трябва да бъде друго лице, а не
проверяващият полицейски служител. Поддържа
се, че в случая св. Л.Г.не е свидетел при съставяне на акта, а свидетел –
присъствал при установяване на нарушението, което не е отразено правилно в акта
и представлява съществено процесуално нарушение за отмяна на НП, тъй като АУАН
е незаконосъобразен. Поискано е решението да се отмени с отмяна на НП.
Ответникът РУ Карлово при ОД МВР –
Пловдив не е изразил становище по касационната жалба и не се представлява пред
АС – Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
представлявана от Прокурор М. поддържа законосъобразност на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално
допустима. По същество е неоснователна.
1. Обжалваното НП е издадено от
Началник Група при РУ Карлово към ОД МВР - Пловдив, за
административно-наказателната компетентност на който са приложени Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.12 съгл. Заповед от 31.12.2019г. – т.6
относно конкретното длъжностно лице Д.Т./, допълнена със Заповед №
8121з-825/19.07.2019г., цитирани в НП. АУАН № АА668113 от 06.07.2021г. е
съставен от Г.Л. – ст.полицай към ОД МВР – Пловдив, РУ Карлово, оправомощен да
съставя АУАН по ЗДв.П в рамките на обслужваната от съответната структура
територия със Заповед № 317з-982/11.02.2020г. на Директор ОД МВР -Пловдив.
Според обстоятелствената част от НП :
на 06.07.2021г., около 16:00ч. в с.Мраченик на ул.1-ва, срещу № 50 с посока на
движение изток-запад, Г.Х. управлява товарен автомобил Пежо Боксер с рег.№ ****
/собственост на С.И./, като при проверка водачът отказва да му бъде извършена
проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер
7510 ARDM-0250
и отказва да даде кръв за медицинско изследване. В НП е отразено, че е издаден
талон за медицинско изследване № 091968/06.07.2021г. Вписано е още, че водачът
не представя СРМПС, СУМПС и КТ към него.
Нарушенията са квалифицирани по : чл.174
ал.3 ЗДв.П. ; чл.100 ал.1 т.2 ЗДв.П; чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П – „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него; 2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и
за тегленото от него ремарке;“. Наложените санкции са основани на : чл.174 ал.3
пр.2-ро ЗДв.П: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.”; чл.183 ал.1 т.1 пр.3 и пр.1,2 ЗДв.П :
„Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство;“.
В АУАН № АА668113 от 06.07.2021г. е вписан
като очевидец П. Х., а Л.Г.– свидетел при съставяне на акта. В талон за
изследване № 091968 от 06.07.2021г. е отразено, че е съставен от Г.Л. за това,
че Г.Х. отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, а
свидетел на отказа на Г.Х. да получи талона е Л.Г.
Актосъставителят като свидетел е потвърдил констатациите в АУАН и пояснил
обстоятелствата, при които е съставен, като е заявил, че с колегата си Пл.Х. са
извършвали обход в обслужвания район, в който е и с.Мраченик. За случая бил
уведомен от кметския наместник на селото и при приближаване на автомобила,
същият е спрян с вдигната ръка. Поискани били документите от водача, който
лъхал на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Не е представил документи
и контролните органи му заявил, че ще го тестват за алкохол, като поискали
съдействие от КАТ. В присъствие на колегата от КАТ водачът категорично отказал
проверка с техническо средство. Отказал е и кръвна проба. Л.Г.посочил, че е
извикан за съдействие в с.Мраченик и отишъл на място. Поканил водача за
проверка с техническо средство, но той категорично отказал. Отказал и кръвна
проба, като е бил заведен за кръвната проба от Г. Св.Пл.Х. е заявил идентични
обстоятелства като посочените от актосъставителя - Г.Х. е отказал проба с
техническо средство и проба за кръв, като колегите от КАТ го завели в
болницата. Актосъставителят и св.Пл.Х. единно поддържали, че лично са възприели
факта на управление на МПС от Г.Х..
2. КРС обсъдил събраните по делото
доказателства, вкл. сведенията от разпитаните свидетели /актосъставителя и
свидетелите, отразени в АУАН като очевидец и свидетел при съставяне на акта/ и
приел за безспорно установени осъществени от субективна и обективна страна
административни нарушения по чл.174 ал.3 ЗДв.П, чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П и чл.100
ал.1 т.2 ЗДв.П. По отношение реквизити в АУАН не са констатирани пропуски по
см. на чл.42 ЗАНН. За НП е посочено, че съдържа ясно, точно, обстойно и
коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, вкл.
с посочени дата и място на извършване, при индивидуализиран нарушител и правилна
правна квалификация. Предвид извод за редовно съставен АУАН от процесуална
страна, РС-Карлово се позовал на презумптивната доказателствена сила съобразно
нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П, както и на съставен протокол за медицинско
изследване, подписан лично от жалбоподателя, в който е удостоверен отказът му
да даде кръв за изследване /приложен в административно-наказателната преписка/.
Според доказателствата по делото е прието, че трите нарушения са извършени –
отказана е проба с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и
след това е отказано извършване на кръвна проба /цитирани са текстове от
Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства – отм./; не е представил
при проверката свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него, които е длъжен да носи.
3. Нормата на чл. 174 ал. 3 ЗДв.П е
задължаваща, тъй като изисква определено поведение на посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Нарушението е довършено с настъпване на факта
на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Не е спорна
субективната страна от фактическия състав на нарушението. Отговорността на
физическите лица, имащи качеството „водач“ на описаните в нормата ППС-та, е
виновна – Тълкувателно Решение№ 13/21г., ВАС.
С основание КРС се е позовал на
презумптивната доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П,
приложима при конкретните факти и не е налице нарушение на чл.40 ал.3 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя, с което е гарантирано правото му на защита към този момент. Спазено
е изискването за вписване в акта на свидетел – очевидец, което е от
значение за разкриване на обективната истина - т. 10 от Постановление №
10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд : "При наличие на очевидци
при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се
посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната
истина". В случая не се установи да е имало препятстване за разкриване на
обективната истина. При
отсъствие на подадено възражение против АУАН, пред административно-наказващия
орган не е имало спорни факти, които да бъдат проверени в хипотезата на чл.52
ал.4 ЗАНН. Без съмнение критерий за същественост на процесуално
нарушение, допуснато в адм.нак.фаза е дали правото на защита е ограничено и за
всеки конкретен случай подходът при преценката е индивидуален. В случая правото
на защита не е ограничено, нито нарушено във фазата на съставяне на АУАН,
поради което се отчита действителната фактическа обстановка според събраните
доказателства за извършване на конкретно посочените нарушения. Адм.нак.орган
орган се е произнесъл при наличие на обективни данни, за опровергаване на които
доказателствена тежест носи жалбоподателя.
В АУАН са отразени свидетели – един, който е присъствал при установяване на нарушението и който е очевидец /Пл.Х./, и втори свидетел при съставяне на акта – лицето Л.Г., който в случая коректно е посочен в това качество, тъй като е присъствал на място в изпълнение на правомощията си с цел извършване на проверка с техническо средство. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. В хипотеза на допуснато нарушение, то не е съществено, тъй като не е ограничено правото на защита с прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН.
Нормата на чл.174 ал.3 ЗДв.П
едновременно предписва поведение и санкция при неизпълнение на установеното
задължително предписание. В тежест на административно-наказващия орган е да
докаже извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина,
което е сторено в случая. Не е налице неяснота в
какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно - отказ да бъде
тестван с техническо средство. Яснотата в описание на нарушението води
до извод, че волята на административния орган е конкретизирана в степен,
позволяваща разбиране относно юридическите факти на упражненото правомощие.
Според показанията на актосъставителя
в случая е имало основание за проверка във вр. с наличие на
признаци от обхвата на чл.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., приложим и
за проверка за употреба на алкохол. Външните признаци са индивидуални и
преценката на контролните органи е била правилна, доколкото е налице изричен
отказ за проверка с техническо средство и отказ от медицинско изследване по
реда на цитираната наредба. Фактическата установеност не е опровергана
посредством един от способите за тази цел, като се съобрази разпоредбата на
чл.3а т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., регламентираща хипотеза при отказ от
извършване на тест с техническо средство : „Установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор),
или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест;…“. Издаденият талон по чл.3 ал.2 е със съдържание,
предписано от образеца на документа – Приложение № 1 към наредбата. В
конкретиката на фактите не представлява съществено нарушение вписването в
талона като свидетел на отказ за получаването му на Л.Г., който е длъжностно
лице, компетентно да извърши проверка с техническото средство.
В обжалваното решение е направено
позоваване на отменена наредба, което не променя правните изводи на КРС /с §6
от ПЗР на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е
отменена Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/. Посоченото
е относимо и спрямо отговор на РУ -Карлово във вр. с доказателствено искане на
касатора – отсъствието на записи от камери за видеонаблюдение от служебен
автомобил не повлиява на фактическата установеност /административното нарушение
не е установено посредством запис – видеонаблюдение от служебен автомобил/.
Мотивиран с изложеното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение №
129/13.12.2021г., постановено по АНД № 412 по описа за 2021г. на Районен съд –
Карлово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :