Р Е Ш
Е Н И Е № 259,
09.09.2019г.,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На трети юли през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 149 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл. 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 873 от 01.03.2019г. от Застрахователна компания „Л И“ АД, гр.С, бул.”Чв” № , ЕИК, представляван от М С М – Г и П В Д. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт К.К.,***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.И, ул.“Д“ № представлявана от Б Р Р - кмет, с която моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 160.46 лева, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета №1601-1261-17-406279, както и 807.77 лева – мораторна лихва, изчислена от 25.10.2017г. – датата на получаване на писмото за възстановяване на платеното обезщетение до 08.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.04.2017г., около 10.15ч., М.Н.Д., при управление на л.а.“М“ модел „“ с рег .№ , при движение в гр.И по ул.“Г Б“ пред № при необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно, е реализирал ПТП, за което бил съставен протокол за ПТП № 1526722/17.10.2016г. Към момента на описаното събитие лекия автомобил е имал сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС към ЗК „Л И“ АД, валидна застрахователна полица № 93001610031960 от 11.05.2016г. до 10.05.2017г., сключена от собственика на автомобила „Е С С Б“ ЕООД. Във връзка с причинените щети на автомобила е било подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което ищецът образувал щета № 1601-1261-17-406279. По тази щета ЗК „Л И“ АД е изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 6 140.46 лева, както и 20.00 лева ликвидационни разходи.
Ищецът счита, че именно Община И съгласно законовите разпоредби е стопанин на пътя, където е реализирано процесното ПТП, поради което отговаря и за ремонта и поддържането на пътищата, които стопанисва. Като не е изпълнила задълженията си съгласно закона по поддръжка на посочената улица, тя се явявала причинител на процесната вреда. Община Ибила поканена с писмо изх.№ L – 3529/24.10.2017г. да възстанови на застрахователя изплатеното обезщетение, но до настоящия момент това не е сторено, с което ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск. Претендира и за сторените в производството разноски.
В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт К.К., който поддържа исковата молба и излага подробни съображения в писмени бележки.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът Община И представя писмен отговор, като счита
исковете за допустими, но неоснователни. На първо място отбелязва, че ищецът
некоректно е посочил името на представляващия Община И. Освен това имало
разминаване при изписване на претендираната сума с цифри и думи. На следващо
място счита, че представените писмени доказателства не подкрепят твърденията на
ищеца. Посочва редица разминавания, неточности и противоречия при изписването
на, според ответника, важни факти и обстоятелства, които са относими към
предмета на доказване и съответно към линията на защита. Визира модела на
процесния автомобил, точното място на ПТП-то, номера на протокола за ПТП и
по-конкретно неговата дата, регистрацията на автомобила – дали е специален или
за лични нужди. Счита, че тези неясноти от една страна затрудняват защитата на
ответника, а от друга обуславят нарушение на Кодекса за застраховането.
В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила, като счита, че същият е могъл да
възприеме опасността и да предвиди последиците, които биха настъпили, ако не
избегне същата.
В съдебно заседание за ответникът се явява юрисконсулт Налян Христова, която поддържа писмения отговор и излага подробни съображения, включително и в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложения по делото Протокол за ПТП № 1364406/21.04.2017 г., на същата дата, около 10.15 ч. в гр. И, ул. "Г.Р", до дом №, специален т.а. М А“ модел „“ с рег .№, собственост на „Е С С Б“ ЕООД, гр.С, управляван от М.Н.Д. – участник 2, при преминаване през необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно /капак на канализационна шахта/ е получил технически увреждания – капакът се завърта и изправя, като по този начин предизвиква увреждания.. Описаните видими щети по МПС - специален т.а. Мерцедес Актрос“ модел „2532L“ с рег .№ са: увредена ходова част на автомобила.
Съгласно застрахователна полица № 93001610031960/24.04.2016 г., увреденият автомобил имал сключена със ЗД "Л И" застраховка "Каско" на МПС с период на валидност 11.05.2016г. - 10.05.2017 г.
По образуваната щета № 1601-1261-17-406279 са представени следните писмени доказателства – уведомление за настъпило застрахователно събитие (л.15), доклад по щета (л.10), експертиза по щета (л.13), сравнителна експертиза по щетата (л.14) и опис-заключение (л.12), с които е определено застрахователно обезщетение в размер на 6 141.46 лв. С възлагателно писмо № ********* от 05.05.2017г. ЗК “Л И“, на основание двустранен договор за извършване на автосервизни услуги, възлага на „Е С“ ООД извършването на ремонт на увреденото МПС (л.17). За извършените ремонтни услуги „Е С“ ООД е издало първоначално проформа фактура №********** от 25.04.2017г. с получател „Е С С Б“ ЕООД, гр.С за сумата от 6 140.46лв., а в последствие и фактура №********** от 30.05.2017г. с получател ЗК „Л И“ АД за същата сума (л.19). С преводно нареждане от 13.07.2017г. посочената във фактурата сума е изплатена от ЗК „Л И“ на „Е С“ ООД (л.18).
От представеното копие на СУМПС на името на М.Н.Д. се установява, че същия към датата на настъпване на процесното ПТП е бил правоспособен водач(л.24). Разпитан в качеството на свидетел по делото, същият заявява, че работи като шофьор на камион за сметосъбиране към фирма „А С А – Б“. Твърди, че многократно е пропадал с т.а. „М“ за сметосъбиране по дупките в гр.И, както и че е имал многобройни технически повреди на автомобилите в резултат на тези пропадания. За процесния случай си спомня, че на улицата по средата е имало шахта, а малко след нея напред в дясно е бил спрял лек автомобил. Той е трябвало да мине покрай този автомобил, за да може да достигне контейнерите за смет, които били след колата в дясно. Когато минавал през шахтата гумите на товарния автомобил явно са я настъпили и нещо издрънчало под автомобила. Водачът спрял, слязъл от автомобила и видял, че под него тече масло, маркучите на задната кормилна уредба били скъсани. Звъннал на началника си и той му казал да извика полиция, за да бъде съставен протокол. След като полицаите съставили протокол за ПТП, свидетелят прибрал товарния автомобил, който се движел, но задните колелета не завивали. По време на инцидента се е движил със скорост около 20 км. /ч., тъй като возел хора отзад. Видял, че на улицата пред него имало шахти, които били разположени на около 50 метра една от друга, но карал по средата, защото в ляво и в дясно на улицата имало улеи, прокопани за канализацията, които били запълнени само с чакъл, но не и с асфалт и свидетелят се притеснявал да не пропадне. Наложило се да мине през шахтата, за да може да заобиколи спрелия в дясно автомобил и същевременно да не пропадне в улея и да избегне дърветата в ляво, тъй като камионът опирал в тях.
Св.М.Н. – полицейският служител, посетил ПТП-то и съставил протокола, заявява, че процесната улица „Г.Р“ свързва улиците „Х Д“ и „И К“, като същата е тясна улица и могат да се разминат лек автомобил и товарен автомобил. По същото време обаче по средата на улицата, по цялото й протежение, имало пропадане от извършван ремонт. Естеството на работата на процесния товарен автомобил било такова, че налагало преминаването през шахтите, за да може да се придвижи до контейнерите за смет.
От приетото заключение по назначената автотехническа и оценъчна експертиза се установява, че увреждането на хидравличния цилиндър с тръбопроводите от управлението на третата подвижна ос и напречната стабилизираща щанга на същата ос по специален т.а. М А“ модел „ с рег .№ , могат да бъдат получени при пътния инцидент от 21.04.2017 г., когато при преминаване през неукрепен капак на канализационна шахта, същият се завърта, удря и уврежда описаните части по автомобила. В съдебно заседание експертът пояснява, че очевидно водачът на камиона се е движел така, че изкопа, който тогава не е бил асфалтиран, да остане между двете колелета на автомобила. Когато е трябвало да завие, той е застъпил с левите колелета шахтата и се е получило увреждането по описания механизъм. След направените замервания на пътното платно и на самият автомобил, вещото лице е категорично, че практически е невъзможно преминаването на товарния автомобил от дясната страна на капака на шахтата пред дом № 8, без той да бъде застъпен от левите колелета. По отношение на скоростта , с която се е движел камиона вещото лице заявява, че няма данни каква е била тя при настъпване на ПТП, но дори и автомобилът да се е движел с 20км/ч, тези увреждания пак биха настъпили, т.е получените технически увреждания нямат причинна връзка със скоростта на движение на процесното МПС. В заключение в.л. посочва, че капакът на шахтата е част от пътното платно и е направен, за да се преминава през него, това е неговото предназначение, освен ако той не е видимо увреден по начин, по който застрашава пътните превозни средства – например да е махнат капака, да е завъртян и др.
В хода на производството ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в размер на 1006.41лв. – 300лв. за юрисконсултско възнаграждение, 296.41лв. за държавна такса, 400.00лв. за възнаграждение на вещо лице и 10.00лв. за възнаграждение на свидетел.
Ответната страна е сторила в производството съдебни и деловодни разноски в размер на 200.00лв. за възнаграждение на вещо лице.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер. В това производство следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За да се ангажира отговорността по реда на чл. 50 ЗЗД е достатъчно да са налице следните предпоставки: наличие на вреди; връзка между тях и дадена вещ; право на собственост и упражняване на надзор спрямо вещта. Съдът намира, че наличието на тези предпоставки е безспорно установено по делото.
В настоящия казус е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищцовото дружество. В тази връзка е представена застрахователна полица, която към датата на инцидента е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП. Ответната страна се опита да оспори наличието на валидно сключена полица, като на първо място посочва, че е налице разминаване в посоченото в исковата молба и в застрахователната полица относно вида на пострадалото МПС – в исковата молба пишело „лек автомобил“, а в застрахователната полица пишело „товарен автомобил“. Освен това в застрахователната полица било посочено, че автомобилът се използвал за лични нужди, а от СРМПС и от събраните по делото доказателства се установило, че автомобилът се използва за сметосъбиране. Съдът счита, че тези противоречия не са съществени и от такъв вид, че да обосноват липсата на валидно застрахователно правоотношение. Очевидно ищецът е допуснал правописна или техническа грешка при изписване на вида на автомобила в исковата молба, а колкото до застрахователната полица – същата притежава всички необходими реквизити, които да обосноват валидно сключен застрахователен договор. Процесният автомобил е описан детайлно, с всички индивидуализиращи го белези, посочени в СРМПС, уточнено е, че е товарен автомобил. Колкото до обстоятелството, че е посочено, че се ползва за лични нужди, а в действителност по делото се установи, че се ползва за стопанска дейност – този факт не влияе на валидността на застраховката, а по-скоро на застрахователната премия, но съдът не счита, че това обстоятелство е от категорията, които могат да обосноват нищожност на застрахователния договор.
Правото на застрахования, което застрахователят упражнява, е във връзка с обезщетение за имуществени вреди по чл. 50 ЗЗД. По своя характер, отговорността за вреди, приченени от вещи е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително–гаранционна функция. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл. 14 ЗМСМА, поради което е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Управлението на общинските пътища, включващо проектирането, строителството и поддържането им, е възложено на кметовете на съответните общини. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието "поддържане на пътищата" - "дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение през цялата година... ". От изложеното следва, че отговорността на Община Исперих за процесното произшествие е ангажирана поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 29 и сл. от ЗП.
Ангажираните писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен начин, че увреждането на автомобила е настъпило при преминаване по несигнализирано препятствие на пътното платно – ул.“Г Р, до дом № в гр. И. В тази насока е и заключението на приетата по делото автотехническа и оценнъчна експертиза. Предпоставка за възникване на инцидента е непредприемането от ответника на действия за поддържане на пътната настилка, а при наличие на препятствия на пътя тяхното незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок. Възраженията на ответника за причиняване на щетата от водача на процесното МПС е недоказано, т. к. по делото не се представиха каквито и да било доказателства в тази насока, а и от показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по приетата експертиза не може да се установи такова. В писмените си бележки ответната страна се опитва да развива доводи, че щом камионът не е могъл да мине от дясната страна на шахтата, следвало е да мине от лявата страна, където пътната лента била по-широка и нямало да се стигне до преминаване върху шахтата. Като не е сторил това, въпреки че бил възприел наличието на шахта на пътното платно, шофьорът на камиона бил изцяло виновен за настъпването на процесното ПТП и на вредоносния резултат.
Съдът не споделя това възражение на ответната страна, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице, категорично се установява, че св.М.Д. се е движил с камиона по средата на улицата поради наличието на изкоп, наложило се е да направи маневра в ляво, за да заобиколи спрени вдясно на пътното платно по посоката на движението му автомобили, но същевременно не е могъл да се изнесе напълно в лявата лента поради наличието на дървета, в които каросерията опирала. При тази маневра – „малко по диагонал“ според св.М.Д., колелетата на камиона са застъпили шахтата и „нещо издрънча отдолу“. Свидетелят не уточнява кои колела – левите или десните са застъпили шахтата. Вещото лице е стигнало до извода, въз основа на доказателствата по делото, че това са били именно левите колела. Шофьорът е категоричен, че точно пред шахтата се е наложило да направи маневрата, при което тя е останала под камиона. С кои точно колела е застъпена шахтата е без значение, тъй като и в двата случая нейния капак така или иначе не е бил обезопасен. Това обстоятелство – че капакът на шахтата не е бил безопасен, не било известно на св.М.Д., тъй като общината не е била сигнализирала или обозначила процесната шахта, поради което е предприел минаване през нея. В тази връзка неоснователни са и възраженията на ответника, че имало неписано правило между шофьорите да не преминават върху капак на шахта и в тази връзка св.М.Д. не бил проявил дължимото от един професионален шофьор поведение. Съгласно закона, а и вещото лице изрично е отбелязало това обстоятелство в заключението си в с.з., капакът на шахтата е част от пътното плътно и е направен и е направен да се преминава по него, освен ако не е увреден. В такъв случай общината е имала задължението да обозначи увредения капак, за да сигнализира водачите на МПС-та. Като не е сторила това именно тя с бездействието си е станала причина за настъпването на процесното ПТП и последвалите от него щети.
Неоснователни са и останалите доводи на ответника – че шофьорът е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 27 от ЗДвП, както и че вредата не би настъпила, ако се е движел с 20 км/ч. Цитираната разпоредба вменява задължение на водачите при наличие на препятствие на пътя да преминат от неговата лява или дясна страна, като са посочени и изключенията. В случая обаче, както вече беше посочено, общината по никакъв начин не е обозначила процесната шахта като препятствие, поради което и не е била възприета от водачът като такова. Колкото до скоростта, с която се е движел камионът, св.М.Д. е категоричен, че е карал с около 20 км/ч поради естеството на работата му (отзад на камиона са били още двама негови колеги, ангажирани с контейнерите за смет), а и поради разбитата пътна настилка. Вещото лице от своя страна отбелязва, че така получените технически увреждания нямат причинна връзка със скоростта на движение на процесното МПС и биха се получили в същия вид и степен, дори камионът да се е движел с 20 км/ч.
Колкото до размерът на претендираната щета вещото лице посочва, че тъй като в случая са налице разходни документи за извършен ремонт от официален сервиз, оценката на щетата е именно по фактурна стойност – 6 140.46лв.
При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника към ищеца-застраховател на осн. чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ и предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД в размер на 807.77лв. – за заплащане на лихва за забава, съдът намира същия за недоказан, поради следните съображения: На първо място останаха недоказани твърденията на ищеца, че е поканил ответника с писмо изх.№ L – 3529/24.10.2017г. да заплати на ЗК „Л И“ АД изплатеното застрахователно обезщетение. По делото е приложено цитираното писмо, но липсват доказателства кога и дали въобще това писмо е получено от ответника, поради което не може да се прецени от кой момент евентуално следва да се претендират лихви за забава. На второ място ищецът не ангажира каквито и да било доказателства за размера на така претендираната лихва за забава. Поради изложеното искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по настоящото производство разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от иска. Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е в размер на 300 лв., което е под минималният размер по чл. 7, ал. 2 т.3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. При това положение следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 889.74лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника сторените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, но ответната страна не е направила такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410 ал. 1 т. 3 КЗ, във вр. с чл. 50 ЗЗД, О И ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.И, ул.“Д“ №, представлявана от Б Р Р - кмет, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Л И“ АД, гр.С, бул.”Чв” №, ЕИК , представляван от М С М – Г и П В Д. – изпълнителни директори, сумата от 6 160.46(шест хиляди сто и шестдесет лв. и 46ст.) лева, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета №1601-1261-17-406279, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 807.77(осемстотин и седем лв. и 77ст.) лева – мораторна лихва, изчислена от 25.10.2017г. – датата на получаване на писмото за възстановяване на платеното обезщетение до 08.02.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, О И, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.И, ул.“Д“ № представлявана от Б Рд Р - кмет, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Л И“ АД, гр.С, бул.”Ч в” № , ЕИК, представляван от М С М – Г и П В Д. – изпълнителни директори, сумата от 889.74(осемстотин осемдесет и девет лв. и 74ст.) лева – разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: