№ 75
гр. Б., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20211810101078 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Т.С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№***, с
ЕИК:*********, чрез юрисконсулт Ц.П.П., моли да бъде признато за установено по
отношение на К. ИВ. К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Л., ул.Г.Р. №* за
съществуване на вземането на „Т.С.”ЕАД, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 261492 от 23.03.2021г. по ч.гр.д.№ 501/2021г. по
описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 2099.11лв., представляваща незаплатена
топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.И., ж.к.Н.-ІІІ, бл.***, вх.*, ет.*,
ап.62, аб. 188226, както и за сумата от 340.54лв., представляваща законна лихва за забава
върху горната сума-главница за периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., както и за сумата-
главница от 21.15лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. и за сумата от 4.25лв., представляваща законна
лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г.,
ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от 16.12.2020г. до
окончателното изплащане.
Ищецът моли да му се заплатят направените разноски по делото, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк. Р.П. е депозирала молба с вх.№ 2403 от
05.05.2022г., с която заявява, че поддържа исковете, моли да се уважат като основателни,
доказани и се присъдят разноски.
Ответникът-К. ИВ. К. от село Л., община Б., чрез пълномощник адв. Д.С. от ВрАК,
е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 5374 от
29.07.2019г., който е в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага подробни
съображения, за това, че не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете, сумите,
предмет на исковете са недължими и монополни, т.е. завишени и не отговарят на реалната
1
им потребност. Ответникът е направил възражение, че сумите са погасени по давност с
приложение на 3-годишната погасителна давност. Направил е възражение, че
нормативната уредба, регламентираща топлоподаването в ЗЕ, Наредба № 16-
334/06.04.2007г. на МИЕ е в противоречие с конституцията на РБългария-чл.17 и чл.19, ЗЗК-
чл.21, ДиректИ. ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС и др. нормативни актове по приложен списък, както
законите на физиката. Прави възражение че ищецът не разполага с оборудване в
абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според
потребностите на купувача. Моли да се приложи правото на ЕС и да се отхвърли иска по
основание и размер и да се присъдят на ответника направените по делото разноски.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Д.С. от ВрАК оспорва исковете и
поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят, че ответникът К. ИВ. К. е собственик на апартамент, находящ се в
гр.С., ж.к.Н.-ІІІч., бл.**, вх.*, ет.*, ап.62 от 05.10.1978г. и досега, което се установява и от
приложеното копие от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117
от ЗТСУ.
Описаният по-горе апартамент се намира в жилищен блок, в който се доставя топлинна
енергия от ищеца, която се разпределя за БГВ-битово горещо водоснабдяване, за сградна
инсталация-енергията изразходвана от сградата при топлоотдаването на тръбите и
преминаването през огражденията на топлината от отоплявано към неотоплявано
помещение, за отопление на общи части и за отопление на отделните жилища.
Горното се установява от приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ с вх.
№ 160 от 12.01.2022г., изготвена от в.л. Д.В. и приложените писмени доказателства-
Протокол от общо събрание на съсобствениците на ЕС, списък на абонатите от ЕС,
съобщения към фактури, Договор за топлинно счетоводство на разходите за отопление и
топла вода, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на
клиенти в гр.С..
Видно от приложения Протокол от 22.10.2015г., подписан от представители на ищеца
и от ответника, се установява, че са демонтирани отоплителните тела и лирата в банята в
процесния апартамент в гр.С., собственост на ответника. Изрично е посочен номера на
водомера в банята, пломбата и показателите-623 куб.метра. Освен това е приложен и
протокол, подписан от домоуправителя и обитатели на съседни апртаменти, че процесният
апратамент е необитаемо жилище от 2015г. до 21.09.2021г.
Съгласно показанията на разпитаните по делото свдители Т.Г.Т., син на ответника и
св. Т.Б.Л., се установява, че процесният апаратамент от 2015г. е необитаем, демонтирани са
отоплителните тела и лирата в банята, като ответникът живее постоянно в с.Л. от 2007г. до
сега. Св.Л. е разбрала от съседи, че процесният апартамент е в много лошо състояние, няма
осветление, ел. ключове, спряна е водата, няма радиатори и жилището е за пълен ремонт,
който все още не е направен.
2
Видно от приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л. Д.В. се установява, че за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. няма начислена сума за отопление на апартамента, за сградна
инсталация-54.77лв., за битово горещо водоснабдяване /БГВ/-775.22лв. и за дялово
разпределение -14.43лв.; за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. няма начислена сума за
отопление на апартамента, за сградна инсталация-67.95лв., за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/- 1201.20лв. и за дялово разпределение -13.17лв. Високите дължими
суми за БГВ са начислени служебно вследствие на неосигурен достъп за отчет на водомера
за топла вода при изравняването, деклариране на двама живущи от страна на етажната
собственост пред фирмата за дялово разпределение и ненавременна реакция при
предоставяне на изравнителните сметки от страна на ответника. От обясненията, дадени в
открито съдебно заседание от вещото лице В., се установява, че в случая топлият водомер
трябва да се отчита един път годишно, защото може да са идвали хора, да живеят, да е имало
някакъв разход. В някой от случаите, фирмата за дялово разпределение, когато не е осигурен
достъп, начислява вода примерно за 1 човек. В този случай, тя е установила, че човек от
блока е посочил, че преди време са живели двама души в апартамента. Това се изчислява за
една година назад и за двама души и се начислява наказателно по 104 литра на човек на ден,
което определя голяма сума, която е съгласно Наредбата. На следващата година започват
във фактурите, отново да се изпращат със завишено количество на потребление на топла
вода, защото то е на база на предходната година. В този случай, когато топломерите се
наблюдават визуално, не е сключен договор ежемесечно да ги отчитат, а се изчисляват на
база на предходната година и може да се види в Таблицата, която е приложена за първата
година са начислявани суми от 27 лева, 11 лева, 12 лева, за месец, но в следващата година
във фактурите са начислявани 64 лева, 69 лева, т.е. значително по-голямо количество вода,
употребена, точно на тази база предходната година, тъй като не е имало реакция от страна
на ответника. И на следващата година отново не е осигурен достъп и пак 0 лева имат на
радиаторите за отопление, и отново имат за двама човека начислено битово горещо
водоснабдяване. Това е така, защото температурите през различните години на водата са
различни и се изчисляват, тъй като се повишава стойността на битовата енергия и оттам
идва разликата и има значение колко човека са отворили да си покажат топломерите и
водомерите в този период. В този срок, който е обявен и от ОУ и от Наредбата са 45 дена, не
е имало никакво възражение и заради това са начислени тези големи суми. Същевременно
обаче е изпратена една подписана декларация от живущите в блока, че от 2015 година никой
не ползва апартамента.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с вх.№ 1297 от
10.03.2022г., изготвена от в.л. Д.В., се установява, че за процесния период от време няма
данни за извършени плащания от страна на ответника. От представените от ищеца
счетоводни документи на вещото лице В. се установява, че за процесния период от време
има начислена сума от общо 122.72лв. за отопление за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г.,
сумата от общо 1976.42лв. за БГВ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. или общо сумата
от 2099.14лв., сумата от общо 21.15лв. за дялово разпределение за периода от м.11.2017г. до
м.04.2019г. и 4.25лв. за лихва за забава върху сумата от 21.15лв. Съдът приема, че
3
начислената сума от 122.72лв. е за отопление на сградната инсталация, съпоставяйки
отразеното в приетата СТЕ на в.л. В..
От направено изчисление чрез онлайн калкулатор на НАП законната лихва за забава
нърху сумата-главница от 122.72лв. за периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г. е в размер на
27.78лв.
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №501/2021г. по описа на
РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК по заявление от 16.12.2020г.,
депозирано в РС-С., след което делото е изпратено по подсъдност на РС-Б., е разпоредено
по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 261492 от 23.03.2021г. по ч.гр.д.№ 501/2021г. по описа на РС-Б. за изпълнение на
парични задължения от страна на ответника, за това, че последният има незаплатени
задължения, произтичащи от ползване на доставена от ищеца топлинна енергия през
периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:гр.С.,
общ.И., ж.к.Н.-ІІІ, бл.***, вх.*, ет.*, ап.62, аб. 188226.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 501/2021г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника К. ИВ. К. на 31.03.2021г.,
която чрез пълномощник адв. Д.С. от ВрАК е депозирала възражение с вх.№ 262666 от
07.05.2021г., изпратено по пощата с п.кл. от 29.04.2021г., в предвидения срок.
Ищецът е бил уведомен за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК съгласно
Разпореждане от 10.05.2021г., връчено му на 20.05.2021г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1078/2021г. по описа на РС-
Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в РС-Б. на 16.06.2021г., изпратена по
пощата с п.кл. от 15.06.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
Съгласно чл.41, ал.1 от Общите Условия/ОУ/, приложени като писмено доказателство по
делото, се установява, че клиент, отказал се от ползване на топлинна енергия, не осигури
достъп до имота си, след като търговецът на дялово разпределение или продавачът го е
уведомил за това с писмено искане, клиентът дължи плащане на топлинна енергия за
периода на спиране на топлоснабдяването до осигуряване на достъп за проверка, но не
повече от една година. Неосигуряването на достъп се констатира с Протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители и не
са на граждански договор при търговеца или продавача. В случая не са представени от
ищеца писмени доказателства, удостоверяващи уведомление до ответника за осигуряване на
достъп и протокол за неосигуряване на такъв за две поредни отоплителни години 2018г. и за
2019г., след като през 2015г. е спряно подаването на топлинна енергия за отопление на
апартамента.
Ответникът не е представил доказателства и не твърди, че е платил сумите, предмет на
исковете.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
които са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира, че главните искове, а именно за съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 2099.11лв., представляваща
незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.И., ж.к.Н.-ІІІ,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.62, аб. 188226 е частично основателен или само за сумата-главница от
4
122.72лв., представляваща топлинна енергия за сградната инсталация за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., както и изцяло основателен за сумата от 21.15лв.,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до
30.04.2019г., по следните правни съображения:
Ответникът е собственик на апартамент в гр.С., находящ се в топлоснабдена сграда и е
потребител на топлинна енергия за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл.145, ал.1 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на имотите-етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Относно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007г. и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди и ЗУЕС. Съгласно
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ/Закон за енергетиката/ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция
са клиенти на топлинна енергия. т.е. ответникът е такъв за процесния период. Между
страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия,
тъй като чл.149 ал.1 от ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия, която се
осъществява с писмени договори при Общи условия, поради което ответникът е длъжен да
заплаща същата, при условията и по реда на същите. Установено е от заключението на
вещото лице В., че за процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната
станция обслужваща сградата, където е имота на ответника. Отчетена е топлинната енергия.
След като етажната собственост е взела решение за присъединяване към топлопреносната
мрежа всеки собственик придобИ. правото да ползва постъпващата в сградата топлинна
енергия, респ. да участва в тежестите, свързани със сградната инсталация. Всички
собственици на имоти в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградата инсталация топлинна енергия. Размерът на цената на топлинната
енергия за сградната инсталация за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г, дължима от ищеца
на ответника е установен от вещите лица В. и В., тази стойност съгласно заключенията е в
размер на 122.72лв., а за дялово разпределение е сумата от 21.15лв.
Горните суми-главници не са погасени по давност, тъй като най-раннните суми или тези
за м. ноември на 2017г. са дължими към 31.12.2017г. и до подаване на заявлението по ч.гр.д.
№ 501/2021г. по описа на БРС на 16.12.2020г. не е изтекла тригодишната погасителна
давност.
Съдът намира, че по делото се установи, че от 22.10.2015г. не се подава топлинна
енергия от ищеца за отопление на процесния апаратамент, собственост на ответника, тъй
кат са демонтирани отоплителните тела и лирата в банята, което се установява от
приложеното писмено доказателство-Протокол от 22.10.2015г., подписан от представители
на ищеца. В тази връзка от приетата СТЕ на в.л. В. се установява, че за процесния период от
време от м.05.2017г. зо м.04.2019г. не са начислявани суми от ищеца за отопление на самия
апартамент. За този период от време е начислена сумата-главница от общо 1976.42лв. за
доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, за която сума-главница
съдът намира, че следва да бъде отхвърлен иска, тъй като се установи от събраните гласни
доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетели-Т.Т. и Т. Л., че
апартаментът е бил необитаем, както и фактически не е било възможно ползването на топла
вода, тъй като същият е бил със спряно подаване на вода и ел. енергия, тъй като е бил за
5
тотален ремонт, който все още не е извършен. Горното се потвърждава и от представения
протокол от 21.09.2021г., подписан от домоуправителя и съседи на процесиня имот в гр.С..
Освен това съдът намира, че ищецът не установи чрез представяне на доказателства, че
е изпълнил отразеното в чл.41, ал.1 от Общите условия, а именно, че е уведомил ответника,
че следва да осигури достъп до имота за проверка, както и Протокол, подписан от лица,
удостоверяващи неосигуряването на достъп до имота. Освен това в случая ищецът е
начислил произволно суми за ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
/БГВ/ в процесния апартамент за две поредни години, а не за една съгласно отразеното в
чл.41, ал.1 от приложимите Общи условия.
Когато продавачът на топлинна енергия служебно начислява потребление, поради
това, че клиентът не е изпълнил своето задължение по ОУ и не е осигурил достъп за реално
отчитане, трябва да докаже, че е изправна страна, която в съгласие с така посочената клауза
е отправила срочно писмено уведомление с изискуемото се по ОУ съдържание.
Доказателства в тази посока по делото липсват. Същевременно, не ответникът е страната,
която трябва да докаже, че не е била уведомена за датата за осигуряване на достъп.
Дружеството, което претендира да получи плащане трябва да докаже, че е налице
основанието за това, както и че му се дължат суми именно в посочените размери. При
положение, че същото не доказа да е изпълнило своето задължение, няма как да се приеме,
че му се дължат именно исковите суми за топлинна енергия за БГВ, чиито размер е начислен
по ред, за приложението на който липсват предпоставки. В тази връзка, наличието или
липсата на проведено рекламационно производство, е ирелевантно.
Освен това е основателно възражението на ответника, че са погасени дължимите суми
за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за периода от м.04.2017г. до
15.12.2007г., тъй като заявлението по ч.гр.д.№501/2021г. по описа на БРС е подадено на
16.12.2020г. и за горния период от време е изтекла тригодишната погасителна давност,
регламентирана в чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Поради гореизложеното искът за установяване на вземането за сумата-главница за
разликата над 122.72лв. до пълния предявен размер от 2099.11лв. за доставяна толинна
енергия за периода от м.04.2017г. до м.04.2019г. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Съдът намира за основателни и акцесорните искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86 от ЗЗД, а именно за сумата от 27.78лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата-главница от 122.72лв. / за сградна инсталация/ за периода от 15.09.2018г. до
07.12.2020г., както и за сумата от 4.25лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата-главница пот 21.15лв./ за дялово разпределение/ за периода от 15.09.2018г. до
07.12.2020г. върху сумата-главница от 21.15лв. съгласно приетата ССче на в.л. В. и
направените изчисления от съда чрез он лайн Калкулатор на НАП, тъй като се установи
забавено плащане на дължимите суми-главници от ответника за процесния период от време.
Същите не са погасане по давност, тъй като не е изтекла 3-годишната погасителна давност
по чл.111 от ЗЗД до подаване на заявлението по ч.гр.д.№501/2021г. по описа на БРС на
16.12.2020г.
Вземането за законната лихва върху сумите-главници от 122.72лв. и 21.15лв., считано
от деня на подаване на заявлението-16.12.2020г. до окончателното изплащане е също
основателно.
Искът за законна лихва за забава над сумата от 27.78лв. до пълния предявен размер от
340.54лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и приложените писмени доказателства за направени от
6
ищеца разноски по делото, съдът намира, че ответникът ще следва да му заплати сумата от
150лв. за направени разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, както ще
следва да заплати на ищеца и сумата от 75лв. за направени разноски в заповедното
производство за платена държавна такса/25лв./ и юрисконсултско възнаграждение/50лв./
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски по делото, за което
съдът не присъжда такИ..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на К. ИВ. К.
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Л., ул.Г.Р. №*, за съществуване на
вземането на “Т.С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№***, с
ЕИК:********* срещу нея, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 261492 от 23.03.2021г. по ч.гр.д.№ 501/2021г. по описа на
РС-Б., както следва: за сумата-главница от 122.72лв./сто двадесет и два лева и 72 стотинки/,
представляваща незаплатена топлинна енергия за сградната инсталация за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., която е доставена от дружеството за топлоснабден имот, находящ
се в гр.С., общ.И., ж.к.Н.-ІІІ, бл.***, вх.*, ет.*, ап.62, аб. 188226, както и за сумата от
27.78лв./двадесет и седем лева и 78 стотинки/, представляваща законна лихва за забава
върху горната сума-главница за периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., както и за сумата-
главница от 21.15лв./двадесет и един лева и 15 стотинки/, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., както и за
сумата от 4.25лв./четири лева и 25 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
горната сума-главница за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г., ведно със законната лихва
върху горните суми-главници, считано от 16.12.2020г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ горните искове за сумата-главница над 122.72лв. до пълния предявен размер
от 2099.11лв./ две хиляди и деветдесет и девет лева и 11 стотинки/, както и за сумата за
законна лихва за забава над сумата от 27.78лв. до пълния предявен размер от
340.15лв./триста и четиридесет лева и 15 стотинки/ за периода от 15.09.2018г. до
07.12.2020г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К. ИВ. К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Л., ул.Г.Р. №*
да заплати на “Т.С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№***, с
ЕИК:********* сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ за направени разноски по настоящето
дело, както да заплати и сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени разноски по
заповедното производство или по ч.гр.д.№ 501/2021г. по описа на РС-Б. съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7