М О Т И В И
към решение № 526 от 15.10.2019 година, по
н.о.х.дело № 1838/2019 година
по описа на Старозагорския районен съд
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият В.П.К. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи в частна
фирма, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 14.01.2016
година в град Стара Загора е потвърдил неистина в писмена декларация
/Приложение 2, към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1 т.6/, която по силата на
закона – чл.140, ал.2 от Закона за движението по пътищата и Наредба І-45 от
24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се дава пред
орган на властта – ОД на МВР Стара Загора за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства, а именно, че произхода и придобиването
на лек автомобил марка „Хюндай ІХ 35”
с рама TMAAJU81VDFJ704771 – престъпление по чл.313, ал.1 от НК, и подсъдимият И.Д.О. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********,*** Загора, съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – Декларация от 19.09.2015 година на италиански
език, на която е предаден вид, че изхожда от италианския гражданин Стефано Рафаеле и го е употребил
пред служител в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– град Стара Загора, за да докаже, че съществува правоотношение, доказващо
произхода на лек автомобил марка „Хюндай ІХ 35” с рама TMAAJU81VDFJ704771,
когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност
– престъпление по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1 от НК
Производството
по делото протече по особените правила на Глава 28 от НПК, с оглед на това, че
в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК спрямо подсъдимия.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения,
че поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията,
като пледира, с оглед на това, че и двамата подсъдими са неосъждани и са налице
условията за приложение на чл.78а от НК, същите да бъдат освободени от наказателна
отговорност за извършените деяния и да им бъдат наложени административни
наказания „Глоба”, като счита, че следва и на двамата да бъде наложена глоба
към минималния размер, предвиден в закона.
Адвокат С.Ч.,
в качеството му на защитник на подсъдимия В.П.К., моли съда да освободи
подзащитния му от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
„Глоба” в минимален размер.
Подсъдимият В.П.К.
се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
Адвокат З.К.,
в качеството му на защитник на подсъдимия И.Д.О., моли съда да освободи
подзащитния му от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание „Глоба” в минимален размер.
Подсъдимият И.Д.О.
се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
В края на 2015 година подсъдимият И.Д.О. решил да
закупи лек автомобил и с цел по-ниска цена на автомобила решил да го закупи
директно от вносител, в близост до граничните райони. През първата десетдневка
на месец януари 2016 година подсъдимият О. бил на паркинг в Кресненското
дефиле, където обичайно спирали автовози, натоварени
с автомобили внос от Република Италия. На спрял за почивка автовоз
бил автомобил марка „Хюндай IX 35” без регистрационни табели. Подсъдимият О.
разговарял с водача на автовоза, като се интересувал
от автомобили, свободни за продажба. Непознатият шофьор /неустановен в хода на
досъдебното производство/ предложил на подсъдимия няколко леки автомобила –
„Опел”, „Хюндай” и „Фолскваген”. О. харесал джипа
„Хюндай” и решил да го закупи, въпреки шума, който се чувал от скоростната
кутия. След като договорили цена и О. я заплатил, шофьора на автовоза предал на подсъдимия ключа и придружаващите
автомобила документи – италиански образец – Carta di circolazione с бланков номер CH
0241597 Certificato di proprieta
с бланков номер H67076527. Подсъдимият О. натоварил лекия автомобил марка
„Хюндай IX 35” на платформа и го транспортирал до град Стара Загора, където да
извърши първоначална регистрация на превозното средство.
На 14.01.2016
година подсъдимият И.О. се явил в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – град Стара Загора, за да регистрира автомобила.
Полицейски служители му обяснили, че това е невъзможно, тъй като не разполагал
с документ за произход – договор за закупуване, фактура и други.
С цел да
извърши регистрацията подсъдимият О. се свързал със свой познат – подсъдимият В.К..
Подсъдимият В.К.
бил съдружник в „Авто Вид” ООД – град Стара Загора.
Дружеството се управлявало от свидетелят Димитър Койчев Д., а предмета на
дейност бил внос на автомобили и търговия със стоки. Чрез фирмата свидетелят Д.
и подсъдимият К. стопанисвали автокъща „Авто Вид”, находяща се в град
Стара Загора, ул. „Промишлена” № 23, в близост до сектор „Пътна полиция”.
Свидетелят Д. бил издал на подсъдимия К. нотариално заверено пълномощно от
21.01.2015 година да го представлява пред съответно изброени институции и да го
подписва, където е необходимо /лист 40 от том 1 на ДП/.
На 14.01.2016
година подсъдимият И.О. отишъл в автокъща „Авто Вид”, където се срещнал с подсъдимия В.К.. О. бил с
автомобила марка „Хюндай IX 35” и носел в себе си документите италиански
образец. Подсъдимият О. обяснил на подсъдимия К., че не може да регистрира
автомобила, тъй като от изискуемия набор документи за регистрация на МПС се
изисква прилагане на документ за произход на автомобила, а той не разполага с
такъв. Поради тази причина той поискал подсъдимият К. да го снабди с такива
документи, за да бъде регистриран автомобила.
Подсъдимият К.,
въз основа на двата документа италиански образец Carta
di circolazione с бланков номер CH
0241597 Certificato di proprieta
с бланков номер H67076527 и информацията, отразена в тях, съставил изискуемите
от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – град Стара
Загора документи за първоначална регистрация на лек автомобил нов внос от
страна от Европейския съюз.
На готова ксерокопирана бланка с наименование AUTOCERTIFICAZIONE
подсъдимият К. попълнил данните на италианския гражданин Стефано
Рафаеле, вписан като собственик в документите
италиански образец, и придал вид на документа, че автомобила е закупен от „Авто Вид” ООД – град Стара Загора на 19.09.2015 година и
лично го подписал и подпечата с печата на фирмата.
След това
подсъдимият В.К. попълнил декларация /Приложение 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и
чл.12б, ал.1, т.6/, в която като декларатор вписал имената на съдружника си –
свидетелят Димитър Койчев Д., като управител на „Авто
Вид” ООД – град Стара Загора, и потвърдил неистина, относно обстоятелствата как
е била придобита собствеността върху лекия автомобил марка „Хюндай IX 35” с
рама TMAJU81VDFJ704771 – че е закупен от дружеството в град Венеция, Република
Италия на 19.09.2015 година от Стефано Рафаеле. На документа подсъдимият К. положил подписа си и
печат на фирмата.
На подсъдимия О.
подсъдимият К. издал и първичен счетоводен документ фактура
**********/14.01.2016 година.
С документите
изготвени от подсъдимия К. и италианските Carta di circolazione с бланков номер CH
0241597 Certificato di proprieta
с бланков номер H67076527 на 150.01.2016 година подсъдимият И.О. отново се явил
в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – град Стара
Загора, за да регистрира автомобила, въпреки че знаел, че са неистински. Той
попълнил заявление номер 161228001354/15.01.2016 година /саморъчно датирано от подсъдимия
О. 1.15.2006 година/. Заявлението и приложените към него документи били приети
и обработени от свидетелката Милена Арнаудова. На същата дата превозното
средство лек автомобил марка „Хюндай IX 35”, тъмно сив металик, с рама
TMAJU81VDFJ704771 преминал преглед за техническа изправност, отразен в протокол
номер 161228122706/15.01.2016 година. Едва след тази проверка МПС можело да се
регистрира, като самата проверка на данните и регистрацията са автоматични. В
случая лек автомобил марка „Хюндай IX 35”, с рама TMAJU81VDFJ70477, минал
успешно проверката и е бил регистриран с ДКН СТ 9667 ВР.
В хода на
разследването са били назначени няколко криминалистически
експертизи за техническо изследване на документи и изследване на почерк.
От Заключението
на Експертиза № 619/2018 година е видно, попълванията от ръкописен текст в
празните полета на бланка – Декларация Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и
чл.12б, ал.1, т.6 не са изпълнени от Димитър Койчев Д., а са изпълнени В.П.К..
Подписът в долния десен край, срещу реквизита „Подпис” в Декларация от
14.01.2016 година от Димитър Койчев Д. не е изпълнен от Димитър Койчев Д., а е
изпълнен от В.П.К. /л.90-97 от том 3 на ДП/.
От
Заключението на Експертиза № 110/2019 година е видно, че подписът в долния
десен край на лицевата страна в документ с надпис „AUTOCETIFICAZIONE”
от 19.09.2015 година е копие на подпис, изпълнен от В.П.К. /л.99,100 от том 3
на ДП/.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото –
самопризнанията на подсъдимите, свидетелските показания, изготвените
експертизи, както и от другите събрани в наказателното производство
доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви доказателства,
което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът несъмнено достигна до извода, че по описания начин с
деянието си подсъдимият В.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, а именно: на 14.01.2016 година
в град Стара Загора е потвърдил неистина в писмена декларация /Приложение 2 към
чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6), която по силата на закон – чл.140, ал.2
от ЗДвП и Наредба I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни се дава пред орган
на властта – ОД на МВР – град Стара Загора, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно произхода и
придобиването на лек автомобил марка „Хюндай IX 35” с рама TMAJU81VDFJ704771.
Деянието е
извършено виновно при форма на вината – пряк умисъл, а именно: подсъдимият К. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на противоправните
последици от него.
По описания
начин, с деянието си подсъдимият И.О. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, а
именно: на 15.01.2016 година в град Стара Загора, съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – Декларация (AUTOCERTIFICAZIONE)
от 19.09.2015 година на италиански език, на която е придаден вид, че изхожда от
италианския гражданин Стефано Рафаеле
(RAFFAELE STEFANO), и го е
употребил пред служител в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – град Стара Загора, за да докаже,че съществува правоотношение,
доказващо произхода на лек автомобил марка „Хюндай IX 35” с рама
TMAJU81VDFJ704771, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Деянието е
извършено виновно при форма на вината – пряк умисъл, а именно, подсъдимият О. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на противоправните
последици от него.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите В.П.К. и И.Д.О. са осъществили от обективна и субективна страна
престъпния състав на посочените по-горе правни квалификации.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
По отношение на подсъдимия В.К., за престъплението
по чл.313, ал.1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три
години или „Глоба”. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият К.
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също така от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди.
С оглед
изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че
са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Глоба”, подсъдимият К. не е
осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
поради което деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание „Глоба”. Същата следва да се определи в
границите, установени в чл. 78а, ал.1 във връзка с чл.313, ал.1 от НК, а именно
от 1000 лева до 5000 лева.
Съгласно
втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК. Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая са чистото
съдебно минало на подсъдимия К., направените самопризнания, изразената
критичност към деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. При
преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че по отношение на подсъдимия К. е налице превес на смекчаващите такива.
Като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът
определи на подсъдимия К. административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева.
За извършеното от подсъдимия И.О. престъпление по
чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до три години. Видно от справката за съдимост, подсъдимият О. също не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди.
С оглед
изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че
са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години, подсъдимият О. не е осъждан за
престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което деецът
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание „Глоба”. Същата следва да се определи в границите,
установени в чл. 78а, ал.1 във връзка с чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК,
а именно от 1000 лева до 5000 лева.
Съгласно
втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК. Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая са чистото
съдебно минало на подсъдимия О., направените самопризнания, изразената
критичност към деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. При
преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че по отношение на подсъдимия О. също е налице превес на смекчаващите
такива. Като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца,
съдът определи на подсъдимия О. административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева.
По отношение
на направените по делото разноски, съдът ги присъди в тежест на подсъдимите.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини и
условия за извършване на конкретното престъпление са ниската морална и правна
култура на подсъдимите, незачитане на установения правов ред.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: