№ ………………../ 22.10.2018 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Маринов
частно
търговско дело № 1520 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 3, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от "Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД, ЕИК ********* с адрес: гр.
София, бул. “България” № 81, вх. Б, ет. 1,
срещу Определение
№ 4813/26.04.2018 г., постановено по гр. д. № 17553/2017 г. по описа на ВРС, с
което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за
изменение в частта за разноските на съдебно решение № 1052/15.03.2018г.,
постановено по същото дело, като е отхвърлено искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 150 до 360 лева ( с
ДДС).
В частната жалба са наведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на определението и се моли същото да бъде
отменено. По отношение на размера, жалбоподателят счита за приложима хипотезата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Моли в тази връзка да се отмени разпореждането на
ВРС в обжалваната му част и вместо него бъде постановено друго, с което се
допълни решението на съда, като се присъди пълният претендиран размер на
разноските под формата на адвокатско възнаграждение, за исковото и за
заповедното призводства.
В срок е постъпил отговор на
насрещната страна със становище за неоснователност на частната жалба. Оспорват
доводите в частната жалба и развива такива за правилност и законосъобразност на
обжалвания акт. Излага, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен,
предвид интересът по делото. Моли се в тази връзка обжалваното определение да
бъде потвърдено.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество частната жалба е
основателна, по следните съображения:
Отговорността за разноски е правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Съгласно т. 12 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, въпросът за разноските
в заповедното производство следва да се разреши окончателно в исковото
производство, като съдът е длъжен да се произнесе и по разноските направени от
ответника, в случай, че такива са поискани в заповедното производство и има
доказателства, че са реално направени.
В случая издадената заповед за
изпълнение е оспорена и са налице предпоставките за развиване на исково
производство между страните. С плащането в хода на процеса, ответникът
практически е признал основателността на претенциите, поради което следва да
понесе тежестта на сторените от насрещната страна разноски за адвокатска
защита, както за заповедното, така и за исковото производство, което е било
предизвикано единствено вследствие на подаденото от длъжника възражение по чл.
415 от ГПК. Аргумент за това разрешение е чл. 78, ал.2 от ГПК.
Размерите на минималните размери за
процесуалното представителство в производство по издаване на заповед за
изпълнение е уредено в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г., съгласно която
разпоредба възнаграждението се определя по правилата на ал. 2, на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. Смисълът на закона е редукцията да е на база
претендираните суми, а не да се коригират размерите на определените минимални
възнаграждения.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 при интерес до
1 000 лв, какъвто е настоящия случай, възнаграждението е в размер на
300.00 лв. Следователно, размерът на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 7 от
Наредбата е също 300.00 лв, поради което възражението за прекомерност на
ответника е неоснователно. Сумите следва да се присъдят с ДДС, доколкото такова
е начислено и са представени доказателства за реалност на разноските.
По тези съображения, обжалваното
разпореждане следва да се отмени в обжалваната част, с която е отхвърлена
молбата за допълване посредством присъждане на възнаграждение до 360 ( с ДДС)лв
и вместо него се постанови друго, с което в полза на частния жалбоподател се
присъдят възнаграждения до този размер, както за исковото, така и за
заповедното производства.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 4813/26.04.2018г. по
гр.д. № 17553/2017г. по описа на ВРС, XVІІ състав, коригирано и с определение за поправка на ОФГ
№ 7492/2018г., с което на основание чл. 248, ал. 1
от ГПК е оставена без уважение молбата на "Състейнъбъл бизнес
солюшънс"АД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул. “България” № 81, вх.
Б, ет. 1, за изменение в
частта за разноските на Решение № 1052/15.03.2018г. по същото дело посредством
присъждане на разноски за разликата над присъдените от 150.00 лв до сумата от
360 лева - за адвокатска защита и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ДОПЪЛВА
на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК
Решение № 1052/15.03.2018г. по гр.д. № 17553/2017г. по описа на ВРС, XVІІ състав, в частта му за разноските
като ОСЪЖДА Ц.Е.Ж. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на "Състейнъбъл
бизнес солюшънс"АД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул.
“България” № 81, вх. Б, ет. 1, сумата
от още 210 /двеста и десет/ лева,
представляваща разноски за платено възнаграждение за един адвокат в заповедното
производство по № 14232/2017г. по описа на ВРС, 43 състав, както и сумата от
още 210 /двеста и десет/ лева,
представляваща разноски за платено възнаграждение за един адвокат в исковото
произвоство по по гр.д. № 17553/2017г. по описа на ВРС, XVІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.