Решение по дело №3392/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262671
Дата: 11 август 2022 г.
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20211100103392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.......

гр.София, 11.08.2022год.

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 14 състав  в открито заседание на шести юни през  две хиляди двадест и втора годИ.в състав:

 

                                        СЪДИЯ:    Маргарита Апостолова                                                             

 

            При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №3392  по описа за 2021год, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по предявен от Б.  И.  К. срещу С.Б.Б. иск, с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, за отмяна на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 58, том 1, рег.№ 704/02,11,1998год. на нотариус Р.Р., с който ищецът дарил на ответницата недвижим имот, подробно описан в ИМ.

Поддържа, че след  прехвърлянето на имота на ответника  последната заминала в чужбИ.и повече не се интересувала от него. През 2016год. се влошило здравословното състояние на ищеца, което в течение на годините прогресирало. През 2019год.  на ищеца е определена пожизнена пенсия  за инвалидност  поради общо заболяване от 176,46лв., считано от 26,03,2019год., която била единствен източник на доходи. Ищецът се нуждаел от издръжка, тъй като  доходите не били достатъчни да покриват ежемесечните разходи за живот, във връзка с което инициирал разговор с ответницата, която категорично отказала да му предоставя издръжка, както и да му прехвърли обратно собствеността на  имота.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът С.Б. О“К. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че никога не е прекъсвала връзка с  ищеца, но той не е  споменавал да е изпаднал в трайна нужда от издръжка, за което е разбрала с връчване на  препис от исковата молба. Поддържа, че  е отправила нотариална покана до ищеца за провеждане на разговор, в който да се обсъди нуждата от издръжка, респективно възможността на ответницата да  предоставя такава, но ищецът не се е отзовал. Същевременно се излага становище ответницата да има задължение за издръжка към непълнолетно лице и възрастен баща, което следва да бъде съобразено при преценка възможността да предоставя издръжка. Поддържа по делото да липсват данни за  действително получаваните доходи от  ищеца, който е в трудоспособна възраст, както и  получаваните в цялост социални помощи и добавки.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на  иска. Претендира разноски.

 При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

             Не е спорно между страните, че е сключен договор за дарение на недвижим имот-празно дворно място, съставляващо  парцел  5-13, кв.81 по рег.план  на гр.София, кв.Горна баня, с площ от  560кв.м. с неуредени сметки по регулация  за придаваеми 20 кв.м., при съседи посочени в НА и обективиран в НА №58, том 1, рег.704, дело 63 от 02,11,1998год., по силата на който Б.  И.  К., в качеството на дарител е прехвърлил на С.Б.  Б., в качеството на дарен описания по –горе имот.

            По делото е  приложена нотариална покана   рег.№701 от 02,06,2021год., връчена на ответника на 03.06.2021год., с която С.Б. е изразила готовност за обсъждане на  различни възможности за  подпомагане на  ищеца, с оглед нуждата му издръжка. Ищецът не се е отзовал на поканата, видно от констативен  протокол  с №173, том 2, рг.№5583/10,06,2021год.  съставен от  нотариус  И.Ж..

            В отговор на отправената нотариална покана  ищецът е  заявил, че нуждата му от издръжка  възлиза на 2405лв.- месечно и 1800,00лв.- годишно. Ответникът С.Б.  е  поискала банкова сметка,  *** съобщението до ищеца е  връчено при отказ от негова страна след запознаване с документа на 30,07,2021год.

            В открито съдебно заседание, проведено на 07,02,2022год.   ответникът е заявил готовност за заплащане на  издръжка  в размер на 200,00лв. месечно.   С молба  от 14,02,2022год.  ищецът  излага становище нуждата му от месечна издръжка да възлиза на 1500,00лв., поради което  предложената сума от 200,00лв. месечно е  недостатъчна.

            В хода на производството  е представено   преводно нареждане за сума в размер на 2000,00лв. с наредител С. О“К. в полза на  получателя  Б.  И.К. и посочено основание издръжка,  за периода от 02,06,2021год. до 31,03,2022год. Представени са и  преводни нареждания за сума в размер на по 200,00лв.-месечно за м. май и месец юни 2022год., както и 60,00лв. –издръжка м.юни 2022год.

По делото е изслушано заключение на  съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и  прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване  на съд.акт, от което се  установява здравословното състояние на ищеца. Констатирана е диагноза -Генерализирана атеросклероза с предимно засягане на:

-Каротидни артерии: Оклузия и стеноза на каротидната артерия. Състояние след оперативно лечение за високостепенна стеноза на лява каротидна артерия/О 1.05.18/-каротидна дезоблитерация с възстановена проходимост. 50% стеноза на дясна каротидна артерия. Централен отоневрологичен синдром, лека ст.

-Аа. на долни крайници: Емболии и тромбоза на артерии на долните крайници. ПАБ /периферна артериална болест / 2-ра ст. Стеноза на аа. тибиалис . РТА и стентиране на 65% стенотичен сегмент на а.илиака интерна синистрабалонкатетър медикаментозно натоварен

-Коронарни артерии: ИБС. Несигнификантна стеноза на ЛАД;

Налице са и придружаващи заболявания: Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Захарен диабет 2 тип. Дислипидемия.

 Не би могло да се посочи началото на атеросклеротичния процес, както и началото на клиничните прояви, тъй като в този период оплакванията са минимални. Атеросклерозата е хроничен процес с различна еволюция бавна, умерено бърза и бърза еволюция. При ищеца са налице клинични данни за бърза еволюция на процеса поради наличните рискови фактори- артериална хипертония, захарен диабет, нарушение в обмяната на липидите-дислипидемия. Тези заболяванията са налични в момента с ограничение във функционалния капацитет, след проведеното хирургично лечение. Нелекуваните съдове имат атеросклеротични плаки, които са диагностицирани през 2018г., които също предизвикват оплаквания, но на този етап за тях не е предприемана инвазивна диагностика. Имайки предвид описаната еволюция на атеросклеротичния процес валидността на инвазивно изследване на съдовете е с давност от 6 м. Не е налице промяна в основните диагнози и  състоянието на  ищеца с оглед провежданата терапия и медикаментите, които приема. Необходимите медикаменти за поддържане на здравето на  ищеца  са: лекарства за повлияване на високото кръвно налягане, от които  прилагани са: Норваск, Вивейс, Конкор, Тинтарос; за лечение на захарен диабет; съдоразширяващи-Дузодрил, Агапурин, Ноотропил; за повляване на дислипидемиятаАторвин;  антиагреганти-Клопидогрел, Аспирин, дозировките на  които са уточнени в  съдебно заседание о 18,04,2022год. Всички изброени медикаменти следва да се  прилагат ежедневно; 

            С допълнително заключение на  СМЕ се установява заболяванията на ищеца да предполагат  присъствие на  лице, което да го подпомага  в седмицата  двукратно  и придружава  при излизане от жилището. В съдебно заседание вещо лице конкретизира  необходимата минимална лична асистенция за ищеца от 2 часа дневно или 10часа  седмично като приеманите медикаменти следва да  се взимат постоянно с цел превенция на усложнения на заболяванията.

            По делото е изслушано заключение на  съдебноикономическа експертиза, от заключението, на която се  установява средномесечния размер на средствата, необходими за задоволяване на минималните жизнените потребности на един човек на база официалните данни за страната, без да се отчитат разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия, както и тези за социални осигуровки, данъци и наем на жилище изчислен за периода от 01.01.2019г. до 30.03.2022г. ( 16375 лв. за 39 месеца) е 419.87 лв.

За периода от 01.01.2019г. до 31.05.2022г. ( общо 41 месеца ) получените средства от ищеца са общо в размер на 18 355.12 лв. в т.ч. от трудови правоотношения -5923,26лв.  и получени средства от НОИ и АСП : 12 431.86 лв.

Средномесечният доход за посочения период е 447.69 лв.

Средномесечният доход за посочения период, формиран от получените суми от НОИ и АСП е в размер на 303.22 лв.

При така установената  стойност на приходи и  разходи / разходите 419.87 лв. и средномесечният доход, формиран от получените суми от НОИ и АСП в размер на 303.22 лв. следва, че сумата, която следва да се добави средно месечно е в размер на 116.65 лв.

В случай, че се съпостави средно месечния доход, с включени суми от трудовото правоотношение, то не е необходимо добавяне на средства, но трудовият договор е за период от 10 месеца.

Извършено проучване на стойността на готовата храна, приготвяна и доставяна за възрастни хора и хора със специфични потребности за процесния период, при което се установи цена на дневен порцион с включена втора порция основно ястие за вечеря е в размер на 9 лв. (за 2019 и 2020г.) и 10.50 лв. за 2021 и 2022г.

= разходи за храна, включително доставката: 280.00 лв.

= разходи за ел.енергия, вода, отопление : 75.00 лв.

= разходи за лекарства : 102.00 лв.

= разходи за санитарно-хигиенни материали : 30.00 лв.

     = други разходи : 40.00 лв.

Общо месечен разход : 527.00 лв.

Необходимата минимална сума за нормално съществуване е в размер на 527.00лв.

Средно месечната сума, която следва да се добави към средния размер на доходите от НОИ и АСП е в размер на 223.78 лв./ 527,00-419,87=107,13/.

Разходите за придружител от 4 часа седмично  съответно 8часа месечно  са общо  200,00лв. месечно.  При 10 часа седмично нуждата от придружител е остойностена на 1000лв./40часа * 25,00лв./час/.

 


От показанията на св. Б., ценени по реда на чл.172 от ГПК  се установява към момента на дарението  в полза на ответницата, ищецът да е живеел сам като към този момент не имал здравословни проблеми. След влошаване на състоянието му през 2017-2018год., когато е претърпял операции, грижи за него полагат свидетелката и Б.И., изразяващи се в плащане на  сметки закупуване на храна, готвене, чистене. С.  Б. сочи да не е полагала грижи за ищеца, който е искал издръжка от нея неколкократно. Ответницата сочи да живее  извън страната от 1999г. Ищецът живее в ж.к.Н. в  апартамент, който  е дарен на сестрата на ответницата като  същият не работи от  около 4-5 години.

От показанията на св. Б.И., се установява, че полага грижи за ищеца, за домакинското, както и го подпомага с финансови средства. Относно искането на издръжка от ответницата, съдът не кредитира показанията, тъй като са непреки впечатления на свидетеля. Към края на 2018г., С.  е заявила, че  може да дава издръжка на ищеца.

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            С оглед естеството на договора за дарение се обосновава извод за надареното лице да не възниква правно задължение за издръжка, а единствено морално задължение за признателност спрямо дарителя. Моралното задължение би могло да се преобразува в  правно задължение при наличието на осъществени след сключване на договора юридически факти, а именно възникнала нужда от издръжка на дарителя, поискване от дарения.

Едва неизпълнението на трансформираното правно задължение да предостави издръжка би довело до възможност за отмяна на дарението по смисъла на чл.227, б.“в“ от ЗЗД. Елементите от  фактическия състав на правната норма включват установяване на нужда от издръжка за дарителя, поискване от дарения и отказ на последния да я предостави. Потестативното право на дарителя да иска отмяна на дарението възниква при израз на непризнателност от страна на дарения в обществено укорима форма. Искът следва да бъде предявен в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията  за отмяна на дарението.

Тъй като от ангажираните доказателства по делото не се установи с категоричност, кога ищецът е заявил спрямо надарената нуждата си от издръжка, /сочи са на провеждани разговори, но не се  установява кога са извършени/, то съдът приема ответникът да е узнал за  необходимостта от  издръжка с връчване на  препис от  исковата молба на 02,06,2021год., поради което  исковата претенция се явява заявена в преклузивен срок и процесуално допустима.  

            От събраните по делото доказателства се установи безспорната фактическа обстановка, че ищецът е прехвърлил, чрез договор за дарение от 02,11,1998год.  в полза на ответника  собствеността върху процесният недвижим имот-дворно място, находящо с в гр.София, кв.Горна баня.

По отношение релевантният факт –нужда от издръжка следва да бъде съобразено обстоятелството, че основание за възникване на потестативното право по смисъла на цитираната норма е нуждата от издръжка да има траен характер. Същата се определя като стойностна величина, която се преценява от съотношението между сумата необходима за задоволяване на потребностите на  лицето претендиращо издръжка и доходите или сумата, с които разполага. Преценката е винаги конкретна, с оглед фактическата обстановка и съобразно индивидуалните потребности на  лицето. В този смисъл в общата сума се включват различни пера, а именно-разходи за задоволяване на жилищни потребности, разходи за храна, облекло, лекарства, за болногледач или придружител, консумативни разходи за ток, вода и др. Стойността на разполагаемата сума се формира от получавани пенсии, добавки, социални помощи, наеми или др.

Съобразно горните критерии следва да бъде взет под внимание факта, че ищецът няма разходи по задоволяване на жилищните си нужди, тъй като свидетелите установяват, че живее в жилището, което е дарил на И.Б.  Б.. Не е спорно, че дарителят е на възраст /66год./, живеещ сам, а предвид здравословното му състояние, с оглед заключението на  вещо лице и трудно подвижен, предвид което се налага извод освен обичайните месечни разходи да са необходими такива и  за лекарства и придружител. Съдът приема  ищецът да има ежемесечни разходи за лекарствени средства, с оглед заключение на СМЕ, което сочи на необходимост от  ежедневен поддържащ прием на медикаменти, с оглед установените здравословни нарушения. 

Нуждата от издръжка подлежи на преценка към датата на  поканата, респективно към датата на  исковата молба в случай, че същата има характер на покана за предоставяне на  издръжка. В конкретната хипотеза, настоящият състав намира по делото да липсват данни за отправена преди завеждането на исковата молба покана за издръжка/ заявените показания на изслушаните свидетели сочат на водени разговори между ищеца и ответницата, но не се установява с категоричност кога е отправено волеизявление от страна на  ищецът-дарител  спрямо дареното лице за желанието да упражни правото  на отмяна на дарението. Предвид изложеното съдът приема поканата за заплащане на издръжка да е отправена с връчване на настоящата искова молба.   

Средномесечната издръжка на лице към м.март 2020год. /съгласно ССЧЕ  е 395,25лв., като съответно този размер се увеличава в периода  до приключване на  съдебното дирене като за 2022год. е 475,00лв.   В тази сума не са включени по пера разходи за алкохолни и тютюневи изделия.

Средномесечните доходи на ищеца за периода от  01,01,2019год. до 31,05,2022год. са  в размер на 447,69лв., като на база сумите получени от  НОИ и АСП е  303,22лв. Доходите на  ищеца конкретно към м.март 2020год. са 777,28лв.

Към датата на  исковата молба съдът намира да не се установява  трайна нужда от издръжка, тъй като предвид обстоятелството, че към този момент приходите на ищеца надвишават разходите за издръжка /419,87лв.разходи и 447,69лв. приходи, които от своя страна са над линията на бедност за 2020год. от 363лв. определена с постановление № 275 от 1 ноември 2019г. за определяне на размера на линията на бедност за страната за 2020год./ Необходимостта от придружител към този момент съдът намира да не е установена категорично.

Въпреки това с оглед установената съдебна практика, съдът да дължи преценка за необходимостта от трайна нужда от издръжка към датата на приключване на  съдебното дирене, то се обосновава извод  за възникнала за ищеца  нужда от издръжка с траен характер. Съгласно заключението на СИЕ за първото тримесечие на  2022год. средномесечната нужда от издръжка  е 475,00лв. Същевременно конкретно установените разходи  необходими за  ищеца са 487,00лв. /Съдът не кредитира  заключението, в частта с която се сочи сумата да е 527,00лв., тъй като в сумата за лекарства от 102,00лв. е вкл. сума от 40,00лв. по усмотрение на вещо лице извън посочените медикаменти от СМЕ, които е следвало да се остойностят/.

Средномесечният приход на  лицето, съдът определя от  приходите за шест месеца преди приключване на съдебното дирене /за периода от м.12,2021год. до м.05,2022год./, които са в размер средномесечно 393,87лв. При определяне на този приход се  съобрази, че доказани са приходи единствено от НОИ и АСП, които варират, но без трудови доходи. Т.е. разходите надвишават приходите с 93,13лв. Същевременно линията на бедност за 2022год. е 413,00лв. или приходите на  ищеца са под линията на бедност. Отделно от  това към разходите на  ищеца  съдът намира да е необходимо да бъдат добавени и разходите за  придружител, които съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза са необходими, предвид влошеното здравословно състояние на ищеца и трудното му придвижване от 2часа дневно или 10часа седмично. СИЕ сочи разход за придружител да е на стойност от 25,00лв/час или общо месечната сума е 1000,00лв. Т.е. общо за ищеца е необходима допълнителна издръжка от 1093,13лв. / 1487,00лв.-393,87=1093,13лв./

Съобразно горните мотиви се налага извод, че същият не е в състояние да покрива сам разходите за издръжка към датата на приключване на устните състезания.

По делото безспорно се установи  ответницата да е изразила готовност да заплаща издръжка на  ищеца, за което по делото са представени и доказателства  за платена по сметка на  ищеца месечна сума от по 200,00лв./. В този смисъл спорно по  делото е  налице ли е  третата предпоставка на иска, а именно отказ на ответника да предоставя издръжка. Отказът да предостави издръжка следва да се отграничава от невъзможността да се предоставя такава, което състояние не е израз на непризнателност спрямо дарителя. Самото систематично тълкуване на нормата на чл.227, б.”в”от ЗЗД наред с другите основания за отмяна –умишлено убийство, опит за убийство и др. налагат извода, че отказ от предоставяне на издръжка е основание за отмяна, когато дареният има възможност да предоставя такава и неоснователно в израз на непризнателност отказва да я предостави. В този смисъл и разясненията дадени с ТР №1/21,10,2013год. по т.д. №1/2013год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява  ответницата да дължи издръжка на малолетно дете.  Същевременно  не излага  твърдения сочещи на невъзможност да бъде предоставяна издръжка или наличие на обстоятелства обосноваващи финансови затруднения, поставящи нея или близките й в неблагоприятно финансово състояние. Не са ангажирани доказателства за доходите на  ответницата. Безспорно  се установи  частично плащане на издръжка, предвид установените трайни нужди на прехвърлителя като съдът отчитайки необходимостта от допълнителен приход за ищеца в размер 1093,13лв.  и плащана в хода на делото месечна издръжка от 200,00лв.,  обосновава извод за недостиг в размер на 893,13лв. В тази хипотеза  неизпълнението на възникналото задължение, настоящият състав приема да е достатъчно  съществено, тъй като  на дарителя се дължи издръжка задоволяваща в пълнота необходимостта от финансови средства. Ето защо настоящият състав приема да  е налице отказ от предоставяне на нужната издръжка, поради което е реализиран фактическия състав на чл.227, б.в от ЗЗД и исковата претенция за отмяна на  договор за дарение е основателна.   

            По разноските:

            С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1314,98лв., от които 314,98лв.-д.т., 600,00лв.-адв.възнаграждение, 10,00лв.-СУ, 390,00лв.-в.л.

            С оглед изхода от спора на ответната страна не се дължат разноски.   

           

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

             

            ОТМЕНЯ  по предявен иск от Б.  И.  К., с ЕГН **********, със съд. адрес *** срещу С.Б.Б., /С.Б. О“К./, с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 1, с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 58, том 1, рег.№ 704, дело №63  от 02,11,1998год. на нотариус Р.Р., по силата на който Б.  И.  К., в качеството на дарител е прехвърлил на С.Б.  Б., в качеството на дарен недвижим имот- празно дворно място, съставляващо  парцел  V-13, кв.81,  /стар №38 и стар №79 от 1971год./ по рег.план  на гр.София, кв.Горна баня, с площ от  560кв.м. с неуредени сметки по регулация  за придаваемите  се 20 кв.м. при съседи на парцела: парцел  IV-117, улица, парцел VI-8, парцел XIII-13б и парцел XVIII-13б,

ОСЪЖДА С.Б.Б., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 1 да заплати на Б.  И.  К., с ЕГН **********, със съд. Адрес ***   на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в  размер на 1314,98лв.-разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

                                            

                  

                                                                           СЪДИЯ: