Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 723
гр.Бургас,
01.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 1323 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Е.Е.Т. с ЕГН: **********,
адрес: ***, чрез адв. Д.В. от БАК, срещу Наказателно
постановление № */21.02.2019г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление без да се посочват конкретни доводи.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като не се явява и
негов представител.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно
призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП
е връчено на жалбоподателя на 13.03.2020г., а жалбата е депозирана на 20.03.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 24.11.2018г., около 23.20 часа,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фиат Пунто”
с рег. № А9908КА в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“ по ул. „Отец Паисий” до бл.
2 на кв. 24 в посока към ул. „Ропотамо“. Същият бил спрян за проверка от
полицейски служители, които извикали за съдействие Сектор „Пътна полиция“. Сред
отзовалите се бил и П.В.П. – мл. автоконтрольор към
Сектор „ПП”. Св. П. извършил проверка на водача, като констатирал, че той е
неправоспособен.
Горните факти свидетелят
квалифицирал като нарушение по чл. 150 ЗДвП, поради което и съставил срещу
водача АУАН с бл. № 0652446. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. В законоустановения срок
възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 21.02.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и които съдът
кредитира изцяло. Освен това, последният посочва, че жалбоподателят е бил
тестван за употреба на алкохол, което не е отразено в АУАН, но за което има
доказателства по делото, поради което съдът не намира основание да поставя под
съмнение показанията му.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай
съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна
Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 03.08.2016г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
този закон. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
По същество съдът
следва да посочи следното.
Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 150 ЗДвП, който в редакцията към
датата на нарушението е предвиждал, че всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач. Съгласно практиката на ВКС - Решение № 44 от
19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., НК един водач е „неправоспособен” в три хипотези – 1. ако въобще не е
придобивал правоспособност за съответната категория; 2. ако са му били отнети
всички контролни точки или 3. ако е изтекъл срокът на валидност на СУМПС. В
случая, видно от Справката за водач (л.13-17), жалбоподателят изобщо не е
притежавал свидетелство за управление, т.е. съгласно горепосочената практика на
ВКС същият е неправоспособен. Освен това, същият безспорно е извършвал действия
по управление на МПС.
При това положение
безспорно и изводът на АНО за извършено нарушение е правилен.
Санкционната разпоредба
предвижда наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лв. Макар и АНО да не е
изложил конкретни мотиви за налагане на наказанието в максимално предвидения
размер, то по делото са налице доказателства, обосноваващи този размер. От
справката за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е многократно наказван
за нарушения на ЗДвП, въпреки че не притежава СУМПС, което сочи на пълно
незачитане на правовия ред, особено при управление на МПС, което е дейност,
източник на повишена опасност, което води до извода за завишена степен на
опасност на нарушителя, като именно най-високият размер на наказанието би се
явил адекватен за поправянето и превъзпитанието на последния.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */21.02.2019г.,
издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.4, пр. 1, вр. с чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП на Е.Е.Т.
с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено наказание „Глоба” в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала:Д.Б.