Р Е Ш Е Н И Е № 260034
гр. ВРАЦА,30.09.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 19 август 2020 год. в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия:
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при секретаря Галина
Емилова,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр. дело №269/2020
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на А.Т.Ц. ***, подадена от особения му представител адв..Б.Н.
*** против решение №185/16.03.2020 год.
по гр.дело №4105/2019 год. по описа на РС-Враца, в частта, с
която съдът е признал за установено,че ответникът А.Ц. дължи на ищеца "***"
ЕАД - гр.София, ЕИК *** сумата от 137.46 лева, представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, дължима по Договор
за мобилни услуги от 01.11.2016 год. и по Допълнително споразумение към него от
27.10.2017 год. за мобилен номер +*** и Допълнително споразумение към него от
27.10.2017 год. за мобилен номер +***, ведно със законната лихва върху тази
сума от 04.07.2019 год., което вземане е предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение №*** по чл. 410 ГПК, издадена на 08.07.2019 год. по ч. гр.
дело № 2673/2019 год. на Врачански районен съд.
В жалбата се поддържа, че
атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че цената на абонамента е възнаграждение за самото право на
достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ
карта с уникален телефонен номер, при което е без значение дали пред процесния период телефонните номера на мобилните му телефони са били
активни.Твърди се, че месечните абонаментни такси са дължими само ако
телефонните номера са били активни за съответния период, което обстоятелство е
оспорено от него и не е доказано от ищеца.
Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна "***"” ЕАД, чрез пълномощника адв. В.Г. от САК, в който се
изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че решението на
районния съд в обжалваната част е законосъобразно, като правилно съдът е приел,
че страните са били в облигационни отношения по повод представените по делото
договори и че няма разминаване между претендираните и описаните във фактурите
суми. Посочва се, че задължението за заплащане на месечния абонамент не е
обвързано от потреблението на мобилни услуги и се дължи за целия срок на договора
Иска се от съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се и
разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендирания хонорар от
особения представител на ответника, като се иска от съда същият да бъде
съобразен и намален до установения минимум в Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения..
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ
на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и
съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "***" ЕАД - гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против А.Т.Ц. *** за следните вземания:1)сумата общо в размер на 271.47 лв. главница,
от която 146.55 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги
от 01.11.2016 г. - за периода от 05.11.2017г. до 04.04.2018 г., за които е
издадена крайна фактура, платима в срок до 20.04.2018 г.; 124.92 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги;2)за сумата от 19.40
лв., представляваща лихва за периода от 21.02.2018 г. до 12.06.2019 г.;3) за
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -04.07.2019г.
до окончателното й изплащане;4)за
направените деловодни разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса за
издаване на заповед за изпълнение и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
По
подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 2673/2019 год. по описа на
РС-Враца и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК,
районният съд е издал заповед за изпълнение № ***/08.07.2019г. Заповедта е
връчена на длъжника А.Ц. при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Районният съд на
основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя с разпореждане №6296/21.08.2019г.
постановено по ч.гр.дело №2673/2019г., че може да предяви иск за установяване
на вземането си. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 05.09.2019
г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 07.10.2019 г./изпратена е исковата
молба на 04.10.2019 г. по куриерска фирма "***"/,същият е предявил
иск пред РС-Враца, за което е уведомил и заповедния съд.
С
разпореждане №7659/08.10.2019 г. постановено по гр.дело №2673/2019 г., съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/08.07.2019 г., в частта, за сумата в размер на 19.40 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2018 г. до
12.06.2019 г., тъй като заявителят "***"ЕАД не е представил
доказателства, че е предявил установителен иск за претендираната сума.
В исковата молба ищецът "***"
ЕАД - гр.София твърди, че ответника А.Ц. е абонат на дружеството и е бил потребител
на мобилни услуги с клиентски номер №*********, предоставяни от ищцовото
дружество.Поддържа се, че ответника е бил титуляр по предпочетен мобилен номер +***
с избрана абонаментна програма Globul
Web and Talk -49.99 лв., с уговорен срок на
договора 24 месеца до 01.11.2018 г.Сочи се, че договора е новиран, като е
подписано допълнително споразумение на 27.10.2017 г., по силата на което
ответника е приел ползването на абонаментен план Тотал 24.99 лв. промо 2000 МВ,
с уговорен срок на действие 24 месеца до 27.10.2019 г. Твърди се, че ответника Ц.
като лоялен клиент на ищцовото дружество се е възползвал от правото при преференциални
условия е взел втори абонаментен план с предпочитан номер +*** и е приел
ползването на абонаментен план Тотал 24.99 лв. промо 2000 МВ, с уговорен срок
на действие 24 месеца до 27.10.2019 г.
Поддържа се в исковата молба, че ответника
не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 159.03 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца- за м.11.2017 г.; за м.12/2017 г. и за м.01.2018
г. за отчетния период от 05.11.2017 г. до 04.04.2018 г. по фактура №**********/05.12.2017 г. на стойност 53.69 лв.; фактура №**********/05.01.2018 г. на стойност 55.39 лв.; фактура №**********/05.02.2018
г. на стойност 47.97 лв. или общо задължението възлиза на 159.03 лв. Твърди се, че с кредитно известие
№72669717124/05.03.2018 г. е извършена корекция по дълга,
като от общата дължима сума е сторнирана сумата в размер на 12.48 лв. за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
при което общо дължимата сума е в размер на 146.55 лв.Претендира се заплащане
на неустойка в размер на 124.92 лв., представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси на ползваната програма за всеки един от ползваните номера.
Задължението за заплащане на
начислените лихви върху главницата не е предмет на исковата претенция.
С предявения установителен иск се иска да бъде признато
за установено, че А.Ц. дължи на "***" ЕАД гр.София обективираната в заповед за изпълнение № ***/08.07.2019г. сума за
главница и съдебни разноски.Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №2673/2019 год. на
РС-Враца.
В първоинстанционното
производство ответникът А.Ц. е призован по реда на чл.47,ал.1 ГПК и на
основание ал.6 от същия текст му е назначен особен представител в лицето на
адв.Б.Н. *** на разноски на ищцовото дружество.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.Н.
е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва се истинността на отразените в процесните фактури обстоятелства, че са
предоставени сочените във фактурите мобилни услуги. Оспорва се обстоятелството,
че през процесния период телефонните номера на двата мобилни телефона са били
активни, както и че на ответника са били връчени и е бил запознат с Общите
условия на договорите на ищеца. Поддържа се
становището, че ищецът не е представил доказателства за твърдението си, че
договора е прекратен и от кога, как е уведомен за това ответника, както и че не
става ясно кое допълнително споразумение от двете се твърди, че е прекратено. Оспорва
се твърдението на ищцовото дружество, че съществува вземане за неустойка при
прекратяване на договора. В случай, че съдът не приеме доводите му, моли, на
основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД, съдът да намали размера на претендираната
неустойка.
Въз основа на събраните
доказателства РС-Враца е приел, че за отчетния период на потребление 05.11.2017
г. до 04.04.2018 г. по фактура №**********/05.12.2017 г. на стойност 53.69 лв.;
фактура №**********/05.01.2018 г. на стойност 55.39 лв.; фактура
№**********/05.02.2018 г. на стойност 47.97 лв. или общо задължението възлиза
на 159.03 лв. с приложени към тях детайлни справки, се
установява дължимостта и размера на месечните абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги.
В мотивите си съдът е приел още, че от представените по делото допълнителни споразумения от 27.10.2017 г.
към договора за мобилни услуги е видно, че страните
са уговорили стандартен месечен абонамент от 24.99 лв. за всеки от двата
мобилни номера, и доколкото договора и допълнителните споразумения към него не
са оспорени от ответника и доколкото уговорената цена на месечните абонаменти
съответства на начислените във фактурите суми за месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, в полза на ищцовото дружество е възникнало
вземане за абонаментни такси. По делото не се твърди и не са представени
доказателства за заплащане на сумите по фактурите, поради което РС-Враца е приел
за установено твърдяното от ищеца неизпълнение от ответника на задължението му
за плащане цената на месечните абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за процесния период -137. 46 лв. За този размер установителният иск за
съществуване на вземания за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги е доказан и е уважен, а за разликата до претендирания размер от 146.55
лв., не е доказан и и е отхвърлен като неоснователен.По отношение претенцията
за заплащане на неустойка в размер на 124.92 лв. съдът е приел, че ищцовото
дружество не е отправяло
до ответника Ц. писмено предизвестие, с което му
предоставя подходящ срок за изпълнение или изобщо да е уведомявал последния за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,
поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора.В тази му част искът е отхвърлен.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта
за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на
вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника -длъжник, който от своя страна следва да докаже, че
е погасил задълженията си към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с
предоставянето на мобилни услуги са уредени посредством Общи условия на
договорите и индивидуален договор, който влиза в сила от датата на подписването
му от страните. Съгласно Общите условия на "***"ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, които са надлежно
приети от потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за
които са сключени индивидуалните договори и включва разходите за поддръжка на
мрежата, като се предплаща от потребителите ежемесечно, в размера, съгласно
избрания от потребителя абонаментен план. Задължението за заплащане на месечния
абонамент не е обвързано от потреблението на мобилни услуги и се дължи от потребителя,
независимо от това дали операторът ги е доставил и съответно абонатът ги е
потребил. В тази връзка се явяват неоснователни изложените в жалбата
възражения, че през процесния период телефонните номера на двата мобилни
телефона не са били активни. Заплащането на месечните абонаментни такси от потребителя
произтича от горепосочените договори за мобилни услуги,без значение
предоставянето, респективно потреблението на мобилни услуги извън договорения
пакет. Видно от представените по делото писмени доказателства, ответникът А.Ц.
е подписал декларация-съгласие,в която заявява,че е получил от представител на
оператора екземпляр от Общите условия на "***"ЕАД за
взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и
се задължава да ги спазва,като същите са приложими към СИМ карти/номера
ползвани от потребителя към момента на подписване на тази декларация, както и
за бъдещи такива.
По делото не се твърди и не са
представени доказателства за заплащане на сумите по фактурите, следователно
така предявеният иск е основателен и доказан за сумите, представляващи
месечните абонаментни такси-за предпочитан номер.
Предвид така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, включително и в частта
му за разноските.
С оглед изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски, такива на основание чл.78, ал.1 от ГПК се следват в полза на
въззиваемото дружество в размер на 270 лв. /120 лв. адвокатско възнаграждение и
150.00 лв. платен депозит за особен представител/за въззивното производство.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице, което е
представляваната от него страна, а именно въззивника А.Ц..Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно
изхода на делото.Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част,в
тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в
размер на общо 25 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №185/16.03.2020 год. по гр.дело №4105/2019 год. по описа на
РС-Враца в обжалваната част .
ОСЪЖДА А.Т.Ц.,с ЕГН**********,*** да заплати в полза на "***"
ЕАД гр. ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 270 лв. /120 лв. адвокатско
възнаграждение и 150.00 лв. платен депозит за особен представител/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Т.Ц.,с ЕГН**********,*** да заплати по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 25.00 лева за
въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.