Решение по дело №644/2025 на Административен съд - Хасково

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ФИДЛЪР“ ООД, със седалище [населено място], представлявано от управителя М. С. Ч., подадена чрез пълномощника му адв.Т. П. Н., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], пл.„С.“ №***, против Решение №20 от 13.01.2025 г., постановено по АНД №5/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение било неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка, установени по делото, постановено в нарушение на материалния закон – ЗДвП, КЗ и ЗАНН, и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила по НПК – касационни основания за обжалване съгласно чл.348 от НПК.

Навеждат се доводи, че изложените от касатора пред първата инстанция доводи за незаконосъобразност на Електронния фиш не били обсъдени, а бланкетно приети за неоснователни. Поддържат се твърденията, че Електронният фиш бил издаден от некомпетентен орган, че от него не ставало ясно в какво се изразява вмененото нарушение и каква е съпричастността на касатора към него, тъй като от съдържанието му не ставало ясно дали извършителят е физическо или юридическо лице. Чрез изписаните в Електронния фиш обстоятелства и правни основания се посочвали две различни по своята същност нарушения, което било недопустимо. При издаването на фиша били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на касатора, и до невъзможност същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения лек автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В Електронния фиш недопустимо било допуснато смесване на съставите на нарушенията по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ. Към фиша не бил приложен снимков материал от извършеното заснемане, като касаторът твърдял, че на 12.06.2023 г. не е бил на посоченото във фиша време и място. Според касатора изложените съображения били достатъчни за отмяна на Електронния фиш, а било налице и недоказаност и необоснованост на административното обвинение. В нарушение на чл.314, ал.1 от НПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, съдът не бил извършил цялостна проверка на законосъобразността, правилността и обосноваността на ЕФ и не бил събрал всички относими към административното обвинение доказателства, а в решението му липсвали мотиви какво е установил и приел за доказано.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и на Електронния фиш.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение Районен съд – Димитровград е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №0055672, издаден на 12.06.2023 г. от ОДМВР – Хасково, с който на „ФИДЛЪР“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ***, за извършено на 12.06.2023 г. в 11:00 часа в [населено място], по [улица]до бензиностанция „З.“, нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

За да достигне до този правен резултат въззивният съд е приел, че Електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, а текстово описаното в него нарушение е достатъчно ясно и конкретно, и съдържа всички елементи от състава на административното нарушение. Съдът е приел за безспорно установено, че нарушението е констатирано с автоматизирано техническо средство, автомобилът е собственост на санкционираното юридическо лице и на същото правилно е наложена санкцията по чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ, при правилна правна квалификация и в съответствие с нормата на чл.647, ал.3 от КЗ. Изложил е съображения за липса на допуснати нарушения при описанието на административното нарушение в Електронния фиш и на съществени процесуални нарушения при издаването на същия.

Така постановеното решение е правилно и не страда от пороци, годни да доведат до касирането му.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), автоматизирано техническо средство.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, към условията и реда на който закон препраща разпоредбата на чл.647, ал.3, изр.първо от КЗ. В случая действително изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на наложената имуществена санкция, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

На основание разпоредбата на чл.647, ал.3, изр.първо от КЗ, неприложима е първата хипотеза на чл.647, ал.2 от КЗ и възражението на касатора за издаването на електронния фиш от некомпетентен орган е неоснователно.

Не се споделят като основателни от настоящия съдебен състав и изложените от касатора доводи, че от съдържанието на Електронния фиш не ставало ясно в какво се изразява вмененото му нарушение. Изложените във фиша фактически обстоятелства и правни основания, както и наложената имуществена санкция на юридическото лице „ФИДЛЪР“ ООД, разгледани в съвкупност, дават възможност да бъде установено кой е субектът на административното нарушение, и какво е извършеното от него деяние. Няма съмнение, че санкцията е наложена на юридическото лице, вписано като собственик на заснетото моторно превозно средство, което на посочените във фиша дата и място е било управлявано без за него да има сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл.647, ал.3, изр.първо от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КС предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1 – т.е. глоба от 250 лв. за физическо лице, или имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Изложените в Електронния фиш фактически обстоятелства в случая напълно кореспондират с установеното нарушение на изискването на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като посочването, че на конкретна дата и място е установено управлението на МПС, регистрирано като собствено на дружеството касатор, визира установяването от контролните органи, че моторното превозно средство не е спряно от движение, а се движи по пътната мрежа. Вписването на въведеното на конкретното място на движение ограничение на скоростта представлява допълнително обстоятелство, ирелевантно към процесното нарушение, но то в случая само по себе си не е годно да доведе до неяснота у санкционираното юридическо лице какво административно нарушение му е вменено да е извършило. Неоснователно е възражението за посочване на две различни по своята същност нарушения и смесване на техните състави, а твърдението на касатора, че на датата на заснемане на МПС с рег.№[рег. номер] не е бил на посоченото във фиша време и място, е неотносимо, доколкото без правно значение за нарушението е обстоятелството кое конкретно физическо лице е управлявало заснетия автомобил.

Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства.

В случая от представената по преписката снимка на запис с дата 12.06.2023 г. се вижда, че в 11:00:45 часа на същата дата е заснет движещ се автомобил с рег.№[рег. номер], а от приложените Справки по безспорен начин се установява, че същият е регистриран на „ФИДЛЪР“ ООД. Установява се с писмени доказателства и приетото от въззивния съд, че към момента на заснемане на управлението на посоченото МПС, за същото не е имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В случая отговорността на касатора – юридическо лице, е била ангажирана поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на собствения му товарен автомобил „Рено Канго“, с регистрационен номер [рег. номер], управлението на който автомобил на 12.06.2023 г. в 11:00 часа е било установено и заснето с АТСС. Констатираните факти изцяло кореспондират с посочената нарушена правна норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4 от КЗ. Ето защо неоснователно е твърдението за наличие на несъответствие между словесното описание на нарушението и съставомерните му признаци, от една страна, и от друга приложимата санкционна норма.

Не се установяват и допуснати и неконстатирани от въззивния съд съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш.

Съгласно чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г . (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г ., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представените по административнонаказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и Протокол от проверка №88-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. от проверка на системата ARH CAM S1 с фабричен номер 120ССD9.

В преписката се съдържа задължително изискуемия за попълване по чл.10 от Наредбата Протокол рег.№254р-18389/12.06.2023 г. на ОДМВР – Хасково за използване на Автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 с фабричен номер 120ССD9, за дата на използване 12.06.2023 г., като в него изрично е посочено мястото на контрол и посоката на задействане на АТСС, както и времевия интервал на работа на АТСС – от 09.30 ч. до 12.30 ч., в който се включва конкретния час на движение на МПС с рег.№[рег. номер], отразен на снимковия материал и вписан в Електронния фиш.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не счита, че в конкретния случай за установяване на процесното нарушение е следвало задължително да се състави АУАН, респ. да се приложи общия режим за налагане на административно наказание, вместо издаването на електронен фиш. Наведените от касатора доводи в тази насока не се споделят. Смисълът, вложен в разпоредбите на чл.638, ал.4 и чл.647, ал.3 от КЗ е с АТСС да се заснеме управлението на моторното превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като не се поставя изрично изискване липсата на сключен и действащ застрахователен договор да бъде отразена в заснетия клип.

В случая тази липса към часа на установеното чрез заснемане с АТСС управление на МПС-то, собственост на касатора, е посочена в Електронния фиш и доказана по несъмнен начин по делото с представената разпечатка от извършена справка за наличие на активна застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 12.06.2023 г. за МПС с ДКН [рег. номер]. Съответно към момента на заснемането заснетото МПС безспорно представлява такова, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По несъмнен начин са установени нарушението, авторът му и неговата вина, а деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената имуществена санкция от 2000 лева съответства на нормативно предвидения в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ вид и размер за неизпълнение на задължението на собственика на МПС – юридическо лице, за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Решението на районния съд, с което Електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20 от 13.01.2025 г., постановено по АНД №5/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.