О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...10.2018 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на тридесети
oктомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 1682 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 43888/28.06.2018 г. от К.Д.С., гр. Варна, чрез адв.
Асен Димов, срещу решение № 2660/07.06.2018 г., постановено по гр. дело № 18099/2017
г. по описа на ВРС, XII-ти състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Преписи от въззивната жалбa са връчени на
насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е подала
писмен отговор. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът К.Д.С.,
обосновава подробно оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск до пълно
претендирания размер от 13 200 лева, представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Твърди, че първоинстанционният
съд едностранчиво е изградил своите изводи в приоритет на ответника, като
предвид безспорното установяване на предпоставките за ангажиране отговорността
на застрахователя е следвало да се присъди
обезщетение в пълен размер. Сочи, че от представената пред първата инстанция
медицинска документация и събраните гласни доказателства категорично са били
доказани причинените й телесни увреждания, в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, вследствие на които е отключена психична
травма с конкретизираните в комплексната съдебно-медицинска
и психиатрична експертиза проявления, изразяващи се в депресивно настроение,
потиснатост и чувство на неудовлетвореност. Излага също, че поставената
диагноза - Дистимия с психосоматичен
/конверсионен/ синдром е наложила медикаментозно
лечение с антидепресанти, необходимо и към настоящия
момент. Твърди, че от изслушаните по делото свидетелски показания, дадени от
нейната дъщеря, също се установяват характера и продължителността на претърпените
болки и страдания, вследствие на първоначално преживения шок и посттравматичния му ефект. Като се позовава на Постановления
№ 4/23.12.1968 г., № 4/30.10.1975 г. на Пленума на Върховния съд, р. № 142 -
1976 - I - ГО, 50 - 1979 - II - НО, 1102 - 1981 - I - ГО ВС, обосновава
критериите за преценка за справедливостта на размера на обезщетението за неимуществените
вреди, а именно характерът на деянието, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, вината на деликвента, последиците от деянието, възрастта на
увредения, инфлационните процеси за времето от увреждането. В тази връзка сочи
още следните решения: Решение № 983 от 28.04.2017 г. по в.г.д. № 5187/2016 г.
на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, Решение № 447 от 28.02.2017 г.
по в.г.д. № 3607/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия,
Решение № 1310 от 09.06.2017 г. по в.г.д. № 1041/2017 г. на Софийски апелативен
съд, Гражданска колегия. Изрично сочи, че съпричиняване
не е било налице, както следва и от проведената по делото САТЕ. Изразява
категорично несъгласие с приетото от първоинстанциониия
съд по отношение на периода на дължимост на мораторна лихва, а именно счита, че такава се дължи от
датата на настъпване на деликта, а не от датата на
уведомяване на застрахователя за него. Обяснява
функционалната връзка между отговорността на застрахователя
с тази на прекия причинител като се позовава на Решение № 45 от 15.04.2009 г.
на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, постановено по чл. 290 от ГПК, както
и други - решение № 126 от 02.10.2009 г. по т. д. № 290/2009 г. на ВКС, решение
№ 6 от 28.01.2010 г. по по т. д. № 705/2009 г. на
ВКС, решение № 100 от 13.11.2009 г. по т. д. № 92/2009 г. на ВКС. Моли за отмяна на решението
и постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната
жалба, респ. исковата претенция в цялост, както и да се присъдят извършените
съдебни разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на
депозираната въззивна жалба от въззиваемата
страна – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не подава писмен отговор.
III. По доказателствата: С въззивната жалба не са
направени нови доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния съд
процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания
по разпределение на доказателствена тежест между страните
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на основание чл.
267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 43888/28.06.2018 г. от К.Д.С., гр.
Варна, чрез адв. Асен Димов, срещу решение № 2660/07.06.2018
г., постановено по гр. дело № 18099/2017 г. по описа на ВРС, XII-ти състав, в
частта с която е отхвърлена исковата
претенция срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни връх“ №
51 Д, за горницата над 4500 лева до пълно претендирания размер
от 13 200 лева, представляваща
обезщетение за причинените на въззивника
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
настъпилите в резултат на ПТП от 07.07.2017 г. телесни увреждания - изразяващи
се в мозъчно сътресение, контузия на дясната раменна става, контузия на пояса,
ожулвания в областта на дясното рамо, дясното коляно, дясната глезенна става, както и в причинените ѝ негативни
психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно със законната
лихва от датата на уведомяване на застрахователя –
11.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 429, ал.1 и ал.2, във връзка с чл. 432 КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2018 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.