Решение по дело №48022/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12213
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20221110148022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12213
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110148022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
ЗД „Бул Инс“ АД е предявило срещу „ЗАД Армеец“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 411 вр. чл. 493, ал. 2, т. 7 от Кодекса за застраховането /“КЗ“/ вр. чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите /“ЗЗД“/ за сумата от 9465 лв - регресно вземане за
платено обезщетение за щети по товарен автомобил „......“ с рег. № ....., в т.ч. 15 лв. за
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 23.03.2018г. на паркинг в гр. Плевен на ул. „Морава“ №3
възникнал пожар, като се запалил товарен автомобил „.......“ с рег. № .., който се
разпространил и подпалил и паркирания до него товарен атвомобил „......“ с рег. № С...,
който бил застрахован при ищцовото дружество по договор за имуществена застраховка
„Каско“. След заведена претенция за заплащане на обезщетение за тотална щета ищецът
определил и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 9450 лв. Твърди, че сторил
ликвидационни разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. /общо 9465
лв./. Отговорността на собственика, респ. водача на т.а. „.......“ с рег. № .., била покрита от
ответното дружество по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което ищецът моли ответникът да бъде осъден да му плати сумата от 9465 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска и разноските.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен с подаден в срока по чл.131
ГПК отговор на исковата молба. Оспорва твърдението на ищеца, че причина за вредите е
пожар на застрахованото при него МПС. Прави възражение, че събитието, при което е
1
увреден застрахования при ищеца лек автомобил, е настъпило от злоумишлени действия на
трети лица, което изключва отговорността на ответника. При условията на евентуалност
поддържа възражение, че претендираното обезщетение е значително завишено и не
кореспондира на средните пазарни цени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по арг. от чл. 153 ГПК са отделени
следните обстоятелствата: наличието на застрахователни отношения между ищеца и
собственика на товарен автомобил „......“ с рег. № ..... по застраховка „Каско“ и между
ответника и водача на товарен автомобил „.......“ с рег. № .. по застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на инцидента, както и че ищецът е заплатил на застрахованото
при него лице застрахователно обезщетение в размер на 9450 лв. и е направило разходи за
определянето му в размер на 15 лв.
Спорът между страните е концентриран около механизма на произшествието, вида и
характера на евентуално настъпилите вреди по т.а. „......“ с рег. № ..... като резултат от
произшествието, техния размер и наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответника като застраховател по валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
със собственика на товарен автомобил „.......“ с рег. № РВ 4091СХ.
За изясняване на спорните въпроси по делото е изслушана автотехническа експертиза
на вещо лице Й., който е извел категоричен извод, че вредите, описани от ищеца по т.а.„......“
по процесната щета, са резултат от настъпилото на 23.03.2018 г. произшествие, при което
при запалване на товарен автомобил „.......“ с рег. № РВ 4091СХ пожарът се е разпрострял и
обхванал паркираният в съседство т.а.„......“ като го увредил. Експертът е установил, че
стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на събитието е в
размер на 21 451,82 лв., по цени с влагане на части от алтернативни доставчици 22 110,61
лв. действителната стойност на т.а.„......“ е била 15 304 лв., а стойността на
застрахователното обезщетение, определено при условията на тотална щета и
следприспадане на запазените части е в размер на 10 713 лв.
2
Разпитана е свидетелката В. Н. Д. – ползвател на т.а.„......“, която разказва, че е
паркирала превозното средство в малките часове на нощта в гр. Плевен пред блока, в който
живее на първия етаж. Малко след това видяла светлина, погледнала навън и видяла как
паркирания до колата й лек автомобил горял, а избухналият пожар обхващал и нейния
автомобил.
Свидетелят Е. С. К. – собственик на товарния автомобил „.......“ разказва, че
предоставил колата си на човек, който живеел в Плевен и седмица преди оформянето на
покупко-продажбата й бил уведомен от органите на реда, че колата е запалена.
Свидетелят А. Г. Ц. – ползвател на товарния автомобил „.......“ заявява, че изплащал
автомобила на вноски. В нощта на инцидента паркирал превозното средство в близост до
мястото, на което живеел в гр. ,............. Съседка го уведомила, че колата му гори. Изязъл
навън, видял, че колата действително гори и се обадил в Пожарната. В района имало
видеокамери, като при прегледа на записите се виждало как неустановено лице прави нещо
до колата и тя след това се запалва. Уточнява, че предоставил записите при разследването
на инцидента от контролните органи и е от тях разбрал, че става дума за умишлен палеж.
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, логични и последователни.
По делото е пиета и пожаротехническа експертиза, вещото лице по която е разгледало
възможните варианти за възникване на пожара, като е приело, че пожарът на товарен
автомобил „.......“ е възникнал на 23.03.2018г. за времето между 01:00 и 01:15ч. в ...... в
резултат на умишлени действия на неизвестен извършител чрез поливане с неустановена
горивна течност. Вещото лице е посочило, че горенето е започнало от полетите с горима
течност повърхности и се е разпространило в целия обем на автомобила. Пожарът се е
разпространил върху паркирнаният в близост автомобил „......“. Експертът е изключил
самозапалване.
Така изложените факти и заключенията на вещите лица, които съдът приема за пълни и
обективни, обосновават следните изводи:
Договорът за имуществено застраховане "Автокаско", сключен между собственика на т.
а. "...... " с рег. ..... и ЗД“БУЛ ИНС“ по полица № е18990002884 от 2018 г. е породил правно
действие и е обвързвал страните, предвид изясненото обстоятелство, че застрахователната
премия по него, е заплатена от застрахования изцяло, като сумите са постъпили по сметка
на застрахователя. Предвид изложеното, за ищеца е възникнало задължение да обезщети
собственика на застрахованата вещ за процесните вреди, което безспорно е сторил. С
плащането на застрахователното обезщетение по договора "Каско" ищецът се суброгирал в
правата на застрахования срещу деликвента, респективно срещу неговият застраховател по
сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност. Това плащане не е
било оспорено от ответника и е доказано от документите по делото. Същото не надвишава
по размер действителната стойност на вредите, определени при условията на тотална щета,
като описаните от застрахователя-ищец вреди са резултат от посочения и приетия от вещото
лице автоинженер механизъм – палеж на паркирана в съседство кола.
3
Същевременно, съдът намери за доказано, че вредите по т. а. "...... " с рег. ..... са от
обгаряне в резултат на разпростиране на пламъците от умишлено запаления т. а. „.......“ с
рег. № .. паркиран в непосредствена близост до процесния автомобил. За това обстоятелство
свидетелстват всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са
потвърждават и от категоричния извод на вещото лице по пожаротехническата експертиза.
Експертът изрично и обосновано е изключил възможността горенето да е резултат от
самозапалване, съответно от късо съединение, като е изхождал от вида и обхвата на
увредите по двете превозни средства.
С оглед така установеното от фактическа страна, искът се явява неоснователен.
Отговорността на собственика на автомобила, горенето на който е довело до увреждане на т.
а. "...... ", респективно на неговия застраховател по сключен договор гражданска
отговорност, ще възникне само в случай, че възпламеняването на т. а. „.......“ е резултат от
неправилна експлоатация на автомобила, техническа неизправност на това МПС или от
присъщи свойства и качества на вещта, респективно нейни недостатъци, каквито хипотези
не са налице в процесния случай /Решение № 330/09.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2007
г., IV ГО/. Ето защо, не е налице и основание за ангажиране отговорността на ответника
като застраховател по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност за т. а.
„.......“ с рег. № .. " на основание чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ, съгласно който текст застрахователят
по ГО отговаря и за вреди, произтекли от застрахованото по такъв договор МПС като вещ
по чл. 50 ЗЗД. Отговорността за вреди от вещи е безвиновна и обективна и именно затова
обезщетението за вреди от нея могат да се търсят само, когато са причинени от вътрешни
свойства, качества или недостатъци на вещта, но не и когато са причинени от престъпно
посегателство върху тази вещ, което не е извършено от собственика на вещта, не е свързано
с негово противоправно поведение, а е резултат от поведение на трето лице.
Обстоятелството, че деецът е неразкрит и няма влязла в сила осъдителна присъда не е
условие за приемането на този извод, щом той произтича от доказателствата по делото.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът на ищеца следва да се отхвърли като
неоснователен.

По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски има ответникът. Сторените от
него разходи по водене на делото, които му се присъждат от съда, са в общ размер на 790
лева, от които 450 лева депозити за вещи лица, 140 лева за депозити за свидетели и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл. 78, ал. 8 ГПК и определено по реда на
НЗПП след преценка на фактическата и правна сложност на делото и процесуалната
активност на страната.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ет. 2 срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“
№2 осъдителен иск с правно основание чл. 411 вр. чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД за
заплащане на сумата от 9465 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за вреди на товарен автомобил
марка „Киа“, модел „Сиийд“, с рег. № СА 1107ТР вследствие на твърдяно от ищеца
застрахователно събитие от дата 23.03.2018г., ведно със законната лихва от 02.09.2022г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ет. 2 да заплати на
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ №2 сумата от 790 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5