Р Е Ш Е Н И Е
№ 640/23.10.2023г.
гр.Монтана
Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито
съдебно заседание на шестнадесети
октомври , през две хиляди двадесет и
трета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
като………………разгледа………..докладваното……………………….от
съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№509 /2023г. по описа на Административен съд
Монтана
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. АПК във вр. с
чл.118 ,ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от М.Д.Г.
*** ,чрез адв.Д.М. ***, със съдебен адрес:*** против Решение
№2153-11-54/17.07.2023г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е
потвърдено Разпореждане
№111-00-1011-3/21.06.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Монтана,с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за
безработица , считано от 01.05.2023 до 31.08.2023г. , в размер на 18,00лв.
дневно , на основание чл.54ж,ал.1, вр. с чл.54а,ал.1 и чл.54б,ал.3 от КСО.
Твърди се в жалбата, че решението и
потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че неправилно административния орган при определяне
размера на паричното обезщетение е приел, че основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение в Нидерландия е по чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ/по взаимно съгласие/, вместо действителното
основание – прекратено по инициатива на работодателя по производствени причини
с подписване на писмено споразумение . Счита ,че неговия случая попада в хипотеза на чл.328,ал.1 ,т.1
или т.2 КТ-при закриване на предприятието; или при закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата,като
иска отмяна на оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат. Претендират се
разноски.
Ответникът-директор
на ТП на НОИ-Монтана,не изпраща представител в съдебно заседание, но в писмено
становище ,вх.№3987/27.09.2023г., чрез юрк.Е*** Л*** иска да се
отхвърли жалбата и да се потвърди
обжалвания административен акт. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От приложените към административната преписка
писмени доказателства, безспорно се е
установява следното:
Административното производство е започнало по
заявление на М.Д.Г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица(ПОБ), заведено с вх. № 508-02-28 т 04.05.2023г.. (стр. 83), с което
декларирал упражняване на трудова дейност в Нидерландия за периода от 13.03.2020г.-30.04.2023г.
с работодател MONAGHAN като представил и
документи за осигурителния период и за доход.
С Разпореждане № 111-00-1011-1/10.05.2023 г. (стр. 42) на упълномощено лице,съгласно
заповед№1015-11-72/21.05.2021г./л.51/ „за Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Монтана“ , производството по отпускане на ПОБ до
издаване на съответен надлежен документ за претендирания стаж и доход е било спряно.
За целта заявлението на М.Г. е било препратено
на компетентната институция с искане за
издаване на формуляри СЕД U017, СЕД U004 или ПД U1.
На 20.06.2023 г. в ТП на НОИ-Монтана са
получени структуриран електронен документ СЕД U017 и СЕД U004. С първия
документ се удостоверява наличието на осигурителен период на оспорващото лице в
Нидерландия за времето от 13.03.2020г.-30.04.2023г. , с посочено основание за
прекратяване на заетостта "по инициатива на работодателя без вина на
служителя", а с втория документ се
потвърждава осигурителния доход за посочения по-горе период (л. 37-41).
С Разпореждане № 111-00-1011-2/20.06.2023 г. (стр. 35) на упълномощено лице,съгласно
заповед№1015-11-72/21.05.2023г./л.51/ „за Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Монтана“ производството по отпускане на ПОБ на
жалбоподателя било възобновено.
На 21.06.2023г.упълномощено лице „за
Ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Монтана“ издало Разпореждане № 111-00-1011-3/21.06.2023г., с което на основание чл.
54ж, ал. 1, във връзка с чл.
54а, ал. 1 и във вр. с чл. 54б,
ал. 3 от КСО, на М.Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица в
размер на 18,00 лева дневно за период от 4-ри месеца, считано от 01.05.2023г.
до 31.08.2023г. (л. 33).
Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Монтана ,който с Решение №2153-11-54/17.07.2023г. го е потвърдил, като е приел че правилно размерът
на обезщетението е определен при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, с оглед основанието за прекратяване на трудовата заетост
в Нидерландия (л.24 ).
Решението е съобщено на жалбоподателя с писмо
с известие за доставяне на 19.07.2023г. ,а жалбата е депозирана чрез
административния орган, с вх. №2103-11-20/01.08.2023г.т.е. е подадена от
легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 АПК ,при което е допустима за
разглеждане.
По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение, постановено по реда и
условията на чл.
117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден от материално
и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си
и съдържа посочване на фактически и прави основания за издаването му, които си
кореспондират. От компетентен орган, по смисъла на чл.
54ж, ал. 1 от КСО е издадено и
разпореждането, при наличие на правомощие за това при условия на делегиране и
съгласно посочената по-горе заповед№1015-11-72/21.05.2021г.,приложена по делото
и приета от съда.
Спорният по делото въпрос е свързан с
материалната законосъобразност на обжалваното решение.
Република България е част от ЕС и като такава
е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за
социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна
да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство;
кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви
условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т. н. Разпоредбите на ЕС
определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички
национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането
на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи
се съдържат в Регламент(ЕО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за
координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както
и в Регламент (ЕО)
№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т. е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288
от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации,
от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в
случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно
чл.
3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички
законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л") относно посочените
клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно
обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. "з").
Няма спор по делото, че жалбоподателят е
гражданин на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира
приложение Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента).
С цитирания регламент са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите -членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения.
По отношение на обезщетенията за безработица
общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице,
упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална
сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.
Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че
държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за
предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.
65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. Според пар. 1 от чл. 65 на регламента
лице, което е безработно частично или през различни периоди и което, по време
на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло
в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на
неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То
получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната
държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения
се отпускат от институцията на компетентната държава-членка.
Предвид това и съобразно разпоредбите на чл.
11 от Регламент(ЕО) № 883/2004 г., правилно в оспореното решение е
възприето, че приложимото законодателство в настоящия казус е това на
държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, а именно -
законодателството на Република България, респ. ТП на НОИ-Монтана , се явява
компетентната институция, която да се произнесе по заявлението за отпускане на
поисканото парично обезщетение по реда и при условията на действащото българско
законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това и
това не е спорен между страните въпрос. Не е спорно и , че жалбоподателя има
право на парично обезщетение за безработица, съгласно българското
законодателство.
Спорът между страните е свързан с това, за какъв
период и в какъв размер следва да бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица, респ. правилно ли в оспореното решение
е определен периода и размера на отпуснатото на жалбоподателя обезщетение за
безработица в минимален размер .
Съгласно чл.
54а, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата
на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е
подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като
безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. В ал. 5
на същата разпоредба е предвидено, че ако заявлението по ал. 3 е подадено по
неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното
обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или
чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението, а според ал. 6 - ако
заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на
лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на
срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща
от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал.
4 период, намален със закъснението. Разпоредбата на чл.
54б, ал. 1 КСО предвижда дневното парично обезщетение за безработица да е в
размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването, като не може да бъде по-малко от
минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за
безработица. Съгласно ал.
3 на чл. 54б от КСО, в приложимата към датата на издаване на оспореното
разпореждане и решение редакция, безработните лица, чиито правоотношения са
били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл.
325, т. 1 и 2,
чл.
326, чл.
330 и чл.
331 от Кодекса на труда, чл.
103, ал. 1, т. 1, 2
и 5,
чл.
105, чл.
107, ал. 1, т. 1 – 4
и чл.
107а от Закона за държавния служител, чл.
162, т. 1 и 6,
чл.
163 и чл.
165, т. 2 и 3
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.
226, ал. 1, т. 4, 6,
8
и 16
от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.
101, ал. 1, т. 5, 7
и 9
от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл.
165, ал. 1, т. 2, 3
и 5
и чл.
271, т. 2, 3
и 5
от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния
размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Минималният и
максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят
ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване- чл.
54б, ал. 2 от КСО.
При прилагане правилата на Регламент (ЕО) №
883/2004, в сила от 01.05.2010 г., удостоверяването на периодите на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост се извършва чрез преносим
документ (ПД) U1, който се издава по искане на осигуреното лице и структуриран
електронен документ (СЕД) U002, който се разменя между институциите.
Няма спор, че жалбоподателят е работил като
наето лице от работодател в Нидерландия и последният му период на заетост е 13.03.2020г.-30.04.2023г.
с работодател MONAGHAN . Между страните не се спори също,за началния период
на изплащане на обезщетението.
Спорен е размера и периода на обезщетението.
Административният орган е определил размера и
периода на дължимото обезщетение при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, като е приел, че последната трудова дейност на
жалбоподателя е прекратена по взаимно съгласие, което е приравнено на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
325, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда. За този свой извод административният
орган се е позовал на структуриран електронен документ U017, издаден от
компетентните органи на Нидерландия по
отношение на М.Г.. Видно от същия, в превод на български език(л. 37), причината
за прекратяването на заетостта на жалбоподателя е "по инициатива на работодателя
без вина на служителя".Този документ - част от административната преписка
по издаване на обжалвания административен акт, представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по
установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените
действия.Като официален документ структуриран електронен документ U017
притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в
документа.
Представено е от оспорващия по делото и допълнително споразумение
за прекратяване на трудово правоотношение с нидерландския му работодател, в
превод на български език, в който е посочено, че отношенията са прекратени по
"инициатива на работодателя,но по взаимно съгласие с работника".От
гледна точна на правото този документ е частен свидетелстващ документ,който се
ползва с формална доказателствена сила само когато доказва благоприятни за
представящия го факти ,и се ползва с материална доказателствена сила когато
удостоверява неблагоприятни за него факти,т.е. в случая, че договора е
прекратен по взаимно съгласие със споразумение между страните,което по
българското законодателство е регламентирано в чл.325,ал.1,т.1 КТ.
След като представените структуриран
електронен документ U017 и допълнителното споразумение имат характеристиката на официален и частен
свидетелстващ документ и като такива се
ползват с материална доказателствена сила,която не бе оборена в настоящето производство, административният орган при определяне на ПОБ
на Г. правилно се е позовал като
основание за прекратяване на чл.325,ал.1,т.1 КТ,което обуславя и определения на
жалбоподателя минимален размер на ПОБ за 4 месеца.
Следователно,
след като от събраните по делото доказателства се установява тезата на
административния орган, че трудовото правоотношение на жалбоподателя с последният му работодател в Нидерландия е
прекратено по взаимно съгласие на страните, то касателно срока и размера на
дължимото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица е налице
приложимост на разпоредбата на чл.
54б, ал. 3 от КСО, като в този случай размерът на трудовото възнаграждение
на жалбоподателя няма значение.
По тези съображения правилно и в съответствие
с материалния закон обезщетението за безработица е определено при условията на чл.
54б, ал. 3 КСО, за минимален срок от 4 месеца и в минимален размер от 18,00
лева, дневно.С оглед съответствието на обжалвания административен акт с
материално правните норми, същият се явява и съответен на целта на закона.
При липса на основания по чл. 146
от АПК, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството, основателна
е претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото
разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Определено по реда на
чл.143,ал.3 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за ПрП, вр. с чл. 24 от
Наредбата за ПрП, същото следва да бъде определено в размер на 100 лева.
Последната следва да бъде заплатена от жалбоподателя на Националния
осигурителен институт, в чиято структура е включен административният орган –
издател на оспорения акт.
Предвид изложеното и на основание чл.172,ал.
2, предл. 5 от АПК, Административен съд - Монтана
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Г. ***
,чрез адв.Д.М. ***, със съдебен адрес:*** против Решение
№2153-11-54/17.07.2023г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е
потвърдено Разпореждане
№111-00-1011-3/21.06.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Монтана,с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за
безработица , считано от 01.05.2023 до 31.08.2023г. , в размер на 18,00лв.
дневно , на основание чл.54ж,ал.1, вр. с чл.54а,ал.1 и чл.54б,ал.3 от КСО.
ОСЪЖДА М.Д.Г. *** ,чрез адв.Д.М. ***, със съдебен адрес:*** да
заплати на Национален осигурителен институт, сумата от 100(сто лева),
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.
119, вр. чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: