РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 16.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4821 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Колорадо-АВС“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат К. твърди, че е собственик на товарен автомобил ..,
модел .. .. „Г. Т.“ с ДК № …, застрахован при ответника „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД със застраховка „Каско“ със срок на покритие от 20.10.2018
г. до 19.10.2019 г. Твърди, че на 11.07.2019 г. автомобилът претърпял ПТП като
при потегляне от двора на производственото предприятие на ищеца се ударил в
складирани метални тръби за осветление. За инцидента била уведомена полицията,
а пробата за алкохол на водача била отрицателна. В резултат от удара
автомобилът получил следните повреди: ожулена предна броня, огъване на предна
дясна джанта, нагънат преден десен калник, ожулена и нагъната предна дясна
врата, ожулена и нагъната задна дясна врата, ожулване на заден десен калник,
одраскване на преден десен фар, ожулване на дясна задна броня. Ищецът заявил
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, представил всички
необходими документи, бил извършен оглед на автомобила, но получил отказ от
застрахователя. Междувременно автомобилът бил отремонтиран като стойността на
вложените материали и труд възлизала на 8 350,35 лв. Поради отказа на
застрахователя да му изплати застрахователно обезщетение предявява иск за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 7 241,96 лв. (след
допуснатото от съда изменение на иска) и лихва за забава в размер на 175,03 лв.
(след допуснатото от съда изменение на иска), дължима за периода от 10.08.2019
г. (деня, следващ изтичането на 15-дневния срок за изплащане на застрахователно
обезщетение) до 04.11.2019 г. (датата на завеждане на исковата молба), както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претендира
разноски.
Ангажира
доказателства.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД чрез
пълномощника си юрисконсулт Г. намира иска за допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване
на повредите по автомобила, като твърди, че те не се намират в
причинно-следствена връзка със сочения механизъм на ПТП – рязко потегляне и
удряне в метални тръби. Оспорва размера на предявения иск като прекомерен.
Оспорва стойността на вложените части и труд, както и необходимостта от смяна
на вратите на автомобила. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Сочи
доказателства.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните не
спорят, а и се установява от представената по делото застрахователна полица №
93001810084370 от 18.10.2018 г., че са сключили договор за застраховка „Каско“
на МПС с обект на застраховката: товарен автомобил … .. с ДК № …, с покрити
рискове: последици от злополука при ПТП и срок на договора от 00,00 ч. на 20.10.2018
г. до 24,00 ч. на 19.10.2019 г.
Установява се от показанията на
свидетеля С. Т. Г., заемащ длъжността „мениджър производство“ в „Колорадо-АВС“
ЕООД, че фирмата се занимава с производство на мебели. През лятото на 2019 г.
около 09,30 ч. преди обяд свидетелят излязъл от цех „Корпусна мебел“, намиращ
се в производствената база на ул. „Г. С. Р.“ № …. Видял, че собственикът на
фирмата Б. А.А. е застанал пред бункер, в който събират остатъци от
дърводелската дейност. Бил видимо ядосан, викал и ръкомахал с телефона. След като
затворил телефона, се качил в автомобил .. … и потеглил рязко. От ляво на
автомобила на около 10 м имало купчина метални тръби и винкели. Автомобилът се
ударил в тях странично. Чуло се дрънчене и стържене на метал. Шофьорът слязъл
от колата и се обадил на телефон 112. Дошла патрулка с двама полицаи. Направили
му тест за алкохол с „Дрегер“ и водели записки. Като огледал автомобила
свидетелят видял, че от лявата му страна били повредени предният фар, предната
броня, калникът, джантата, вратата на шофьорското място, задната врата зад
шофьорското място, по цялата дължина на колата имало следи от остъргване, било
вдлъбнато.
За подадения сигнал на ЕНН 112 на
Б. А. А. било издадено удостоверение с изх. № 100600-14173/25.07.2019 г. от
сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик.
Установява се от приложената по
делото застрахователна преписка по щета № 1206-1301-19-407914, че на 15.07.2019
г. ищецът подал до „Застрахователна компания Лев Инс“ АД уведомление за
настъпило застрахователно събитие, в което описал, че на 11.07.2019 г. при
маневра в двора на фабриката товарен автомобил ….. с ДК № …, управляван от Б. А.
А., се ударил в куп метални тръби. Констатирани били увреждания по предната
броня, джантата, предната врата, задния калник, задната броня и фара,
разположени от лявата страна. За събитието били уведомени органите на МВР и
мобилна група.
На същата дата било изготвено опис-заключение
по щета № 1206-1301-19-407914, в което били констатирани следните повреди: предна
броня, предна дясна джанта, преден десен калник, предна дясна врата, задна
дясна врата, заден десен калник, преден ляв фар, задна броня, чиято обща
стойност била определена на 8 112,30 лв.
С писмо от 08.08.2019 г. ищецът
бил уведомен от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, че липсва основание за
изплащане на застрахователно обезщетение поради констатирано несъответствие
между механизма на уврежданията и описаното в уведомлението за настъпило
застрахователно събитие.
На 10.10.2019 г. ищецът подал молба
за преразглеждане на отказа, но с писмо от 13.11.2019 г. отказът бил потвърден.
Установява се от фактура №
**********/16.09.2019 г., издадена от „Елит Кар“ ООД, че ищцовото дружество е
закупило резервни части за автомобил на обща стойност 1 502,27 лв., а от
фактура № *********/09.10.2019 г., издадена от „Бавариа Карс“ ООД – че на МПС ….
с ДК № ….. е бил извършен ремонт на обща стойност 2 428,02 лв.
Установява се от приетото
по делото заключение на съдебната авто-техническа и оценъчна експертиза, че стойността на
ремонтно-възстановителните работи по автомобил .. с ДК № … по средни пазарни
цени съгласно опис-заключението на застрахователя възлиза на 4 535,36 лв. От
техническа гледна точка задната лява врата подлежи на възстановяване чрез
ремонтно-възстановителни операции. Деформацията, получена по джантата на
автомобила, е в резултат на контакт с ниско разположени препятствия (метални
тръби) във вертикалната равнина. В процеса на ротация – въртене на гумата, е
настъпил странично контакт първо с ъгловата част на бронята, а след това и в
джантата, като е засегната ½ част от външния уплътняващ ръб. Уврежданията
на предна лява джанта на автомобила са получени по по-горе описания и установен
механизъм на произшествието. Стойността
на ремонтно-възстановителните работи по автомобила по пазарни цени възлиза на
7 241,96 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени на застрахования имуществени вреди в резултат от
настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Каско“. Съединен с него при
условията на кумулативно съединяване е осъдителен иск с правно основание чл.
409 от КЗ за заплащане на лихва за забава.
Основателността
на иска предпоставя наличие на валидно застрахователно правоотношение между
страните по застраховка „Каско“ към датата на застрахователното събитие,
настъпване на застрахователно събитие, причинило имуществени вреди и
причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и причинените вреди.
Тези правопораждащи юридически
факти следва да бъдат установени по делото посредством пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест за това лежи върху ищеца.
Съществуването на
валидно облигационно правоотношение между ищцата и ответника по договор за застраховка
„Каско“ не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства.
От гласните доказателства, събрани по делото, се установява по безспорен начин
настъпването на ПТП със застрахования
автомобил, собственост на ищцовото дружество. В тази насока са детайлните
показания на свидетеля Гюров, които съдът цени като непосредствени, логични и кореспондиращи
с писмените доказателства и с експертното заключение, прието по делото. От
показанията на този свидетел се установява времето и мястото на настъпване на
пътния инцидент, както и пълното описание на щетите по автомобила. Механизмът
на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между него и повредите по
автомобила се установяват по категоричен начин от заключението на съдебната
авто-техническа и оценъчна експертиза, прието по делото без възражения от
страните, което съдът цени като компетентно изготвено, обосновано и обективно. Сключеният между страните застрахователен договор
покрива последиците от злополука при ПТП, поради което следва да се приеме, че за
застрахователя е възникнало задължението да обезщети вредите от настъпилия
пътен инцидент. От друга страна съгласно императивната разпоредба на чл.
408, ал. 1 от КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Застрахователят
не твърди в конкретния случай да е налице някоя от тези хипотези, поради което
няма основание да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно
чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. По делото
е установено посредством експертно заключение, че средната пазарна стойност на разходите
за ремонт, в т.ч. вложени материали и труд, на застрахованото МПС възлиза на
7 241,96 лв. При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца в качеството му на застрахован собственик на
увредения автомобил заплащане на застрахователно обезщетение в размера,
установен от вещото лице, а предявеният главен иск като основателен следва да
бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 409
от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 405,
ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може
да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, който е регламентиран
на 15 работни дни от представянето на всички доказателства. В случая писмените
доказателствата от значение за изплащане на застрахователното обезщетение са
представени в срок до 25.07.2019 г., когато пред застрахователя е представено
удостоверение с изх. № 100600-14173/25.07.2019 г. Следователно застрахователят
е следвало да се произнесе по претенцията на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение в рамките на 15 работни дни след тази дата, а
именно до 15.08.2019 г. След изтичане на тази дата застрахователят е изпаднал в
забава, поради което дължи заплащане на лихва за забава, чийто размер съдът по
правилата на чл. 162 от ГПК определя на 162,96 лв. С оглед на това заявеният от
ищеца акцесорен иск за заплащане на лихва за забава, имащ своето основание в
чл. 409 от КЗ, следва да бъде уважен за сумата от 162,96 лв., дължима за
периода от деня, следващ изтичането на срока от 15 работни дни от представяне
на доказателствата за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно
16.08.2019 г., до заявената в исковата молба крайна дата – 04.11.2019 г. За
разликата над тази сума до предявения размер от 175,03 лв. и за периода от
10.08.2019 г. до 15.08.2019 г. искът за заплащане на лихва за забава следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
делото разноските по делото следва да бъдат определени по съразмерност, като в
полза на ищеца се присъдят разноски за заплатената държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно на уважената част от исковата
претенция, а в полза на ответника – разноски за платен депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал. 1 от НЗПП съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лв. е неоснователно, тъй като размерът му не надхвърля
значително минималния размер на адвокатското възнаграждение от 1 092,10
лв., определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 9, вр. чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения с оглед
броя на предявените искове и проведените съдебни заседания по делото.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК …., адрес за призоваване: гр. С., район Студентски, бул. „С. ш.“ № …
представлявано от изпълнителните директори Б. В. и П. Д., да заплати на „Колорадо-АВС“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. О., общ. П., ул. „К.П.
В.“ № .., представлявано от управителя Б. А. А., сумата от 7 241,96 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Каско“ на товарен автомобил ….. „Г.
Т.“ с ДК №…. за претърпените имуществени вреди в резултат от застрахователно
събитие, настъпило на 11.07.2019 г., и лихва за забава в размер на 162,96 лв., дължима за периода от 16.08.2019 г. до
04.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 04.12.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на лихва за забава за разликата над сумата от 162,96 лв. до заявения
размер от 175,03 лв. и за периода от 10.08.2019 г. до 15.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК …, адрес за призоваване: гр. С.,
район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори Б. В. и П. Д., да заплати на „Колорадо-АВС“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Огняново, общ. П., ул. „К. П. В.“
№ …, представлявано от управителя Б. А. А., разноски
по делото за държавна такса в размер на 383,38 лв., депозит за вещо лице в
размер на 149,75 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 497,56 лв.
ОСЪЖДА „Колорадо-АВС“ ЕООД, ЕИК..,
седалище и адрес на управление: с. Огняново, общ. Пазарджик, ул. „К. П. В.“ № ..,
представлявано от управителя Б. А. А., да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК.., адрес за призоваване: гр. С.,
район С., бул. „С. ш.“ № …., представлявано от изпълнителните директори Б. В. и
П. Д., разноски по делото за депозит за вещо лице в
размер на 0,16 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,32 лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: