№ 3964
гр. Варна, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502621 по описа за 2021 година
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, София, чрез
пълномощник адв.И. М. от АК-Добрич /същата и съдебен адрес/ срещу решение
№262370/26.07.2021г., постановено по ГД №4247/2020г. на ВРС, 24 състав, с което
въззивникът застраховател е осъден да заплати на ищците М. Б. Н., Р. ВЛ. Г. и АТ. ВЛ. Н.,
следните суми: на всеки от тримата по 12 040 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на съпруга на първата ищца – В.
А. Н., починал на 29.04.2017г. при управление на л.а.М. с рег.№******* на Автомагистрала
Тракия, в землището на с.Биково, общ.Сливен, между 256.257 км., до договор за
задължителна застраховка на работниците и служителите по риска Трудова злополука,
обективирана в застрахователна полица №0142/9/16/070/000044, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 04.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
съобразно този резултат са присъдени в полза на адвоката на насрещната страна и разноски.
Твърди се, че постановеното решение на ВРС е неправилно. Не се спори относно
наличието на застраховка по риска Трудова злополука; че починалото лице е наследодател
на ищците; че същото е било служител на ИНОВЕКС СЕРВИЗ ЕООД, което е сключило
застраховката за своите служители; че починалото лице е било назначено в застраховащото
дружество по трудов договор от 12.03.2012г. като изпълнявало длъжността „Монтьор
верижни и колесни машини“; че това ТПО е прекратено поради смъртта на лицето съгласно
чл.325, т.11 КТ; че произшествието е признато от ТП на НОИ за трудова злополука; че
застрахователят е отказал да изплати обезщетение по заведената щета №0142/19/001/500117
от м.10.2019г.
Твърди се, че ищците не представили съобразно изпратено им писмо допълнително
изискани от застрахователя документи по настъпилото произшествие /застр.събитие/.
Твърди се общо изключване на събитието от покритите по груповата застраховка рискове
съгласно чл.460, ал.2 КЗ и т.IV, 4 от Общите условия, тъй като настъпилата смърт е в
резултат на извършване на престъпление от застрахованото лице. Въззивникът се позовава
на приетите в досъдебното производство ДП №285/2017г. по описа на РУ на МВР –Нова
Загора, доказателства, които сочат на настъпване на ПТП по изключителна вина на
1
починалото лице. В производството не са били установени действия на друго, трето лице,
които да са способствали настъпване на ПТП. Налице е изключен застрахователен риск.
Въззивникът споделя характера на събраните в досъдебното производство доказателства
относно незадължителната им за съда по гражданския спор, сила, както и невъзможността
посредством същите да се установи механизма на настъпване на ПТП, но се позовава на
съдебна практика, че установените в онова производство факти и обстоятелства, следва да
бъдат зачетени от съда. Твърди се, че като е игнорирал събраните в досъдебното
производство доказателства, които са били приобщени по настоящото дело, съотв.са станали
част от събраните доказателства по него, съдът е допуснал необоснованост на извода
относно изключените от груповата застраховка рискове. Това е довело до неправилност на
постановеното решение. Твърди се, че именно поради разпределената с доклада док.тежест и
указанието до ответника, че следва да установи възраженията си, вкл. за изключен риск и за
изключително съпричиняване на вредата, ответникът е поискал допускане на САТЕ, каквато
съдът неправилно е отказал. Поддържа се, че такава експертиза е допустима и относима към
спора, а е и необходима с оглед дадените на ответника указания за установяване причината
за настъпване на произшествието. Поддържа се, че съгласно ОУ винаги са изключени от
покритие са трудови злополуки, настъпили в резултат на груба небрежност от страна на
застрахованото лице. /IV, 11 от ОУ/ В тази връзка се прави искане ако въззивният съд не
сподели доводите за извършено от застрахования престъпление, то да приеме, че е налице
негов изключителен принос за настъпване на ПТП съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че
приносът на пострадалия в този случай е 99%, поради което съдът при уважаване на
исковете, следва да намали техния размер до 1% от претенцията.
Евентуално, въззивникът твърди, че предявените размери на обезщетение са
прекомерно високи и не съответстват на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като не се
установявали по-големи вреди от обичайните за ищците. Претендира се отмяна на
решението изцяло и отхвърляне на исковете ведно с акцесорните за лихви върху
главниците. Претендират се и сторените по делото разноски за две инстанции и
възнаграждение за адвокат. Евентуално се поддържа искане за намаляване на обезщетенията
за неим.вреди съобразно изложените в жалбата доводи и критериите за справедливост, ведно
с разпределение на разноските за двете инстанции.
С жалбата се поддържа доказателствено искане по чл.266, ал.3 ГПК за изслушване на
САТЕ за причините и механизма на настъпване на ПТП на 29.04.2017г. като се излагат
доводи за допуснато от първ.съд процесуално нарушение, тъй като е отказал допускането на
такава. Въззивникът подновява искането си за допускане на САТЕ, по която вещото лице
след запознаване с делото и приложените доказателства, вкл. тези по досъдебното
производство, приобщено към делото, да посочи какъв е механизма на настъпване на ПТП;
установено ли е заспиване на водача на автомобила към момента на настъпване на ПТП и
допринесло ли е това поведение на същия за ПТП; какво точно е било поведението на
пострадалото лице при управление на МПС.
В срока за отговор не е постъпило становище на въззиваемата страна,
представлявани от адв.Д..
Съдът, при проверка редовността на жалбата, установи, че същата е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен проц.представител на
същата, съгласно изискванията на чл. 260 и сл. от ГПК.
Въззивникът е направил с ВЖ доказателствено искане за САТЕ, което искане е
правено и пред РС, но не е било допуснато от последния. Същото се поддържа вкл. с
твърдения за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, тъй като при дадени
на страната указания съдът е отказал да допусне експертизата.
Искането за допускане на САТЕ е допустимо и относимо като същото се преценява
като основателно съгласно чл.266, ал.3 ГПК, поради неоснователното му недопускане от РС.
2
Съгласно трайната практика на ВКС, формирана с решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. №
5839/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на
ВКС, ТК, II, т. о., решение № 43 от 15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 36 от 28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 29 от
14.05.2016 г. по т. д. № 94/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д.
№ 199/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други решения на ВКС, принципът на непосредственост
не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания, събрани в друго
производство, вкл. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други
констатации и мнения на разследващите органи и др. Актовете на органите на досъдебното
производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл.222 ГПК
/отм./, съответно чл.300 ГПК, и не могат да послужат като източник на доказателствени и
правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца както и относно механизма на извършване на ПТП, евентуално наличието на
съпричиняване. Същевременно въззивният състав констатира, че съпричиняването е елемент
от подлежащите на доказване факти, съобразно разпределената на въззивника /ответник/
док.тежест.
Гражданският съд е длъжен да се съобрази само с присъдата на наказателния съд и то
по въпросите, изрично посочени в чл.300 ГПК /извършено ли е деянието, неговата
противоправност и вината на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил
приложението на принципите на непосредственост /чл.11 ГПК/ и свободно формиране на
вътрешното съдийско убеждение /чл.12 ГПК/. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат
установени с допустими доказателствени средства в рамките на гражданското производство.
С оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти
подлежат на доказване пред съда, независимо дали по отношение на същите са събрани
доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. В настоящия
случай, съдът е отказал събирането на допустимо доказателство – експертиза, без мотиви
при разпределена док.тежест на застрахователя – ответник да установи правоизключващите
си възражения, сред които и това за съпричиняване на вредите от застрахованото лице.
Приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно
производство, следва да се ценят в гражданското производство заедно с всички
доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи;
съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на
съответните признания; протоколите от разпитите на свидетели доказват единствено
съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантните факти. Те биха
могли да имат значение /доказателствената стойност/ при направено от страната
извънсъдебно признание, съдържащо неизгодни за нея факти, какъвто не е настоящият
случай. Материалите от досъдебното производство не могат да служат като доказателства в
гражданския процес, вкл. гр.съд не може да се позовава на заключение на вещо лице, дадено
в образуваното досъдебно производство. В тази връзка, отказът на първ.съд да допусне
експертизата се явява неоснователно. Поради това, на основание чл.266, ал.3 ГПК,
експертизата следва да бъде допусната, но единствено по въпроса относно механизма на
настъпване на ПТП и вероятната причина за това; в останалата част – относно поведението
на водача на автомобила, същата е недопустима.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№ 296745/24.08.2021г., подадена
от ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, чрез пълномощник адв.И. М. от АК-Добрич /същата и
3
съдебен адрес/, срещу решение №262370/26.07.2021г., постановено по ГД №4247/2020г. на
ВРС, 24 състав, с което въззивникът /ответник по исковете/ е осъден да заплати на ищците
М. Б. Н., Р. ВЛ. Г. и АТ. ВЛ. Н., на всеки от тримата по 12 040 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на съпруга на
първата ищца – В. А. Н., починал на 29.04.2017г. при управление на л.а.М. с рег.№*******,
на Автомагистрала Тракия, в землището на с.Биково, общ.Сливен, между 256-257 км., по
договор за Групова застраховка „Злополука“ на работниците и служителите на ИНОВЕКС
СЕРВИЗ ЕООД, по риска Трудова злополука, обективирана в застрахователна полица
№0142/9/16/070/000044, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 04.05.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА САТЕ, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото,
вкл. досъдебното производство приобщено към настоящото, да посочи механизъм на
настъпване на ПТП на 29.04.2017г. както и посочи налице ли са данни за външни
обстоятелства и/или поведение на водача на автомобила, които да са станали причина за
настъпване на процесното ПТП, при депозит в размер на 150 лева, вносими от
застрахователя – въззивник в 1 седмичен срок от връчване препис от определението.
Вещото лице ще бъде определено от съда в з.з. след авансиране на депозита.
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 15.12.2021г. от 14.00
часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4