№ 1827
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря К.А Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100103137 по описа за 2022 година
Образувано е по предявени от М. Т. П. срещу „ДЗИ –Общо застраховане“ЕАД и
ЗАД Б. В.И.Г. АД обективно, евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят сума в размер на 120000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали
по повод настъпило на 27,10,2020год. ПТП, ведно със законната лихва от 05,04,2021год. до
окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 27,10,2020 год. около 13:30 часа, в гр. София, по бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви" с посока на движение от бул. „Драган Цанков" към ж.к.
„Оборище", К. Б. Н. с ЕГН **********, управлявал лек автомобил Марка "Опел", модел
"Комбо", с peг. № *******, автомобилът бил със специален режим на движение – линейка,
пътник в който е била и ищцата пътувала на предна дясна седалка като част от екипа на
ЦСМП. На кръстовището образувано от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" и бул.
„Цариградско шосе", което е регулирано със светофарна уредба водачът на автомобил Опел
навлязъл на забранителен сигнал на светофарната уредба. По същото време по бул.
„Цариградско шосе", с посока на движението от ж.к. „Дружба" към бул. „Васил Левски" П.
Д. Я., управлявал лек автомобил Марка „Пежо", модел „3008" с рег.№ *******, който на
разрешителен сигнал на светофарната уредба навлязъл в кръстовището, но без да се
съобрази с наличието на автомобил със специален режим на движение, при което е настъпил
удар. Поддържа водачът да е нарушил правилата за движение по пътищата като не
пропуснал и не освободил достатъчно разстояние на пътното платно на автомобил със
специален режим на движение, поради което е реализирано ПТП. Вследствие на
произшествието за ищцата настъпили телесни увреждания, които от своя страна довели до
1
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Твърди се, че
гражданската отговорност на водача на участвалия в произшествието автомобил е
застрахована при ответното дружество, предвид което за ищеца е възникнал интерес от
предявяване на настоящата искова претенция. Въпреки отправена покана за извънсъдебно
уреждане на спора плащане не е постъпило.
При условията на евентуалност в случай на неоснователност на иска срещу ДЗИ
Общо застраховане ЕАД се претендира осъждане на втори ответник поради виновно
поведение на водача на МПС Опел , модел Комбо, с рег.№*******, управляван от К. Б. Н.,
който нарушил правилата за движение по пътищата като при описания механизъм на
произшествието е навлязъл на забранителен сигнал на светофарната уредба, в района на
кръстовището на бул. Евлоги и Христо Георгиеви и бул. Цариградско шосе.
Заявена е претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но не е изплатено
обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ДЗИ Общо застраховане ЕАД в указания законоустановен срок по реда
на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва вина за
произшествието да има застрахован в ответното дружество водач, тъй като доказателствата
сочат вина за произшествието да има водача на МПС Опел. Оспорва настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на застрахованото при
ответника лице. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца телесни увреждания. При
условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира
възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, която е пътувала без
поставен предпазен колан. Отделно от изложеното поддържа процесното произшествие да е
квалифицирано като трудова злополука, като евентуално изплатено обезщетение за това
следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение. Оспорва
дължимостта на лихва за забава от претендираната дата.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Ответникът-ЗАД Б. В.И.Г. в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва настъпването на процесното
произшествие на 27,10,2020год., както и наличието на застрахователно правоотношение за
МПС „Опел“, модел „Комбо“ към датата на събитието. Оспорва произшествието да е
настъпило по вина на застрахования водач поради отнемане на предимство на лек
автомобил „Пежо“, модел 3008, с рег.№*******. Оспорва за ищцата да са настъпили
описаните в ИМ травматични увреждания и причинната им връзка с произшествието.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради непоставяне на
предпазен колан и отказ от медицинска грижа. Поддържа ищцата да е получила
обезщетение за трудова злополука, което следва да бъде взето предвид при определяне на
2
дължимото обезщетение. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на
претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта на лихва за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Констативен протокол с №1816299/27,10,2020год., съставен от СДВР, Отдел
Пътна полиция, се установява фактът на настъпило на 27,10,2020год. пътнотранспортно
произшествие, около 13:30 часа, в гр.София, в района на Орлов мост, на кръстовището на
бул.Евлоги и Христо Георгиеви и бул.Цар Освободител, между лек автомобил, с марка
Пежо 3008, с ДКН № *******, управляван от П. Д. Я. и автомобил , с марка Опел, модел
Комбо, с рег.№*******, управляван от К. Б. Н., който автомобил е със специален режим на
движение –линейка.
Безспорно между страните е наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на застрахователното събитие
– 27,10,2020год. за автомобил Пежо 3008 ,с рег.№ ******* при ответника ДЗИ Общо
застраховане ЕАД, постановено определение по реда на чл.146 от ГПК в закрито с.з. от
26,08,2022год.
Безспорно между страните е наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на застрахователното събитие
– 27,10,2020год. за автомобил Опел, модел Комбо, с рег.№ ******* при ответника ЗД Б.
В.И.Г. АД, постановено определение по реда на чл.146 от ГПК в закрито с.з. от
26,08,2022год.
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, което следва да
бъде кредитирано при постановяване на съд. акт, се установява механизма на ПТП:
Произшествието е настъпило в гр.София на бул. „Цариградско шосе” в кръстовището с бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви”. Бул. „Цариградско шосе” се състои от две платна, разделени
с разделителен остров и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за
всяка посока има по четири пътни ленти. Пътното произшествие е настъпило в светлата част
от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано със
светофарна уредба, която към момента на настъпилото ПТП е работила в автоматичен
режим. Процесният лек автомобил „Опел“, който е автомобил със специален режим на
движение - линейка, се е движел по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” в дясната пътна
лента, с посока от бул. Драган Цанков към ул. Оборище. Приближавайки към кръстовището
с бул. Цариградско шосе, за неговото направление светофарната уредба е светела с червен
сигнал. Водачът на автомобила е навлязъл в кръстовището със скорост 20 км/ч. В същото
време, лек автомобил „Пежо“ се е движил върху платното за движение на бул. Цариградско
шосе, с посока на движение от ж.к. Младост към центъра на гр. София, със скорост 40 км/ч
и върху крайна дясна пътна лента, като за неговото направление светофарната уредба е
светела със зелен сигнал. В трите пътни ленти от ляво на автомобила са били спрели
неустановени автомобили, изчаквайки преминаването на лек автомобил Опел. Водачът на
МПС Опел, е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост върху
крайна дясна пътна лента, като е навлязъл в кръстовището. Реализирало се е
пътнотранспортно произшествие като лек автомобил Пежо с предната си част челно е
ударил автомобил Опел в дясната му странична част в зоната на предна дясна врата. След
удара и двата автомобила са се установили в близост до мястото на удара между тях.
Мястото на удара между двата автомобила по широчина на платното за движение на
бул. „Цариградско шосе”, е на около 2 - 3 м. вляво от продължението на десния бордюр по
посока на движението на л.а. Пежо и по дължина на платното за движение, е на около 8 м
3
след стоп линията пред кръстовището, по посока на движението на същия автомобил.
Ударът между двата автомобила е настъпил в кръстовището върху продължението на
дясната пътна лента на бул. Цариградско шосе и в продължението на дясната пътна лента на
бул. Евлоги и Христо Георгиеви.
Скоростта на движение на л.а. Пежо, определена експертно на база деформациите на
двата автомобила се определя на около 40 км/ч. Скорост на движение на лек автомобил
„Опел“, определена експертно на база деформациите на двата автомобила, е около 20 км/ч.
Причина за произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил
Пежо със системите на управление на автомобила, който е реагирал със закъснение да
задейства спирачната уредба на автомобила, от което е последвал удар с МПС Опел.
От показанията на водача на автомобил Опел Комбо /линейка/ в с.з. проведено на
05,12,2022год. е видно, че е навлязъл в кръстовището на Орлов мост на червен за посоката
му на движение сигнал на светофарната уредба, тъй като са пътували за спешен адрес в
посока към ул.Оборище. Поддържа да е бил с включен звуков и светлинен сигнал на
автомобила със специален режим на движение и с ограничена частично видимост в дясно.
По делото е представена служебна бележка /14стр./, издадена от МВР СДВР, Отдел
ПП, от която се установява, че М. Т. П. е участвала в ПТП като пътник в специален
автомобил Опел Комбо, с рег.№*******. На място е прегледана от екип на ЦСМП и
освободена, поради отказ да бъде транспортирана до болнично заведение.
Видно от преписката /стр-16 и стр-17/, е съставен акта за установяване на
административно нарушение №32821/27,10,2020год. от МВР за нарушение от страна на
водача на К. Б. Н., който управлявайки автомобил Опел Комбо със специален режим на
движение, с включена светлинна и звукова сигнализация приближава навлиза и
преминава на червен сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба като не
пропуска и реализира ПТП с движещия се на зелен сигнал по бул.Цариградско шосе
автомобил –нарушение на чл.92, ал.2 от ЗДВП. Съставено е впоследствие и наказателно
постановление №20-4332-021550/08,12,2020год., с което на водача Н. е наложена глоба в
размер на 20,00лв.
От удостоверение на МЗ -ЦСМП изх.№05-127/31,08,2022год. е видно на ищцата да не
е изплащано обезщетение за трудова злополука./стр.236/
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, се установява, че при пътнотранспортното произшествие
ищецът е получила:
-гръдна травма с фактура на второ до осмо ребро вдясно по средна аксиларна линия и
частичен пневмоторакс вентрално вдясно, респективно контузия на белия дроб - двустранно,
-контузия в областта на гръбнака, лява илиачна и пубисна кост с данни от
ЯМР/09.03.21 г./ за най- вероятно компресионни фрактури с давност,
-фрактури на пубисната и илиачна кости в ляво с фисура на маса латералия на
сакрума/опашката/ в дясно,
-контузия на дясна тазобедрена става.
Травматичното увреждане в торакалната област е травматично по своя
медикобиологичен характер като в острия етап в случая се определя като средно тежка
контузия. Контузията на гръбнака е временно разстройство на здравето без опасност за
живота.
След катастрофата и травмата - пациентката е откарана по спешност до УМБАЛ -
„Царица Йоанна“ ИСУЛ, където са извършени образни изследвания. На 30.10.2020 г. е
4
транспортирана до „Софиямед“ ООД, където се прави КТ изследване на торакса и се
установяват фрактури на 2-ро до 8 -мо ребро в дясно по средна аксиларна линия и частичен
пневмоторакс вентрално вдясно. Няма данни за плеврални изливи - двустранно. Няма данни
за перикарден излив. Контузионни огнища вляво в паренхима на белия дроб и ателектаза
(обезвъздушаване) на лява лингула (дял от левия бял дроб). Извършена е хоспиталзация в
гръдна хирургия и последващи контролни рентгенографии на торакса на 1.11.2020 г., на
5.11.2020 г. и 8.11.2020 г. На 30.12.2020 г. на контролни изследване с рентгенографии на
торакса и таза във ВМА София е установено и фисура на горно рамо на лява пубисна кост.
На 9.3.2021 г. в частна лаборатория „Р. „ООД е извършено високоспециализирано ЯМР
изследване на торако-лумбалния (гръдно-кръстния) отдел и таза където д-р А. установява
дегенеративни промени и многоетажни дискови хернии в лумбален (кръстен) отдел на
гръбначния стълб и компресионно снишени тела на ТнЮ - и Тн12 ( 10 и 12 гръдни
прешлени) като при компресионни фрактури, без да може да се изключи давностен характер
- много преди инцидента наличие на прекарана болест на Шоерман-Мау- в млада възраст.
Установяват се фрактури на горното рамо на ос пубис (срамната кост) вляво и ос илиака
(хълбочната кост) в ляво и фрактура на маса латералис на сакрума в ляво.
Директният удар настъпил от дясно и посрещнат с медио клавикуарната част на
десните ребра е причина за фрактурата на същите. По този механизъм е възникнала
контузията на дясната тазобедрена става, а индиректно вляво са получени увредите на
тазовия пръстен /от прегъването му при удара/.
Механизъм на увреждането на гръбнака с описани многоетажни дискови хернии в
торакална и лумбосакрална област в неврообразното изследване е рязкото движение като
физическо натоварване с внезапно завъртане на тялото.
Описаните травматични последствия напълно отговарят на удар, нанесен на обект от
твърд тъп предмет /повърхност/ с голяма маса, въздействащо върху тялото от дясната му
страна. Във връзка с горните травми и механизма на получаването им следва да се приеме,
че увредите е напълно възможно да бъдат получени при процесното ПТП.
Увредата на гръбначният стълб може да се получи при процесното ПТП. Описаните в
медицинската документация многоетажни дискови хернии в торако лумбосакралната област
могат да се получат при внезапно рязко движение и внезапно завъртане на тялото, каквото е
било в случая.
Възстановяването в острия период на гръдната травма е от порядъка на два до три
месеца с пълно възстановяване до 6 месеца от травмата. Същото не изключва след
възстановяването да персистират периодично обострящи се хронични болки в засегнатите
области.
Относно травмата на гръбнака с персистираща болкова симптоматика е била
временно нетрудоспособна 10 месеца с диагноза Травматична спондилопатия в поясен
отдел.
Болките и страданията са били значително по-интензивни в първия месец от
5
получаване на травмата като затихвайки следва да изчезнат или хронифицират в шест до
девет месечен срок след възстановяването.
При извършения личен преглед на ищцата се констатират ограничени болезнени
движения в шийна и лумбосакрална област с лек двигателен дефицит в дясно стъпало,
относно дорзалната флексия и намалена сетивност по Л5 Ес1коренче в дясно. От страна на
торакалната травма към момента няма клинични данни за нерепарирани увреди.
От страна на опорно-двигателния апарат на долните крайници са налични дискретни
функционални нарушения, които биха могли да бъдат усилени и от изразената обезитас
/затлъстяване/ на болната във връзка е провежданата дълготрайна кортикостероидна терапия
и обездвижване на пациентката.
Невъзстановените увреди са лекият двигателен дефицит в дясно стъпало с отпадна
сетивна симптоматика Л5 Ес1коренче в дясно стъпало и оплакванията от болки по гръбнака,
засилващи се при физическо натоварване.
Перспективата за в бъдеще е неоптимистична. Необходимо е спазване на щадящ
двигателен режим и избягване на принудителна поза. Това касае всичките описани по-горе
увреди като при усилване на симптоматиката са налага провеждане на периодични курсове с
нестероидна противовъзпалителна терапия, стероиди и физиотерапия при необходимост.
Ищцата продължава да търпи болки и страдания относно всички увредени органи с
по-малък интензитет по типа на хронифицирана болка с изостряния и ремисии, подлежащи
на копиране с посочените по-горе терапевтични методи.
Ударът е бил нанесен от дясната врата на МПС-то и бил посрещнат с дясната
тораколумбосакрална, респективно тазобедрена области на тялото. Възможно е да има
значително по-лек удар на принципа Contre Coup в лявата част на тялото при преместването
му след основния удар.
Механизмът на настъпване на контузиите на гръбнака е с извършване на внезапно
рязко движение с внезапно извъртане на тялото.
Предпазният колан протектира тялото при ПТП основно при челен удар и в по-малка
степен при удар отзад. Широките браншове на двете опорни точки на колана в дясната част
на дясно стоящ пътник в МПС-то не позволяват никаква протекция при директен страничен
удар от дясно както е в случая.
Независимо от това дали е бил поставен колан увредата на органите в процесното
ПТП е възможна и много вероятна.
Установените в неврообразните изследвания дегенеративна ставна и дискова болест
на гр.стълб от спондилозен и остеохондрозен тип са вследствие на дегенеративни процеси, а
не с травматичен характер. Липсват документални данни по делото за съществуващи преди
процесното ПТП описаните в неврообразните изследвания многоетажни дискови хернии в
торакална и лумбосакрална област.
В по-късен момент след произшествието е установено множество счупвания на
6
ребрата и увредите на гръбначния стълб.
Уврежданията е възможно да не са били изразени с болков синдром или болката да се
е появила и да е била осъзната впоследствие след отминаване на първоначално настъпилия
стрес на организма от преживяното ПТП. Прагът на болка е различен при различните
пациенти и изпитването и осъзнаването й са резултат от множество фактори, сред които
стрес, психическо състояние, първоначален шок, мобилизация на организма и др. Следва да
се приеме, че болковият синдром в случая е взет под внимание с нарастване на интензитета
на болките в първите часове след получаване на травмата.
Установените по-късно увреждания на ищцата хипотетично биха могли да са
причинени от други събития, различни от процесната катастрофа. Характерът на
настъпилите травми като получаването им напълно съответстват по време, място и
механизъм на очакваните увреди, получени при конкретния удар при процесното ПТП.
Възможно е налични фрактури да не бъдат установени непосредствено след ПТП,
ако не са разместени и не се установи фрактурна линия. Рентгеновата снимка (графия) е с
по-малка информативна стойност от високоспециализираното Компютър томографско
изследване, направено в болница Софиямед на 30.10.2020г. Последващото високо-
специализирано ЯМР изследване на 9.3.2021 г. също е с по-голяма информативна стойност
от обикновените рентгенови снимки- графии. Още повече, че според литературата
значителен брой от фрактурите на ребрата се пропускат на първичните графии. Това се
дължи на факта, че ребрата са дъговидни и ако посоката на централния лъч не съвпадне с
тази на фрактурната линия, то приокриващите се краища на ребрата могат да я скрият. Тези
фрактури обикновено се доказват при последващите графии, защото зарастването на
фрактурите става чрез образуване на нова кост, която в началото не съдържа калций и както
се използва терминът „фрактурата се демаркира“ - тя изглежда разширена от тази нова
растяща кост и става по-добре видима.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Ц.М., ценени по
реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищцата.
От показанията на водача П. Я.-управлявал лек автомобил Пежо се установява за
посоката му на движение да е светел разрешителен/зелен сигнал на светофарната уредба. Не
е чул звуков сигнал на линейката.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ,
вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
7
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Съдът намира за установено осъществено от П. Д. Я. противоправно деяние
изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.104, ал.1 от ЗДВП,
тъй като безспорно е по делото, че Опел Комбо, управляван от К. Н. е МПС със специален
режим на движение, съгласно чл.91, ал.3 от ЗДВП/ред. към датата на събитието/, който към
момента на произшествието е навлязъл в кръстовището с включен светлинен и звуков
сигнал. Ето защо за останалите водачи на МПС е възникнало задължение съобразно горната
разпоредба. Според цитираната норма при приближаване на моторно превозно средство със
специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни
да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да
осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на
съпровожданите от него превозни средства. Водачът Я. заяви в съдебно заседание да не е
възприел приближаваща линейка, поради което не е спрял, за да осигури преминаване на
автомобил Опел, независимо от това, че за него е светел зелен сигнал на светофарната
уредба.
Съдът намира за основателни доводите на ответната страна причина за настъпване на
произшествието да има и водача на автомобила със специален режим. Съгласно чл. 92, ал.1,
т.1 от ЗДВП водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може
да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при
наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно,
за да извърши това безопасно; Тази законова възможност не е безусловна съгласно чл.91,
ал.2 от ЗДВП, тъй като разпоредбата на ал. 1 не освобождава водачите от задължението да
управляват по безопасен начин. За да се приеме да е установено нарушение на горната
забрана е необходимо да се установи управление по начин създал опасност за останалите
участници в движението. Мястото на инцидента на оживено и натоварено кръстовище
предполага усложнена пътна обстановка, която изисква повишено внимание. При
положение, че водачът на линейката навлиза на червен сигнал на светофарната уредба за
посоката му на движение като от дясната му страна видимостта е била частично ограничена
предвид наличието на четири ленти за движение, в част от които / за МПС завиващи на
ляво/ е светел забранителен сигнал и са спрели /т.е. ограничавали частично видимостта/, а за
част от движещите се направо е светел разрешителен сигнал, то водачът е следвало да се
движи с такава скорост, която да позволява безопасно преминаване през кръстовището,
избягвайки удар с преминаващите на зелен сигнал автомобили от дясната му страна, без да
разчита на факта, че всички участници в движението са възприели движението му със
светлинен и звуков сигнал. Ето защо съдът намира пътното произшествие да е
реализирано по причина и на двамата водачи при равен принос.
От заключението на експертизата и събраните гласни доказателства се констатира да
е имало препятствие за видимостта на водача на автомобила спрямо крайна дясна лента, по
която се е движил МПС Пежо, като свидетелят Н. сочи да се е движил с ниска скорост,
именно поради ограничената видимост.
Ето защо настоящият състав намира, да е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
8
съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материалноправно легитимиран. Установеното обстоятелство произшествието да
реализирано по причина на двамата водачи на участвалите в него МПС сочи на възникнала
солидарна отговорност за причинените вреди съгласно чл.53 от ЗЗД, а с оглед
обусловеността на отговорността на застрахователя функционално свързана с деликтната
отговорност на застрахования сочи на извод застрахователя да отговаря в пълен размер
спрямо третото увредено лица. В този смисъл и чл.499, ал.7 от КЗ.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г.,
по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г.
се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се
9
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 70000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените травматични увреждания гръдна травма с фактура на
второ до осмо ребро вдясно по средна аксиларна линия и частичен пневмоторакс вентрално
вдясно, респективно контузия на белия дроб - двустранно, контузия в областта на гръбнака,
лява илиачна и пубисна кост; фрактури на пубисната и илиачна кости в ляво с фисура на
маса латералия на сакрума/опашката/ в дясно, контузия на дясна тазобедрена става.
Съобрази се възрастта на лицето -62 години към датата на произшествие, която предполага
по - дълъг възстановителен период, обстоятелството, че оздравителния период около
10месеца към приключване на съдебното дирене е приключил, но с наличие на двигателен
дефицит в дясно стъпало, относно дорзална флексия и намалена сетивност по Л5Ес1
коренче в дясно, оплаквания от болки в гръбнака към датата на провеждане на личен
преглед на пострадалото лице -18,10,2022год. и 08,02,2023год. , засилващи се при
физическо натоварване. Съобрази се прогнозата за в бъдеще предполагаща щадящ
двигателен режим и принудителна поза. Съдът не следва да вземе предвид дегенеративните
промени в областта на гръбнака-дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначен стълб,
тъй като не са с травматичен характер, доколкото не може да се изключи давност от преди
произшествието, съгласно КСМЕ, но отчита усложнението на състоянието, което е
провокирано от произшествието. Следва да бъдат съобразени всички констатирани
травматични увреди, макар и диагностицирани по-късно, тъй като съгласно СМЕ
установяването им на по-късен етап не е необичайно. За определяне справедлив размер на
обезщетението, съдът съобрази и психичното отражение от реализирания деликт върху
пострадалото лице- при всички случаи претърпян пътен инцидент води до негативни
последици в психо-емоционалното състояние на пострадалия. Ангажираните гласни
доказателства сочат на ограничение в социалните контакти, ограничение в двигателната
активност, което е провокирало и промяна на трудовите навици, които преди момента на
инцидента не са били налице.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за
релевирания период съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение от ответника за
приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД поради нарушение от страна на пострадалата на чл. 137а
от ЗДВП поради предприето движение без поставен предпазен колан. По делото няма данни
дали лицето е ползвало предпазен обезопасителен колан, но това обстоятелство е
ирелевантно, тъй като съгласно СМЕ ползването на колан не би предотвратило
настъпването на травматичните увреждания.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
10
молбата пред застрахователя на 05,04,2021год. е дължима от 06,07,2021год. до изплащане
на вземането. Претенцията за присъждане на законна лихва от 05,04,2021год. е
неоснователна.
Възражението на ответника за недължимост на лихва за забава поради непредставяне
на банкова сметка от ищцата по предявената извънсъдебно претенция пред застрахователя
е неоснователно. Действително в приложените документи към молбата сезираща
застрахователя ДЗИ Общо застраховане от 05,04,2021год. няма данни да е приложена
банкова сметка, като такава е приложена към датата на исковата молба-стр.175 от делото.
Непосочването на банковата сметка, видно от чл. 380, ал. 3 КЗ, не касае дължимостта на
обезщетението. Този факт би възпрепятствал изплащане на определено застрахователното
обезщетение. Когато неизплащане на обезщетението е по друга причина –неоснователност,
липса на документи или др., въпреки представяне на изисканите от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от застрахователя
доказателства по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е
поради непосочване на банкова сметка от увреденото лице, поради което не е налице забава
на кредитора. В хипотезата на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на
предявения от увреденото лице пряк иск и при представяне на данни за банкова сметка в
хода на исковото производство разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира приложение при
дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 от КЗ, по отношение на което
застрахователят е в забава по по чл.497, ал.1 от КЗ/Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д.
№ 2273/2018 г., т. к., 2 ТО на ВКС/.
Не се установи на ищцата да е изплатено обезщетение във връзка с трудова
злополука, което да бъде приспаднато от определеното по делото.
Предвид основателност на главната искова претенция срещу застрахователя ДЗИ
Общо застраховане ЕАД, съдът намира да не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск срещу ЗАД Б. В.И.Г. АД.
По разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане на държавна такса и разноски на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника-
ДЗИ Общо застраховане, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се
присъдят в размер на 3396,18лв., от които 2800,00лв. – държавна такса и 596,18лв. от общо
1027,90лв.-разноски за вещи лица;
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се следват разноски в размер на 58,00лв. от
общо 100,00лв.-д.т.
По делото от ответника не са представени доказателства за внесени по сметка на
СГС разноски в размер на 150,00лв., допълнително определени за СМЕ в с.з. от
27,03,2023год. и в указания срок до 03,04,2023год, поради което подлежат на събиране по
11
реда на чл.77 от ГПК. / приложени са док. за внесени доп. 252,90лв. Внесена е сума от
150,00лв., но по предходно указание с разпореждане от 07,12,2022год.-стр.390/.
Ответникът Б. Виена не е представил доказателства за внесени доп. разноски в
размер на 402,90лв. и подлежат на събиране по чл.77 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника ДЗИ Общо застраховане се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 386,58лв.,
от общо 942,90лв., от които 702,90лв.– в.л., 40,00лв.-свидетел и 200,00лв. –
юрк.възнаграждение.
Ответникът -ЗАД Б. В.И.Г. АД не претендира разноски.
На осн.чл.38 от Закона за адвокатурата и съобразно уважената част от иска на адв.В.
В. О. се дължи адв.хонорар в размер на 2279,40лв. от общия размер 3930,00лв., определен
по реда на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ съобразно цената на исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
гр.София, бул.******* да заплати на М. Т. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ******* ******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, сума в размер на 70000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, по повод настъпило на 27,10,2020г. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 06,07,2021г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция над присъдения размер 70000,00лв. до пълния предявен
размер от 120000,00лв., както и за законна лихва от 05,04,2021год. до 05,07,2021год. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
гр.София, бул.******* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 3396,18лв.-разноски по делото, а на осн. чл.77 от ГПК
сумата от 150,00лв. –разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
гр.София, бул.******* да заплати на М. Т. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ******* ******* на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 58,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА М. Т. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******
******* да заплати на ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
гр.София, бул.******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 386,58лв. – разноски
12
по делото.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
гр.София, бул.******* да заплати на адв.В. В. О. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер
на 2279,40лв.-адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД Б. В.И.Г. АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София,
пл.“******* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн. чл.77 от
ГПК сумата от 402,90лв. –разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13